Обща история на хазарта
Думата хазарт има арабски генезис. Думата „ al zahr “ (ал захр) се превежда като зар, зарове. От нея произлиза и британската дума „ hazard “ (риск, заплаха, шанс). За първи път е почнала да се използва през интервала на Кръстоносните походи. Рицарите тамплиери се завръщали от Обетованата земя научили игра на зарове от локалното население.
Хазарт, (разг. комар), e залагане (на пари, полезности, морално послушание и др.) върху изхода от бъдещо събитие с неразбираем излаз за облага или предимство, с опция да се изгуби залога.[1] Хазартът е огромен интернационален бизнес и търговия, с цялостен годишен доход от $710 милиарда за 21г.
Археологически находки откриват предмети, за чието предопределение се допуска, че показват антична форма на зарове на възраст 40 хиляди години. Изработвани са от глезенната част на кост на овца или куче, наречени „ астрагали “. В Египет са разкрили предмети на хазартни игри, датиращи от 3500 година пр.н.е. Рисунки демонстрират по какъв начин египтяните хвърляли „ ашик “ – скочна кост от агнешки или кози крайник. Около 2300 година пр.н.е. китайците играли игра на шанса с керемиди. В Древна Индия по хазарт се увличали всички касти. В староиндийските предания светът се показва като игра на зарове сред Шива и неговата брачна половинка.
Най-старата, позната и през днешния ден, хазартна игра е хвърлянето на зарове. Според Софокъл те са измислени от гърка Паламедес по време на обсадата на Троя. Херодот споделя, че зарове са употребявани и от жреци и магьосници за гадаене. В древността гърците са ги считали за знак на естетиката като за тази цел са изработвали зарове от бронз, оникс, алабастър, говежди рог, мрамор или слонова кост.
В Древен Рим Клавдий нагодил структурата на своята каляска по този начин, че да има място, където да хвърля зарове. Калигула даже си разрешил да конфискува имуществото на рицарите си, с цел да покрие задълженията си. Според Библията римските бойци разиграли одеждите на Христос след разпването му на кръста.
Индианците в Америка вярвали, че игрите на шанса са измислени от боговете. Те считали, че страните на плоски камъни, боядисани в бял или черен цвят, могат да предсказват плодовитостта на реколтите и бъдещето на съществено болните членове на племето.
Залозите с изключение на пари, имущество, плебеи имали и много другоземен и чудноват темперамент. Италианските гондолиери залагали години от живота си, индианците плащали задълженията си като отрязвали пръстите си или жертвали живота си в името на боговете, а в Китай си залагали даже ушите.
Заровете били изместени от друга игра – ролетката. Тя е позната още от френския двор или играта „ роли-поли “ в Англия, само че превзема света по-късно. Първоначално казината в Европа се употребявали като зали за музика и танци. Буржоазията обаче се нуждаела от места за развлечения. За да харчат парите си новобогаташите инсталирали лъскави машини за хазарт в залите, в които се забавлявали. Прочутото казино в Монте Карло е учредено през 1861 г.
В Съединени американски щати Джордж Вашингтон закупил първия билет за федералната лотария, която стартирала през 1793 година Целта и била да спонсорира финансово развиването на новата страна. През 1830 година в Съединени американски щати имало към този момент над 420 типа лотарии. За да се спасят от Голямата меланхолия, през 1931 година жителите на Невада извоюват приемането на позволение за легална хазартна активност в Лас Вегас.
––
Към хазарта могат да се прояват форми на взаимозависимост, които водят до опустошение и/или саморазрушение. Един от термините за хазартна взаимозависимост е лудомания (лат. ludo — играя + др.-гръц. μανία — безумство, увлечение, към игри). В МКБ-10 лудоманията е под код F63.0 – патологично залагане.
Хазарт, (разг. комар), e залагане (на пари, полезности, морално послушание и др.) върху изхода от бъдещо събитие с неразбираем излаз за облага или предимство, с опция да се изгуби залога.[1] Хазартът е огромен интернационален бизнес и търговия, с цялостен годишен доход от $710 милиарда за 21г.
Археологически находки откриват предмети, за чието предопределение се допуска, че показват антична форма на зарове на възраст 40 хиляди години. Изработвани са от глезенната част на кост на овца или куче, наречени „ астрагали “. В Египет са разкрили предмети на хазартни игри, датиращи от 3500 година пр.н.е. Рисунки демонстрират по какъв начин египтяните хвърляли „ ашик “ – скочна кост от агнешки или кози крайник. Около 2300 година пр.н.е. китайците играли игра на шанса с керемиди. В Древна Индия по хазарт се увличали всички касти. В староиндийските предания светът се показва като игра на зарове сред Шива и неговата брачна половинка.
Най-старата, позната и през днешния ден, хазартна игра е хвърлянето на зарове. Според Софокъл те са измислени от гърка Паламедес по време на обсадата на Троя. Херодот споделя, че зарове са употребявани и от жреци и магьосници за гадаене. В древността гърците са ги считали за знак на естетиката като за тази цел са изработвали зарове от бронз, оникс, алабастър, говежди рог, мрамор или слонова кост.
В Древен Рим Клавдий нагодил структурата на своята каляска по този начин, че да има място, където да хвърля зарове. Калигула даже си разрешил да конфискува имуществото на рицарите си, с цел да покрие задълженията си. Според Библията римските бойци разиграли одеждите на Христос след разпването му на кръста.
Индианците в Америка вярвали, че игрите на шанса са измислени от боговете. Те считали, че страните на плоски камъни, боядисани в бял или черен цвят, могат да предсказват плодовитостта на реколтите и бъдещето на съществено болните членове на племето.
Залозите с изключение на пари, имущество, плебеи имали и много другоземен и чудноват темперамент. Италианските гондолиери залагали години от живота си, индианците плащали задълженията си като отрязвали пръстите си или жертвали живота си в името на боговете, а в Китай си залагали даже ушите.
Заровете били изместени от друга игра – ролетката. Тя е позната още от френския двор или играта „ роли-поли “ в Англия, само че превзема света по-късно. Първоначално казината в Европа се употребявали като зали за музика и танци. Буржоазията обаче се нуждаела от места за развлечения. За да харчат парите си новобогаташите инсталирали лъскави машини за хазарт в залите, в които се забавлявали. Прочутото казино в Монте Карло е учредено през 1861 г.
В Съединени американски щати Джордж Вашингтон закупил първия билет за федералната лотария, която стартирала през 1793 година Целта и била да спонсорира финансово развиването на новата страна. През 1830 година в Съединени американски щати имало към този момент над 420 типа лотарии. За да се спасят от Голямата меланхолия, през 1931 година жителите на Невада извоюват приемането на позволение за легална хазартна активност в Лас Вегас.
––
Към хазарта могат да се прояват форми на взаимозависимост, които водят до опустошение и/или саморазрушение. Един от термините за хазартна взаимозависимост е лудомания (лат. ludo — играя + др.-гръц. μανία — безумство, увлечение, към игри). В МКБ-10 лудоманията е под код F63.0 – патологично залагане.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ