Червените апостоли сред народа ще се самоизядат
Дребнава алена драма тресе " Позитано " 20. И то при следващия опит да се смъкна кабинетът Борисов 3 и да спечелват тезите на Визия за България. Червените депутати до декември ще сноват из страната да просветят народа, че вяра има и алтернативата дебне от ляво.
И в това време мощен земетръс клати столетията партия. Вътрешната съпротива става все по-яростна в нападките към аленото управление, а от своя страна Корнелия Нинова и сие не се дават и отвръщат на всеки удар - след всеки трус следва вторично разлюляване и по този начин до безспир.
Нищо ново в левицата. Този филм сме го гледали с други водачи и с съвсем същата съпротива. Всеки се бори май не за богатството национално, а за лидерското кресло.
Едно би трябвало да й се признае на Нинова, от всички досегашни ръководители на алената партия, тя съумя да помири непримирими врагове. Случайна обединителна задача с разединителен резултат. Лидерският стол се дърпа от няколко сякаш обединени страни, само че всеки дърпа в своята посока и в случай че Нинова падне, ще стартира същинска лява война кой да я наследи. И обединяването още веднъж ще стане разделяне. Не е ясно до какъв брой фенът гледа с интерес подмятанията на управлението и враговете с партиен билет.
Героите се изтъркаха, сюжетите доскучаха. Някак неискрено вървят обиколките из страната на алените апостоли на Визия за България, групирани на правилото наш и зложелател. Но всичко в името на народа, който май не хваща религия. Бог високо, цар (премиер) надалеч, левицата измежду народа, но народът като електорална единица е път към по този начин лелеяната опция (в случая промяна на креслото на " Позитано " 20 с премиерския стол на " Дондуков " 1).
А дали хората имат вяра на Алтернативата? Всеки самичък може да реши до каква степен правдиво звучи опция, представяна от хора (лидери), които не могат да се оправят със личните си приятели и които не могат да обединят и помирят своите, а имат желанието да оправят ситуацията на целия народ. " Приказка за стълбата " на Смирненски звучи настоящо и през днешния ден. Родният политик, изкачвайки се по стълбата на триумфа и на властта, сякаш измежду народа, става все по-глух и по-сляп за воплите и страданията на нашите. А Апостолите на Визията или Алтернативата са подготвени като гладна глутница да се самоизядат в името на власт, пари и облекчаване на егото (туй пусто политическо его).
А алтернативата, за жалост, към момента е добре познатата- Терминал 1 и Терминал 2 на Летището. /news.bg
И в това време мощен земетръс клати столетията партия. Вътрешната съпротива става все по-яростна в нападките към аленото управление, а от своя страна Корнелия Нинова и сие не се дават и отвръщат на всеки удар - след всеки трус следва вторично разлюляване и по този начин до безспир.
Нищо ново в левицата. Този филм сме го гледали с други водачи и с съвсем същата съпротива. Всеки се бори май не за богатството национално, а за лидерското кресло.
Едно би трябвало да й се признае на Нинова, от всички досегашни ръководители на алената партия, тя съумя да помири непримирими врагове. Случайна обединителна задача с разединителен резултат. Лидерският стол се дърпа от няколко сякаш обединени страни, само че всеки дърпа в своята посока и в случай че Нинова падне, ще стартира същинска лява война кой да я наследи. И обединяването още веднъж ще стане разделяне. Не е ясно до какъв брой фенът гледа с интерес подмятанията на управлението и враговете с партиен билет.
Героите се изтъркаха, сюжетите доскучаха. Някак неискрено вървят обиколките из страната на алените апостоли на Визия за България, групирани на правилото наш и зложелател. Но всичко в името на народа, който май не хваща религия. Бог високо, цар (премиер) надалеч, левицата измежду народа, но народът като електорална единица е път към по този начин лелеяната опция (в случая промяна на креслото на " Позитано " 20 с премиерския стол на " Дондуков " 1).
А дали хората имат вяра на Алтернативата? Всеки самичък може да реши до каква степен правдиво звучи опция, представяна от хора (лидери), които не могат да се оправят със личните си приятели и които не могат да обединят и помирят своите, а имат желанието да оправят ситуацията на целия народ. " Приказка за стълбата " на Смирненски звучи настоящо и през днешния ден. Родният политик, изкачвайки се по стълбата на триумфа и на властта, сякаш измежду народа, става все по-глух и по-сляп за воплите и страданията на нашите. А Апостолите на Визията или Алтернативата са подготвени като гладна глутница да се самоизядат в името на власт, пари и облекчаване на егото (туй пусто политическо его).
А алтернативата, за жалост, към момента е добре познатата- Терминал 1 и Терминал 2 на Летището. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ