Русия ни освободи от енергийна независимост!
Дойде 3 март, 1878 година и Русия ни освободи от турско иго. Дойде 4 март, 2019 година и Русия ни освободи от енергийна самостоятелност.
Разбира се, това е много опростенчески казано и има доста нюанси в двете изказвания. На първото няма да обръщам внимание – тъй като то е обект колкото на обстоятелства, толкоз и на политическите и идеологическите им тълкувания – като почнеш от очевидното, че първата цел на Руската империя през 1877 година не е освобождението на България, а налагане на съветския интерес за надзор над Босфора и Дарданелите, което е целенасочена съветска политика епохи наред, та стигнем и до обстоятелството, че без преди тази война в България по този начин и не трябва проведено дейно освободително придвижване, което да се трансформира в основната причина за фактическото ни избавление – да вземем за пример както става в Гърция.
Второто изказване обаче директно касае развиването ни като страна. И визитата на съветския министър председател Дмитрий Медведев затвърди ситуацията ни на изоставаща в интернационалните връзки страна – на страна, която следва събитията, а не ги провокира. Всъщност това не е вест и идването на Медведев единствено удостовери нещата. Новината е какъв брой тъкмо самоуверен ще се окаже най-после Бойко Борисов, тъй като ще пристигна време, в което няма да има по какъв начин и ще би трябвало да угоди във значима сфера или на съветския, или на американския интерес.
Предвид развиването на нещата напоследък, наподобява напълно резонно да си помислим, че за енергетиката угаждаме крепко на Русия. Защото след срещата с Медведев стана ясно, че:
Първо - не сме обелили и дума за предоговарянето на цената на газа, въпреки " Газпром " да подписа съглашение с Европейската комисия, съгласно което клиентите могат да изискат по-ниска цена, когато цената на газа им се отклонява от конкурентните западноевропейски референтни стойности на цените. Дали нашата се отклонява от западноевропейските – никой не обелва и дума! А по този начин олекват думите на Бойко Борисов, изречени на 1 март на конференция след срещата му с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг – че за България са значими структури като Алианса, с цел да можем в дипломатическия развой да сме мощни. Вижда се кой е мощен за цената на газа!
Второ – освен, че не говорихме за цената, ами не приказваме и за диверсификация! Всъщност идването на " Турски поток " ще размени преноса през Украйна, който сега ни дава скрепени с настоящ контракт доходи и добра роля на европейската газова карта, тъй като през наша територия отива газ към Турция, отива и към Сърбия, и Македония. Но " Турски поток “ автоматизирано значи завършек на износа през наша територия за Турция – за сметка на това от Турция ще идва газ към нас и енергийният министър Теменужка Петкова към този момент удостовери, че свободното количество на вход и излаз е 10% и 20% надлежно – другото си е за съветски газ. Какво ще спечелим, откакто още веднъж газопроводът минава през неустойчив в политическо отношение регион – не е доста ясно обществено и никой не е правил съпоставяне с параметрите от преноса през Украйна. Като прибавим и декларираното от ръководителя на " Газпром " Алексей Милер, че съветският енергиен монополист не се интересува от хъб " Балкан ", е очевидно към този момент, че Москва постанова своята позиция – тъй като през хъба би имало по-голям надзор и по-конкуретни цени т.е. на Русия ще ѝ се постанова да се съревновава, само че през тръба, където 80-90% от потенциала към този момент не е свободен и тече без опция да мине през самобитната борса на възможен хъб, за каква самостоятелност и каква конкуренция, водеща до поевтиняване, приказваме? Не, приказваме за приключен стопански инструмент за съветско политическо въздействие, за това приказваме!
Трето – АЕЦ " Белене " към този момент напряко си я строим със същите причини, с които тъкмо при първото ръководство на Борисов я спряхме. Тогава беше корупция да потънат 3 милиарда лв. в " гьола ", само че в този момент, откакто към този момент са потънали, да продължим, барем го запълним този мочур с нещо потребно. Премиерът ни се цепи по какъв начин сме щели да внасяме ток след някое и друго десетилетие, само че на какво почива това изказване? Може би България ще претърпи демографски напредък и ще би трябвало повече електричество? Може би няма да изпълняваме политиката за енергийна успеваемост на Европейски Съюз все по този начин и ще ни би трябвало повече ток? Може би стопанската система ни поради упования вероятно демографски взрив ще продължи да пораства толкоз доста, че ще би трябвало още сила? А може би по този начин се разрушава системата ден сле ден, че единствено поради софтуерни загуби става все по-скъп преносът? (бел. авт. - сами отсейте ироничните от сериозните въпроси). Ще напомня единствено по какъв начин адвокатската адвокатска фирма, която ни защитаваше по делото за " Белене " в Швейцария (White § Case) е същата, която защитаваше Русия по дело за 50 милиарда $ обезщетение от акционери в ЮКОС на Михаил Ходорковски!
Съвсем неотдавна, след следващ диалог с представител на локалната власт на ГЕРБ, стигнах до миг, в който споделих следното – когато няма предпочитание да бъде свършено нещо, се намират всевъзможни оправдания да не бъде свършено. Този принцип важи както за най-простата работа, по този начин и за допустимо най-сложната. И единствената разлика е в потенциала – при по-сложните неща би трябвало повече потенциал. С енергетиката е комплицирано – поради ресурсите си Русия постоянно ще има мощна позиция, т.е. от другата страна би трябвало да има дипломатическо майсторство, с цел да успееш да защитиш своя интерес.
Автор: Ивайло Ачев
Разбира се, това е много опростенчески казано и има доста нюанси в двете изказвания. На първото няма да обръщам внимание – тъй като то е обект колкото на обстоятелства, толкоз и на политическите и идеологическите им тълкувания – като почнеш от очевидното, че първата цел на Руската империя през 1877 година не е освобождението на България, а налагане на съветския интерес за надзор над Босфора и Дарданелите, което е целенасочена съветска политика епохи наред, та стигнем и до обстоятелството, че без преди тази война в България по този начин и не трябва проведено дейно освободително придвижване, което да се трансформира в основната причина за фактическото ни избавление – да вземем за пример както става в Гърция.
Второто изказване обаче директно касае развиването ни като страна. И визитата на съветския министър председател Дмитрий Медведев затвърди ситуацията ни на изоставаща в интернационалните връзки страна – на страна, която следва събитията, а не ги провокира. Всъщност това не е вест и идването на Медведев единствено удостовери нещата. Новината е какъв брой тъкмо самоуверен ще се окаже най-после Бойко Борисов, тъй като ще пристигна време, в което няма да има по какъв начин и ще би трябвало да угоди във значима сфера или на съветския, или на американския интерес.
Предвид развиването на нещата напоследък, наподобява напълно резонно да си помислим, че за енергетиката угаждаме крепко на Русия. Защото след срещата с Медведев стана ясно, че:
Първо - не сме обелили и дума за предоговарянето на цената на газа, въпреки " Газпром " да подписа съглашение с Европейската комисия, съгласно което клиентите могат да изискат по-ниска цена, когато цената на газа им се отклонява от конкурентните западноевропейски референтни стойности на цените. Дали нашата се отклонява от западноевропейските – никой не обелва и дума! А по този начин олекват думите на Бойко Борисов, изречени на 1 март на конференция след срещата му с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг – че за България са значими структури като Алианса, с цел да можем в дипломатическия развой да сме мощни. Вижда се кой е мощен за цената на газа!
Второ – освен, че не говорихме за цената, ами не приказваме и за диверсификация! Всъщност идването на " Турски поток " ще размени преноса през Украйна, който сега ни дава скрепени с настоящ контракт доходи и добра роля на европейската газова карта, тъй като през наша територия отива газ към Турция, отива и към Сърбия, и Македония. Но " Турски поток “ автоматизирано значи завършек на износа през наша територия за Турция – за сметка на това от Турция ще идва газ към нас и енергийният министър Теменужка Петкова към този момент удостовери, че свободното количество на вход и излаз е 10% и 20% надлежно – другото си е за съветски газ. Какво ще спечелим, откакто още веднъж газопроводът минава през неустойчив в политическо отношение регион – не е доста ясно обществено и никой не е правил съпоставяне с параметрите от преноса през Украйна. Като прибавим и декларираното от ръководителя на " Газпром " Алексей Милер, че съветският енергиен монополист не се интересува от хъб " Балкан ", е очевидно към този момент, че Москва постанова своята позиция – тъй като през хъба би имало по-голям надзор и по-конкуретни цени т.е. на Русия ще ѝ се постанова да се съревновава, само че през тръба, където 80-90% от потенциала към този момент не е свободен и тече без опция да мине през самобитната борса на възможен хъб, за каква самостоятелност и каква конкуренция, водеща до поевтиняване, приказваме? Не, приказваме за приключен стопански инструмент за съветско политическо въздействие, за това приказваме!
Трето – АЕЦ " Белене " към този момент напряко си я строим със същите причини, с които тъкмо при първото ръководство на Борисов я спряхме. Тогава беше корупция да потънат 3 милиарда лв. в " гьола ", само че в този момент, откакто към този момент са потънали, да продължим, барем го запълним този мочур с нещо потребно. Премиерът ни се цепи по какъв начин сме щели да внасяме ток след някое и друго десетилетие, само че на какво почива това изказване? Може би България ще претърпи демографски напредък и ще би трябвало повече електричество? Може би няма да изпълняваме политиката за енергийна успеваемост на Европейски Съюз все по този начин и ще ни би трябвало повече ток? Може би стопанската система ни поради упования вероятно демографски взрив ще продължи да пораства толкоз доста, че ще би трябвало още сила? А може би по този начин се разрушава системата ден сле ден, че единствено поради софтуерни загуби става все по-скъп преносът? (бел. авт. - сами отсейте ироничните от сериозните въпроси). Ще напомня единствено по какъв начин адвокатската адвокатска фирма, която ни защитаваше по делото за " Белене " в Швейцария (White § Case) е същата, която защитаваше Русия по дело за 50 милиарда $ обезщетение от акционери в ЮКОС на Михаил Ходорковски!
Съвсем неотдавна, след следващ диалог с представител на локалната власт на ГЕРБ, стигнах до миг, в който споделих следното – когато няма предпочитание да бъде свършено нещо, се намират всевъзможни оправдания да не бъде свършено. Този принцип важи както за най-простата работа, по този начин и за допустимо най-сложната. И единствената разлика е в потенциала – при по-сложните неща би трябвало повече потенциал. С енергетиката е комплицирано – поради ресурсите си Русия постоянно ще има мощна позиция, т.е. от другата страна би трябвало да има дипломатическо майсторство, с цел да успееш да защитиш своя интерес.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ