Доц. Георги Лозанов – преподавател във Факултета по журналистика и

Доц. Георги Лозанов – учител във Факултета по публицистика и всеобща връзка на Софийския университет и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии, в изявление за дневния блок " Добър ден, България “ на Радио " Фокус “

На днешната дата означаваме Деня на свободата на словото в България. По мотив днешния ден мой посетител е доцент Георги Лозанов – учител във Факултета по публицистика в Софийския университет и някогашен ръководител на Съвет за електронни медии. Добър ден.  

Здравейте.  

Доц. Лозанов, съгласно годишната ранглиста на " Репортери без граници “ България от 112-о място се подрежда на 91-о по независимост на словото. Каква е обстановката у нас в това отношение и на какво се дължи изкачването в позициите на страната ни?  

Вижте, тези ранглисти в действителност мерят независимостта на медиите. Тази взаимозависимост върви по две линии: по политическа - взаимозависимост от ръководещите, или по корпоративна - според от притежателите на медиите, които също могат да влизат в избрани политически конфигурации и връзки и по този начин да става корпоративна взаимозависимост. Явно по критериите, които " Репортери без граници “ употребяват, посредством които наблюдават тази взаимозависимост, е спаднало равнището на взаимозависимост на медиите в България, само че очевидно не е кой знае какъв брой. Това мери. Разбира се, има и други странични индикатори, изобщо отношението на обществото към публицисти – дали ги бият, дали ги вкарват в пандиза. Но това са общо взето по-скоро инцидентни характерности, главното е тази взаимозависимост.  

Понеже казвате, че зависимостта се мери по две линии, едната от които е политическа, по какъв начин съгласно вас се отразява неустойчивостта в страната и неналичието на устойчиво и работещо държавно управление върху медийната среда у нас?  

Добре се отразява. Вижте, когато не са ясни спечелилите, медиите по-трудно вървят след тях. Така че това, споделям малко парадоксално, че властта е много плаваща сега в България, самата тя не може да се конституира, напълно не може да се появи мощна власт, която да постанова личната си воля, в това число и върху медиите, им дава въздух.  

Тоест, най-малко в едно отношение това дава и положително отражение.  

Да, несъмнено, това не значи да не вършим държавни управления и политиката да не създаде този собствен главен артикул. Защото ние по този начин да се каже купуваме властта, изпълнителната власт, защото  ние устояваме политиците и им плащаме не с цел да господстват, а с цел да ръководят системите. Друг въпрос е те до каква степен имат схващане за това и до каква степен го правят. Но ти им плащаш както на един водач на рейс плащаш, с цел да те закара от една спирка на друга. Така плащаш и на политиците, изключително в изпълнителната власт на по-високо равнище, несъмнено, да ръководят опазването на здравето, образованието, финансите и всичко, от което се състои обществото. И тази власт ние в действителност я купуваме, това е услуга. Властта в демократическите общества наподобява на химическото почистване и на превоза. Тя е една услуга, която ние си поръчваме. И в този момент нашите политически тук гарнитури не могат да произведат екип, който да прави тази услуга. Така че единствено за медиите това носи нещо положително може би, и то тъй като пък властта когато би трябвало да прави услуга, тя се отклонява както постоянно се случва от личната си функционалност и стартира да постанова избрани, да постанова своята воля за да се самовъзпроизвежда и да печели облаги.  

И както казвате, ние си плащаме, с цел да има ръководство върху системите, и когато си платим една услуга и ние не получим това, което чакаме, какво става?  

Ами какво става? Ядосваме се, както в случай че си платил за химическо почистване, а те не са ти изчистили облеклата. Освен това, имаш претенция, което в този случай в случай че пренесем аналогията, значи нови избори, до момента в който стартират да правят услугата, за която им плащаме.  

Аз това желаех да ви попитах във връзка събитията, които се случват, и в действителност нестабилната политическа конюнктура, какво е вашето мнение, какво демонстрира държанието на политиците? Ще забележим ли разговор? Виждаме към този момент огромни думи от страна на ГЕРБ. Какво ще се случи?  

Ами комплицирана е обстановката и не е толкоз въпрос на разговора, колкото е въпрос на това, че ние самите не може да произведем устойчива власт, тъй като политиците преди да дойдат на власт, би трябвало да свършат една работа, и не толкоз разговор между тях, колкото в разговор с хората, с гласоподавателите – да ги убедят в избрани полезности, и то да убедят задоволително сериозна маса гласоподаватели, с цел да могат те в последна сметка да произведат едно болшинство в Народното събрание. В момента политиците не могат да убедят обществото явно в това, че са носители на избрани полезности. И по тази причина е доста разпръснат и неуверен вота. И аз ще дам два образеца. Доскоро имаше два постоянни консенсуса в обществото, най-малко във връзка с тях нямахме подозрения. Единият консенсус беше прозападният, а другият беше антикорупционният. Както проследявам вота в този момент, на последните избори, които минаха, във връзка с двата консенсуса има разколебаване. А когато няма консенсуси в обществото, тогава няма и задоволително доста гласоподаватели, които да гласоподават в една и съща посока, тъй че след това да може да се създаде по-лесно някаква власт.  

Да, пък и виждаме, че в действителност българският жител към този момент не толкоз елементарно може да бъде уверен, има доста огромно съмнение в ръководещите и в политиците, несъмнено.  

Ами съмнение има. Защо се разклати антикорупционният консенсус? Защото когато ти приказват срещу корупция хора, в които нямаш доверие, че не са корумпирани, почваш да се съмняваш, самия консенсус почва да се губи. Почваш да не гледаш на това като на политически предпазена полезност.  

Точно, тук казусът в действителност идва от бездействието или от действието, единствено че не в посока, която са дали обещание. 

От неналичието на политически разговор сред политиците и обществото, не толкоз разговорът посред им. Диалогът посред им не значи правене на взаимни отстъпки един към различен, това единствено по себе си в никакъв случай не е доста добре. Вероятно е належащо, само че не може да бъде някаква идеална цел те да вършат взаимни отстъпки един към различен. Те би трябвало друго да могат да вършат – да убеждават обществото в избрани полезности, което да го сплотява към тях и надлежно да гласоподават за тях, тъй като те са ги обединили тези полезности и са ги убедили, че самите та са носители на тези полезности. Тук имаме огромен проблем.  

Точно по този начин, това щях да кажа, че в действителност е най-добре да се обединят върху проблемите, които са в действителност значими за обществото, и които интересуват българския жител, а не върху нещо, което е прекомерно надалеч от него.  

Ами нашата прозападна ориентировка и антикорупционните настройки на обществото са доста значими за живота ни изобщо, дори бих споделил на ръба на живота и гибелта са по значителност тези проблеми.  

За да приключим изявлението, аз желая да ви попитам, защото Народното събрание одобри на първо четене промени в Наказателния кодекс, с които наказванията за засегнатост и клюка към обществени персона се понижават. Как съгласно вас това ще повлияе върху медийната среда и върху гилдията? Ще има промени върху журналистическата специалност?  

Ами изобщо от целия институт на обидата в правото не виждам изключително въздействие върху журналистическата специалност. По-скоро самите обществени персони се наскърбяват между тях, и това, което политиците си споделят един на различен, цялото е съставомерно. И те могат взаимно да се съдят, обаче имат имунитет. Те се упрекват в закононарушения, в какво ли не, което в случай че някой различен бъде упрекнат в това, безусловно прокуратурата ще се сезира и ще отиде да го проверява. Но има нещо, което е правилно и то е в този момент въпрос на съразмерност, на пропорция на наказването по отношение на въздействието. Но във връзка с обществените персони има по-нисък предел на защитеност на тяхната персонална цялост, в това число и на опцията да ги критикуваш и да им казваш неща, които на тях им звучат като обидно. Защото в случай че политиците стартират през наредбите против клеветата и обидата да се пазят от рецензия, тогава в действителност понижават критическото говорене по отношение на политиката, което във всички случаи не е в публичен интерес.  

Да, и по този метод няма да можем да приказваме за никаква независимост на словото.  

Да. Но в този момент падат наказванията, понижават наказванията. И когато понижават санкции, това във връзка с клеветата и обидата към обществените персони, в някакъв смисъл уголемява опцията за рецензия.  

Така и може би се дават една концепция повече благоприятни условия.  

Разбира се. Вижте, ти постоянно можеш да кажеш, че рецензията те наскърбява, единствено че когато си в избрана обществена роля и обществена персона, би трябвало да нямаш право на това.  

И да си подготвен за рецензия.  

Трябва да можеш да изтърпяваш рецензията със стиснати зъби, освен това, да си задължен да отговаряш на рецензията и да даваш своите пояснения.  

Както споделят хората, това е рискът на специалността и в действителност би трябвало да имат подготвеност да одобряват тази рецензия, когато става въпрос за обществени персони.  

Да.  

Много ви благодаря за този диалог.  

И аз ви благодаря и да кажем цветущ празник на свободното слово! И нека в България да има учредения да честваме този ден като празник! Да кажем да се съберат вечерта хората в къщи и да си кажат: " Наздраве за свободното слово! “, поисквам на българския жител.  

Страхотно благопожелание и свършек на диалога. Дано в действителност се случи това.  

Да, въпреки че звучи малко като смешка, само че нека да се случи.