Доц. д-р Светослав Живков Източник: БГНЕСТези дни за пореден път

Доц. доктор Светослав Живков Източник: БГНЕС
Тези дни за следващ път бяха стартирани в медии и обществени мрежи трите съществени комунистически опорни точки за Народния съд в България:
 

1. Че е по искане на съдружниците и е в осъществяване на клаузи от Московското примирие;
2. Че е подобен на Нюрнбергския трибунал;
3. Че е стадий от така наречен революция в България, траяла от 1923 до неразбираемо по кое време (1944, 1945, 1947, а може би и 1989) и директна последица от политическите насилия преди Деветосептемврийския прелом.
 

Не с цел да влизам в дискусия, а в името на обективната истина, считам за нужно да бъдат разкрити за необятната аудитория в по-големи елементи (които за сътрудниците специалисти са известни) обстоятелствата и събитията към този ексклузивен арбитражен съд.
 

Опорна точка 1. Народният съд е по искане на Съюзниците (обикновено се акцентират
западните, т.е. Съединени американски щати и Великобритания), отразено в текста на Московското помирение. Специално изтънчен е от Съюзната контролна комисия (СКК).
 

Фактите: Московското помирение е подписано на 28 окт. 1944 година Неговият член 6 повелява България да сътрудничи за съденето на упрекнати във военни закононарушения лица. Клаузата е общо дефинирана и общоприета. Присъства в доста други предвоенни съглашения, в това число в Ньойския контракт, и то в доста по-разгърнат тип.
 

Съюзната контролна комисия (СКК) е формирана едвам в края на ноември 1944 и в действителност тя стартира да действа през декември 1944.
 

Наредбата закон за Народния съд (за малко НЗ) е направена в края на септември от екипа на правосъдния министър болшевик Минчо Нейчев, публикувана е в " Държавен вестник " на 6 октомври и влиза в действие незабавно, тоест 22 дни преди Московското примирие и около два месеца преди конституирането на Съюзна контролна комисия.
 

Очевидно е, че няма по какъв начин последствието да предшества във времето повода.
 

Самата НЗ в член 2 изброява в 10 точки закононарушенията, чиито причинители подлежат на санкции. Доколко те включват военни закононарушения, ще разгледаме по-долу.
 

Опорна точка 2: Народният съд е като Нюрнбергския и Токийския арбитражен съд.
 

Фактите: Мисля, че е ненужно да означаваме колосалната разлика сред броя на смъртните присъди при Нюрнбергския арбитражен съд и при Народния съд. Затова ще се спрем на чисто юридическата страна.
 

Нюрнбергският и Токийският арбитражен съд са основани на Лондонската харта (по-нататък " Хартата " ) от 8 август 1945 година, т.е. призната 10 месеца след българската Наредба-закон Според член 6 на Хартата на интернационален боен арбитражен съд (международен, а не формиран от юристи и съдии, назначени персонално от министъра Минчо Нейчев, и от полуграмотни отмъстителни хора, назначени от доминираните от Българска комунистическа партия регионални комитети на Отечествен фронт, т.е. действително напълно от БКП) подлежат причинителите на следните закононарушения:
 

- Престъпления против мира - обмисляне, подготовка, договаряне и пускане на нападателна война. (по този пункт другарите Сталин и Молотов първи трябваше да дават отговор, в случай че трибуналът беше неутрален, а не политически, само че това е друга тема).
 

- Военни закононарушения. Тук Хартата доразвива предшестващите я Женевски конвенции. Подлежат на съд нарушаванията на законите и обичаите на водене на война, убийства и брутално отношение към военнопленници, депортации на цивилни, разграбване на държавна и частна благосъстоятелност (колко ли фрагменти на РККА /Червената войска - бел. ред./ щяха да си заминат по тоя пункт), опустошения на градове и разрушения, които не са оправдани от военна потребност.
 

- Престъпления против човечеството (тук някои клаузи се повтарят) - убийства, заробване, депортации и прочие дейности против цивилни по време и преди войната. (ГУЛАГ е тук, в някаква степен и ограниченията против японските имигранти в САЩ), а също и преследвания на политическа, расова и религиозна основа.
 

Докато нашата Наредба-закон (чл. 2) определя в 10 точки подлежащите на санкции закононарушения. Те са следните:
 

Т.1 Сключване интернационалните контракти с воюващи страни и решение за оповестяване и водене на война. Точка 1. няма нищо общо с Хартата, която осъжда инициирането на нападателна война, само че не и на каквато и да е война. Нито една интернационална конвенция досега не не разрешава започването на война въобще и сключването на контракти с воюващи страни.
 

Т. 2. Нарушения на оповестения неутралитет във връзка с Съюз на съветските социалистически републики. Очевидно и т. 2
няма нищо общо с Хартата. Тук въпросът има официално юридическа и фактическа страна. Неутралитет във връзка с германско-съветската война е заявен в края на август 1944 година и никой общественик в късия период до Девети септември не подхваща ограничения за нарушаването му. През цялото време на войната до 5 септември 1944 България поддържа дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики.
Доколкото има дейности, ориентирани против Съюз на съветските социалистически републики (например закриването на консулствата), те са реакция на дейностите на руската дипломация и агентура в България. В края на краищата, не България изпраща самолети да бомбардират Съюз на съветските социалистически републики без оповестяване на война, не България изпраща парашутисти и подводничари и не България финансира и командва незаконно въоръжено придвижване против законната власт в Съюз на съветските социалистически републики (каквато и да е тя) без оповестяване на война.
 

Т. 3. Невземане на ограничения за опазване народа и държавата от морални и материални вреди в подтекста на войната против Англия и Съединени американски щати. Тук явно става дума за бомбардировките. Въпросът дали самите бомбардировки не са военно закононарушение е значим, само че не е по тематиката. Тук единствено означаваме, че неспособността за взимане ограничения по запазване на популацията от бомбардировки нито е военно закононарушение, нито е подсъдно по някоя от точките на Хартата (за разлика от самите бомбардировки над цивилни обекти). Тоест и т. 3 няма нищо общо с нея.
 

Т. 4. Използване на служебно състояние за персонално обогатяване. Очевидно това е закононарушение, само че нито е военно закононарушение, нито е обект на някоя от точките в Хартата.
 

Т. 5. Служене в интерес на Германия или съдружниците ѝ, и допринасяне вреди на българския народ. Обща дефиниция, която няма нищо общо нито с военни закононарушения, нито с Хартата. " Служба на Германия " може да се третира и съдействието на експерти при откриване авторството на всеобщото ликвидиране в Катин!
 

Т. 6. Изпращане български войски да се борят против " народоосвободителните войски " в Югославия и Гърция. И т. 6 няма нищо общо нито с военни закононарушения, нито с Хартата. Партизанските елементи в Югославия и Гърция още по-рано са приети от Съюзниците за " войски " ; Изпращането на военни елементи, които да се борят против противников войски, не е предмет на Хартата, нито пък е неразрешено от която и да е по- ранна спогодба (друг е въпросът в случай че са избивани пленници и цивилни., само че т. 6 не приказва за това).
 

Т. 7. Заповядване и осъществяване на палежи, грабежи, убийства, кражби и изтезания.
Това е едната от двете точки, която е в синхрон с Хартата. Тук единствено ще отбележим, че палежът на къщата на партизанин, в случай че от нея не е оказана опозиция, е военно закононарушение. Но в случай че от нея се стреля - не е и няма по какъв начин да е военно закононарушение. Не е военно закононарушение и убиването на въоръжен човек (партизанин или войник), който води стълкновение против теб и желае да те убие. Обратното би означавало всяко стълкновение на всички места да се третира като военно закононарушение. Убийството на Ястребинчетата е военно закононарушение. Ликвидирането на Митко Палаузов, самичък той въоръжен, при акция против база на противников въоръжени елементи не е военно закононарушение по никоя харта или спогодба.

 

Т. 8 Предоставяне сведения на полиция и жандармерия,за разположението на партизаните. И тази точка няма нищо общо с Хартата. Даването на сведения за разположението на противников елементи не е военно закононарушение по никоя спогодба.

 

Т. 9 Престараване и пристрастия от страна на следователи, съдии, прокурори. Тук юристите ще би трябвало да кажат какво значи това, дали въобще е закононарушение или е административно нарушаване, само че сигурно нито нарушава Хартата, нито е военно закононарушение.

 

Т. 10 Подпомагане осъществяването на дейности в горните девет точки, " както и за гоненията на евреите ". Това е единственият пункт, по-точно част от пункт, който загатва за гоненията по отношение на евреите. Именно заради въпреки и беглото споменаване на еврейския въпрос, ще приемем, че т. 10 е в синхрон с Хартата.

 

Изводите:

 

Само две от общо 10 точки от Наредбата-закон могат да се съотнесат към военни закононарушения и към закононарушения, оповестени за такива от Лондонската харта.

 

Огромната част (всъщност съвсем всички) от наказаните на гибел 2730 души, тези над 3500 с присъди от и над 10 години затвор, в това число доживотни, нямат нищо общо нито с военни закононарушения, нито с закононарушения по Хартата. Обявяването на война и воденето на война сами по себе си не са военни закононарушения, изпращането на войски да се борят с въоръжени елементи не е военно закононарушение. Убиването на съперник в стълкновение не е военно закононарушение единствено по себе си, нито е такова доставянето на информация за разположението на противников въоръжени елементи.

 

Нещо повече, повечето от наказаните от Народния съд не са направили нито едно от посочените в десетте пункта на НЗ закононарушения, били те или не били военни закононарушения. Нито Никола Мушанов, нито Иван Багрянов (екзекутиран), нито неговите министри (повечето екзекутирани), нито Константин Муравиев, нито Вергил Димов, нито министри и депутати като Иван К. Вазов, Иван Бешков, Димитър Пешев, Георги Кендеров, Иван Минков и още спасители на българските евреи могат да бъдат обективно наказани по която и да е от десетте визирани точки.

 

Единици от наказаните депутати от XXV Общински народен съвет могат да се третират като военнопрестъпници. Да не приказваме за ген. Асен Николов, който е нацистки заложник, да не приказваме за хилядите избити по процесите в регионалните сформира на Народния съд.

 

Опорна точка 3. Народният съд е проявяване на " гражданската война " в България, започнала 1923 година

 

Фактите: Силно дискусионно е до каква степен в България има революция в интервала 1923 - 1925 (според мене няма, само че ще признаем, че съществуват и други аргументирани мнения). Партизанското придвижване през Втората международна война най-малко до лятото на 1943 година е толкоз маргинално (под 1000 партизани за страната), че е неуместно да се приказва за революция до седмиците към гибелта на цар Борис III /28 август 1943 г./.

 

И е редно да прибавим, че партизанското придвижване е инициирано от външни сили и е директна последица от събитие, което е външно за България и за което България няма никаква роля и виновност - нападението на нацистка Германия над Съюз на съветските социалистически републики, 22 юни 1941. Ще прибавим също, че разрастването на партизанското придвижване от лятото на 1944 година също е в причинно-следствени връзки със събития външни за България - Сталинград, Курск, Сицилия, американските бомбардировки, активизирането на руската агентура в страната и приближаването до България на РККА /Червената войска - бел. ред./.

 

Партизанското разгръщане по никакъв метод не е обвързвано с репресивни дейности на ръководещите в България. Та нали пикът на партизанското придвижване е при кабинетите на Багрянов (1 юни - 2 септември 1944) и Муравиев (2 - 9 септември 1944), а тъкмо те по всякакъв начин се пробват да омиротворят страната и да я извадят от войната.

 

Безспорното е, че в България в интервала 1926 - 1941 година няма никакви безредици, камо ли революция. Още есента на 1925 година Българска комунистическа партия краткотрайно заравя томахавката. От страна на страната са дадени серия политически амнистии. В интервала 1926 - 1932 има поръчкови убийства, само че те се правят по македонска линия, страната няма никаква роля в тях и още при ръководството на Народния блок взема ефикасни ограничения против тях.

 

След 19 май 1934 в България има властнически режим (стартиран от Кимон Георгиев и хората му, по-късни ортаци на комунистите в ОФ). До към 1941 година можем да приказваме за " мека тирания " - противоконституционни закони и ограничения, разрушение на партии, цензура, интернирания. Но не и смъртни присъди над политици, не и трудови лагери, камо ли концлагери на гибелта от комунистически и нацистки вид.

 

Извод: Народният съд не е проявяване на Гражданска война, каквато не съществува в България

 

Ще прибавя, че, съгласно заключенията на сътрудника Александър Везенков, създател на най-подробното проучване за Девети септември, няма мощна корелация сред мащаба на насилията преди и насилията след Девети. Казано по-просто - в доста елементи на страната след Девети се правят чудовищни саморазправи без в тези региони да е имало доста политическо принуждение (и военни престъпления) преди Девети.

 

Селото на дядо ми в Радомирско е от многото такива образци: никакво партизанско придвижване, единствена партизанка, убита в стълкновение в напълно различен регион на страната. В седмиците след Девети - над 10 души, избити без какъвто и да е съд, измежду тях свещеникът и учителят (кметът придвидливо съумял да се скрие дни преди преврата и да се спаси).

 

Този разбор не цели оправдаване на политическите репресии и на режимите преди Девети. В България в интервала 1920 - 1923, 1934 - 1935 и 1940 - май 1944 година са налични властнически режими, а в интервала 1923 - 1925 и 1935 - 1939 - хибридни режими. През 1926 - 1934 е налице нестабилна народна власт (flawed democracy), а в интервала юни - септември 1944 година стартира преход към народна власт, пресечен с преврата на Девети.

 

Анализът цели да покаже, че:

 

1. Народният съд не е по силата на Московското помирение, нито по искане на Съюзниците или Съюзната контролна комисия. За " Народен съд " над политическия и икономически хайлайф на страната Българска комунистическа партия упорства още от 1919 година Искането за " Народен съд " попада в предизборните платформи на Българска комунистическа партия от 1919, 1920 и април 1923 година, както и в формалните партийни позиции по Закона за съдене виновниците за националните произшествия от 1919 година и Закона за референдума от 1922. Българска комунистическа партия поддържа недемократичния и противоконституционен референдум от 1922 година, нейната парламентарна група внася няколко проектозакона за Народен съд до 1923 година Всички те, както и Наредбата-закон от 1944 година са в прорез с настоящата Търновска конституция.

 

2. Народният съд не в унисон с Нюрнбергския арбитражен съд. Повечето (осем от десет) закононарушения разказани в Наредбата -закон нямат нищо общо с военните закононарушения, закононарушенията против мира и закононарушенията против човечеството, по този начин, както са дефинирани от Лондонската харта и предхождащите я Женевски конвенции.

 

3. Народният съд не цели отмъщение и не е последица от насилия, осъществявани преди Девети. Нищожна част от наказаните от него биха попаднали под ударите на Лондонската харта. Голяма част от наказаните действително не са направили нито едно от закононарушенията по Наредбата-закон.

 

Самата Наредба-закон е фрапантно противоконституционна и нарушава най-елементарните цивилен права и правила на господство на закона, на обективен правосъден развой, действително право на адвокатска отбрана.

 

Наредбата-закон е средство за придаване законова фасада за кавга с политическите съперници без значение дали те са били фашисти/нацисти/профашисти/пронацисти (ратници, сподвижници на Александър Цанков и всевъзможни други), дали са били демократи антифашисти (Н. Мушанов, К. Муравиев, В. Димов), или лица нямащи нищо общо с фашизма и нацизма, само че близки на умрелия цар и на неговия режим (Иван Багрянов, съветниците на царя и др.); и без значение дали са правили или не са правили закононарушения.

 

Народният съд е първата стъпка към унищожаването (не безусловно във физически смисъл) на докомунистическия български политически, икономически и културен хайлайф, което цели налагането на комунистически тоталитарен режим в неговата най-зловеща и антихуманна форма - сталинизма.

 

Светослав Живков, историк в СУ, " Дневник "