Д-р Милена Мутафчиева за връщането в училище: Проблемите варират от тревожност до агресия
Доц. доктор Милена Мутафчиева е детски психолог и учител в Нов български университет. Обърнахме се към нея във връзка връщането на децата в клас и следствията за душeвността им от изолацията при онлайн образованието.
Д-р Мутафчиева, какви провали на душeвността нанесе на децата онлайн образованието?
Все още няма проучвания по въпроса. Трябва по-дълго време, с цел да стане явен резултатът на пандемията върху децата, само че това, което мога да споделя от практиката си, е, че проблемите варират от тревога до експанзия. При по -големите деца - 12, 13, 14- годишните, тези, които са по - тревожни, изпитват все по-големи усложнения да излязат на открито, както и все по-голямо отвращение да се върнат в клас, тъй като изгубват табиет и това покачва тревогата. При по-мъничките има други признаци - стават по-агресивни, изключително тези, които по-трудно се приспособяват в учебно заведение. Реално първокласниците са били на учебно заведение три седмици преди да минат онлайн. Забелязват се всевъзможен вид поведенчески проблеми – експанзия, тревога, и те се усилват вследствие на това, което се случва с децата ни сега.
Трябва да изградят нови привички по какъв начин да се държат в учебно заведение, това ли ги тревожи?
Не бих споделила нови привички, по-скоро им се постанова доста повече да са гъвкави. Това са обществени умения и те би трябвало да ги имат, само че фактът, че доста дълго поддържат контакт онлайн, а в този момент би трябвало да се върнат онлайн, постанова да възстановят навиците си да контактуват онлайн. Според мен най-големият им проблем е несигурността. Когато едвам се приспособяват към онлайн образованието, внезапно се връщат, след което току се приспособяват към образованието в клас, а ги стопират да вървят на учебно заведение. Тази неустановеност поражда проблеми и тревоги в децата и родителите.
Да дадем образец – това, че не им се става рано, онлайн образованието опрости нещата?!
Да, подобен вид привички имат тези, които не за пръв път вървят на учебно заведение. Те са ги имали преди, само че в този момент би трябвало да си ги напомнят, с цел да са по-организирани. Защото у дома нормално при мъничките има някой, който им оказва помощ, защото срещат усложнения с техническите устройства, а в този момент остават още веднъж сами, т.е. непрекъснато се трансформират условията към тях и да, би трябвало да вкарат нов график за деня си.
Освен всичко останало децата имат пропуски в знанията си и това също ги тормози. Смятате ли, че една седмица без изпитване, както предложи просветният министър ще е задоволителна?
Не бих споделила. Една седмица е малко време. Това време не е задоволително да се приспособяват отначало, повече ще се уморяват и така нататък Поне имат една седмица, тъй като доста деца споделят, че се опасяват, че нямат задоволително познания. Като се върнат на учебно заведение нормално ги подлагат на проби. Аз персонално бих предложила този интервал да е по-дълъг. Разбира се, не зависи от мен, само че очевидно просветителният министър е решил най-малко една седмица да им даде. Масово се случваше преди този момент децата да се връщат на учебно заведение и в същия ден да имат три теста, което и поради напрежението не е добре да се случва.
Учителите също са нервни, също се опасяват от пандемията, а това се предава на децата и е решаващо?
Със сигурност е по този начин, само че въпреки това целият свят е под напрежение – родители, учители, деца. Затова всички би трябвало да се оправяме с тревогите си по различен метод и да сме по-толерантни към децата, тъй като те нямат тактика по какъв начин да се оправят с тази неустановеност през днешния ден.
Имат потребност от схващане, от поддръжка?!
От повече време имат потребност също.
Целта да установиш един недостиг не взема решение въпроса с наваксване на изпуснатото?
Не, а и те не могат да носят виновност за това, което се случва в международен мащаб. Да, имат пропуски в знанията, само че това изисква повече самообладание и време, с цел да бъде наваксано.
Вашият съвет към родителите, когато виждат експанзия и тревога у децата си?! Веднага ли да се извърнат към експерт?
Зависи. Често се случва и през днешния ден имахме сходни съвещания в центъра, в който работя. Точно, като се връщат в учебно заведение, е допустимо тези нападателни прояви или общественото оттегляне и разграничаване да се засилят. Нека да дадат малко време на детето си, да се опитат да поговорят с него. Ако това нещо остане устойчиво във времето, продължи да се повтаря и да основава проблеми в акомодацията на детето в учебно заведение, е добре да потърсят консултация със експерт. Но първо да дадат малко време на детето си, може да е краткотрайно в границите на седмица, до момента в който детето се приспособи. Ако се окаже дълготрайно обаче най-добре е да си създадат консултация с детски психолог.
Д-р Мутафчиева, какви провали на душeвността нанесе на децата онлайн образованието?
Все още няма проучвания по въпроса. Трябва по-дълго време, с цел да стане явен резултатът на пандемията върху децата, само че това, което мога да споделя от практиката си, е, че проблемите варират от тревога до експанзия. При по -големите деца - 12, 13, 14- годишните, тези, които са по - тревожни, изпитват все по-големи усложнения да излязат на открито, както и все по-голямо отвращение да се върнат в клас, тъй като изгубват табиет и това покачва тревогата. При по-мъничките има други признаци - стават по-агресивни, изключително тези, които по-трудно се приспособяват в учебно заведение. Реално първокласниците са били на учебно заведение три седмици преди да минат онлайн. Забелязват се всевъзможен вид поведенчески проблеми – експанзия, тревога, и те се усилват вследствие на това, което се случва с децата ни сега.
Трябва да изградят нови привички по какъв начин да се държат в учебно заведение, това ли ги тревожи?
Не бих споделила нови привички, по-скоро им се постанова доста повече да са гъвкави. Това са обществени умения и те би трябвало да ги имат, само че фактът, че доста дълго поддържат контакт онлайн, а в този момент би трябвало да се върнат онлайн, постанова да възстановят навиците си да контактуват онлайн. Според мен най-големият им проблем е несигурността. Когато едвам се приспособяват към онлайн образованието, внезапно се връщат, след което току се приспособяват към образованието в клас, а ги стопират да вървят на учебно заведение. Тази неустановеност поражда проблеми и тревоги в децата и родителите.
Да дадем образец – това, че не им се става рано, онлайн образованието опрости нещата?!
Да, подобен вид привички имат тези, които не за пръв път вървят на учебно заведение. Те са ги имали преди, само че в този момент би трябвало да си ги напомнят, с цел да са по-организирани. Защото у дома нормално при мъничките има някой, който им оказва помощ, защото срещат усложнения с техническите устройства, а в този момент остават още веднъж сами, т.е. непрекъснато се трансформират условията към тях и да, би трябвало да вкарат нов график за деня си.
Освен всичко останало децата имат пропуски в знанията си и това също ги тормози. Смятате ли, че една седмица без изпитване, както предложи просветният министър ще е задоволителна?
Не бих споделила. Една седмица е малко време. Това време не е задоволително да се приспособяват отначало, повече ще се уморяват и така нататък Поне имат една седмица, тъй като доста деца споделят, че се опасяват, че нямат задоволително познания. Като се върнат на учебно заведение нормално ги подлагат на проби. Аз персонално бих предложила този интервал да е по-дълъг. Разбира се, не зависи от мен, само че очевидно просветителният министър е решил най-малко една седмица да им даде. Масово се случваше преди този момент децата да се връщат на учебно заведение и в същия ден да имат три теста, което и поради напрежението не е добре да се случва.
Учителите също са нервни, също се опасяват от пандемията, а това се предава на децата и е решаващо?
Със сигурност е по този начин, само че въпреки това целият свят е под напрежение – родители, учители, деца. Затова всички би трябвало да се оправяме с тревогите си по различен метод и да сме по-толерантни към децата, тъй като те нямат тактика по какъв начин да се оправят с тази неустановеност през днешния ден.
Имат потребност от схващане, от поддръжка?!
От повече време имат потребност също.
Целта да установиш един недостиг не взема решение въпроса с наваксване на изпуснатото?
Не, а и те не могат да носят виновност за това, което се случва в международен мащаб. Да, имат пропуски в знанията, само че това изисква повече самообладание и време, с цел да бъде наваксано.
Вашият съвет към родителите, когато виждат експанзия и тревога у децата си?! Веднага ли да се извърнат към експерт?
Зависи. Често се случва и през днешния ден имахме сходни съвещания в центъра, в който работя. Точно, като се връщат в учебно заведение, е допустимо тези нападателни прояви или общественото оттегляне и разграничаване да се засилят. Нека да дадат малко време на детето си, да се опитат да поговорят с него. Ако това нещо остане устойчиво във времето, продължи да се повтаря и да основава проблеми в акомодацията на детето в учебно заведение, е добре да потърсят консултация със експерт. Но първо да дадат малко време на детето си, може да е краткотрайно в границите на седмица, до момента в който детето се приспособи. Ако се окаже дълготрайно обаче най-добре е да си създадат консултация с детски психолог.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ