Диляна Никифорова: Балетът е училище за мечти
Доц. доктор Диляна Никифорова приключва Хореографското учебно заведение като ученичка на примабалерината Красимира Колдамова. Работила е в Щутгартския балет „ Джон Кранко “, Марсилския национален балет „ Роланд Пети “, Младия френски балет, Белгийския кралски балет. От 1996 година е примабалерина на Софийска опера и балет, където е изпълнила водещите партии от „ Лебедово езеро ”, „ Жизел ”, „ Ромео и Жулиета ”, „ Дон Кихот ”, „ Козия Рог ”, „ Лешникотрошачката ”, „ Спящата хубавица ”, „ Зорба Гъркът ”, „ Кармен ”. Носител е на доста влиятелни награди и оценки от интернационалните балетни конгреси. Доктор по театрознание. Преподавател в АМТИИ - Пловдив. Преди дни излезе от щемпел втората <210> книга „ Българският народен балет в края на XX и началото на XXI век “.
- Примабалерина публицист е много необикновена композиция. Кое е по-трудно - да се напише книга за балета или да се приготви балетна роля?
- Все отново да се направи роля съгласно мен е по-трудно. Не че писането е елементарно, само че там постоянно имаш избора да се върнеш, да поправиш, да добавиш или да се откажеш от някой факт.
- Колко висока е цената на изяществото и хубостта на балета? Бихте ли я платили още веднъж?
- Колкото на всяка фантазия! Хубаво е да имаш фантазии, различен е въпросът дали, когато един път ги постигнеш и знаеш какво ти е коствало, би почнал изначало. Мисля, че по-скоро бих си потърсила друга фантазия.
- Как се привиква с огромните натоварвания, с непостижимата отмалялост, с чисто физическата болежка от време на време? Как се възстановявате?
- Както с всичко останало, щом е належащо, с цел да постигнеш избрана цел. Всъщност това си е просто всекидневие, нещо всекидневно. Дори не съм се замисляла, че е нещо, с което би трябвало да се привиква. За възобновяване оказват помощ доста сън, сауна, масаж, плуване.
- Кариерата на балетния актьор завършва рано - това ли е най-тежкото в тази специалност?
- Не го схващам като нещо тежко, просто е тъпо, че когато започваш в действителност да разбираш какво правиш, по какъв начин го правиш и имаш задоволително опит, физиката стартира да те предава. Но пък въпреки това, в живота има и доста други неща, които са забавни и човек няма опция да ги прави, до момента в който танцува интензивно. Аз и в този момент се занимавам с преподаване и писане на книги за танца. Винаги може да се откри ново занятие - въпрос на интерес към благосъстоянието от познания и благоприятни условия, които ни предлага актуалният свят.
- Изяществото на балета наподобява толкоз нежно, цялостен контрапункт на свръхматериалното ни ежедневие. Какво кара от ден на ден хора да отиват на балетни спектакли?
- Най-вероятно потребността от фантазии, от съвременни красиви приказки.
- Любимата Ви роля?
- Всяка роля ми е била обичана, до момента в който съм я мислила и създавала.
- Одета-Одилия ли е най-трудната партия за Вас? Техническа или психическа е по-трудната преграда в тази роля пример? Кое Ви оказва помощ да я преодолеете?
- Определено е сложна и несъмнено не ми е обичаната, макар че може би съм най-известна точно с нея. И механически, и психически е доста сериозен стрес. Цял живот всичко съпоставям с „ Лебедово езеро “ и до момента нищо не ми се е виждало толкоз мъчно. Мисля, че всяка прима би ви дала отговор по сходен метод.
- Белият или черният лебед е по-труден за осъществяване? Светлината или тъмнината се пресъздава по-трудно?
- Светлината. В черния лебед, макар че има комплицирани механически детайли, постоянно можеш да се измъкнеш с сексапил, актьорско майсторство, харизма. Докато лиричните облици изискват откровеност, дълбочина, безусловно съвършенство на детайла и техниката.
- Хареса ли ви осъществяването на актрисата Натали Портман във кино лентата „ Черният лебед ”?
- Като актриса да, само че самият филм е по-скоро психически трилър, в който нещата, отнасящи се до балета, са мощно хиперболизирани.
- Завършили сте класа на прелестната Красимира Колдамова. Кое е най-ценното, което научихте от нея за живота и сцената?
- Че всичко би трябвало да се прави с любов, с откровеност, почтено, до дъно!
- Танцували сте в Щутгарт, Марсилия, Париж. Защо избрахте да сте примабалерина в България?
- Защото тук се усещам най-добре, в чужбина постоянно си чужденец. Тук имах опцията да работя с прелестни педагози, репетитори, сътрудници - хора, които в действителност знаят по какъв начин да ти оказват помощ да се изградиш като актьор. Репертоарът на балета в Софийска опера включва съвсем всички типичен заглавия, всички тези функции, за които мечтаех като дребна.
- Къде виждате бъдещето на танца, сред класиката и модерния балет ли?
- Класиката е оживяла епохи и ще продължи да съществува. Радващото е, че актуалният танц се разви извънредно доста и има в действителност забележителни достижения. Неотдавна гостувах като възпитател в Норвежкия народен балет и имах шанса да видя онлайн постановката на „ Хеда Габлер “. Това е извънредно въздействащ театър, в който бяха съчетани по необикновено успешен метод изразни средства и способи от танца, театъра, музиката, модерни театрални техники и технологии.
- Остава ли Ви време за пътешествия? Къде планирате лятна почивка?
- Обикновено пътуванията ми са свързани с работа. Видяла съм доста огромна част от света с помощта на специалността си. Не знам дали ще ми остане време за почивка, само че допускам, че ще мога да остана няколко дни в фамилната ни къща във Варна.
- Преподавате на младежи в Пловдив. Какви са най-важните ви послания към новите гении?
- За да реализират нещо в която и да е специалност, се желае неизменност, непримиримост, любов.
- Често идвате под тепетата - с какво ви зарежда този античен град? Кой е най-скъпият Ви спомен отсам?
- В Пловдив има нещо доста средиземноморско, ваканционно, въпреки че е надалеч от морето. И макар че тук постоянно съм по работа, се зареждам с положителна сила и положително въодушевление. Харесвам остарелия град, Капана, централната част, ресторантчетата и заведенията, самите хора.
- Вие сте лекар по театрознание, не Ви ли блазни роля на театралната сцена или в киното?
- Всъщност не!
- Примабалерина публицист е много необикновена композиция. Кое е по-трудно - да се напише книга за балета или да се приготви балетна роля?
- Все отново да се направи роля съгласно мен е по-трудно. Не че писането е елементарно, само че там постоянно имаш избора да се върнеш, да поправиш, да добавиш или да се откажеш от някой факт.
- Колко висока е цената на изяществото и хубостта на балета? Бихте ли я платили още веднъж?
- Колкото на всяка фантазия! Хубаво е да имаш фантазии, различен е въпросът дали, когато един път ги постигнеш и знаеш какво ти е коствало, би почнал изначало. Мисля, че по-скоро бих си потърсила друга фантазия.
- Как се привиква с огромните натоварвания, с непостижимата отмалялост, с чисто физическата болежка от време на време? Как се възстановявате?
- Както с всичко останало, щом е належащо, с цел да постигнеш избрана цел. Всъщност това си е просто всекидневие, нещо всекидневно. Дори не съм се замисляла, че е нещо, с което би трябвало да се привиква. За възобновяване оказват помощ доста сън, сауна, масаж, плуване.
- Кариерата на балетния актьор завършва рано - това ли е най-тежкото в тази специалност?
- Не го схващам като нещо тежко, просто е тъпо, че когато започваш в действителност да разбираш какво правиш, по какъв начин го правиш и имаш задоволително опит, физиката стартира да те предава. Но пък въпреки това, в живота има и доста други неща, които са забавни и човек няма опция да ги прави, до момента в който танцува интензивно. Аз и в този момент се занимавам с преподаване и писане на книги за танца. Винаги може да се откри ново занятие - въпрос на интерес към благосъстоянието от познания и благоприятни условия, които ни предлага актуалният свят.
- Изяществото на балета наподобява толкоз нежно, цялостен контрапункт на свръхматериалното ни ежедневие. Какво кара от ден на ден хора да отиват на балетни спектакли?
- Най-вероятно потребността от фантазии, от съвременни красиви приказки.
- Любимата Ви роля?
- Всяка роля ми е била обичана, до момента в който съм я мислила и създавала.
- Одета-Одилия ли е най-трудната партия за Вас? Техническа или психическа е по-трудната преграда в тази роля пример? Кое Ви оказва помощ да я преодолеете?
- Определено е сложна и несъмнено не ми е обичаната, макар че може би съм най-известна точно с нея. И механически, и психически е доста сериозен стрес. Цял живот всичко съпоставям с „ Лебедово езеро “ и до момента нищо не ми се е виждало толкоз мъчно. Мисля, че всяка прима би ви дала отговор по сходен метод.
- Белият или черният лебед е по-труден за осъществяване? Светлината или тъмнината се пресъздава по-трудно?
- Светлината. В черния лебед, макар че има комплицирани механически детайли, постоянно можеш да се измъкнеш с сексапил, актьорско майсторство, харизма. Докато лиричните облици изискват откровеност, дълбочина, безусловно съвършенство на детайла и техниката.
- Хареса ли ви осъществяването на актрисата Натали Портман във кино лентата „ Черният лебед ”?
- Като актриса да, само че самият филм е по-скоро психически трилър, в който нещата, отнасящи се до балета, са мощно хиперболизирани.
- Завършили сте класа на прелестната Красимира Колдамова. Кое е най-ценното, което научихте от нея за живота и сцената?
- Че всичко би трябвало да се прави с любов, с откровеност, почтено, до дъно!
- Танцували сте в Щутгарт, Марсилия, Париж. Защо избрахте да сте примабалерина в България?
- Защото тук се усещам най-добре, в чужбина постоянно си чужденец. Тук имах опцията да работя с прелестни педагози, репетитори, сътрудници - хора, които в действителност знаят по какъв начин да ти оказват помощ да се изградиш като актьор. Репертоарът на балета в Софийска опера включва съвсем всички типичен заглавия, всички тези функции, за които мечтаех като дребна.
- Къде виждате бъдещето на танца, сред класиката и модерния балет ли?
- Класиката е оживяла епохи и ще продължи да съществува. Радващото е, че актуалният танц се разви извънредно доста и има в действителност забележителни достижения. Неотдавна гостувах като възпитател в Норвежкия народен балет и имах шанса да видя онлайн постановката на „ Хеда Габлер “. Това е извънредно въздействащ театър, в който бяха съчетани по необикновено успешен метод изразни средства и способи от танца, театъра, музиката, модерни театрални техники и технологии.
- Остава ли Ви време за пътешествия? Къде планирате лятна почивка?
- Обикновено пътуванията ми са свързани с работа. Видяла съм доста огромна част от света с помощта на специалността си. Не знам дали ще ми остане време за почивка, само че допускам, че ще мога да остана няколко дни в фамилната ни къща във Варна.
- Преподавате на младежи в Пловдив. Какви са най-важните ви послания към новите гении?
- За да реализират нещо в която и да е специалност, се желае неизменност, непримиримост, любов.
- Често идвате под тепетата - с какво ви зарежда този античен град? Кой е най-скъпият Ви спомен отсам?
- В Пловдив има нещо доста средиземноморско, ваканционно, въпреки че е надалеч от морето. И макар че тук постоянно съм по работа, се зареждам с положителна сила и положително въодушевление. Харесвам остарелия град, Капана, централната част, ресторантчетата и заведенията, самите хора.
- Вие сте лекар по театрознание, не Ви ли блазни роля на театралната сцена или в киното?
- Всъщност не!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ