Доц. д-р БОРИСЛАВ ЦЕКОВДа, днес Търговията, а тази вечер Земеделието

Доц. доктор БОРИСЛАВ ЦЕКОВ

„ Да, през днешния ден Търговията, а довечера Земеделието и отсега нататък все това министерство. Въпрос на композиция. Човек би трябвало да е подготвен за всяко министерство. ”

„ Пази, Боже, някой да излезе от кабинета - като наскачат едни заслужили, почтени, способни, ще се намериш в знамение кого да избереш, кой от кой по-добър... Виж, партията един ден може да остане без членове, само че без претенденти за министри в никакъв случай... За това няма ценз и никой не те пита какво знаеш и какво можеш. “

„ Уморен съм, Енчо, изтощен съм!... Малко ли страдания и паники бяха тия три-четири дни? Блесне вяра и тръгне на добре, току внезапно спри и тич нагоре-надолу, обърне се, тръгне и ха-ха, хоп внезапно обратно... като лодка, която се бори с вълните, до момента в който стигне на брега... Най-после, популярност Богу! Само който не е ставал министър, той не знае каква е тъга. “

Вечна е пиесата на Ст. Л. Костов „ Големанов “, от която са цитатите нагоре. Както е известно на просветената публика, тази пиеса се появява на българската културна сцена преди съвсем цяло столетие, през 1928 година Вечна е, тъй като подлага на безмилостна ирония родната политическа действителност, в която на фундамент са издигнати глуповатата дребнавост и безогледният ламтеж за власт, постове и държавни привилегии. Реалност, в която персоналното земно доволство на политиканстващите службогонци е превърнато във височайша идея, в името на която се газят безпощадно идеалите на нацията и ползите на страната.

„ Големанов “ е ирония на политическата разруха, която като нелечима, хронична болест като че ли неотвратимо е поразила българските публични нрави.

Болест, която се обостря от време на време, с цел да бележи началото на всеки нов цикъл на политическо скудоумие, което се добира до властта с неистини за „ отмъщение “, „ ново начало “, „ смяна “ и сходни ала-бала формулировки, предопределени да размътят действителността и да хвърлят прахуляк в очите на масовката.

Така е още от времето на диктатурата на стамболовщината и на персоналните режими на коронованите „ ябанджии “, доведени от немско; през тоталитарното нискочелие на Тошо, Мако, Пеко, Тано, Гришата, Цола, Дража, Вълка и сходните им плутократи в потури. Та, по този начин чак до годините на демокрацията, затворени някъде в (без)смисловите полета сред: „ Ега ти страната, щом аз съм u вицепремиер “(Нейчо Неев, 1992 г.) и „ Ники би трябвало да пътува “(приписвано на Кирил Петков от Бойко Борисов, 2024 г.).

Пиесата „ Големанов “ се играе из театрите към този момент десетилетия. При всевъзможни политически режими и условия. Но през днешния ден тя към този момент не е просто театрално събитие, с което надарени актьори и театрали радват прогресивно намаляващата ни културна общност. Днес пиесата „ Големанов “ се е трансформирала в риалити шоу. Сцената е България. Продуцент и режисьор е българският народ. Основен спонсор - данъкоплатците. А участниците - настоящите ни управници. Пред очите ни се разиграват разтърсващи персонални драми на партийни котерии, другарски компании и цели семейства, които трескаво се щурат из коридорите на властта в търсене на „ тлъсто дробче “ - пост, секретарка, бюджет и служебна кола, в които най-накрая да намерят своята житейска реализация. Точат се мазни кавги за служби и командировки в чужбина.

Размахват се сопи и юмруци за следващите порции еврофондове и публични поръчки. И всичко това ритмично се прекъсва от европейски реклами, след които заедно се връщаме в „ къщата “ и риалити шоуто продължава. Само съветската експанзия против Украйна ни припомня, че понятия като „ независимост “, „ народна власт “ и „ суверенитет “, на които ние се радваме наготово в Европа, са тези драгоценни правила, в името на които си заслужава даже да умреш. После още веднъж се връщаме към пошлите пристрастености на българската политическа сцена.

Днес големановщината се назовава „ ротация “. Битката за постове се нажежи до алено, още когато беше съчинена тази евтина неистина с ротацията.

Но в този момент, в навечерието на новото разпределяне на министерства, борбата става напряко епична. Някога беше сериозен укор към политиците, че се търси работа за индивида, а не човек за работата. Днес това е неписаният принцип, върху който се основава и „ ротацията “, и сглобката “, и изобщо - цялата властова камарила, която срича от телевизионните екрани ката ден.

Мимолетни персонажи, които мъчно биха намерели място в историята, даже и единствено под линия, се изживяват като наследствена аристокрация, за която властта се поставя по право. Някакъв решил, че би трябвало да се пенсионира като ръководител на Парламента. На различен му било значимо да си назначи цялата фамилия на тлъста държавна хранилка и се самопредлага, колчем се оваканти някой пост с богато ресурсно застраховане. Трети се е барикадирал в някое министерство и не дава пиле да префръкне. Четвърти дебне в засада, само че издайнически се облизва за министерски пост, че Парламентът стеснен за неговата големановска душа е. Пети са петимни да станат „ венална аристокрация “, т. е да си купят пост и привилегии. А пък Ники трябвало да пътува, та по тази причина бил по-подходящ за министър на външните работи, вместо за някой туристически съюз.

Да не си помислите, че поради себе си или поради България желае да пътува. Не подценявайте новите големановци чак толкоз. Други са техните височайши претекстове.

Искал да пътува, с цел да можела посредством него Партията да има „ изход на открито “. Каква жертвоготовност - вместо да си гледа спокойствието, ще обикаля несретник по „ тая пуста чужбина “, с цел да стори положително на Партията.

Имали били документално съглашение в обединението, злословят някои неориентирани детайли. Според това съглашение, откакто се ротират, въпросният кандидат-турист трябвало да е вицепремиер и министър на образованието. Бошлаф, какво ти съглашение.

Ето какво споделят героите на Ст. Л. Костов по въпроса:

„ Кое министерство? Просветата. Тю, най-мършавото министерство! “ И за сцената, която следим: „ Как смеят да си играят с оставка, по какъв начин смеят да ми лишават министерството, което целокупният народ ми е дал... Как смеят?... Кои са те? “

Такива са работите в страната на Големанов, чиято животрептуща задача е да стори по този начин, че Ники да пътува и Партията да има изход на открито за държавна сметка, с цел да може на воля да облащава чужденците със своето сервилно „ Йес, сър “. Защото излазът се изчерпва с това. Големановци в чужбина не просто „ излазят “, а по предписание лазят. Лазят пред непознатите фактори, без да са в положение даже от кумува срама да вържат няколко фрази от национална позиция. У нас - исполини, в чужбина - запъртъци. У нас изпъчили гръден панер с наполеоновски искра в очите, в чужбина - превити в кръста и с „ йес “ на устата. У нас - господари, в чужбина - йесмени. Това е осанката на новите големановци - „ хероите “ в нашето политическо риалити шоу. По-истински от живата действителност.

Така си живеем - комфортно не запомнили и заветите на Апостола, и това, че носим исторически дълг пред Ботев, пред Каравелови, Любен и Петко, пред строителите на модерна България. Всъщност, не сме ги не запомнили, а сме ги трансформирали в дати от календара. Сещаме се за тях на съответната дата, пуснем горда патриотична сълза, поднесем цветя, по-буйните викнат „ 1300 години България, да живей “...

И след това трескаво се връщаме към риалити шоуто, с цел да тръпнем с примитивните пристрастености и боричкания на новите големановци. Ще каже някой: „ Тъй било е, така ще бъде “. Дали?