Как променящите се геополитически съюзи фрагментират световната икономика
Дори и за тези, които са привикнали с съмненията в връзките сред Съединени американски щати и Саудитска Арабия, гледката на президента Джо Байдън, който подава ръка на саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман на неотдавнашната среща на върха на водачите на Г-20 в Ню Делхи, е нещо друго, написа в собствен разбор на геополитическите действителности CNBC. Това здрависване пристигна на фона на предизвестие на американския президент през октомври предходната година за " неизбежни последици ", откакто ръководеният от Саудитска Арабия петролен картел ОПЕК реши да понижи производството на недопечен нефт и да увеличи цените на фона на войната в Украйна. Приблизително една година по-късно Саудитска Арабия освен е една от шестте нови поканени страни в доминираната от Китай коалиция БРИКС, само че и страна по ръководения от Байдън план за основаването на стопански кулоар, включващ от кораби до железопътни линии, който би трябвало да свърже Индия със страните от Близкия изток и Европейския съюз. Той е показан за първи път в коридорите на срещата на върха на Г-20 и е умислен като контраст на десетилетната самодейност на Китай " Един пояс, веднъж ". Тези две предложения към Саудитска Арабия акцентират необятния набор от стопански и стратегически благоприятни условия, които се отварят пред стопанските системи, попадащи в зоната на дуела сред Съединени американски щати и Китай, до момента в който те построяват свои лични съюзи и сфери на въздействие. Съединени американски щати и други огромни западни страни се стремят да " обезценят " своите стопански обвързаности, а не да се отделят изцяло от Китай, от съображения за националната си сигурност.
Това обаче води след себе си фрагментация на международната стопанска система, защото протекционизмът и национализмът попречват световната търговия, като в същото време пораждат комплицирана матрица от взаимоотношения в един многополюсен свят, които не всеки път са еднопосочни, защото страните преследват личните си ползи.
" Не вървим към свят на БРИКС против Г-7 ", счита Иън Бремър, създател и президент на консултантската компания за политически риск Eurasia Group. Г7 обгръща групата на седемте развити индустриални стопански системи, а БРИКС - тази на водещите разрастващи се стопански системи, като и двете са подгрупи в границите на Г-20. " Китай реализира забележителна победа на срещата на върха на БРИКС, като обезпечи предложения за присъединение към групата на още шест страни - макар сериозните опасения на Бразилия, Индия и Южна Африка ", споделя той. " Но съвсем всички страни от БРИКС+ се опълчват на концепцията за организация, ръководена от Китай, и не желаят участието в БРИКС да лимитира съществуващите им - и в множеството случаи възходящи, дипломатически и стопански връзки с членовете на Г-7 ". Риск от изключване Всъщност по-големият риск в този момент може да пристигна от опцията за изключване. " Казваме, че няма по какъв начин да съществува този кулоар без Турция ", декларира турският президент Реджеп Тайип Ердоган пред кореспонденти в коридорите на срещата на върха на водачите на Г-20 в Делхи, откакто излиза наяве, че страната му е изключена от подкрепяния от Байдън нов стопански кулоар. Особено за разрастващите се стопански системи по света, опцията за вложения, които биха запълнили инфраструктурните пропуски в страните с ниски и междинни приходи, е извънредно привлекателна. Това на собствен ред ще обезпечи районни вериги за доставки, ще подтиква комерсиалната съгласуваност и икономическата интензивност, като всичко това е сходно на задачите, залегнали в основата на китайската самодейност " Един пояс, веднъж " - световната тактика за вложения в инфраструктура, която Пекин започва през 2013 г.
" Проблемът с опълчването на китайската самодейност е, че това е разказът на Съединени американски щати, до момента в който локалните усещания съвсем постоянно са свързани със събиране, а не с изваждане ", изяснява Еван Файгенбаум, някогашен американски посланик, а понастоящем вицепрезидент по изследванията в Carnegie Endowment for International Peace, в обществената платформа X.
Тази самодейност, ръководена от Байдън, ще се състои от два обособени коридора - източен кулоар, свързващ Индия с Близкия изток, и северен, свързващ Близкия изток с Европа. Той ще включва железопътна линия, която ще добави съществуващите трансгранични морски и автомобилни транспортни направления сред Индия, ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания, Израел и Европа. Американският президент разгласи също по този начин партньорство с Европейския съюз за разширение на нова железопътна линия " на зелено ", с цел да се развие коридорът “Лобито ”, свързващ южната част на Демократична република Конго и северозападна Замбия с районните и международните търговски пазари през пристанището Лобито в Ангола. Влияние на Близкия изток Китайската самодейност “Един пояс, веднъж ” предлага взор към упоритостите на Байдън и може би към това, с което ще се сблъска неговият инфраструктурен пакт. От стартирането си преди 10 години до момента самодейността на Пекин включва 148 страни като сътрудници, съгласно данни на Fudan University в Шанхай. Според изследване от 2019 година на самостоятелния Center for Economics and Business Research в Лондон тя евентуално ще усили международния Брутният вътрешен продукт със 7,1 трилиона $ годишно до 2040 г. Само в Близкия изток Китай е открил всеобхватни стратегически партньорства с 12 арабски страни и е подписал съглашения за съдействие с 21 и Арабската лига - в това число Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. В Близкия изток обаче изгодите са двупосочни.
За Китай те са свързани освен с заричане за постоянни доставки на артикули, само че и с такова за приток на рисков капитал, който да запълни вакуума, оставен от американските вложители, откакто Вашингтон ограничи американските вложения в китайски технологии.
През първата половина на 2023 година фирмите за рисков капитал в Китай са вложили 26,7 милиарда $ в 3072 покупко-продажби, което е с над 31% по-малко от равнищата през 2022 година, сочи статистиката на PitchBook. В същото време икономическото възобновяване на Китай след пандемията се забавя. Напрежението сред Вашингтон и Пекин се придвижи върху финансите, като потисна така и така хладните пазарни настроения. През последните две години Китай също по този начин наложи регулации, които затрудниха IPO на локални компании в чужбина. В същото време цената на придобиванията и вложенията на компании от Персийския залив в Китай е на път да доближи най-хубавия си резултат в историята, като към този момент се е повишила с над 1000% на годишна база и доближава 5,3 милиарда $, съгласно данни, събрани от Bloomberg. А все по-голямото присъединяване на Китай в политически диалози и такива на тематика сигурността е доказателство за възходящото му въздействие измежду сътрудниците от Персийския залив. Споразумението за нормализиране на връзките сред Саудитска Арабия и Иран да вземем за пример беше реализирано с посредничеството на Пекин, напомня CNBC. Затова и инфраструктурният пакт на Байдън, минаващ през сърцето на Близкия изток, е един от методите, по които Съединени американски щати се пробват още веднъж да рестартират въздействието си в района.
Дългови рискове
Дори и в този случай 10-годишната преднина на Китай предлага някои уроци, които могат да се отнесат и към световния инфраструктурен пакт на Байдън. Сделките в границите на “Един пояс, веднъж ” сред Китай и разнообразни страни сътрудници нормално включват набор от заеми или в световни банки, върху които Пекин упражнява мощно въздействие, или в китайски държавни банки при лихвени проценти на равнища от към 4-5% - нормално по-високи от тези на МВФ, който от време на време отпуска заеми на страни с ниски приходи при нула %. Сделките по китайската самодейност нормално включват и строителство и съоръжение от китайски компании, които в множеството случаи са държавни. " Като оставим настрани проблемите с дълга, огромните инфраструктурни планове нормално са високорискови. Освен това възвръщаемостта нормално се осъществя в по-дългосрочен проект и може даже да не стигне до първичния вложител ", споделя Чонг Джа Ян, доцент по политически науки в National University of Singapore. " Затова нормално с обществени средства се финансира широкомащабна инфраструктура, защото те нямат толкоз огромен търговски смисъл за частните компании, които се интересуват от облагите, както и от тримесечните или даже годишните резултати. Това важи изключително за плановете, в които Китай влага като част от “Един пояс, веднъж ”. Липсата на вложения преди този момент беше обвързвана със слаби търговски причини за тях. " Според основаната в Ню Йорк консултантска компания Rhodium Group към 78,5 милиарда $ от заеми, отпуснати от китайски институции за финансиране на инфраструктурни планове по света, са били предоговорени или отписани сред 2020 година и края на март тази година.
Стратегическа алтернатива
Този въпрос става толкоз сериозен, че министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън го слага преди всичко в дневния ред на срещите с китайските ѝ сътрудници при визитата си в Пекин през юли и още веднъж по време на форума на Г-20 в Делхи. " Може да се каже, че Вашингтон и Делхи се пробват да показват опция ", споделя Чонг. “Изглежда, че коридорът е по-скоро ориентиран към свързване на съществуващи пристанища и железопътни линии, допълнени от енергийни мрежи и телекомуникационни кабели. Това наподобява е метод с по-нисък риск и даже може да се употребява инфраструктура, за която към този момент е платено и която е построена под егидата на Пекин. " " Много страни биха желали да имат достъп до американския пазар, само че вътрешната политика на Съединени американски щати наподобява затруднява сходно развиване сега ", споделя още Чонг и прибавя: " Подчертаването на свързаността и вложенията е метод Съединените щати да преодолеят провокациите, пред които са изправени сега във вътрешнополитически проект при либерализирането на търговията ". Възход на приблизително огромните сили Междувременно вниманието на Байдън и построяването на коалиция от съдружници дава на индийския министър-председател Нарендра Моди опция да се изяви като водач на развиващия се свят, избирайки термина " Глобален юг ". В една знаменателна за индийската дипломация година, в която най-многолюдната страна в света пое ротационното председателство на Шанхайската организация за съдействие (ШОС), Моди се възползва от опцията да трансформира нормално спокойното ротационно председателство на Г-20 в средство за основаване на имидж на страната си като основен световен състезател, който пази ползите на Глобалния юг, като в същото време играе ролята на сътрудник на развитите страни.
" Отчасти това е отговор на обстоятелството, че множеството страни от Г-20 са смутени от Съединени американски щати (и в друга степен от по-широкия Запад) поради едностранчивостта и неналичието на правдивост в политиките в областта на стопанската система, пандемиите, климата и сигурността ", споделя Бремър от Eurasia Group, като прибавя, че доста страни изпитват същите усеща и към Китай поради " понижените упования във връзка с " Един пояс, веднъж " и прекомерно транзакционния и нападателен метод към комерсиалното въздействие ".
Неочакваният консенсус на срещата на върха на водачите на Г-20, както и съпредседателството на Моди при стартирането на световната инфраструктурна самодейност на Байдън в Делхи, акцентират възходящото партньорство сред Индия и Съединени американски щати в по-широката индо-тихоокеанска тактика на Вашингтон за въздържане на Китай. И въпреки всичко, макар явните апели за " една Земя, едно семейство, едно бъдеще " на срещата на върха в Делхи, действителността е по-фрагментирана, защото веригите за доставки се подреждат по изменящите се световни геополитически линии, до момента в който мечтаният резултат за по-голям разцвет за всички би включвал по-тясно съдействие.
Това обаче води след себе си фрагментация на международната стопанска система, защото протекционизмът и национализмът попречват световната търговия, като в същото време пораждат комплицирана матрица от взаимоотношения в един многополюсен свят, които не всеки път са еднопосочни, защото страните преследват личните си ползи.
" Не вървим към свят на БРИКС против Г-7 ", счита Иън Бремър, създател и президент на консултантската компания за политически риск Eurasia Group. Г7 обгръща групата на седемте развити индустриални стопански системи, а БРИКС - тази на водещите разрастващи се стопански системи, като и двете са подгрупи в границите на Г-20. " Китай реализира забележителна победа на срещата на върха на БРИКС, като обезпечи предложения за присъединение към групата на още шест страни - макар сериозните опасения на Бразилия, Индия и Южна Африка ", споделя той. " Но съвсем всички страни от БРИКС+ се опълчват на концепцията за организация, ръководена от Китай, и не желаят участието в БРИКС да лимитира съществуващите им - и в множеството случаи възходящи, дипломатически и стопански връзки с членовете на Г-7 ". Риск от изключване Всъщност по-големият риск в този момент може да пристигна от опцията за изключване. " Казваме, че няма по какъв начин да съществува този кулоар без Турция ", декларира турският президент Реджеп Тайип Ердоган пред кореспонденти в коридорите на срещата на върха на водачите на Г-20 в Делхи, откакто излиза наяве, че страната му е изключена от подкрепяния от Байдън нов стопански кулоар. Особено за разрастващите се стопански системи по света, опцията за вложения, които биха запълнили инфраструктурните пропуски в страните с ниски и междинни приходи, е извънредно привлекателна. Това на собствен ред ще обезпечи районни вериги за доставки, ще подтиква комерсиалната съгласуваност и икономическата интензивност, като всичко това е сходно на задачите, залегнали в основата на китайската самодейност " Един пояс, веднъж " - световната тактика за вложения в инфраструктура, която Пекин започва през 2013 г.
" Проблемът с опълчването на китайската самодейност е, че това е разказът на Съединени американски щати, до момента в който локалните усещания съвсем постоянно са свързани със събиране, а не с изваждане ", изяснява Еван Файгенбаум, някогашен американски посланик, а понастоящем вицепрезидент по изследванията в Carnegie Endowment for International Peace, в обществената платформа X.
Тази самодейност, ръководена от Байдън, ще се състои от два обособени коридора - източен кулоар, свързващ Индия с Близкия изток, и северен, свързващ Близкия изток с Европа. Той ще включва железопътна линия, която ще добави съществуващите трансгранични морски и автомобилни транспортни направления сред Индия, ОАЕ, Саудитска Арабия, Йордания, Израел и Европа. Американският президент разгласи също по този начин партньорство с Европейския съюз за разширение на нова железопътна линия " на зелено ", с цел да се развие коридорът “Лобито ”, свързващ южната част на Демократична република Конго и северозападна Замбия с районните и международните търговски пазари през пристанището Лобито в Ангола. Влияние на Близкия изток Китайската самодейност “Един пояс, веднъж ” предлага взор към упоритостите на Байдън и може би към това, с което ще се сблъска неговият инфраструктурен пакт. От стартирането си преди 10 години до момента самодейността на Пекин включва 148 страни като сътрудници, съгласно данни на Fudan University в Шанхай. Според изследване от 2019 година на самостоятелния Center for Economics and Business Research в Лондон тя евентуално ще усили международния Брутният вътрешен продукт със 7,1 трилиона $ годишно до 2040 г. Само в Близкия изток Китай е открил всеобхватни стратегически партньорства с 12 арабски страни и е подписал съглашения за съдействие с 21 и Арабската лига - в това число Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия. В Близкия изток обаче изгодите са двупосочни.
За Китай те са свързани освен с заричане за постоянни доставки на артикули, само че и с такова за приток на рисков капитал, който да запълни вакуума, оставен от американските вложители, откакто Вашингтон ограничи американските вложения в китайски технологии.
През първата половина на 2023 година фирмите за рисков капитал в Китай са вложили 26,7 милиарда $ в 3072 покупко-продажби, което е с над 31% по-малко от равнищата през 2022 година, сочи статистиката на PitchBook. В същото време икономическото възобновяване на Китай след пандемията се забавя. Напрежението сред Вашингтон и Пекин се придвижи върху финансите, като потисна така и така хладните пазарни настроения. През последните две години Китай също по този начин наложи регулации, които затрудниха IPO на локални компании в чужбина. В същото време цената на придобиванията и вложенията на компании от Персийския залив в Китай е на път да доближи най-хубавия си резултат в историята, като към този момент се е повишила с над 1000% на годишна база и доближава 5,3 милиарда $, съгласно данни, събрани от Bloomberg. А все по-голямото присъединяване на Китай в политически диалози и такива на тематика сигурността е доказателство за възходящото му въздействие измежду сътрудниците от Персийския залив. Споразумението за нормализиране на връзките сред Саудитска Арабия и Иран да вземем за пример беше реализирано с посредничеството на Пекин, напомня CNBC. Затова и инфраструктурният пакт на Байдън, минаващ през сърцето на Близкия изток, е един от методите, по които Съединени американски щати се пробват още веднъж да рестартират въздействието си в района.
Дългови рискове
Дори и в този случай 10-годишната преднина на Китай предлага някои уроци, които могат да се отнесат и към световния инфраструктурен пакт на Байдън. Сделките в границите на “Един пояс, веднъж ” сред Китай и разнообразни страни сътрудници нормално включват набор от заеми или в световни банки, върху които Пекин упражнява мощно въздействие, или в китайски държавни банки при лихвени проценти на равнища от към 4-5% - нормално по-високи от тези на МВФ, който от време на време отпуска заеми на страни с ниски приходи при нула %. Сделките по китайската самодейност нормално включват и строителство и съоръжение от китайски компании, които в множеството случаи са държавни. " Като оставим настрани проблемите с дълга, огромните инфраструктурни планове нормално са високорискови. Освен това възвръщаемостта нормално се осъществя в по-дългосрочен проект и може даже да не стигне до първичния вложител ", споделя Чонг Джа Ян, доцент по политически науки в National University of Singapore. " Затова нормално с обществени средства се финансира широкомащабна инфраструктура, защото те нямат толкоз огромен търговски смисъл за частните компании, които се интересуват от облагите, както и от тримесечните или даже годишните резултати. Това важи изключително за плановете, в които Китай влага като част от “Един пояс, веднъж ”. Липсата на вложения преди този момент беше обвързвана със слаби търговски причини за тях. " Според основаната в Ню Йорк консултантска компания Rhodium Group към 78,5 милиарда $ от заеми, отпуснати от китайски институции за финансиране на инфраструктурни планове по света, са били предоговорени или отписани сред 2020 година и края на март тази година.
Стратегическа алтернатива
Този въпрос става толкоз сериозен, че министърът на финансите на Съединени американски щати Джанет Йелън го слага преди всичко в дневния ред на срещите с китайските ѝ сътрудници при визитата си в Пекин през юли и още веднъж по време на форума на Г-20 в Делхи. " Може да се каже, че Вашингтон и Делхи се пробват да показват опция ", споделя Чонг. “Изглежда, че коридорът е по-скоро ориентиран към свързване на съществуващи пристанища и железопътни линии, допълнени от енергийни мрежи и телекомуникационни кабели. Това наподобява е метод с по-нисък риск и даже може да се употребява инфраструктура, за която към този момент е платено и която е построена под егидата на Пекин. " " Много страни биха желали да имат достъп до американския пазар, само че вътрешната политика на Съединени американски щати наподобява затруднява сходно развиване сега ", споделя още Чонг и прибавя: " Подчертаването на свързаността и вложенията е метод Съединените щати да преодолеят провокациите, пред които са изправени сега във вътрешнополитически проект при либерализирането на търговията ". Възход на приблизително огромните сили Междувременно вниманието на Байдън и построяването на коалиция от съдружници дава на индийския министър-председател Нарендра Моди опция да се изяви като водач на развиващия се свят, избирайки термина " Глобален юг ". В една знаменателна за индийската дипломация година, в която най-многолюдната страна в света пое ротационното председателство на Шанхайската организация за съдействие (ШОС), Моди се възползва от опцията да трансформира нормално спокойното ротационно председателство на Г-20 в средство за основаване на имидж на страната си като основен световен състезател, който пази ползите на Глобалния юг, като в същото време играе ролята на сътрудник на развитите страни.
" Отчасти това е отговор на обстоятелството, че множеството страни от Г-20 са смутени от Съединени американски щати (и в друга степен от по-широкия Запад) поради едностранчивостта и неналичието на правдивост в политиките в областта на стопанската система, пандемиите, климата и сигурността ", споделя Бремър от Eurasia Group, като прибавя, че доста страни изпитват същите усеща и към Китай поради " понижените упования във връзка с " Един пояс, веднъж " и прекомерно транзакционния и нападателен метод към комерсиалното въздействие ".
Неочакваният консенсус на срещата на върха на водачите на Г-20, както и съпредседателството на Моди при стартирането на световната инфраструктурна самодейност на Байдън в Делхи, акцентират възходящото партньорство сред Индия и Съединени американски щати в по-широката индо-тихоокеанска тактика на Вашингтон за въздържане на Китай. И въпреки всичко, макар явните апели за " една Земя, едно семейство, едно бъдеще " на срещата на върха в Делхи, действителността е по-фрагментирана, защото веригите за доставки се подреждат по изменящите се световни геополитически линии, до момента в който мечтаният резултат за по-голям разцвет за всички би включвал по-тясно съдействие.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ