Идва ли краят на популистката вълна в Централна и Източна Европа
Допреди няколко години господството на популистите в Централна и Източна Европа изглеждаше непоклатимо. През 2018 година Виктор Орбан завоюва невиждан трети мандат в Унгария. Година по-късно " Право и правдивост " резервира властта във Варшава. В Чехия отпред беше партията ANO ( " Да " ), учредена от милиардера Андрей Бабиш. Роберт Фицо - определящ себе си като лявоцентрист по сходство на чешкия президент Милош Земан - управляваше Словакия съвсем без спиране от 2006 година насам. През март 2020 година пък в Словения победи Янез Янша, водач, който поляризира публичното мнение тъкмо както всички гореизброени негови сътрудници.
На този декор Бойко Борисов изглеждаше като представител на мейнстрийма, не някаква особеност. Нещо повече - от позиция на брюкселските институции и на страните в ядрото на Европейски Съюз той беше, общо взето, допустим. За разлика от Орбан или хората на Ярослав Качински в Полша, Борисов не блокираше общи политики и решения на европейско равнище и не сочеше Брюксел за зложелател за да активизира гласоподаватели вкъщи. Нито пък размахваше пръст на задграничните вложители както Фицо. Дори и съюзът му с крайните националисти през 2017 година не трансформира България в имитатор на Унгария или Полша. Поне не досега на българското несъгласие за присъединителните договаряния на Северна Македония. Но даже и тогава Борисов се нареждаше като рационалната опция на " Обединените патриоти ", с които ГЕРБ се постановяваше да ръководи.
Почти внезапно за външните наблюдаващи 2020 година донесе внезапен поврат. На чешките парламентарни избори ANO събра по-малко гласове от опозиционните партии, обединени в две обединения. Петр Фиала, водачът на Гражданските демократи (ОДС), е неотдавна новият министър председател в Прага. В България ГЕРБ претърпя две следващи загуби в изборите за законодателна власт - през юли и ноември. Политическата кариера и на Борисов, и на Бабиш е под въпрос. Ако имат шанс, може да ги споходи ориста на Роберт Фицо. Вълната митинги в Словакия през 2018 година и свадите за връзки с проведената престъпност го смъкнаха от власт, само че сега неговата партия СМЕР ( " Посока " ) набира социална поддръжка.
Разбира се, България, Чехия и Словакия са три обособени случая. Между тях има колкото паралели, толкоз и разлики. Но въпреки всичко може да очертаем няколко общи характерности.
Реклама
На първо място, популистките водачи настояват, че точно те съставляват " народа " и най-добре схващат същинските потребности на елементарните жители. Поради тази причина заслужават да са на власт во веки веков. Опонентите им са или сътрудници на непознати сили, или представители на привилегировани малцинства, които не ги е грижа по какъв начин живее междинният българин, поляк или маджарин. Истината обаче е, че популистките партии - без значение дали са в умерената част от спектъра (ГЕРБ) или в по-радикалната ( " Право или правдивост " ), като предписание рядко минават 50% на избори, т.е. те не съставляват болшинството. За да се задържат на власт, им е нужно да се коалират с други сили, било то с популистка, демократична, лява, дясна или с каквато и да е друга ориентировка. Другият вид е да си основат болшинство с институционални трикове - както направи Орбан, прекроявайки унгарската изборна система.
Коалиционната аритметика от време на време работи в полза на популистите. Така по-малките играчи се присламчваха към ГЕРБ, с цел да вземат участие във властта. Бабиш управляваше в тандем с чешките социалдемократи и с неофициалната поддръжка на Комунистическата партия на Чехия и Моравия. Понякога обаче салдото се обръща в интерес на опозицията, тъй като и популистите, и техните сътрудници могат да изгубят проценти на избори. Но с цел да надделее опозицията, тя би трябвало да успее да показва воля и умеене за коалиране, загърбвайки политически, идеологически и личностни разлики.
Второто умозаключение е, че главната мощ на популистките водачи е и тяхната слабост. Личностното омагьосване (харизма) и изобщо персонализацията на политиката е рецепта за печелене на гласове, само че също по този начин има и свойството да поляризира обществото. Такъв беше казусът с Бабиш, който раздели чешкото общество безусловно на половина. В България пък видяхме, че харизмата има период на валидност. След повече от десетилетие на власт Борисов се трансформира в публичните усещания от герой за правдивост в знак на превзетата страна. Непопулярността на водача от своя страна е фактор, съдействуващ за построяването на необятен опозиционен фронт. И, несъмнено, за появяването на нови популистки водачи и придвижвания, опълчващи се на властващите популисти.
Дотук добре. А в този момент?
Доколко уроците от Чехия и България са използвани в Унгария и Полша? 2022 година ще даде отговор на този въпрос. Още от локалните избори 2019 година унгарската съпротива сътвори вътрешен механизъм за лъчение на общи претенденти, които да се конкурират сполучливо с ръководещата ФИДЕС. По този метод Орбан изгуби Будапеща. Сега обединената съпротива уточни консервативния политик Петер Марки-Зай за кандидат за премиерското място. Целта им е неговата кандидатура да откъсне стабилен брой гласове от Орбан и да помогне за промяна на властта.
Реклама
В Полша, където изборите са планувани едвам за есента на 2023 година, се обрисува противоположната тактика. Бившият министър председател и ръководител на Европейския съвет Доналд Туск са завърна точно с цел да оглави битката с " Право и правдивост ". Но Туск се явява не обединителна фигура, а по-скоро претендент на твърдото ядро съперници на ръководещите. За Качински и неговите поддръжници той е комфортна цел, тъй като въплъщава всичко в полската политика и общество, което те отхвърлят - безапелационната проевропейска ориентировка на държавните управления до 2015 година, помиряването с Германия, демократичния стопански модел. С други думи, не е ясно в чия изгода ще се развие политическата борба край Висла.
Нито на полската, нито на унгарската съпротива ще е елементарно. След десетилетие на власт Орбан владее медиите, паричните потоци, държавната администрация и правосъдната власт. Подобно е ситуацията и в Полша, въпреки и в по-малка степен. Политическата конкуренция не е при равни условия, а властимащите са, нагледно казано, с няколко обиколки пред конкуренцията. За разлика от България, където обстановката беше сходна, изборите няма да се проведени от длъжностен кабинет. На всичко от горната страна както ФИДЕС, по този начин и " Право и правдивост " се радват на по-голяма известност от ГЕРБ или ANO. Популистката вълна в Централна и Източна Европа може и да е предходна своя пик, само че никога не е отишла в историята.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Димитър Бечев
На този декор Бойко Борисов изглеждаше като представител на мейнстрийма, не някаква особеност. Нещо повече - от позиция на брюкселските институции и на страните в ядрото на Европейски Съюз той беше, общо взето, допустим. За разлика от Орбан или хората на Ярослав Качински в Полша, Борисов не блокираше общи политики и решения на европейско равнище и не сочеше Брюксел за зложелател за да активизира гласоподаватели вкъщи. Нито пък размахваше пръст на задграничните вложители както Фицо. Дори и съюзът му с крайните националисти през 2017 година не трансформира България в имитатор на Унгария или Полша. Поне не досега на българското несъгласие за присъединителните договаряния на Северна Македония. Но даже и тогава Борисов се нареждаше като рационалната опция на " Обединените патриоти ", с които ГЕРБ се постановяваше да ръководи.
Почти внезапно за външните наблюдаващи 2020 година донесе внезапен поврат. На чешките парламентарни избори ANO събра по-малко гласове от опозиционните партии, обединени в две обединения. Петр Фиала, водачът на Гражданските демократи (ОДС), е неотдавна новият министър председател в Прага. В България ГЕРБ претърпя две следващи загуби в изборите за законодателна власт - през юли и ноември. Политическата кариера и на Борисов, и на Бабиш е под въпрос. Ако имат шанс, може да ги споходи ориста на Роберт Фицо. Вълната митинги в Словакия през 2018 година и свадите за връзки с проведената престъпност го смъкнаха от власт, само че сега неговата партия СМЕР ( " Посока " ) набира социална поддръжка.
Разбира се, България, Чехия и Словакия са три обособени случая. Между тях има колкото паралели, толкоз и разлики. Но въпреки всичко може да очертаем няколко общи характерности.
Реклама
На първо място, популистките водачи настояват, че точно те съставляват " народа " и най-добре схващат същинските потребности на елементарните жители. Поради тази причина заслужават да са на власт во веки веков. Опонентите им са или сътрудници на непознати сили, или представители на привилегировани малцинства, които не ги е грижа по какъв начин живее междинният българин, поляк или маджарин. Истината обаче е, че популистките партии - без значение дали са в умерената част от спектъра (ГЕРБ) или в по-радикалната ( " Право или правдивост " ), като предписание рядко минават 50% на избори, т.е. те не съставляват болшинството. За да се задържат на власт, им е нужно да се коалират с други сили, било то с популистка, демократична, лява, дясна или с каквато и да е друга ориентировка. Другият вид е да си основат болшинство с институционални трикове - както направи Орбан, прекроявайки унгарската изборна система.
Коалиционната аритметика от време на време работи в полза на популистите. Така по-малките играчи се присламчваха към ГЕРБ, с цел да вземат участие във властта. Бабиш управляваше в тандем с чешките социалдемократи и с неофициалната поддръжка на Комунистическата партия на Чехия и Моравия. Понякога обаче салдото се обръща в интерес на опозицията, тъй като и популистите, и техните сътрудници могат да изгубят проценти на избори. Но с цел да надделее опозицията, тя би трябвало да успее да показва воля и умеене за коалиране, загърбвайки политически, идеологически и личностни разлики.
Второто умозаключение е, че главната мощ на популистките водачи е и тяхната слабост. Личностното омагьосване (харизма) и изобщо персонализацията на политиката е рецепта за печелене на гласове, само че също по този начин има и свойството да поляризира обществото. Такъв беше казусът с Бабиш, който раздели чешкото общество безусловно на половина. В България пък видяхме, че харизмата има период на валидност. След повече от десетилетие на власт Борисов се трансформира в публичните усещания от герой за правдивост в знак на превзетата страна. Непопулярността на водача от своя страна е фактор, съдействуващ за построяването на необятен опозиционен фронт. И, несъмнено, за появяването на нови популистки водачи и придвижвания, опълчващи се на властващите популисти.
Дотук добре. А в този момент?
Доколко уроците от Чехия и България са използвани в Унгария и Полша? 2022 година ще даде отговор на този въпрос. Още от локалните избори 2019 година унгарската съпротива сътвори вътрешен механизъм за лъчение на общи претенденти, които да се конкурират сполучливо с ръководещата ФИДЕС. По този метод Орбан изгуби Будапеща. Сега обединената съпротива уточни консервативния политик Петер Марки-Зай за кандидат за премиерското място. Целта им е неговата кандидатура да откъсне стабилен брой гласове от Орбан и да помогне за промяна на властта.
Реклама
В Полша, където изборите са планувани едвам за есента на 2023 година, се обрисува противоположната тактика. Бившият министър председател и ръководител на Европейския съвет Доналд Туск са завърна точно с цел да оглави битката с " Право и правдивост ". Но Туск се явява не обединителна фигура, а по-скоро претендент на твърдото ядро съперници на ръководещите. За Качински и неговите поддръжници той е комфортна цел, тъй като въплъщава всичко в полската политика и общество, което те отхвърлят - безапелационната проевропейска ориентировка на държавните управления до 2015 година, помиряването с Германия, демократичния стопански модел. С други думи, не е ясно в чия изгода ще се развие политическата борба край Висла.
Нито на полската, нито на унгарската съпротива ще е елементарно. След десетилетие на власт Орбан владее медиите, паричните потоци, държавната администрация и правосъдната власт. Подобно е ситуацията и в Полша, въпреки и в по-малка степен. Политическата конкуренция не е при равни условия, а властимащите са, нагледно казано, с няколко обиколки пред конкуренцията. За разлика от България, където обстановката беше сходна, изборите няма да се проведени от длъжностен кабинет. На всичко от горната страна както ФИДЕС, по този начин и " Право и правдивост " се радват на по-голяма известност от ГЕРБ или ANO. Популистката вълна в Централна и Източна Европа може и да е предходна своя пик, само че никога не е отишла в историята.
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията
Автор Димитър Бечев
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ