Младите артисти на Донбас превръщат изоставени места в галерии
Донбас, Източна Украйна. Изоставена къща покрай гробището в град Лисичанск. Старомоден апартамент, запазил образа си от времето на Съветския съюз. Полуразрушени индустриални зони в близкия Северодонецк. Забравени фабрики и заводи, в които от години не е стъпвал човешки крайник.
На пръв взор това са пространства на съсипия, самота и гибел. Места, на които е мъчно да си представиш по какъв начин се ражда нещо ново, съвременно и красиво. Как се основава изкуство.
Но таман в тези изоставени пространства се случва магията на пробната изложба „ Гарелея Неотодрешь ”. Наименованието й е непреводимо - в общи линии в него е заложена концепцията за изложба, която не може да бъде разрушена. Артистичният план показва творчеството на млади създатели от целия Донбаски район, като няма непрекъснати местоположения за образуване на изложения. Вместо това те се случват в изоставени жилищни и индустриални здания, заводи и уреди.
През последната една година „ Гарелея ” радикално преобразява артистичната сцена в Донецка и Луганска област. Снимките, колажите, картините и илюстрациите на млади фотографи и художници от района покриват ронещата се мазилка по стените на забравените пространства. Музиката на прохождащи актьори унищожава загнездилата се в тях тишина. Спонтанно изписани думи със спрей за графити насочат послания за мир. А в центъра на всичко стои едно момче с шапка с козирка и лентов фотоапарат. Името му е Виталий Матухно.
Виталий е при започване на 20-те си години и работи като куратор, фотограф и музикант. Родом е от Лисичанск, където взема решение да постави основите на плана „ Гарелея Неотодрешь ”. Целта му е да даде поле за изява на образните актьори от Донбас, където те да имат цялостна независимост на изложение - без ограничавания и цензура.
Защо изоставени места?
Архитектурната картина на „ изоставеното ” е присъща за целия район на Донбас в източната част на Украйна, където войната с Русия се е трансформирала в всекидневие още през 2014 година Тук се намират самопровъзгласилите се, а към този момент и приети от Руската федерация Донецка и Луганска национални републики - териториите от Донбас, окупирани от подкрепяни от Русия сепаратисти.
Вследствие от спора от 2014 година повече от 1,5 млн. украинци напущат Донбас в търсене на сигурност в други елементи на страната. И от ден на ден жилищни и индустриални здания опустяват.
„ Идеята „ Гарелея ” да се случва в такива изоставени пространства идва от спецификата на Донбаския район ”, изяснява Виталий. „ Ние просто имаме доста от тях. Това е резултат от войната и от процеса на деиндустриализация. ”
Целта на артистичните изложения, проведени на сходни места, е да основат точка на интерес в пространство, където нищо забавно не се случва. Така „ Гарелея ” предлага непредвидима среща с изкуството на хора, които не посещават „ типичните ” места за изкуство и просвета. Едновременно с това планът се трансформира в единствена по рода си платформа, в която младите актьори на Донбас могат физически да споделят творчеството си със света.
„ В „ Гарелея ” работим с доста младежи от окупираните територии от нашия район - хора, които живеят под окупация от доста време насам. Когато се приказва за окупираните територии, никой не си мисли за изкуство. Затова се пробвах да изведа тези създатели от сянката, да ги покажа на останалите поданици на Донбас, които живеят на независимост. Да ги покажа на Украйна ”,обяснява Виталий.
Традиционните галерии, музеи и юношески центрове не могат да отговорят на потребностите на младите актьори. Най-често тези места се управляват от локалната власт, която се отличава със своя консерватизъм. Това пречи на съществуващите културни пространства да предложат нещо ново, прогресивно и забавно за младежта.
„ Всички тези места имат свои лични правила и структури, които за мен са нерелевантни. Те не могат да ми дадат свободата, от която нуждая се, с цел да върша изкуство. Затова, когато размишлявах къде мога да основа нещо напълно ново и без значение, разбрах, че би трябвало да отида на място, в което няма правила. В което няма нищо. Само стени ”, споделя той.
Върху тези стени се разпростира изкуството на десетки млади създатели от Донбас, в което те преплитат наследството от социалистическия интервал, духа на постиндустриализма и визията си за света след началото на войната през 2014 година През последната година Виталий е показал техните творби в разнообразни изоставени пространства в Лисичанск, Северодонецк, Рубижни, Мариупол, Ровно и Харков.
Произведенията на младите актьори могат да бъдат прегледани в първия на „ Гарелея ”, където се откриват и произведения на самия Виталий - черно-бели лентови фотографии на родния му Лисичанск.
Изкуството и войната
„ Не знам какъв брой от хората, които участваха в тези изложения, са живи сега ”, споделя основателят на „ Гарелея ”. Още на 24 февруари - първия ден от началото на съветската инвазия в Украйна - Виталий е евакуиран в Лвов, а дейностите по организацията на изложения на територията на Донецка и на Луганска област са прекъснати.
Часове преди нахлуването на Русия в Украйна Виталий основава. „ Всички тези вести, че войната идва, за мен бяха като един доста обезпокоителен сън. Спомням си звука от детонациите онази нощ. Щом чух новините, разбрах, че би трябвало да си потегли незабавно. За мен е персонален позор и персонална болежка да напусна града, родителите и приятелите си. Сега съм в Украйна, само че не се усещам у дома ”, споделя той.
В Донбас Виталий е добре прочут деятел, който с артистичните си начинания се бори против проруските стандарти и настроения в района. Затова младежът се тормози, че в случай че Лисичанск попадне под съветска окупация, самият той ще бъде малтретиран и погубен поради позицията си по отношение на Русия. „ За мен е обикновено да пребивавам с това непрестанно възприятие на боязън. Намираме се във война от осем години насам и в никакъв случай не знаем какво ще се случи ”, споделя Виталий.
През 2014 година, когато стартира спорът в Донбас, Виталий е на 15 години. Това е моментът, в който детството му е завършило. „ Преди това танковете бяха нещо, което виждаш по малкия екран, във видеоигрите. Но това не беше филм или игра. Това беше действителност, моята действителност ”, спомня си той.
С съветската инвазия от 24 февруари животът на Виталий още веднъж се разделя на „ преди ” и „ след ”: „ Преди тази пълномащабна инвазия аз правех музика, колажи, изложения. Водех относително естествен живот. Не знам дали бях благополучен. Може би бях. ”
Сега основателят на „ Гарелея ” не намира силите и вдъхновението да основава нови артистични планове. Синтезаторът му е останал в Лисичанск и в Лвов той няма по какъв начин да прави музика. Още не се е разделил с лентовия фотоапарат, само че няма предпочитание да прави фотоси, тъй като не желае да снима засегнати хора. Какво тогава му носи наслада в тези непредвидими времена?
„ Когато видя нещо да се обърква в Русия, това ми носи наслаждение - да видя по какъв начин страда врагът ”, споделя Виталий. „ Това, което Русия направи, е да сътвори една дълбока ненавист сред нашите страни. Тази ненавист ще устои десетилетия. Може би ще изчезне, когато войната завърши, само че ние в никакъв случай няма да забравим. ”
Може ли изкуството да сдобрява?
Основаната от Виталий „ Гарелея Неотодрешь ” е основана с концепцията да построява мостове сред хората в Донбас въз основата на изкуството, отхвърляйки всички политически и обществени бариери. С изключение на една-единствена - разделянето на подкрепящи Украйна и подкрепящи Русия в границите на военния спор. Виталий е безапелационен в отхвърли си да работи с проруски настроени актьори и да споделя с тях полето за изява на „ Гарелея ”. Тази алена линия обаче не разколебава убедеността на младия актьор в обединителната мощ на изкуството. От началото на съветската инвазия в Украйна за Виталий е най-важно да продължи да поддържа артистите от Донбас, като търси разнообразни благоприятни условия да показва изкуството им оттатък граница.
„ Най-важното в този момент е хората по света да извърнат внимание на нашата общественост, да дадем опция на нашите създатели да показват себе си и работата си, да опишат историите си ”, изяснява той.
За основателя на „ Гарелея ” развиването на изкуството даже в обстановка на война е значимо, защото през неговата призма към този момент би трябвало да се мисли за възобновяване на Украйна след края на нашествието. „ Вярвам, че скоро окупираните територии ще се върнат назад в Украйна и въпросът за тяхната интеграция ще бъде доста остър ”, споделя Виталий.
Според него изкуството има силата да лекува контузии като тази от войната, само че не всеки път съумява да го направи. „ Голяма част от актуалното младо изкуство е обвързвана с възприятията на самите създатели. В райони като Донбас то е доста тъмно. Разбира се, такова изкуство оказва помощ на артистите, само че за феновете от време на време не е толкоз лечебно ”, разсъждава той.
За Виталий способността на изкуството да лекува обаче не е главната му роля във военно и следвоенно време. По-важната му цел в тази ситуация е да даде на създателите свободата, от която те се нуждаят. „ Когато организираме изложбите в „ Гарелея ”, постоянно давам на хората спрей багра и те стартират да рисуват и пишат каквото и където желаят, без да управлявам процеса. Когато приключат, виждаш, че тази неразбория е основала огромна и странна картина, нарисувана от доста хора по едно и също време. И разбираш, че това е свободата. Свободата, която тези хора са желали някой да им даде. Свободата да се изразят. Предполагам, че откакто победим, това ще бъде доста значимо - да се даде на хората независимост да показват себе си без ограничавания и цензура. В това ще ни помогне изкуството ”, обобщава Виталий.
На пръв взор това са пространства на съсипия, самота и гибел. Места, на които е мъчно да си представиш по какъв начин се ражда нещо ново, съвременно и красиво. Как се основава изкуство.
Но таман в тези изоставени пространства се случва магията на пробната изложба „ Гарелея Неотодрешь ”. Наименованието й е непреводимо - в общи линии в него е заложена концепцията за изложба, която не може да бъде разрушена. Артистичният план показва творчеството на млади създатели от целия Донбаски район, като няма непрекъснати местоположения за образуване на изложения. Вместо това те се случват в изоставени жилищни и индустриални здания, заводи и уреди.
През последната една година „ Гарелея ” радикално преобразява артистичната сцена в Донецка и Луганска област. Снимките, колажите, картините и илюстрациите на млади фотографи и художници от района покриват ронещата се мазилка по стените на забравените пространства. Музиката на прохождащи актьори унищожава загнездилата се в тях тишина. Спонтанно изписани думи със спрей за графити насочат послания за мир. А в центъра на всичко стои едно момче с шапка с козирка и лентов фотоапарат. Името му е Виталий Матухно.
Виталий е при започване на 20-те си години и работи като куратор, фотограф и музикант. Родом е от Лисичанск, където взема решение да постави основите на плана „ Гарелея Неотодрешь ”. Целта му е да даде поле за изява на образните актьори от Донбас, където те да имат цялостна независимост на изложение - без ограничавания и цензура.
Защо изоставени места?
Архитектурната картина на „ изоставеното ” е присъща за целия район на Донбас в източната част на Украйна, където войната с Русия се е трансформирала в всекидневие още през 2014 година Тук се намират самопровъзгласилите се, а към този момент и приети от Руската федерация Донецка и Луганска национални републики - териториите от Донбас, окупирани от подкрепяни от Русия сепаратисти.
Вследствие от спора от 2014 година повече от 1,5 млн. украинци напущат Донбас в търсене на сигурност в други елементи на страната. И от ден на ден жилищни и индустриални здания опустяват.
„ Идеята „ Гарелея ” да се случва в такива изоставени пространства идва от спецификата на Донбаския район ”, изяснява Виталий. „ Ние просто имаме доста от тях. Това е резултат от войната и от процеса на деиндустриализация. ”
Целта на артистичните изложения, проведени на сходни места, е да основат точка на интерес в пространство, където нищо забавно не се случва. Така „ Гарелея ” предлага непредвидима среща с изкуството на хора, които не посещават „ типичните ” места за изкуство и просвета. Едновременно с това планът се трансформира в единствена по рода си платформа, в която младите актьори на Донбас могат физически да споделят творчеството си със света.
„ В „ Гарелея ” работим с доста младежи от окупираните територии от нашия район - хора, които живеят под окупация от доста време насам. Когато се приказва за окупираните територии, никой не си мисли за изкуство. Затова се пробвах да изведа тези създатели от сянката, да ги покажа на останалите поданици на Донбас, които живеят на независимост. Да ги покажа на Украйна ”,обяснява Виталий.
Традиционните галерии, музеи и юношески центрове не могат да отговорят на потребностите на младите актьори. Най-често тези места се управляват от локалната власт, която се отличава със своя консерватизъм. Това пречи на съществуващите културни пространства да предложат нещо ново, прогресивно и забавно за младежта.
„ Всички тези места имат свои лични правила и структури, които за мен са нерелевантни. Те не могат да ми дадат свободата, от която нуждая се, с цел да върша изкуство. Затова, когато размишлявах къде мога да основа нещо напълно ново и без значение, разбрах, че би трябвало да отида на място, в което няма правила. В което няма нищо. Само стени ”, споделя той.
Върху тези стени се разпростира изкуството на десетки млади създатели от Донбас, в което те преплитат наследството от социалистическия интервал, духа на постиндустриализма и визията си за света след началото на войната през 2014 година През последната година Виталий е показал техните творби в разнообразни изоставени пространства в Лисичанск, Северодонецк, Рубижни, Мариупол, Ровно и Харков.
Произведенията на младите актьори могат да бъдат прегледани в първия на „ Гарелея ”, където се откриват и произведения на самия Виталий - черно-бели лентови фотографии на родния му Лисичанск.
Изкуството и войната
„ Не знам какъв брой от хората, които участваха в тези изложения, са живи сега ”, споделя основателят на „ Гарелея ”. Още на 24 февруари - първия ден от началото на съветската инвазия в Украйна - Виталий е евакуиран в Лвов, а дейностите по организацията на изложения на територията на Донецка и на Луганска област са прекъснати.
Часове преди нахлуването на Русия в Украйна Виталий основава. „ Всички тези вести, че войната идва, за мен бяха като един доста обезпокоителен сън. Спомням си звука от детонациите онази нощ. Щом чух новините, разбрах, че би трябвало да си потегли незабавно. За мен е персонален позор и персонална болежка да напусна града, родителите и приятелите си. Сега съм в Украйна, само че не се усещам у дома ”, споделя той.
В Донбас Виталий е добре прочут деятел, който с артистичните си начинания се бори против проруските стандарти и настроения в района. Затова младежът се тормози, че в случай че Лисичанск попадне под съветска окупация, самият той ще бъде малтретиран и погубен поради позицията си по отношение на Русия. „ За мен е обикновено да пребивавам с това непрестанно възприятие на боязън. Намираме се във война от осем години насам и в никакъв случай не знаем какво ще се случи ”, споделя Виталий.
През 2014 година, когато стартира спорът в Донбас, Виталий е на 15 години. Това е моментът, в който детството му е завършило. „ Преди това танковете бяха нещо, което виждаш по малкия екран, във видеоигрите. Но това не беше филм или игра. Това беше действителност, моята действителност ”, спомня си той.
С съветската инвазия от 24 февруари животът на Виталий още веднъж се разделя на „ преди ” и „ след ”: „ Преди тази пълномащабна инвазия аз правех музика, колажи, изложения. Водех относително естествен живот. Не знам дали бях благополучен. Може би бях. ”
Сега основателят на „ Гарелея ” не намира силите и вдъхновението да основава нови артистични планове. Синтезаторът му е останал в Лисичанск и в Лвов той няма по какъв начин да прави музика. Още не се е разделил с лентовия фотоапарат, само че няма предпочитание да прави фотоси, тъй като не желае да снима засегнати хора. Какво тогава му носи наслада в тези непредвидими времена?
„ Когато видя нещо да се обърква в Русия, това ми носи наслаждение - да видя по какъв начин страда врагът ”, споделя Виталий. „ Това, което Русия направи, е да сътвори една дълбока ненавист сред нашите страни. Тази ненавист ще устои десетилетия. Може би ще изчезне, когато войната завърши, само че ние в никакъв случай няма да забравим. ”
Може ли изкуството да сдобрява?
Основаната от Виталий „ Гарелея Неотодрешь ” е основана с концепцията да построява мостове сред хората в Донбас въз основата на изкуството, отхвърляйки всички политически и обществени бариери. С изключение на една-единствена - разделянето на подкрепящи Украйна и подкрепящи Русия в границите на военния спор. Виталий е безапелационен в отхвърли си да работи с проруски настроени актьори и да споделя с тях полето за изява на „ Гарелея ”. Тази алена линия обаче не разколебава убедеността на младия актьор в обединителната мощ на изкуството. От началото на съветската инвазия в Украйна за Виталий е най-важно да продължи да поддържа артистите от Донбас, като търси разнообразни благоприятни условия да показва изкуството им оттатък граница.
„ Най-важното в този момент е хората по света да извърнат внимание на нашата общественост, да дадем опция на нашите създатели да показват себе си и работата си, да опишат историите си ”, изяснява той.
За основателя на „ Гарелея ” развиването на изкуството даже в обстановка на война е значимо, защото през неговата призма към този момент би трябвало да се мисли за възобновяване на Украйна след края на нашествието. „ Вярвам, че скоро окупираните територии ще се върнат назад в Украйна и въпросът за тяхната интеграция ще бъде доста остър ”, споделя Виталий.
Според него изкуството има силата да лекува контузии като тази от войната, само че не всеки път съумява да го направи. „ Голяма част от актуалното младо изкуство е обвързвана с възприятията на самите създатели. В райони като Донбас то е доста тъмно. Разбира се, такова изкуство оказва помощ на артистите, само че за феновете от време на време не е толкоз лечебно ”, разсъждава той.
За Виталий способността на изкуството да лекува обаче не е главната му роля във военно и следвоенно време. По-важната му цел в тази ситуация е да даде на създателите свободата, от която те се нуждаят. „ Когато организираме изложбите в „ Гарелея ”, постоянно давам на хората спрей багра и те стартират да рисуват и пишат каквото и където желаят, без да управлявам процеса. Когато приключат, виждаш, че тази неразбория е основала огромна и странна картина, нарисувана от доста хора по едно и също време. И разбираш, че това е свободата. Свободата, която тези хора са желали някой да им даде. Свободата да се изразят. Предполагам, че откакто победим, това ще бъде доста значимо - да се даде на хората независимост да показват себе си без ограничавания и цензура. В това ще ни помогне изкуството ”, обобщава Виталий.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ