Потвърждение за еволюционната теория на Дарвин
Докторант по антропология в Университета в Кеймбридж е анализирал данни събирани от епохи, с цел да тества дългогодишна доктрина от работата на Чарлз Дарвин. Основното в работата е връзката сред това по какъв начин типовете се развиват в подвидове и дали това предвещава появяването на нови типове.
Лора ван Холщайн споделя в изказване, че методът на пораждане на подвида зависи от това дали типът се е развил по суша, по въздух или по море.
„ Подвидовете образуват, разнообразяват и усилват числеността по друг метод в неземните и в наземните местообитания, а това от своя страна се отразява на това по какъв начин подвидът в последна сметка може да стане тип “, споделя тя.
Виждаме този тип разклоняване, показан в конкуриращи се типове, както е било със сипките, които самият Дарвин е изучавал на Галапагоските острови. Един от най-познатите образци може да бъде дивата котка, която се отнася до два типа, които са доста тясно свързани – домашния котешки предшественик африканската пума и европейската пума. От своя страна всеки тип има подвид. Всичко това е изцяло настрана от характерни типове диви котки като Паласки котки (Pallas cats) или риболовни котки.
Дарвин работи въз основата на личните си наблюдения и изследвания, само че ван Холщайн е синтезирала епохи от предходни данни на учени изучавали природата, като съгласно нея потвърждава теориите на Дарвин. Начинът, по който хората са унищожили местообитанията на доста типове, съгласно нея предизвиква разлики в еволюцията – без значение дали се редуцира времевата рамка, в която типовете се развиват с нови разновидности или се провокира разклоняване на разнообразни групи в нови типове по-бързо.
Изследването споделя, че това е евентуално и предлага, че екологичните деятели, които се пробват да защитят местообитанието или бавното изменение на климата, би трябвало да изберат къде да се съсредоточат въз основа на това къде ще повлияят на най-вече типове.
„ Въздействието върху животните ще варира според от това по какъв начин е повлияна способността им да се движат и устройват “, споделя ван Холщайн. „ Животинските подвидове са пренебрегнати доста постоянно, само че те играят съществена роля в дълготрайната динамичност на бъдещата еволюция. “
В предишното натуралистите постоянно са работили пътувайки и документирайки всичко, което са виждали, давали са подробни и унифицирани описания и рисували мостри. Те са пътували с месеци или години до далечни места и са съхранявали растителни екземпляри, които да учат. На тази база през днешния ден рисунки в музеите дават на хората единствения късмет да видят някои типове екзотични същества, изчезнали вечно.
Това значи, че разполагаме с богата история под формата на оживели документи от тези учени, създаващи образна и таксономична история, която откриватели като Ван Холщайн могат да употребяват.
Съвременните натуралисти имат друг обсег на работа, от потреблението на камери, компютри и смарт телефони до проучване на рискови военни или противоречиви територии. Днес учените оказват помощ за валидиране на откритията на нови типове, като се специализират в обособени екосистеми. Ван Холщайн да вземем за пример е посочила, че познава по какъв начин се унищожават типове и по какъв начин други пораждат като подвидове и се развиват. Натрупаната библиотека на наследството на биоразнообразието от научни писания, илюстрации и документи, стига обратно до 14 – 15 век.
