Историчката доц. д-р Дарина Григорова пред „Труд“: Да дамгосваме Русия е в ущърб на интересите ни
Докладът на държавното управление за националната сигурност показва Русия като една от главните закани за България. Според историчката – наша събеседничка, Русия не е опасност нито за България, нито за Европейски Съюз, а за еднополюсната надмощие на Съединени американски щати. Същинската обща заплаха за Европа е ислямският тероризъм. Колкото до деянията на русофобия в политическия език, те освен, че не пораждат чувство на „ безпокойствие ” от „ съветска опасност ”, само че култивират всеобща русофилия като защитна реакция.
– Доц. Григорова, по какъв начин си обяснявате „ хрумването ” държавното управление да провиди в Русия съществена опасност за националната сигурност на България? Защо таман в този момент?
– Реториката за Русия в отчета за националната сигурност е не толкоз „ скимване ” в смисъла на импровизация, колкото осъзната проява на „ атлантическа решителност ” и артикул на послушна североатлантическа взаимност. Дословно и прилежно се повтарят „ посланията ” от формалното изказване на НАТО след Варшавската среща от юли 2016 година НАТО: „ нападателните дейности на Русия […] са източник на районна неустойчивост […] заплашват нашата отдавнашна цел: основаването на цяла, свободна и мирна Европа ”. Докладът на държавното управление: „ дейностите на Русия са източник на районна неустойчивост, заплашват нашата съществена цел за единна, свободна и мирна Европа ”. По отношение на Крим отново е повторено североатлантическото определение за „ нелегално анексиране ”, до момента в който в отчета за националната сигурност от 2015 година е употребен единствено терминът „ анексиране ”, който прочее и в двата разновидността важи и за присъединението на Източна Румелия към Княжество България, само че от позиция на Турция. Докато нашият отчет във връзка с Русия е ехтене на североатлантическата позиция, не на националната. Показателно е, че за турската интервенция в парламентарните ни избори не се загатва съответно, нито има опасения, а безлично се разказват „ опитите на непознати страни за образуване на публично мнение…, финансиране на партии и популистки организации, начинания на популистки партийни водачи за манипулиране на групи гласоподаватели и за предизвикателство на комплициране измежду популацията ”. Кое е по-важно за националната сигурност на България – турската интервенция в парламентарните ни избори, или съветската поддръжка на референдума в Крим? А за какво таман в този момент? Възможно е да е алегоричен несъразмерен отговор на ученията на Русия и Беларус „ Запад 2017 ”, които се организират от 14 септември. Но има известна „ украинизация ” в изрече, която е тревожна наклонност – на постразум (ако допълним новата мантра за „ постистината ”).
– Правителственият документ съдържа обвиняването в „ неуважение териториалната целокупност на самостоятелни страни, осведомителна война и всеобщо потребление на хибридни тактики ”. България наранена ли е?
– Русия не е опасност за България, нито за Европейски Съюз, опасност е за еднополюсната надмощие на Съединени американски щати, която се пропука в Сирия, само че пък се ускори в Европа. Североатлантическо и българско не постоянно съответстват. Българските ползи не са наранени от присъединението на Крим към Русия, а от незачитането на правата на българското малцинство в Украйна. Българските черноморски ползи не са застрашени от съветския черноморски флот, наранени са североатлантическите ползи на Съединени американски щати, която не е черноморска страна. Североатлантическото съответствува с българското, с европейското и с съветското, когато става дума за същинската обща опасност – ислямисткия тероризъм. Друг е въпросът, че е мъчно постижимо заради тънките разлики сред „ умерени ”, радикални и законни (Саудитска Арабия) главорези и техните настойници. Трудно, само че не невероятно, тъй като занапред ще има последици от ислямисткото наличие точно в Европейски Съюз. Колкото до явлението, което клиширано назоваваме „ хибридна война ”, то е част от асиметрията в интернационалните връзки, зародила след разпадането на двуполюсния модел в края на Студената война.
– Има ли учредения изказванието, че български медии манипулират обществото в интерес на преференциални за Русия дела? Какви са тези дела съгласно вас и в какво се състои операцията?
– Има опасения, че макар атлантически правоверния медиен ефир, повтарящ CNN без детайли на размишление, нещо като „ ТАСС е упълномощена да заяви ”, към момента има български медии – маргинални, множеството в интернет с лимитирана публика, надалеч не с всеобщ обсег, само че с друга позиция. А щом не е атлантическа, значи е проруска – логиката е „ украинизирана ”, обвиняването е „ хибридно ”, т.е. надалеч от рационалното и нямащо потребност от доказателства, задоволително е клеймото за „ антидемократичност ”. Впрочем, русофобията в политическия език през медиите освен че не основава чувство, „ безпокойствие ” от „ съветска опасност “, само че култивира всеобща русофилия като защитна реакция. Медицински факт.
– Виждате ли връзка сред тази изведена на напред във времето в общественото полезрение тематика и идното българско председателство на Съвета на Европейски Съюз? В обществените мрежи зачестиха съмненията, че този акт на неприязън към Русия се прави под външен диктат заради конюнктурна наложителност.
– Не виждам директна връзка на отчета с председателството, въпреки всичко няма да председателстваме среща на НАТО, въпреки да е написан като за такава. Когато един документ е подписан от премиера, той носи неговата отговорност и всевъзможни подмятания за външно влияние не имат юридическа мощ – последната дума е на подписалия, а в този момент чакаме и тази на Народното събрание, както и на президента като главнокомандващ, който би могъл да разсее „ безпокойството ” на държавното управление от „ съветската опасност ”. Колкото до външния диктат, той е повече стопански и надалеч не „ хибриден ”, а прагматичен – на срещата на НАТО в Брюксел през май тази година Тръмп сложи изискванията да се понижат американските разноски за сметка на европейските във финансирането на североатлантическия алианс. Какво по-добро опрощение от „ съветската опасност ”?
– В документа прави усещане дефицитът на въздържаност във формулировките. Това целеустремено предизвикателство ли е, или неволна дипломатическа несръчност?
– Както видяхте, формулировките са преписани от изказването на НАТО след срещата на Алианса във Варшава от предходната година, което е дипломатическа угодливост.
– Какви последици в двустранните връзки сред България и Русия можем да чакаме, в случай че въпросният отчет получи благословията на Народното събрание?
– България няма историческите тежести на балтийските страни към Русия, нито комплицираната съветска връзка на Полша, само че пък отчетът демонстрира, че имаме идеологическите тежести на най-хубавия съдружник на Съюз на съветските социалистически републики, който все би трябвало да потвърждава преданост към новата идеологическа ориентировка – евроатлантическата. Ако погледнем резултатите от битката с ислямистите, която директно ни визира и е проблем за националната ни сигурност, нашите сътрудници отстъпват очевидно от Русия, а отсам би следвало да си сътрудничим с нея, не да я дамгосваме като „ опасност ” в ущърб на ползите си. България може да бъде медиатор в стоплянето на връзките сред Москва и Брюксел точно в качеството си на ръководител на Европейски Съюз. Ако щете, „ хибриден ” медиатор, за какво не? Въпрос на еластичност и на осъзнати ползи, не персонални, не корпоративни, нито партийни, а държавни. Не бива да се подценява фактът, че идеологическите линии за „ съветската опасност ” в отчета за националната ни сигурност са плод на политическата воля извън и от вътрешната страна, на която са подчинени службите – те са инструмент, отговорността е на политиците, представляващи и двете управляващи – изпълнителната и законодателната.
– И въпреки всичко, каква ще бъде реакцията на Русия, в случай че не толкоз на отчета за националната ни сигурност, колкото на глобите, от които той произтича? Има ли ясна съветска тактичност и тактика за противопоставяне? Доколко са действителни внушенията, че глобите са ориентирани към съветския хайлайф в очакване той да демонтира режима на Путин?
– Реакцията на Русия е и ще бъде асиметрична и не може да бъде друга, заради незавършения развой на възобновяване след интервала на 90-те години. Санкциите имат дълготрайни цели за не едно съветско политическо потомство напред. Целят се в мандата след Путин и то не за идните избори от 2018 година, а за времето, когато ще ръководи неговият правоприемник. Оттук и опозицията деликатно се вглежда и се пробва да отгледа юношески песимизъм към Кремъл, неизбежно отчаяние от дискомфорта на глобите, проявен освен в затрудненото пътешестване, само че и в стандарта на живот. Младежите не могат да си дадат сметка, че рецесията е световна и Русия надалеч не е най-тежкото и безперспективно място за живеене. Обратно, има изход на Изток и там влага интензивно. Докато картинката на безредния съветски обичай отвън мегаполисите подухва ужас за неукрепнало тийнейджърско схващане, пристрастено към ласкавата потребителска реклама на лежерен метод на живот, която съжителства с все по-тежката и към този момент рискуваща да отблъсне пропагандна борба с осведомителната война. Руският хайлайф още е постсъветски и е обвързван със Запада освен стопански и през образованието на наследниците му, само че и мирогледно, което е проблем, тъй като образува държание, заредено със прикрито чуждопоклонничество. Но пък не трябва да се подценява съветският инстинкт за светкавична реакция в непредсказуема обстановка, когато са нападнати. А те със глобите са в положение на оповестена икономическа война, което рано или късно ще ги активизира и ментално, тъй като в противоположен случай ще бъдат изядени от конкуренцията. За момента обаче не можем да приказваме за „ национализация на елита ”, какъвто термин породи през 2010 година и към момента е научен.
– Нашенската сентенция гласи „ Когато атовете се ритат, патят си магаретата ”. Виси ли опасността да се окажем наританото магаре, когато „ му пристигна времето ”? Случвало ни се е неведнъж…
– Боя се, че по-подходящо съпоставяне със обстановката е не толкоз поговорката, не че тя не отразява протичащото се, колкото стиха на Ботев: „ смучат го наши и непознати посетители ”, магаретата – народа. „ Кръстът е забит във живо тело ”, „ …и ние без позор, без упрек, броиме време ”.
Нашият посетител
Дарина Григорова е приключила история в СУ „ Климент Охридски ” с втора компетентност френски език и литература. През 2002 година пази докторат по история. Има над 50 научни изявления. Нейни са книгите „ Свобода и самодържавие ”, „ Руският демократизъм в края на XIX век ”, „ Евразийството в Русия ”, „ Империя Феникс ”. Преподавателка е в Историческия факултет на Алма матер.
– Доц. Григорова, по какъв начин си обяснявате „ хрумването ” държавното управление да провиди в Русия съществена опасност за националната сигурност на България? Защо таман в този момент?
– Реториката за Русия в отчета за националната сигурност е не толкоз „ скимване ” в смисъла на импровизация, колкото осъзната проява на „ атлантическа решителност ” и артикул на послушна североатлантическа взаимност. Дословно и прилежно се повтарят „ посланията ” от формалното изказване на НАТО след Варшавската среща от юли 2016 година НАТО: „ нападателните дейности на Русия […] са източник на районна неустойчивост […] заплашват нашата отдавнашна цел: основаването на цяла, свободна и мирна Европа ”. Докладът на държавното управление: „ дейностите на Русия са източник на районна неустойчивост, заплашват нашата съществена цел за единна, свободна и мирна Европа ”. По отношение на Крим отново е повторено североатлантическото определение за „ нелегално анексиране ”, до момента в който в отчета за националната сигурност от 2015 година е употребен единствено терминът „ анексиране ”, който прочее и в двата разновидността важи и за присъединението на Източна Румелия към Княжество България, само че от позиция на Турция. Докато нашият отчет във връзка с Русия е ехтене на североатлантическата позиция, не на националната. Показателно е, че за турската интервенция в парламентарните ни избори не се загатва съответно, нито има опасения, а безлично се разказват „ опитите на непознати страни за образуване на публично мнение…, финансиране на партии и популистки организации, начинания на популистки партийни водачи за манипулиране на групи гласоподаватели и за предизвикателство на комплициране измежду популацията ”. Кое е по-важно за националната сигурност на България – турската интервенция в парламентарните ни избори, или съветската поддръжка на референдума в Крим? А за какво таман в този момент? Възможно е да е алегоричен несъразмерен отговор на ученията на Русия и Беларус „ Запад 2017 ”, които се организират от 14 септември. Но има известна „ украинизация ” в изрече, която е тревожна наклонност – на постразум (ако допълним новата мантра за „ постистината ”).
– Правителственият документ съдържа обвиняването в „ неуважение териториалната целокупност на самостоятелни страни, осведомителна война и всеобщо потребление на хибридни тактики ”. България наранена ли е?
– Русия не е опасност за България, нито за Европейски Съюз, опасност е за еднополюсната надмощие на Съединени американски щати, която се пропука в Сирия, само че пък се ускори в Европа. Североатлантическо и българско не постоянно съответстват. Българските ползи не са наранени от присъединението на Крим към Русия, а от незачитането на правата на българското малцинство в Украйна. Българските черноморски ползи не са застрашени от съветския черноморски флот, наранени са североатлантическите ползи на Съединени американски щати, която не е черноморска страна. Североатлантическото съответствува с българското, с европейското и с съветското, когато става дума за същинската обща опасност – ислямисткия тероризъм. Друг е въпросът, че е мъчно постижимо заради тънките разлики сред „ умерени ”, радикални и законни (Саудитска Арабия) главорези и техните настойници. Трудно, само че не невероятно, тъй като занапред ще има последици от ислямисткото наличие точно в Европейски Съюз. Колкото до явлението, което клиширано назоваваме „ хибридна война ”, то е част от асиметрията в интернационалните връзки, зародила след разпадането на двуполюсния модел в края на Студената война.
– Има ли учредения изказванието, че български медии манипулират обществото в интерес на преференциални за Русия дела? Какви са тези дела съгласно вас и в какво се състои операцията?
– Има опасения, че макар атлантически правоверния медиен ефир, повтарящ CNN без детайли на размишление, нещо като „ ТАСС е упълномощена да заяви ”, към момента има български медии – маргинални, множеството в интернет с лимитирана публика, надалеч не с всеобщ обсег, само че с друга позиция. А щом не е атлантическа, значи е проруска – логиката е „ украинизирана ”, обвиняването е „ хибридно ”, т.е. надалеч от рационалното и нямащо потребност от доказателства, задоволително е клеймото за „ антидемократичност ”. Впрочем, русофобията в политическия език през медиите освен че не основава чувство, „ безпокойствие ” от „ съветска опасност “, само че култивира всеобща русофилия като защитна реакция. Медицински факт.
– Виждате ли връзка сред тази изведена на напред във времето в общественото полезрение тематика и идното българско председателство на Съвета на Европейски Съюз? В обществените мрежи зачестиха съмненията, че този акт на неприязън към Русия се прави под външен диктат заради конюнктурна наложителност.
– Не виждам директна връзка на отчета с председателството, въпреки всичко няма да председателстваме среща на НАТО, въпреки да е написан като за такава. Когато един документ е подписан от премиера, той носи неговата отговорност и всевъзможни подмятания за външно влияние не имат юридическа мощ – последната дума е на подписалия, а в този момент чакаме и тази на Народното събрание, както и на президента като главнокомандващ, който би могъл да разсее „ безпокойството ” на държавното управление от „ съветската опасност ”. Колкото до външния диктат, той е повече стопански и надалеч не „ хибриден ”, а прагматичен – на срещата на НАТО в Брюксел през май тази година Тръмп сложи изискванията да се понижат американските разноски за сметка на европейските във финансирането на североатлантическия алианс. Какво по-добро опрощение от „ съветската опасност ”?
– В документа прави усещане дефицитът на въздържаност във формулировките. Това целеустремено предизвикателство ли е, или неволна дипломатическа несръчност?
– Както видяхте, формулировките са преписани от изказването на НАТО след срещата на Алианса във Варшава от предходната година, което е дипломатическа угодливост.
– Какви последици в двустранните връзки сред България и Русия можем да чакаме, в случай че въпросният отчет получи благословията на Народното събрание?
– България няма историческите тежести на балтийските страни към Русия, нито комплицираната съветска връзка на Полша, само че пък отчетът демонстрира, че имаме идеологическите тежести на най-хубавия съдружник на Съюз на съветските социалистически републики, който все би трябвало да потвърждава преданост към новата идеологическа ориентировка – евроатлантическата. Ако погледнем резултатите от битката с ислямистите, която директно ни визира и е проблем за националната ни сигурност, нашите сътрудници отстъпват очевидно от Русия, а отсам би следвало да си сътрудничим с нея, не да я дамгосваме като „ опасност ” в ущърб на ползите си. България може да бъде медиатор в стоплянето на връзките сред Москва и Брюксел точно в качеството си на ръководител на Европейски Съюз. Ако щете, „ хибриден ” медиатор, за какво не? Въпрос на еластичност и на осъзнати ползи, не персонални, не корпоративни, нито партийни, а държавни. Не бива да се подценява фактът, че идеологическите линии за „ съветската опасност ” в отчета за националната ни сигурност са плод на политическата воля извън и от вътрешната страна, на която са подчинени службите – те са инструмент, отговорността е на политиците, представляващи и двете управляващи – изпълнителната и законодателната.
– И въпреки всичко, каква ще бъде реакцията на Русия, в случай че не толкоз на отчета за националната ни сигурност, колкото на глобите, от които той произтича? Има ли ясна съветска тактичност и тактика за противопоставяне? Доколко са действителни внушенията, че глобите са ориентирани към съветския хайлайф в очакване той да демонтира режима на Путин?
– Реакцията на Русия е и ще бъде асиметрична и не може да бъде друга, заради незавършения развой на възобновяване след интервала на 90-те години. Санкциите имат дълготрайни цели за не едно съветско политическо потомство напред. Целят се в мандата след Путин и то не за идните избори от 2018 година, а за времето, когато ще ръководи неговият правоприемник. Оттук и опозицията деликатно се вглежда и се пробва да отгледа юношески песимизъм към Кремъл, неизбежно отчаяние от дискомфорта на глобите, проявен освен в затрудненото пътешестване, само че и в стандарта на живот. Младежите не могат да си дадат сметка, че рецесията е световна и Русия надалеч не е най-тежкото и безперспективно място за живеене. Обратно, има изход на Изток и там влага интензивно. Докато картинката на безредния съветски обичай отвън мегаполисите подухва ужас за неукрепнало тийнейджърско схващане, пристрастено към ласкавата потребителска реклама на лежерен метод на живот, която съжителства с все по-тежката и към този момент рискуваща да отблъсне пропагандна борба с осведомителната война. Руският хайлайф още е постсъветски и е обвързван със Запада освен стопански и през образованието на наследниците му, само че и мирогледно, което е проблем, тъй като образува държание, заредено със прикрито чуждопоклонничество. Но пък не трябва да се подценява съветският инстинкт за светкавична реакция в непредсказуема обстановка, когато са нападнати. А те със глобите са в положение на оповестена икономическа война, което рано или късно ще ги активизира и ментално, тъй като в противоположен случай ще бъдат изядени от конкуренцията. За момента обаче не можем да приказваме за „ национализация на елита ”, какъвто термин породи през 2010 година и към момента е научен.
– Нашенската сентенция гласи „ Когато атовете се ритат, патят си магаретата ”. Виси ли опасността да се окажем наританото магаре, когато „ му пристигна времето ”? Случвало ни се е неведнъж…
– Боя се, че по-подходящо съпоставяне със обстановката е не толкоз поговорката, не че тя не отразява протичащото се, колкото стиха на Ботев: „ смучат го наши и непознати посетители ”, магаретата – народа. „ Кръстът е забит във живо тело ”, „ …и ние без позор, без упрек, броиме време ”.
Нашият посетител
Дарина Григорова е приключила история в СУ „ Климент Охридски ” с втора компетентност френски език и литература. През 2002 година пази докторат по история. Има над 50 научни изявления. Нейни са книгите „ Свобода и самодържавие ”, „ Руският демократизъм в края на XIX век ”, „ Евразийството в Русия ”, „ Империя Феникс ”. Преподавателка е в Историческия факултет на Алма матер.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ