Стоян Тончев пред Фрог: Мафията в България си има европейски опекуни
Докладът на Комисията нееднозначно насочва вниманието ни в посока - мафията в България си има европейски опекуни, на които не можем да разчитаме. Сами, като народ, би трябвало да слагаме и осъществяваме задачите си. Това сподели пред Фрог нюз журналистът Стоян Тончев във връзка отчета на Европейска комисия за напредъка на България. Ето какво още изясни той:
- Изненада ли те отчета на Европейска комисия за напредъка на България и по какъв начин си обясняваш позитивните оценки?
- Докладът на Европейската комисия е един чисто фиктивен документ за българските жители, който по никакъв метод не е в положение да окаже позитивен резултат върху качеството на живот в страната.
Свидетели сме в годините, че даже сериозните отчети се развяват като флагове пред очите на ръководещите, мотив са за разбори и медийни мнения, само че в последна сметка резултатът от тях е нулев. Политическата и икономическата рецесия в България се задълбочава, усилват се бедността, смъртността, корупцията, престъпността, а задграничните вложители напущат и заобикалят територията ни. Все повече българи, към този момент освен младите, се трансформират в стопански имигранти за Западния свят. Пропастта в общественото неравноправие е голяма. Благата се разпределят незаслужено, съгласно партийната обстановка.
Положителните оценки в отчета на Европейска комисия за България, който през вчерашния ден бе изнесен, за мен не са изненада. Допускам, че и ръководещите авансово са били осведомени с акцентите от неговото ревю и това може да бъде потърсено и открито в дейностите им от последните месеци. Донякъде те се напънаха да оправдаят подаръка си – подгонване на олигарси, издаване на червени бюлетини, арести, съставяне и гонене на проведени незаконни групи – все против известни фигури от продължаващия 30-годишен преход, натрупали доста положение с държавна поддръжка и властови подкрепи през годините.
Проблемите на Европейски Съюз са надалеч по-сериозни и България като че ли остава в периферията на полезрението им. Но пък отчетът на Комисията нееднозначно насочва вниманието ни в посока - мафията в България си има европейски опекуни, на които не можем да разчитаме. Сами, като народ, би трябвало да слагаме и осъществяваме задачите си.
- Съгласен ли си с изводите, че сме се справили с проблемите в правосъдната система и сме преборили проведената престъпност?
- Борбата с проведената престъпност би трябвало да стартира от горните етажи на трите управляващи, да премине през общините, а не да се работи най-вече „ на улицата “. Тогава може да се заприказва за действителна битка с проведената престъпност, а с цел да е налице „ преборване “ – нужни са влезнали в действие неоправдателни присъди против властимащи лица, лишаване на нелегално добитото и на опцията да заемат обществени длъжности.
Най-голямата проведена незаконна група в България оперира с обществените финанси, развива съществени по мащаби корупционни практики, които подтикват и престъпните действия. Една част от парите в страната се акумулират от налози и такси, а друга – с асимилиране на еврофондове. Вероятно отчисленията към избрани фигури от управлението на Европейска комисия са задоволително приемливи, с цел да бъдат дадени позитивни оценки по очевидно нерешени проблеми в страната ни. Това се поддържа и от неефективните следствия на ОЛАФ.
Ниското доверие на обществото към правосъдната власт в България е най-яркият индикатор. Усещането за покачване на обвинявания за кавга с съперниците на властта остават мощно усещане за взаимозависимост на прокуратурата от изпълнителната власт и извършване на политически поръчки. Срещу опърничавите магистрати се упражняват медийни принадлежности, за опитомяването им посредством отрицателно охарактеризиране в общественото пространство. В състава на Висш съдебен съвет има и политическа квота, излъчена от партиите и утвърдена от техните народни представители. Не считам, че това кореспондира с разделянето на управляващите и независимостта на правосъдната система.
- Днес Борисов риторично попита протестиращите дали желаят да се спре битката с корупцията. Спомняш ли си напоследък да има наказан върховен държавен чиновник за корупция?
-Не единствено, че в съзнанието ми не изниква фигурата на подобен върховен държавен чиновник, само че там не участва даже и някой кмет, с изключение на кметицата на софийския регион „ Младост “. Разбира се, тя не е излъчена или подкрепена от партия ГЕРБ.
Въпросите и изявленията на Борисов са без добавена стойност за хората. Те виждат и усещат по джобовете си друго, друго от това, което той бръщолеви. Българите желаят правдивост и заслужен живот, които не са вероятни без съществени и радикални промени. На фона на покачващата се инфлация, е належащо най-малко 200-процентно нарастване на минималната работна заплата и пенсия, а не да се упражняват ръководещите с някакви 4% стопански прогрес.
Провежданата държавната политика не усъвършенства, а утежнява качеството на живот в България. Масовите митинги в страната приказват единствено и само за огромни проблеми, обхващащи всички сфери на обществено-политическия, социално-икономическия и културния живот в България.
Относно корупцията – няма по какъв начин корумпираните и корупционерите да се саморазследват и саморазобличат. Корупцията е превърната в държавна политика, крепи статуквото и неговото възпроизвеждане след всички избори. Корупцията дефинира изборните резултати. Народът съзнателно се държи безпаричен, а страната и общините са превърнати в най-големите предприятия, с цел да го слагат в условия на финансова взаимозависимост.
- Не ти ли се коства, че апропо минава оценката на Европейска комисия за „ доста влошена медийна среда “? Вярваш ли, че този проблем ще се „ почисти “ с приемането на медийния закон на Делян Пеевски?
- Влошената икономическа среда в България в огромна степен дефинира и медийната среда. Когато по хипотеза главният източник за финансиране на медиите е рекламата, т.е. бизнесът, а бизнесът е подвластен от ръководещите – това предначертава политическата линия на медиите и води до неналичието на обективност. По този метод медиите косвено стават подвластни от ръководещите /на локално и централно ниво/, като тази взаимозависимост се е изродила до непосредствено финансиране от властимащи, политически лица и по пера на европейските планове за гласност. При тази реалност „ четвъртата власт “ губи главните си публични функционалности – за коректив на властта и обслужване на публичните потребности с правилна информация, а не пиар, агитация и операции.
Определено медийната среда в България е влошена и няма да се усъвършенства нито със закона „ Пеевски “, нито с новата фондация „ Делян Пеевски за свободата на медиите “. Самият факт, че огромна част от медиите са съсредоточени в ръцете на настоящ народен представител, подсказва, че те показват и прокарват неговата позиция, което не може да бъде регистрирано като самостоятелност.
Относно закона на Движение за права и свободи, съгласно мен задачата му е да бъдат осветлени жителите и компаниите, които апокрифно финансират свободата на словото. Под „ апокрифно “ нямам поради укриване на приходи, а желанието на физическите и юридически лица да не бъдат назовавани поименно, тъй като се опасяват от институционални репресии.
Голяма част от медиите в България са подвластни от ръководещите.
- Протестиращите споделят, че живеят в тресавище. Ти имаш ли сходно чувство?
-Трябва да не пребивавам в България и да не съм българин, с цел да чувствам нещо друго от бездънното тресавище, в което се давим. Краденето би трябвало да спре. Навсякъде по света, където има интервенции с обществени финанси, има и отклонение от тях. Но не и в такива размери! Затова хората на открито живеят добре, вървят по почивки, развиват си бизнеса, изживяват си умерено старините и не се интересуват толкоз доста от политика. У нас кражбите са в големи размери. Корупцията ощетява държавния бюджет годишно с милиарди левове и отблъсква задграничните вложители. Това директно удря и по джоба на жителите. Паралелно се измислят все нови налози, усилват се ставките на към този момент признатите и така нататък Всъщност имаме потребност от работеща стопанска система и ценене върховенството на закона. Правителствените воаяжи в тази посока са безрезултатни – къде ли по света не върви Борисов, сякаш да уговаря вложения в България и експорт на артикули от страната ни. Пълно крушение и в тази посока. Външната ни политика е отражение на вътрешната.
- Вярваш ли, че силата на хората, които желаят смяна и са излезли на улицата, ще им стигне, с цел да се преборят за по-добър живот?
- Вярвам, че човек би трябвало през целия си живот да се стреми към позитивни промени и еволюция. И в никакъв случай да не се отхвърля от задачите си! Когато искаш нещо мощно и правиш всичко належащо, с цел да го реализираш, няма мощ, която да спре реализирането му.
Ние, българите, би трябвало да сме още по-сплотени и обединени. Да не се поддаваме на дребните краткотрайни материални изкушения и да се борим за огромните и стойностни неща в живота. Едно от тях е - по-добър живот в България!
Въпросите зададе Катя Илиева
- Изненада ли те отчета на Европейска комисия за напредъка на България и по какъв начин си обясняваш позитивните оценки?
- Докладът на Европейската комисия е един чисто фиктивен документ за българските жители, който по никакъв метод не е в положение да окаже позитивен резултат върху качеството на живот в страната.
Свидетели сме в годините, че даже сериозните отчети се развяват като флагове пред очите на ръководещите, мотив са за разбори и медийни мнения, само че в последна сметка резултатът от тях е нулев. Политическата и икономическата рецесия в България се задълбочава, усилват се бедността, смъртността, корупцията, престъпността, а задграничните вложители напущат и заобикалят територията ни. Все повече българи, към този момент освен младите, се трансформират в стопански имигранти за Западния свят. Пропастта в общественото неравноправие е голяма. Благата се разпределят незаслужено, съгласно партийната обстановка.
Положителните оценки в отчета на Европейска комисия за България, който през вчерашния ден бе изнесен, за мен не са изненада. Допускам, че и ръководещите авансово са били осведомени с акцентите от неговото ревю и това може да бъде потърсено и открито в дейностите им от последните месеци. Донякъде те се напънаха да оправдаят подаръка си – подгонване на олигарси, издаване на червени бюлетини, арести, съставяне и гонене на проведени незаконни групи – все против известни фигури от продължаващия 30-годишен преход, натрупали доста положение с държавна поддръжка и властови подкрепи през годините.
Проблемите на Европейски Съюз са надалеч по-сериозни и България като че ли остава в периферията на полезрението им. Но пък отчетът на Комисията нееднозначно насочва вниманието ни в посока - мафията в България си има европейски опекуни, на които не можем да разчитаме. Сами, като народ, би трябвало да слагаме и осъществяваме задачите си.
- Съгласен ли си с изводите, че сме се справили с проблемите в правосъдната система и сме преборили проведената престъпност?
- Борбата с проведената престъпност би трябвало да стартира от горните етажи на трите управляващи, да премине през общините, а не да се работи най-вече „ на улицата “. Тогава може да се заприказва за действителна битка с проведената престъпност, а с цел да е налице „ преборване “ – нужни са влезнали в действие неоправдателни присъди против властимащи лица, лишаване на нелегално добитото и на опцията да заемат обществени длъжности.
Най-голямата проведена незаконна група в България оперира с обществените финанси, развива съществени по мащаби корупционни практики, които подтикват и престъпните действия. Една част от парите в страната се акумулират от налози и такси, а друга – с асимилиране на еврофондове. Вероятно отчисленията към избрани фигури от управлението на Европейска комисия са задоволително приемливи, с цел да бъдат дадени позитивни оценки по очевидно нерешени проблеми в страната ни. Това се поддържа и от неефективните следствия на ОЛАФ.
Ниското доверие на обществото към правосъдната власт в България е най-яркият индикатор. Усещането за покачване на обвинявания за кавга с съперниците на властта остават мощно усещане за взаимозависимост на прокуратурата от изпълнителната власт и извършване на политически поръчки. Срещу опърничавите магистрати се упражняват медийни принадлежности, за опитомяването им посредством отрицателно охарактеризиране в общественото пространство. В състава на Висш съдебен съвет има и политическа квота, излъчена от партиите и утвърдена от техните народни представители. Не считам, че това кореспондира с разделянето на управляващите и независимостта на правосъдната система.
- Днес Борисов риторично попита протестиращите дали желаят да се спре битката с корупцията. Спомняш ли си напоследък да има наказан върховен държавен чиновник за корупция?
-Не единствено, че в съзнанието ми не изниква фигурата на подобен върховен държавен чиновник, само че там не участва даже и някой кмет, с изключение на кметицата на софийския регион „ Младост “. Разбира се, тя не е излъчена или подкрепена от партия ГЕРБ.
Въпросите и изявленията на Борисов са без добавена стойност за хората. Те виждат и усещат по джобовете си друго, друго от това, което той бръщолеви. Българите желаят правдивост и заслужен живот, които не са вероятни без съществени и радикални промени. На фона на покачващата се инфлация, е належащо най-малко 200-процентно нарастване на минималната работна заплата и пенсия, а не да се упражняват ръководещите с някакви 4% стопански прогрес.
Провежданата държавната политика не усъвършенства, а утежнява качеството на живот в България. Масовите митинги в страната приказват единствено и само за огромни проблеми, обхващащи всички сфери на обществено-политическия, социално-икономическия и културния живот в България.
Относно корупцията – няма по какъв начин корумпираните и корупционерите да се саморазследват и саморазобличат. Корупцията е превърната в държавна политика, крепи статуквото и неговото възпроизвеждане след всички избори. Корупцията дефинира изборните резултати. Народът съзнателно се държи безпаричен, а страната и общините са превърнати в най-големите предприятия, с цел да го слагат в условия на финансова взаимозависимост.
- Не ти ли се коства, че апропо минава оценката на Европейска комисия за „ доста влошена медийна среда “? Вярваш ли, че този проблем ще се „ почисти “ с приемането на медийния закон на Делян Пеевски?
- Влошената икономическа среда в България в огромна степен дефинира и медийната среда. Когато по хипотеза главният източник за финансиране на медиите е рекламата, т.е. бизнесът, а бизнесът е подвластен от ръководещите – това предначертава политическата линия на медиите и води до неналичието на обективност. По този метод медиите косвено стават подвластни от ръководещите /на локално и централно ниво/, като тази взаимозависимост се е изродила до непосредствено финансиране от властимащи, политически лица и по пера на европейските планове за гласност. При тази реалност „ четвъртата власт “ губи главните си публични функционалности – за коректив на властта и обслужване на публичните потребности с правилна информация, а не пиар, агитация и операции.
Определено медийната среда в България е влошена и няма да се усъвършенства нито със закона „ Пеевски “, нито с новата фондация „ Делян Пеевски за свободата на медиите “. Самият факт, че огромна част от медиите са съсредоточени в ръцете на настоящ народен представител, подсказва, че те показват и прокарват неговата позиция, което не може да бъде регистрирано като самостоятелност.
Относно закона на Движение за права и свободи, съгласно мен задачата му е да бъдат осветлени жителите и компаниите, които апокрифно финансират свободата на словото. Под „ апокрифно “ нямам поради укриване на приходи, а желанието на физическите и юридически лица да не бъдат назовавани поименно, тъй като се опасяват от институционални репресии.
Голяма част от медиите в България са подвластни от ръководещите.
- Протестиращите споделят, че живеят в тресавище. Ти имаш ли сходно чувство?
-Трябва да не пребивавам в България и да не съм българин, с цел да чувствам нещо друго от бездънното тресавище, в което се давим. Краденето би трябвало да спре. Навсякъде по света, където има интервенции с обществени финанси, има и отклонение от тях. Но не и в такива размери! Затова хората на открито живеят добре, вървят по почивки, развиват си бизнеса, изживяват си умерено старините и не се интересуват толкоз доста от политика. У нас кражбите са в големи размери. Корупцията ощетява държавния бюджет годишно с милиарди левове и отблъсква задграничните вложители. Това директно удря и по джоба на жителите. Паралелно се измислят все нови налози, усилват се ставките на към този момент признатите и така нататък Всъщност имаме потребност от работеща стопанска система и ценене върховенството на закона. Правителствените воаяжи в тази посока са безрезултатни – къде ли по света не върви Борисов, сякаш да уговаря вложения в България и експорт на артикули от страната ни. Пълно крушение и в тази посока. Външната ни политика е отражение на вътрешната.
- Вярваш ли, че силата на хората, които желаят смяна и са излезли на улицата, ще им стигне, с цел да се преборят за по-добър живот?
- Вярвам, че човек би трябвало през целия си живот да се стреми към позитивни промени и еволюция. И в никакъв случай да не се отхвърля от задачите си! Когато искаш нещо мощно и правиш всичко належащо, с цел да го реализираш, няма мощ, която да спре реализирането му.
Ние, българите, би трябвало да сме още по-сплотени и обединени. Да не се поддаваме на дребните краткотрайни материални изкушения и да се борим за огромните и стойностни неща в живота. Едно от тях е - по-добър живот в България!
Въпросите зададе Катя Илиева
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ