БАН дава вариант за реализация на АЕЦ „Белене“
Докладът на Българска академия на науките проиграва разнообразни сюжети, при които може да се строи АЕЦ " Белене ". Най-жизнеспособният е този, при който цената е под 10,5 млрд.евро, при капитал по-голям или еднакъв на 70%/30% притеглен към личен капитал и рента под 4,5%.
Анализът в Доклада на Българска академия на науките , направен по поръчка на Министерство на стопанската система и показан през днешния ден, демонстрира още, че у нас и в района ще има дефицит на най-малко 2000 MW базови и 1600 MW маневрени мощности през 2030-35 година
В Доклада са създадени три сюжета за развиването на стопанската система ни до 2040 година, както и четири сюжета за развиване на мощностите у нас. Направен е финансов разбор и на негова база са проиграни разнообразни разновидности за жизнеспособността на плана.
Проектът АЕЦ " Белене " е допустимо да бъде осъществен, само че при осъществяване на финансовите индикатори, заложени от Българска академия на науките. Това стана ясно от думите на проф. Александър Тасев началник на плана по създаване на отчет за АЕЦ " Белене " при представянето му в Българска академия на науките.
Той разясни, че има три сюжета за развиването на стопанската система ни до 2040 г.
Единият сценарий не допуска смяна в идващите над 20 година, а растежът на стопанската система ще е 2,5-3%. При умереният вид растежът от 3-4%. Оптимистичният вид е за напредък от 3,5-6% . На тяхна база са направени сюжети за електропотреблението за същия небосвод.
Сценарий с най-малък напредък на потреблението, който не допуска значително повишение на електропотреблението.
При сдържан и висок - потреблението ще нарасне. Има и оптимистичен вид до 2040 г.
При анализите в Доклада са оценени и районът, и мощностите на Балканите и на Унгария. Докладът демонстрира, че към днешна дата има недостиг на потреблението.
Прогнозите са, че ако в района се изпълнят най-оптимистичните стратегии на държавните управления за изграждане на нови мощности, ще има най-малък дефицит на сила. При сдържан сюжет и при подобен с дефицит се допуска, че 2030-40 г ще се усили с до 49 терават часа потреблението.
Екипът направил разбор на мощностите в района. От него излиза наяве, че с цел да се покрие този дефицит е належащо най-малко 1500 MW базова мощ.
Оценката на мощностите в България е направена в четири сюжета.
За нашата енергийна система при оптимистичен сюжет, сегашните мощности биха могли да работят до 2040 г и по-късно. При този сюжет изнасяме огромно количество електрическа енергия.
При референтния сюжет се допуска, че ще има последователно извеждане на обособени блокове и централи. Това са топлоцентралите. Така се появява нужда от маневрени мощности, а след 2035 година се появяват дефицити за над 400 MW базова мощ.
При скептичен сюжет се чака повече декарбонизация и на централите ще бъде мъчно да останат на демократичния пазар. Ако това стане ще има единна борсова цена за района.
Тук трудно може да се каже от в този момент какъв брой ще се оправят на конкурентния пазар. Затова се планува 2030-35 година извеждане на някои мощности и нужда от появяване на нови базови мощности.
При извънредно скептичен сюжет - Европейска комисия покачва условията и не знаем какво става с частните ТЕЦ-ове Марица 1 и Марица 3 през 2024 г и 2026 година Може да се окаже, че още 2030 година се появява нужда от нови маневрени и базови мощности.
В умозаключение Тасев уточни, че в интервала след 2030-35 година на България ще бъдат нужни до 1650 MW маневрени мощности и от 420 до 1770 MWбазови.
Заедно в България и района ще има дефицит най-малко на 2000 MW конфигурирани базови мощности, която може да е нуклеарна.
В района и България може да се появи нова базова мощ, акцентира проф. Тасев.
Няма проблем активите да са включени в ново сдружение и да се разгласят за приватизация. Но от това виждане следва единствено едно - търсене на стратегически вложител.
Другият вид е да се продадат активите както и оборудването. Това е мъчно, тъй като това е стока с точна спецификация и би трябвало да отиде на мястото, за което е предопределена.
Най-лошият вид е ако нищо не се прави по въпроса. Като краен случай - продаваме оборудването, съобщи специалистът.
Финансовият модел планува няколко сюжета. В тях са включени капиталовите разноски, оперативни разноски, свързани с употребата, финансовите разноски и привличане на финансов запас, размера на лихвата, параметрите на оборудването, времето на работа на реакторите и прогнозите на цените.
Проф. Тасев обърна внимание, че пазарният риск е най-големият риск при такива дълготрайни планове.
Вариантите, които са създадени са следните:
Консервативен, с високи разходи - €10,5 милиарда, при съотношение 70%/30%привлечен/ личен капитал и рента от 4,97%. При най-консервативният вид планът не е жизнерадостен.
Оптимистичен вид - под 10,5 млрд.евро при 80%/20% привлечен/ личен капитал и рента под 4,5% планът е жизнерадостен. Проигран е и вид със 70/30 притеглен към личен капитал.
При инвестиционен разход под €10,5 млрд. при по-голям или еднакъв капитал в съответствие 70%/30% на привлечен/собствен капитал и при лихвен % под 4,5% има много комбинации, при които планът е жизнерадостен.
Участието на страната усъвършенства финансовите резултати. Разработката дава опция за създаване на тактика при водене на договаряния.
АЕЦ " Белене може да се осъществя, само че в случай че бъдат реализирани параметрите, които са посочени във финансовите разбори на Българска академия на науките.
Енергийният министър Теменужка Петкова благодари на екипа, изготвил отчета. Тя съобщи, че Българска академия на науките е трябвало да даде доста сложен отговор, тъй като не сме в догадка нова нуклеарна мощ, а имаме построена площадка, както и съоръжение.
Оттук нататък следва разбор въз основа на отчета на Българска академия на науките. И в случай че не е изработен верен прочит, то тогава ще се носи съответната отговорност, сподели тя.
Петкова прикани всички специалисти и парламентарни политически сили да се обединят в една дискусия, с цел да се вземе осведомено решение.
" Решението би трябвало да бъде взето бързо, само че не преждевременно ", посочи Петкова.
Анализът в Доклада на Българска академия на науките , направен по поръчка на Министерство на стопанската система и показан през днешния ден, демонстрира още, че у нас и в района ще има дефицит на най-малко 2000 MW базови и 1600 MW маневрени мощности през 2030-35 година
В Доклада са създадени три сюжета за развиването на стопанската система ни до 2040 година, както и четири сюжета за развиване на мощностите у нас. Направен е финансов разбор и на негова база са проиграни разнообразни разновидности за жизнеспособността на плана.
Проектът АЕЦ " Белене " е допустимо да бъде осъществен, само че при осъществяване на финансовите индикатори, заложени от Българска академия на науките. Това стана ясно от думите на проф. Александър Тасев началник на плана по създаване на отчет за АЕЦ " Белене " при представянето му в Българска академия на науките.
Той разясни, че има три сюжета за развиването на стопанската система ни до 2040 г.
Единият сценарий не допуска смяна в идващите над 20 година, а растежът на стопанската система ще е 2,5-3%. При умереният вид растежът от 3-4%. Оптимистичният вид е за напредък от 3,5-6% . На тяхна база са направени сюжети за електропотреблението за същия небосвод.
Сценарий с най-малък напредък на потреблението, който не допуска значително повишение на електропотреблението.
При сдържан и висок - потреблението ще нарасне. Има и оптимистичен вид до 2040 г.
При анализите в Доклада са оценени и районът, и мощностите на Балканите и на Унгария. Докладът демонстрира, че към днешна дата има недостиг на потреблението.
Прогнозите са, че ако в района се изпълнят най-оптимистичните стратегии на държавните управления за изграждане на нови мощности, ще има най-малък дефицит на сила. При сдържан сюжет и при подобен с дефицит се допуска, че 2030-40 г ще се усили с до 49 терават часа потреблението.
Екипът направил разбор на мощностите в района. От него излиза наяве, че с цел да се покрие този дефицит е належащо най-малко 1500 MW базова мощ.
Оценката на мощностите в България е направена в четири сюжета.
За нашата енергийна система при оптимистичен сюжет, сегашните мощности биха могли да работят до 2040 г и по-късно. При този сюжет изнасяме огромно количество електрическа енергия.
При референтния сюжет се допуска, че ще има последователно извеждане на обособени блокове и централи. Това са топлоцентралите. Така се появява нужда от маневрени мощности, а след 2035 година се появяват дефицити за над 400 MW базова мощ.
При скептичен сюжет се чака повече декарбонизация и на централите ще бъде мъчно да останат на демократичния пазар. Ако това стане ще има единна борсова цена за района.
Тук трудно може да се каже от в този момент какъв брой ще се оправят на конкурентния пазар. Затова се планува 2030-35 година извеждане на някои мощности и нужда от появяване на нови базови мощности.
При извънредно скептичен сюжет - Европейска комисия покачва условията и не знаем какво става с частните ТЕЦ-ове Марица 1 и Марица 3 през 2024 г и 2026 година Може да се окаже, че още 2030 година се появява нужда от нови маневрени и базови мощности.
В умозаключение Тасев уточни, че в интервала след 2030-35 година на България ще бъдат нужни до 1650 MW маневрени мощности и от 420 до 1770 MWбазови.
Заедно в България и района ще има дефицит най-малко на 2000 MW конфигурирани базови мощности, която може да е нуклеарна.
В района и България може да се появи нова базова мощ, акцентира проф. Тасев.
Няма проблем активите да са включени в ново сдружение и да се разгласят за приватизация. Но от това виждане следва единствено едно - търсене на стратегически вложител.
Другият вид е да се продадат активите както и оборудването. Това е мъчно, тъй като това е стока с точна спецификация и би трябвало да отиде на мястото, за което е предопределена.
Най-лошият вид е ако нищо не се прави по въпроса. Като краен случай - продаваме оборудването, съобщи специалистът.
Финансовият модел планува няколко сюжета. В тях са включени капиталовите разноски, оперативни разноски, свързани с употребата, финансовите разноски и привличане на финансов запас, размера на лихвата, параметрите на оборудването, времето на работа на реакторите и прогнозите на цените.
Проф. Тасев обърна внимание, че пазарният риск е най-големият риск при такива дълготрайни планове.
Вариантите, които са създадени са следните:
Консервативен, с високи разходи - €10,5 милиарда, при съотношение 70%/30%привлечен/ личен капитал и рента от 4,97%. При най-консервативният вид планът не е жизнерадостен.
Оптимистичен вид - под 10,5 млрд.евро при 80%/20% привлечен/ личен капитал и рента под 4,5% планът е жизнерадостен. Проигран е и вид със 70/30 притеглен към личен капитал.
При инвестиционен разход под €10,5 млрд. при по-голям или еднакъв капитал в съответствие 70%/30% на привлечен/собствен капитал и при лихвен % под 4,5% има много комбинации, при които планът е жизнерадостен.
Участието на страната усъвършенства финансовите резултати. Разработката дава опция за създаване на тактика при водене на договаряния.
АЕЦ " Белене може да се осъществя, само че в случай че бъдат реализирани параметрите, които са посочени във финансовите разбори на Българска академия на науките.
Енергийният министър Теменужка Петкова благодари на екипа, изготвил отчета. Тя съобщи, че Българска академия на науките е трябвало да даде доста сложен отговор, тъй като не сме в догадка нова нуклеарна мощ, а имаме построена площадка, както и съоръжение.
Оттук нататък следва разбор въз основа на отчета на Българска академия на науките. И в случай че не е изработен верен прочит, то тогава ще се носи съответната отговорност, сподели тя.
Петкова прикани всички специалисти и парламентарни политически сили да се обединят в една дискусия, с цел да се вземе осведомено решение.
" Решението би трябвало да бъде взето бързо, само че не преждевременно ", посочи Петкова.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ