Доклад на WWF посочва за първи път страните, чиито икономики

Доклад на WWF показва за първи път страните, чиито стопански системи ще бъдат най-тежко наранени през идващите 30 години, в случай че светът не предприеме незабавни дейности за справяне с световната екологична рецесия.

Изследването „ Global Futures “ пресмята икономическата цена от загубата на биоразнообразие в 140 страни до 2050 година Според учените, в случай че не бъде комплициран завършек на неустойчивите бизнес практики, най-потърпевша ще бъде стопанската система на Съединени американски щати. Прогнозите сочат, че тя ще губи всяка година по 83 милиарда $ – сума, еквивалентна на целия годишен Брутният вътрешен продукт на Гватемала. Сериозни вреди ще отчетат също Япония и Англия – надлежно 80 и 21 милиарда $ годишно. Експертите твърдят, че и в трите случая икономическият спад се дължи значително на предстоящите вреди върху крайбрежната инфраструктура и земеделските площи. Те ще бъдат нанесени от наводнения и ерозия на почвата – резултат от загубата на световно равнище на естествени крайбрежни отбрани като коралови рифове и мангрови гори.

Развиващите се страни също ще пострадат, предизвестяват учените и икономистите, изготвили отчета. Те регистрират, че изключително тежко са наранени Източна и Западна Африка, Централна Азия и елементи от Южна Америка, защото загубата на дива природа въздейства директно върху равнищата на произвеждане, търговията и цените на храните. Според учените, трите страни, които ще изгубят най-вече като % от своя Брутният вътрешен продукт, са Мадагаскар, Того и Виетнам.

„ Това революционно изследване демонстрира по какъв начин опазването на природата към този момент е освен честен, само че и социално-икономически проблем. Освен че има голямо въздействие върху човешкия живот и занаят, загубата на дива природа е пагубна и за нашия разцвет “, разяснява Марко Ламбертини, общоприет изпълнителен шеф на WWF International. Хората по света към този момент усещат резултата от увеличаващите се цени на храните, засушаването, дефицита на артикули, рисковите наводнения и ерозията по крайбрежията. И въпреки всичко за идващото потомство нещата ще бъдат неведнъж по-лоши, а до 2050 година международната стопанска система ще загуби трилиони долари.

Проучването използва нова методика, с цел да оцени какъв би бил макроикономическият резултат от замърсяващото земеделие, увеличението на излъчванията парникови газове и загубата на естествени местообитания. Изводът е, че това ще коства на света минимум 479 милиарда $ годишно или близо 9,9 трил. $ до 2050 година Експертите пресмятат, че сумата се равнява на комбинираните стопански системи на Англия, Франция, Индия и Бразилия. По-конкретно предстоящите годишни загуби възлизат на:

- 327 милиарда $ от наводнения, стихии и ерозия на почвата заради промени в растителността по бреговата линия, както и заради повишение на морското равнище;

- 128 милиарда $ от минимизиране потенциала на екосистемите да поглъщат  въглерод;

- 19 милиарда $ от дефицит на вода за селското стопанство;

- 15 милиарда $ от изгубени местообитания за пчели и други опрашващи насекоми;

- 7,5 милиарда $ от унищожени гори и екосистемни услуги.

Докладът планува и непрекъснато повишаване на цените на основни артикули в международен мащаб през идващите 30 години. Това се дължи на обстоятелството, че селскостопанският бранш ще бъде измежду най-силно засегнатите от загубата на дива природа. Комбинацията от дефицита на вода, ерозията на почвата и намаляването на пчелите се чака да вдигне цените на храните, което ще има отражение и върху продоволствената сигурност в доста райони. Очаква се най-вече да нарастне дървеният материал (8%), следван от памука (6%), семенните култури (4%), плодовете и зеленчуците (3%).

Ситуацията в България

WWF България работи интензивно през последните 15 години за оценка на естествения капитал на страната и смяна на политиките и законодателството, както у нас, по този начин и на европейско равнище. Основни полета на проучвания са река Дунав и българските гори. Чрез своите прочувания и отчети WWF потвърждава, че загубата на дива природа съставлява риск и за нашата страна, най-много в посока реализиране на задачите за стабилно икономическо развиване и равнене на несъответствията с останаите страните от Европейски Съюз.

Каква е алтернативата?

За благополучие, пред нас има и различен път, припомнят учените. При сюжет, при който бизнесът употребява деликатно естествените запаси, с цел да се избегне по-нататъшна загуба на значими за биоразнообразието региони и екосистемни услуги, икономическите резултати биха били фрапантно по-добри. По оценки на отчета, в този случай световният Брутният вътрешен продукт би нараствал с 490 милиарда $ на годишна база.

„ Ние подвластен от природата доста повече, в сравнение с природата зависи от нас. Трудно е да си представим устойчиво, заслужено и проспериращо общество, в случай че горите бъдат унищожени, опрашителите изчезнат, биоразнообразието се срине, а реките се изчерпат. Добрата вест е, че тези пагубни резултати могат да се предотвратят, в случай че държавните управления вземат незабавни ограничения. Ние се нуждаем от Нова договорка за природата и хората, толкоз всеобхватна, амбициозна и учредена на науката, колкото климатичното съглашение, контрактувано в Париж през 2015 година “, споделя Марко Ламбертини от WWF.