Докато се спускат към повърхността на Луната на 20 юли

Докато се спускат към повърхността на Луната на 20 юли 1969 година, астронавтите от " Аполо 11 " Нийл Армстронг и Бъз Олдрин се борят с алармите на претрупания компютър и с нарушената връзка с контрола на задачата в Хюстън, където диспечерите трескаво прелистват бележки, с цел да разпознават кодовете за неточности. След като устоят 13 минути и отминават мястото на кацане с 4 благи (6 километра), екипажът съумява да се приземи незасегнат покрай екватора на Луната с излишък от единствено 15 секунди гориво и предава по радиото дълго чаканото известие: " Орелът се приземи ".

Между 1969 година и 1972 година Съединени американски щати кацнаха на Луната с 12 астронавти в границите на програмата " Аполо ", която беше основана основно с цел да изпревари някогашния Съветски съюз в разгара на Студената война. Сега, повече от 50 години откакто първият човек кацна на Луната, ползата към визитата на нашия небесен комшия още веднъж нараства. Този път обаче галактическите страни се насочват към южния полюс на Луната, който се трансформира в гореща точка за краткосрочни и дълготрайни галактически проучвания.

Защо е това фокусиране върху лунния юг? Защото учените считат, че там има безчет скрити области с богати находища от замръзнала вода, която може да се добива за поддържане на живота и за ракетно гориво.

„ Дали това в действителност са спекулации, никой не знае ", не знае дали там има обилие от вода “, споделя Мартин Барстоу, професор по астрофизика и галактически науки в Университета в Лестър, Англия, пред „ Live Science “. " И по тази причина е значимо да отидем да търсим. "

Напоследък няколко страни се пробват да създадат тъкмо това.

Руската лунна сонда " Луна 25 " се опита да кацне покрай южния полюс на 19 август, само че се разруши след нестабилна връзка след значима маневра в орбита, създавайки кратер с широчина 10 метра в югоизточната част на Луната.

Рядък проблясък на триумф в преследването на кацане на Луната пристигна на 23 август, когато Индия стана първата страна, която кацна покрай южния лунен полюс със своята задача " Чандраян-3 ". Там дуетът роботизиран спускаем уред и роувър на страната прекара един лунен ден в проучване на близкия район. Захранваните със слънчева сила откриватели потвърдиха съществуването на сяра - съставна част за създаване на инфраструктура, която може да бъде основна за бъдещите лагери; мериха лунната температура, като за първи път вкараха сонда в почвата; и евентуално откриха лунно земетресение. В началото на септември екипът на задачата сложи дуото в режим на заспиване с вярата, че изцяло заредените акумулатори ще изкарат горчивата нощ и ще се разсънят при идващия лунен изгрев.

През 2026 година Китай възнамерява да изпрати своя галактически уред Chang " e-7 на амбициозно начинание до южния лунен полюс. Според проекта на задачата галактическият транспортен съд ще се състои от орбитален модул, спускаем модул, роувър и дребна летяща сонда, която ще търси воден лед в сенчестите региони. По-късно това десетилетие лунната стратегия на НАСА " Артемида " има за цел да приземи екипаж покрай южния полюс за едноседмична задача, като австралийският роувър ще се включи в една от задачите.

За доста страни, участващи в новата галактическа конкуренция, задачата не е просто да посетят южния полюс, а да изградят непрекъснато наличие там.

" С 50 години софтуерен прогрес всеки може да отиде на Луната - този път, с цел да остане ", споделя Джак Бърнс, шеф на финансираната от НАСА Мрежа за проучване и галактически науки в Университета на Колорадо, Боулдър.

Програмата на НАСА " Артемида " да вземем за пример има за цел да построи оборудване на Луната, в което астронавтите да живеят и работят по два месеца, когато ще усъвършенстват технологиите, като употребяват локални запаси, като воден лед, за поддържане на живота и произвеждане на ракетно гориво.

" Идеята за произвеждане в космоса е доста забавна за доста хора, само че към момента никой не го е направил ", споделя Барстоу. " И мисля, че това е мястото, където се намираме сега. Всички знаем какво желаеме да създадем. Можем даже да си представим по какъв начин бихме могли да го създадем. Но би трябвало да създадем първите инженерни проби и да забележим дали в действителност можем. "

Бъдещите галактически задачи ще се сблъскат с предизвикването да основат материали, които да са по едно и също време леки и задоволително здрави, с цел да устоят натоварванията при изстрелване. " Все още не разполагаме със уреди за това ", споделя Барстоу. Въпреки че достигането до южния полюс на Луната е по-голямо предизвикателство, в сравнение с директен път до екватора ѝ, към този момент разполагаме с технологията за това. Например единственият метод да се кацне на южния полюс на Луната е да се извърши следено втурване, задвижвано от ракета. " Принципите на това са много елементарни ", споделя Барстоу. По-неотложното предизвикателство ще бъде да се откри по какъв начин да се кацне безвредно.

В последна сметка стремежът да се откри стабилно наличие на Луната ще послужи и като стъпка към Марс, споделят учените.

Въпреки че разполагаме с технологията за изпращане на хора на Червената планета, обвързваните с това разноски са извънредно високи и " никое държавно управление няма вкус да влага тази сума пари, която е нужна тъкмо в този момент ", сподели Барстоу. Логистиката и човешките разноски за основаване на колония на Марс също са отворен въпрос, който се нуждае от задълбочени проучвания. Докато конкуренцията за връщане към Луната най-сетне започва с цялостна мощ, може да минат още десетилетия, преди някой " Орел " да кацне на Марс. /БГНЕС