В България се краде много. И на дребно, и на едро.
Докато се приготвят две огромни прехвърляния - на вода през София до Перник и на бизнеса с
лотариите от частни в държавни ръце, няколко други сходни сюжета допълват картината. Допълват и вероятните пояснения за това какво, по какъв начин и за какво се случва в страната България.
Далавери " на дребно "
Някои споделят, че перничани нямаше да останат без вода, в случай че не било засушаването. Или пък в случай че старите водопроводи бяха заменени в точния момент, кранът за индустриалната зона бе заменен и затворен по-рано (а не цялостен месец след въвеждането на режима) или ВиК-то имаше водомер на язовира (имало е, само че чартърен и притежателят си го прибрал преди години). Примерът със Свищов обаче демонстрира, че и без такива неподходящи " стечения на събитията " гаранция няма.
В Свищов вода има, тъй като се доставя от подземни кладенци от Дунав. Има и нов тръбопровод, построен с европейски пари единствено преди 10 години. И все пак 25 хиляди души страдат от редовно безводие. Причината е, че новият тръбопровод за 4 милиона лв. е неспособен за приложимост, което било открито скоро след стартирането му. Оказало се, че поставените тръби не са за водоснабдяване, а за поливни системи, заради което не устоят налягането и непрестанно се пукат. Някой просто е минал на ниска цена и си е прибрал разликата. Кой е той - това се знае от години, само че до момента отговорност не му е потърсена. Пък и да беше, това нямаше да реши казуса с водата. Гаранционният период на " новия " тръбопровод към този момент е изминал и в този момент се търсят нови 3 милиона за ремонт. Затова се употребява остарелият железен тръбопровод от 60-те години на предишния век, който е в толкоз окаяно положение, че повредите са перманентни. Иначе градът не е на режим като Перник, само че спиранията на водата са толкоз чести, че кой знае каква разлика няма.
На какъв брой ли още места са заровени такива " водопроводни бомби "? Във всеки случай ситуацията навсякъде е сходно на това в Перник и в Свищов. А водата не е изключение. По почти същия метод стоят нещата и в доста други сфери на живота и държавното ръководство. Да вземем да вземем за пример главно санирания с европейски милиони стадион в Костенец, за който писахме тези дни. Още първоначално асансьорите не работели, а подът на фитнес-залата се разпадал. После пистата (която, кой знае за какво, е квадратна вместо овална, а в единия ѝ край стърчат дирек и електричесто табло) се надупчила, тъй че трениращите постоянно се спъват и падат. Козирката също се разпада, мазилката се рони, а фирмата-изпълнителка на " ремонта " е неоткриваема. Но в Костенец най-малко има кой да тренира. А какво да кажем за десетките други игрища и спортни уреди, настроени в от дълго време обезлюдени села и паланки? 
