Докато копаех, за да издигна ограда, която да отдели моята

Докато копаех, с цел да издигна ограда, която да отдели моята земя от тази на съседите ми, открих заровено в градината остаряло сандъче, цялостно със златни монети.
Не ме заинтригува поради благосъстоянието, а поради необичайността на находката.
Никога не съм бил упорит и материалните богатства не ме блазнят особено…
След като изкопах ковчежето, извадих монетите и ги излъсках. Горките, бяха толкоз мръсни и ръждиви!
Докато ги подреждах на равни купчинки на масата, започнах да ги броя… Наброяваха същинско благосъстояние.
Само с цел да убия времето, започнах да си представям всички неща, които можеха да се купят с тях.
Мислех си какъв брой ли удовлетворен би се почувствал някой лаком човек, в случай че се беше натъкнал на сходно благосъстояние. За благополучие аз не съм такъв…

Днес пристигна един човек да желае монетите. Беше съседът ми. Нещастникът настояваше, че благосъстоянието било заровено от дядо му и затова му принадлежало.
Толкова ме ядоса… че го убих!

Ако не искаше толкоз обезверено да го има, щях да му го дам, тъй като, в случай че има нещо, за което не давам пукнат грош, това са нещата, които се купуват с пари.
Но едно е несъмнено - не претърпявам алчни хора!

Приказки за размисъл