Жестокият експеримент с плъхове, който доказал, че надеждата умира последна
„ Докато човек не се съобщи, той е по-силен от ориста си “ (Е.М. Ремарк)
През 50-те години биологът Курт Рихтер организира най-жестокия опит в живота си, само че съумява да потвърди на целия свят, че вярата в действителност умира последна. Дори измежду животните.
Вуду гибел
Вуду гибелта не е нищо друго с изключение на психосоматична гибел, когато под въздействието на мощен прочувствен стрес човек се „ принуждава “ да почине. Изразът „ изплашен до гибел “ в някои случаи се трансформира в същинска гибел.
Това е нормална процедура в племенните общности, където хората са умирали единствено от мисълта за заплаха. Изял е свещеноа кокошка и умира 24 часа по-късно, ужасяващ от прегрешението си.
Синдромът е разказан за първи път през 1942 година от психолога от Харвард Уолтър Кенън. Изследователят допуска, че психологическият спад се дължи на промени в мозъчната област, виновна за мотивацията.
Възможно ли е да убедиш човек и да го върнеш към живота? Ако човек може да се „ уплаши “ до гибел, значи може и да се измъкне от всеки капан. За да постигнете това, задоволително е да натоварите „ страдащия “ човек с физическа интензивност.
В процеса на физическа интензивност в организма се създава най-важният хормон допамин, който е виновен за образуването на мотивация и появяването на възприятие на задоволство.
Експериментът с плъхове
Курт Рихтер се интересувал доста от този феномен и решил да организира опит, с цел да разбере по какъв начин рисковите условия, и по-точно увереността в личната гибел, ще повлияят на животните.
Рихтер приготви две групи плъхове за опита. В първата имала единствено домашни плъхове, във втората – диви плъхове.
Първо ученият хвърлил дивите плъхове в съд с вода. Въпреки обстоятелството, че по природа плъховете са положителни плувци, те не посочили предпочитание да се борят и след 15 минути се отказали, бързайки към дъното.
Време е да проверим по какъв начин домашните плъхове ще се държат в същата обстановка. Те издържали малко повече. Домашните плъхове се пробвали да създадат освен това от просто да плуват на повърхността. Търсели път на дъното и удряли в стените на съда.
Може би домашните любимци са разчитали на помощта на индивида?
Курт решил да ревизира хипотезата си. За да направи това, той събрал нова група от плъхове за тестване и леко трансформирал хода на опита.
Когато ученият видял, че животното стартира да потъва, той го изваждал от водата и го оставял да си почине. И тогава пускал плъха назад във водата.
Колко време мислите, че издържали плъховете при втория опит? Още 15 минути? Не!
60 часа! Само си представете, това е необикновено!
Безстрашните герои от опита ни потвърдили, че вярата е главната движеща мощ. Тя е тази, която ни дава сили да се борим с компликациите, никога да не се отхвърляме и да не отстъпваме.
Плъховете вярвали, че ще бъдат избавени, и изстискали всяка капка сила от себе си, единствено с цел да отсрочат гибелта.
Щом плъхът може да го направи, може и човек. Дори в случай че обстановката наподобява безнадеждна, вярата може да даде време да я погледнете от друг ъгъл и да намерите решение. Не забравяйте, че триумфът постоянно дава обещание не най-умните и най-талантливите, а тези, които имат вяра, че могат да реализират задачата!
