Доходността по облигациите в долари е по-висока от тези в

Доходността по облигациите в долари е по-висока от тези в евро. Банките алармират, че наближават края на лихвения си цикъл. В България търговия с облигации съвсем няма макар над 200 излъчвания. Доходността по облигациите в долари е по-висока от тези в евро. Банките алармират, че наближават края на лихвения си цикъл. В България търговия с облигации съвсем няма макар над 200 излъчвания.
Никой не обича вложения с нулева възвращаемост. Именно подобен бе казусът с облигациите в интервала от Голямата финансова рецесия до края на пандемията. С лихви, закотвени до кота нула, компаниите и държавните управления се финансираха на равнища, които даже тук-там прекосяваха в негативна територия. През последната година обстановката се промени фрапантно. Покрай стягането от страна на централните банки доходността от облигациите се увеличи и към този момент още веднъж притеглят вниманието на вложителите. Макар че постоянно са били непокътната територия за институционални вложители, те към този момент са обект на интерес и от самостоятелни. Причината е елементарна - през днешния ден може да си купите облигация на компания с съвършен рейтинг, която носи рентабилност 4-5% на година, което е надалеч над лихвите по банковите депозити. Тъй като изплащат обезпечен ваучър, корпоративните облигации също са известни като принадлежности с закрепена рентабилност.

" Генезисът на всички финансови пазари са лихвите . Всичко потегля от тях ", разяснява пред " Капитал " Мартин Търпанов, началник на отдел " Търговия с дългови скъпи бумаги " в " Делтасток ". С последното повишение главният лихвен % в Съединени американски щати към този момент е над 5. В Европа е по-нисък, към 3%, само че упованията на Стария континент са, че ще продължи да се повишава. Респективно щатските държавни скъпи бумаги със период една година оферират рентабилност към 4.9%, а немските със същия матуритет - към 3.1%. На пазара за корпоративни облигации е още по-интересно.
Реклама
На 8 май Apple, която има свободни парични потоци над 55 милиарда $,, че ще набере 5 милиарда на пет транша посредством облигации с матуритет от две до трийсет години. Защо една компания с капитализация над 2.5 трлн. и милиарди в заделени запаси би търсила назаем пари от вложители? " За един емитент това е реклама ", изяснява Мартин Търпанов. Големите компании, макар че разполагат с капитал, разнообразяват инвеститорската база по този метод. Някои вложители са по-консервативни, до момента в който други като пенсионните фондове имат регулаторни ограничавания по отношение на вложенията в акции. Не е единствено до вложители

Да тръгнем от у дома: в България търговията с облигации не е измежду най-популярните действия на пазара. Към 9 май на Българската фондова борса са качени над 200 излъчвания на корпоративни облигации и към 15 излъчвания на държавни скъпи бумаги. Търговия обаче съвсем няма . Данните на БФБ демонстрират, че макар по-големия брой принадлежности по отношение на акциите има 0% подписани покупко-продажби с облигации като дял от общата търговия (за 2022 година има приблизително по една договорка на ден с корпоративни облигации, а с ДЦК- общо две за цялата година). Причините са разнообразни. От една страна е високият вход - множеството облигации са с номинал 1000 лева, какъвто е минималният лот, само че при някои има миза от най-малко 100 хиляди лв. за инвестиция. Някои капиталови медиатори поставят и лични минимални прагове за инвестиция в корпоративни или държавни бондове - да вземем за пример 10 хиляди, 50 хиляди или 100 хиляди лева, което може да направи инвестицията мъчно налична за вложители с по-малко средства.

Реклама
От друга страна, неналичието на покупко-продажби значи ниска или никаква ликвидност. " Може да си купиш нещо и да си е постоянно твое ", изяснява Търпанов. Придобиването на скъпа книга, която мъчно може да се продаде, не е най-очарователният актив за дребните вложители. Невинаги е било по този начин. Първият взрив на пазара е в годините преди рецесията от 2008 година " Тогава имаше кредитни тавани, банките преобразуваха заеми и ги правеха на бондове. Имаше доста излъчвания ", напомня стратегът на " Делтасток ". С финансовата рецесия обаче пазарът се срутва.

След рецесията банките разхлабиха изискванията за финансиране, а фирмите избраха да набират средства от финансовите институции, в сравнение с от пазарите. Емитирането на облигации нормално включва както спомагателни разноски под формата на такси, по този начин и известна доза гласност , която не всеки притежател, изключително в България, е податлив да одобри. Освен това дълговите принадлежности са типов капиталов инструмент, мъчно може да бъде надъхан по отношение на условията на всеки обособен емитент. Кредитната линия, въпреки това, е по-гъвкав прийом - при потребност може да има смяна във вноски, предоговаряне на лихвата и прочие. " Този пазар не е единствено до вложители, а и до емитенти ", изяснява Търпанов, визирайки, че търсенето не подсигурява предложение. Все по атрактивен актив

През 2022 година акциите и облигациите се сринаха по едно и също време - феномен, който се следи рядко на пазарите. " Балансираните портфейли (60% в акции, 40% в облигации) изгубиха към 15-6%, някои даже повече - към 20%, което е исторически невиждано за последните 30 години ", споделя експертът. Финансов управител на асет управител с активи за над 100 млн. евро изяснява пред " Капитал ", че през последната година се е наложило да понижат тежестта на акциите в уравновесените портфолиа, само че това не ги е предпазило от загубите.
Придобиването на облигации става посредством брокер или финансова институция. Комисионите за покупко-продажбите нормално варират от 0.2% до 0.5% според медиатора, само че не са по-високи спрямо търговията с акции.