Доброволното робство
Доброволното иго. Притча за идеалната система .
– Татко, разкажи ми приказка, – помолил се дребният син-ангел на своя баща-ангел.
– Добре, сине, слушай. Тази вечер ще ти опиша алегория за една далечна планета, където хората се съгласили на непринудено иго. Тези същества непринудено живеят в сиви бетонни кутийки, през целия ден работят работа, която ненавиждат, с цел да платят тези свои затворнически килии-жилища и да купуват неща, без който умерено могат да минат. Освен това, те харчат заработените с кръв и пот пари, с цел да пушат вонящи растения, които са нездравословни за телата им, и с цел да пият огнена вода, която размътва разсъдъка им. Те ядат изкуствена храна, получена по химически път и по-късно постоянно боледуват. А през нощта, вместо пълноценно да си почиват, те повлечени от неудовлетвореността на мозъка, се пробват да компенсират неналичието на благополучие, галейки се един различен. И по този начин ден след ден те живеят своето време, което е отпуснато за престояване в тяло и по тази причина в края на живота си не усещат нито наслада, нито задоволство. Те са станали доброволни плебеи на материалния живот, не запомнили предназначението си и прекратили проучването на душите си. Така те задълго са попаднали в колелото на самсара, колелото на раждане и гибел, от което е доста мъчно да излязат….
– Но баща по какъв начин е допустимо хората единствено непринудено да се съгласяват да бъдат плебеи? Нима са толкоз глупави?
– Слушай по какъв начин е станало това. Тази алегория за възникването на доброволното иго ми я описа твоя прародител. Веднъж, от дълго време, доста от дълго време, когато на планетата Земя бил още робовладелския строй, един император събрал министрите си горе в планината и им споделил:
– Погледнете долу в долината: десетки хиляди наши плебеи, оковани във вериги, носят камъни в града. Хиляди надзиратели и бойци ги пазят. Още хиляди плебеи доставят вода и храна. Всичко това става доста неенергично и постепенно. И също така харчим доста пари и старания да храним и обличаме нашите плебеи и да плащаме на надзирателите и бойците. Трябва да се измисли по-проста и евтина система за задържане на робите и застраховане на строителството, тогава парите в хазната ще бъдат повече и вие също ще получавате повече.
Идеята да забогатеят още повече се харесала на всички и министрите почнали да оферират разнообразни разновидности за реализирането й. Императорът изслушал всички оферти, само че отхвърлил всички, защото те били комплицирани или съмнителни. Тогава думата взел първият консултант, който се отличавал от невероятен разум и управленчески гений. Той споделил следното:
– Предлагам система, която вечно ще реши всичките ни проблеми. Утре ще обявим цялостна независимост на робите, ще махнем веригите и всеки от тях ще може да замине когато и където изиска. Но дружно с това ще обявим заплащане за всеки пренесен камък, за всяка осъществена работа. Ще ги поощрим с монети, изковани от техните вериги, и за тези пари те ще могат да се купят всякакви неща – храна, облекла, предмети на бита, собствен дом и даже собствен град. В тях ще се появи възприятие за независимост и благосъстоятелност и това ще ги подтиква да работят повече, тъй като ще виждат резултатите от труда си и бъдещи благоприятни условия. Надзирателите и бойците няма да са нужни повече и множеството от тях сами ще се включат в работата, което ще форсира строителството. Така ще преобразуваме насилническото иго в непринудено, въпреки че от позиция на робите това ще значи независимост. Получавайки такава независимост, хората сами ще провеждат всичко останало, тъй като ще ги води личният им интерес. Алчността и въжделенията им ще ги принуждават да работят изцяло отдадено. Това е идеална система.
Тази концепция била посрещната с възторг и на идващия ден робите оповестили цялостна независимост и предложили нова система, която била посрещната с не по-малко вдъхновение.
Няколко дни министрите отпред с императора следили задоволено какъв брой се ускорило строителството. Робите се стараели да създадат колкото се може повече и по-бързо. Надзирателите и бойците също се включили към тях. Някои от робите организирали доставка на вода и храна, други измайсторили каруци, на които транспортирали тежките речни камъни. Появили се инициативни началници, съдии, лекари, търговци. Системата била по усета на всички, разраствала се и се самоорганизирала, без непотребни старания, време и пари. И най-важното – всички били удовлетворени и никой на никое място не желал да избяга. Тях държали същите вериги, които в този момент изглеждали като пари.
Завършвайки притчата бащата споделил на сина:
– От тогава съвсем нищо не се е трансформирало. Разликата е единствено в това къде живеят тези хора, какви облекла носят, каква храна ядат, с какво се занимават. А и развлеченията са станали повече – има за всеки усет. А другояче в действителност са останали все същите – доброволни плебеи, само че това изцяло ги устройва.
– Това е толкоз тъжно, – споделил синът. – Нима няма по какъв начин да се поправи това?
– Може, – дал отговор бащата. – Затова великите души работят на Земята, разпространявайки мъдрост и истина. Проблемът е в това, че малко се вслушват в думите на светите и малко се занимават със самопознание, по тази причина множеството хора са обречени на премеждия до момента в който схванат безсмислеността и нелепостта на доброволното си иго.
Инфо: http://esoterick.ru/post368699132/
Превод от съветски www.spiralata.net
