Добрич. Популярност набират през последните години туристически маршрути в Северна

Добрич. Популярност набират през последните години туристически направления в Северна Добруджа, свързани с българския дух. Това съобщи Зорница Рашева, началник на туристическа организация в Добрич, съобщи сътрудник на Радио „ Фокус ” – Варна . Едно от паметните места се намира в румънското село Михал Когълничану, познато на по-старото население като Еникьой. В самия център на селото зад доста красива черква на фасадата на дребна постройка е сложена паметна плоча на Васил Левски. Инициативата е на родолюбиви българи, които са събрали средства и са превъзмогнали бюрократичните условия. Паметната плоча е сложена във връзка годишнина от рождението на Апостола през 2011 година Изработена е безплатно от добричлията Илия Христов. През XIX век в интервал от година и половина Васил Левски е учителствал в селото. Според сведения той също е пеел в църковния хор на тогавашния Еникьой. Негов сподвижник – Стефан Караджа, тогава е живял известно време в град Тулча. Там на фасадата на постройката, която е обитавал, е сложена паметна плоча. Тя е открита на 9 май 2007 година със съдействието по това време на Посланика на България в Букурещ. Друг културно-исторически обект, който се радва по думите на експерта на огромно внимание от страната румънците, само че е бил дело на българи, живели в предишното оттатък Дунава, това е българската черква „ Св. Георги Победоносец “. „ Това е единствената черква в град Тулча, която носи три имена – „ Църквата с кулата “, „ Българската черква “ и на името на светеца. Уникална. Майсторите на иконостаса са от Добърската школа, от където има 100 икони. Изрисувани са в друг жанр, защото самият иконостас е дело на български и румънски зографи. Задължително би трябвало да отбележим, че там към момента се пази извънредно огромна и красива икона на светите братя Кирил и Методий. Църквата е неповторима с доста неща. След като българската черква в Добрич „ Св. Георги “ е била изгорена по времето на кримските войни, интериорът, който се построява след това, е с помощта на архитектурните проекти на църквата „ Св. Георги Победоносец “ в град Тулча “, описа Зорница Рашева. По думите ѝ в случай че се премине от левия бряг на река Дунав, има два румънски града, които са мощно свързани с времето на хъшовете. Иван Вазов написа повестта „ Немили недраги “ точно там. Това са градовете Браила и Галац. По неофициални данни тъкмо в последните години преди освобождението на България от османско иго в тези два града са живеели към 20 000 българи. Това са освен революционери, само че също търговци и занаятчии, които са търсели прехранване за себе си и своето семейство. „ Там българщината се е усещала извънредно доста. В Галац до ден сегашен се намира църквата „ Св. Пантелеймон “. Тя е дело на един доста патриотичен българин от Дряново – Максим Райкович се споделя. Независимо, че е учил за духовник, като дух е бил доста борбен. Революционер и патриот, той подарява по-голямата част от своето имущество на българите, живели отвън рамките на отечеството. Друг забавен факт е, че всички монументи, свързани с българския дух, се намират в самия център на тези градове “, уточни Зорница Рашева. Тя добави, че фактът е индикативен за ролята на българското малцинство по тези земи преди време на фона на мултикултурния микс от гърци, турци и други етноси. Всичко това в допълнение придава обаяние на тези два града. В Браила туристите могат да видят извънредно забавна паметна плоча на Христо Ботев, обвързван доста с този град. Там се намира и българската черква „ Възнесение Господне “, която след дълги години съсипия с евросредства в този момент е в развой на възобновяване. В самия двор на храма е сложена паметна плоча, отдадена на основаването на първото Българско книжовно сдружение, което по-късно прераства в Българска академия на науките. По думите на експерта в наше време, а и преди жителите на тези два града – Браила и Галац, са се гордеели с обстоятелството, че в тях са живеели толкоз видни българи, родолюбци и начетени персони, съдействали както за освобождението на своята Родина, по този начин и за културното развиване в Добруджа. „ Вървейки по улиците на тези два града, човек си дава сметка какво родолюбие и каква жертва са показали хората преди време, оставяйки близки, семейство, с една единствена цел – свободата на Отечеството. Ние можем само да почитаме, да помним и да предаваме тази концепция за свободата на човешкия дух, което е извънредно значимо “, сподели Зорница Рашева.
Жулиета НИКОЛОВА