Добре известна максима в международните отношения гласи, че няма нито

Добре известна максима в интернационалните връзки гласи, че няма нито безконечни другари, нито такива врагове и тя е отражение на историята на интернационалните връзки, която е цялостна с образци за странни близки връзки.
Въпреки това, позицията на Турция във връзка с Сирия е по-сложна и предизвикателна. Това написа в собствен разбор Нурай Мерт от „ Хюриет дейли нюз “.
Въпреки че Турция взе участие на последната среща на върха за Сирия в Техеран като една от трите сили дружно с Русия и Иран, визията на Турция за Сирия се разграничава от това на останалите две. Ето за какво беше нежно по-малко от ден, с цел да станем очевидци на следствията от разликите сред Турция, Иран и Русия, защото Русия не се въздържа от продължение на военната си интервенция в провинция Идлиб.
Първото затруднение се дължи на обстоятелството, че от една страна, външната политика на Турция я приближава до Русия и Иран, защото страната се отдалечава от така наречен Западен алианс. От друга страна, позицията на Турция по ориста на Идлиб е по-близка до тази на Съединените щати и западния алианс като цяло.
Турция е сериозна към военната интервенция в Идлиб освен заради своята угриженост за цивилни жертви или за опцията за всеобща имиграция към Турция, само че и тъй като президентът и неговото държавно управление отхвърлят да признаят Асад за законен суверен. Напротив, те не са съгласни с определението за " терористи ". Русия и Иран са съдружници на сирийския президент Башар Асад и дефинират всички въоръжени групи като " терористи ", до момента в който Турция към момента назовава ги назовава „ групи от съпротивата “ В резултат на това Турция е склонна да отбрани статуквото в Идлиб като заслон на " законната съпротива " и прикани за цялостно преустановяване на огъня без резултат.
Всъщност Турция е сама, защото тя се разграничава и от политиката на Съединени американски щати за Сирия по отношение на американската поддръжка за кюрдските сили в Северна Сирия. И най-после, Турция не е нито съдружник на западната коалиция сред Съединени американски щати и Запада, нито на руско-иранския съюз.
Сложността стартира с историята на присъединяване на Турция в Сирия, защото Турция последва американо-западната политика за смяна на режима и беше насърчена от нейните съдружници да се ангажира мощно с по този начин наречената " съпротива ". Западната политика з Сирия от този момент трагично се промени и напъните на Турция започнаха да се дефинират като " подкрепяне на ислямските терористи в Сирия ". След края на 2012 година Турция даже беше наричана „ автомагистрала на джихадисти ".
След доста обрати, Турция реши да се съюзи с Русия и Иран, само че това не е умерено съдействие, защото Русия и Иран са съдружници с Асад и се ангажираха военно в Сирия, с цел да спасят Асад от загубата на Сирия от съюзените със Запада ислямисти, В началото съдействието с Турция се оказа потребно за Русия и Иран, доколкото Турция оказа помощ за прехвърлянето на въоръжени групи от Алепо и от други места в Идлиб. За Турция съюзът е плодотворен, защото Русия не възрази против турската военна интервенция в Северна Сирия против опасността от кюрдски кулоар по южната ѝ граница.
Независимо от това, залозите за всички страни стартират да се отклоняват един от различен в Сирия и вероятностите за съдействие с Русия и Иран стават все по-предизвикателни. Другата компликация за Турция във връзка с връзките й с Русия и Иран произтича от обстоятелството, че Турция няма интерес да поддържа глобите на Съединени американски щати против тези две страни.
Напротив, Турция е енергийно подвластна страна и, най-после, имаме стопански рецесии. При тези условия би трябвало да имаме другарски връзки с Русия и Иран, само че в това време се сблъскваме с сложна обстановка вследствие на военната им поддръжка за режима на Асад за евакуация на всички въоръжени групи в Идлиб. Недостатъците на външната политика на Турция през последното десетилетие започнаха да ни нараняват в последно време повече от всеки път.