Добрата връзка невинаги е шампанско и рози.Добрата връзка невинаги е

1. Добрата връзка не всеки път е шампанско и рози.

Добрата връзка не всеки път е шампанско и рози. Тя е развой на раждане, постоянно кърваво и болезнено…„ Духовната връзка “ не е наложително връзка, в която двама души непрестанно се усмихват. За мен „ нравствен “ значи на първо място „ същински “… И по този начин, ние сътворяваме връзки за взаимна работа. Истинска работа може да има единствено при съществуването на непреклонна почтеност. Всички копнеем за нея, само че се боим да поддържаме връзка почтено с другите от боязън, че ще ни изоставят, когато видят какви сме в реалност.

Урокът за пълноценната връзка тук се назовава „ непреклонна почтеност “. Разбрах, че всякога, когато се объркам от прекомерно многото доктрина по въпроса за любовта и по какъв начин се обича „ вярно “ или се чувствам заседнала във връзката си, нищо друго не ми оказва помощ, с изключение на да си задам въпроса „ Ако бях тотално откровена със себе си и показвах изцяло намерено метода, по който се усещам, това щеше ли да съвпадне с метода, по който сега се държа? “ И в случай че открия разлика сред тези двете, към този момент знам какво да направя, с цел да се усещам по-добре. Искреността е отговорът. Това е духовният отговор… „ Духовен “ значи да си на първо място „ същински “. Просто бъдете себе си, бъдете същински във връзките си. И всичко ще се подреди по най-хубавия начин…

2. Проблемът не е, че срещаш несъответствуващи мъже. Проблемът е, че им даваш телефона си.

Жените от време на време ме питат: „ Мериън, за какво постоянно срещам мъже, които злоупотребяват с възприятията ми? “ Отговорът ми най-често е следният: „ Проблемът не е в това, че ги срещаш, а в това, че им даваш телефона си. ”  Проблемът, с други думи,  не е, че привличаме избран тип хора, а че изпитваме увлечение към избран тип хора. Например, някой който злоупотребява с възприятията ни, може да ни подсети за единия или за двамата ни родители. „ Излъчва раздалеченост и леко отрицание – тук ще се усещам като вкъщи си. “ В подобен случай казусът не е, че ни предизвикват болежка, а че ние се усещаме комфортно с нея. Добре позната ни е.

В този миг имате опция да измененията модела на влюбване като осъзнаете към какъв вид мъже/жени нормално сте привлечени…. Така че, идващият път да помислите малко, преди да им дадете телефона си! Защото отговорността е наша – както за болката, по този начин и за щастието в живота ни. Това е един от главните уроци на любовта.

3. Търсим съвършен сътрудник, а не осъзнаваме, че индивидът против нас е тъкмо подобен

Когато сме сами, егото показва нещата по този начин, като че ли цялата болежка би изчезнала, в случай че имахме другар или другарка. Но в случай че една връзка се задържи, тя ще извади на повърхността, колкото може повече от нашата екзистенциална болежка. Това е част от смисъла й. Тя ще изисква цялата наша дарба за състрадание, утвърждение, освобождение, опрощаване и себеотрицание… Взаимоотношенията не могат да отстранят болката. Единственото нещо, което „ отстранява болката “, е лечението на причинителите й. Не неналичието на други хора предизвиква болежка в живота ни, а това, което вършим с тях, когато ги има…А това, което вършим, е, когато се влюбим, да виждаме другия идеален – какъвто той действително е на едно духовно равнище. Но внезапно съвършенството, което зърнахме на духовно равнище, се проектира на физическо равнище. Вместо да осъзнаем, че духовното съвършенство и физическото, материалното несъвършенство съществуват по едно и също време, ние започваме да търсим материално, физическо съвършенство…И другият престава да бъде човешко създание. Идеализираме се един различен, а когато някой не се припокрива с идеала, сме разочаровани. Отхвърлянето на другия единствено тъй като е човешко създание се е трансформирало в групова невроза. Хората питат: „ Кога ще се появи моята сродна душа? “. Но молитвата за подобаващия човек е безполезна, в случай че не сме подготвени да го приемем. Сродните ни души са човешки същества, напълно като нас, и минават през естествения развой на израстване… Любовта е на всички места към нас. Егото ни пречи да осъзнаем наличието на любовта. Идеята, че съществува съвършен човек, който още не се е появил, е най-голямата бариера.

Наистина ми харесва да виждам по този метод на връзките, тъй като това ми дава мощ и ми припомня, че ключът за щастието е вътре в мен. Ако съм във връзка, тази настройка ми припомня да обичам колегата си подобен, какъвто е, а когато не съм – да упражнявам обичта към себе си, такава, каквато съм. Всъщност, тези двете не могат да се разделят – в партньорството даже повече, в сравнение с, когато съм сама, ми се постанова да се обичам с всичките си недостатъци, тъй като постоянно реакциите на моя сътрудник бъркат тъкмо в слабите ми места и  понякога се постанова да активизирам всички вероятни ресурси на безусловна обич към себе си, които имам, с цел да се оправя. Затова в ижте дали нямате прекомерно високи условия към себе си и към вашия сътрудник, които ви пречат да се насладите на връзката си такава, каквато е – съвършена в несъвършените си материални форми.

4. От същинската връзка боли…

Като храмове на изцелението, взаимоотношенията ни наподобяват на пътешестване към Божествения лекарски кабинет. Как би могъл да ни помогне лекарят, в случай че не му покажем своите рани? Преди  да бъдат излекувани, гнездата на нашия боязън би трябвало да бъдат разкрити. Ако една връзка ни разрешава да заобикаляме своите неизлекувани болки, ние се крием в нея, а не израстваме. Вселената няма да поддържа това.  Егото счита за идеална онази връзка, в която всички демонстрират своето напълно лице. Но това не е належащо, тъй като демонстрацията на мощ не всеки път е демонстрация на почтеност. Тя не постоянно е правилен израз на същинската ни същност… Бог и егото имат напълно разнообразни показа за „ положителната връзка “. За егото добра е тази връзка, в която другият се държи по този начин, както ние желаеме, и в никакъв случай не ни настава по мазолите и не визира сензитивните ни места. Но в случай че връзката има за цел да подкрепя израстването ни, тя го прави по най-различни начини; изкарва ни принудително от нашата лимитирана приемливост и некадърност да обичаме. Докато хората не могат да се държат, както намерят за добре, без това да разклаща вътрешния им мир, те не са свързани със Светия Дух.

Взаимоотношенията са средство, с което можем да се невротизираме, само че са и опция да се излекуваме. Зависи по какъв начин подхождаме към тях – през претенциите на Егото или през вярванията за святата обич. Знам, че интимните връзки са полето, в което получаваме най-големите си рани. Но и че те са мястото, в което можем да ги излекуваме. Как? Като покажем своята накърнимост пред другия и не се вършим на по-силни и съвършени, в сравнение с сме. Това е много мъчно, само че на мен ми оказва помощ в този случай, като си споделям. „ Най-много да ме заболи. А това, което ще го боли, ще бъде егото ми. Така че – дано да го боли. “ И вземам решение да рискувам… Наистина си коства! Опитайте и вие…

5. Ако влакът не спре на вашата гара, значи просто не е вашият трен.

Страховете във взаимоотношенията нормално се коренят в предварителните ни проекти за другия или връзката. Не е наша работа да се опитваме да трансформираме връзката в това, което считаме, че би трябвало да бъде. Ако някой не се държи като популярен сантиментален ухажор, евентуално не е планувано за нас той да бъде подобен. Това не го прави несъответствуващ. Не всяка връзка е предопределено да бъде само любовно премеждие: в случай че влакът не спре на вашата гара, значи просто не е вашият трен. Егото желае да употребява връзката, с цел да задоволи избраните от нас потребности; Светият Дух се моли връзката да се употребява от Бог в услуга на неговите цели. А неговата цел постоянно е да се научим да обичаме по-искрено другите. Обичаме откровено, когато оставим другите да бъдат такива, каквито са. Егото търси непосредственост посредством надзор и виновност. Светият дух търси непосредственост посредством утвърждение и независимост. В святата връзка ние не се опитваме да променим индивида, а да забележим хубостта му. Нашата молитва става: „ Господи, махни везните, които са пред очите ми. Помогни ми да видя хубостта на близък си. “ Неспособността да приемем хората такива, каквито са, е причина за болежка в една връзка.

Приемете ли другите такива, каквито са? Възможно е да си мислите „ Ами, аз ги одобрявам! “ Помислете, обаче, още един път. Често това, което си мислим, не съответствува с това, което е в реалност. Не, тъй като не се стараем да сме откровени, а  просто тъй като несъзнаваната част от нас е несъразмерно по-голяма от осъзнаваната… Възможно е да си помислите и друго нещо „ Аз ги одобрявам, само че в действителност желая да им оказа помощ да се трансформират към по-добро. “ Това, обаче, не е приемане! Това е налагане на нашата позиция над другия за това, какво е най-хубаво за него, само че съгласно нас. А това не е обич. Парадоксът на смяната във връзките ни с другите е, че тъкмо, когато в действителност ги приемем такива, каквито са, те стартират да се трансформират – не съгласно нашите упования, а съгласно потребностите и уникалността на личната си природа. Но се трансформират!  Урокът на приемането е един от най-базисните уроци в любовта – прелестно учене!

Цитираните фрагменти са от книгата:

Завръщане към любовта – Мериън Уилямсън, marianne.com

Издателство: Аратрон, aratron.org