Забравеният бунтовник, на когото кръстиха Тупак Шакур
До ужасяващата си екзекуция през 1781 година локалният перуански водач Тупак Амару II води една от най-кървавите революции в американската история. В битка си против испанската колонизация, Амару и неговият легион от бунтовници се пробват да смъкват испанците от власт и той самият да възседне на трона като хипотетичния потомък на последния крал на инките.
Въпреки че не съумява, обединителният му зов отеква в цяла Южна Америка и въодушевява още сходни протести. Паметта му е запечатана в последните му думи: „ Ще се върна и ще бъда милиони. “
Ето неговата история.
Роден като Хосе Габриел Кондорканки в Суримана, Перу, на 19 март 1738 година, Тупак Амару II е наследник на локален курака (магистрат на инките), виновен за връзката с испанците. Като подобен той получава обучение в йезуитско учебно заведение – опция, която инките отвън елита нямат. Той също по този начин приказва испански и кечуа, още веднъж извънредно за локален перуанец.
Семейството му твърди, че произлиза от Тупак Амару I, последният водач на империята на инките преди испанския колониализъм. Така, когато Хосе Габриел става деятел, приема името в чест на фамилията си: Тупак Амару II.
Още на млада възраст Амару наследява позицията на татко си като курака в региона Тунгасука в провинция Куско, откакто татко му умира. Жени се за Микаела Бастидас, която сама по себе си ще бъде значима фигура в революцията, почти по същото време.
Като цяло, позицията му на курака, както и неговите контакти като търговец и просветен инка, му дават съвършена позиция към злоупотребите на испанската колониална система.
И той не възнамеряв да стои със скръстени ръце.
Въпреки че колониалната администрация се пробва да изкорени културата на инките, това изпитание не среща успех; Политиките, които Ареш обнародва в своя едикт от 1781 година, са „ драконовски “ и ще изискват големи запаси за осъществяване.
Така културата на античния народ остана жива и здрава макар напъните към противното. За разлика от историята на Тупак Амару, които е позабравен от историческите книги.
„ Има освободители… чиито възходящи бакенбарди сред старите им униформи ги вършат национални герои “, оплаква се перуанският стихотворец Антонио Сиснерос. „ А други, без толкоз благосъстояние, заемат две страници текст с четири коня и гибелта им. “
Но левите революционни държавни управления през 60-те и 70-те години на предишния век съживяват облика му, изключително при ръководството на военачалник Хуан Веласко Алварадо в Перу. Освен това партизанското придвижване Тупамаро в Уругвай поема щафетата като тероризира военното управление на страната.
И в средата на всичко това, през 1971 година, чернокожа майка от Съединени американски щати кръщава детето си на водача на перуанските бунтовници. Този хлапак ще стане един от най-известните рапъри в света: Тупак Шакур.
