До този момент всеки е имал възможността да чуе историята

До този миг всеки е имал опцията да чуе историята на испанския вирус, чумата и откакто сега света гледа към историята в търсене на решения за актуалната пандемия, насочваме вниманието към доста по-смъртоносна болест. За нея може да не сте чували, само че Антонинската чума е била един необикновен камшик за Римската империя. Според разнообразни източници към 3000 души падали мъртви дневно.

Зловещата болест господства една година и Марк Аврелий е заставен да търси решение в тази много съдбовна година. Произходът на тази злина по този начин и не е открит, счита се, че най-вероятно е пристигнала със завръщащите се легионери, които се сражавали на изток. Антонинската чума причинявала тресчица към две седмици, съпроводена с повръщане, кашлица и зачервено гърло. Други се изприщвали с черни или червени пъпки, неприятен мирис и черна диария (едва ли има потребност от повече пояснения за последното). Около 10% от популацията на империята намира своя край по този метод.

Както нормално се случва с сходни пандемиии, изчезва тъкмо толкоз бързо, колкото се е появила. За една година жителите разказват претърпяното като същински пъкъл. Съдбата на империята е сложена на карта точно в този миг и мнозина биха могли да трансформират историята доста бързо, само че за положително или зло, никой не се е възползвал от този късмет. Някои по-интересни архиви демонстрират, че зараждането на пандемията станало през зимата на 165 година прочие Хр.

По време на обсадата на град Селевкия – сегашен Ирак, римските бойци легионери почнали да следят появяването на болестта измежду локалните поданици, а по-късно се пренесла и в лагерите им. При завръщането им съумяват да заразят съвсем всеки, с който се срещат. И до през днешния ден епидемолозите не могат да открият произхода и типа на това заболяване, само че за следващ път позволяват, че най-вероятно източникът за следващ път може да е Китай. Според тях болестта е пресено през Евразия и е траяло да се популяризира в Европа посредством военните акции на Марк Аврелий.

Една от версиите е ориентирана към военачалник Луций Верус. Същият попаднал на гробница в Селевкия и по този начин освободил боелстта. Тогава се вярвало, че легионерите са осъдени от боговете за нарушение на клетвата, че няма да ограбват града. Античният доктор Гален се завръща в Рим през 168 година прочие Хр. и намира мегаполиса в извънредно трагично положения. Пандемията в неговите мемоари е разказана като жестока, издържлива на времето и извънредно рискова. От събраните архиви се позволява, че смъртността е към 25% и оживелите са съумели да развият имунитет, останалите умирали единствено две седмици след проявата на първите признаци. Повечето експерит позволяват, че въпросната чума е може би първата злокобна среща на света с дребната шарка.

До 180 година прочие Хр. в рамките на Римската империя умират към 5 милиона души. Генералът, който по-късно ще ръководи дружно с император Антоний Пий също ще посрещне тази орис, а някои историци позволяват, че Марк Аврелий също е станал жертва на въпросното заболяване. Войската също била доста редуцирана и към 150 000 боеца са покосени, което води до по-сериозни проблеми. В резултат на това императорът стартира да събира всички здрави хора, които могат да се борят.

Робите са освободени, гладиаторите са помилвани, нарушителите са извадени от пандиза, с цел да постъпят в армията. Липсата на военна дисциплинираност по-късно ще е добре пристигнала за немските племена, които без проблеми прекосяват река Рейн за първи път от 2 века. Поддържането на обществената система и изхранването на армията също се трансформирало в главоболие, просто липсвали хора, които да обработват земята. За жал това няма да е последната пандемия за империята и още две ще последват в идващите години.

Отпадащата търговия не можела да попълни дупките в налозите, а самият император обвинил християните като съществени виновници, тъй като отказали да благославят боговете и в подмяна те отвърнали с това заболяване. Имайки поради обстоятелството, че Римската империя разполагала с задоволително полиси и търговски направления, с цел да продължи да популяризира тази злина. В следствие всеки един културен център се трансформирал в поле на гибелта. Кръщаването на заболяването също е забавно и се свързва с името на Марк Аврелий Антонин – последният император от династията на Антонините. Бедстващата империя записала пандемията под името на ръководещия, няма никаква друга тайнственост зад тази концепция.

Заглавна фотография: By https://wellcomeimages.org/indexplus/obf_images/70/48/4b5c28e57609137dd2009ae490f2.jpgGallery: https://wellcomeimages.org/indexplus/image/V0010664.htmlWellcome Collection gallery (2018-04-03): https://wellcomecollection.org/works/p8gxfxrp CC-BY-4.0, CC BY 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=36456028