30 организации настояват за прозрачност и достъп до правосъдие за оценките за въздействие върху околната среда
До момента 30 цивилен организации се подписаха в поддръжка на по-добрия достъп до правораздаване, когато става дума за оценяване на въздействието на даден капиталов план върху природата. Според мнението държавното управление не би трябвало да може да лишава жителите от право на обжалване на втора инстанция като приема за " национални обекти " избрани капиталови планове. Това оповестиха от самодейността " Зелени закони ", която внесе в 47 Народно заседание мнение в поддръжка на плана за изменение на Закона за опазването на околната среда (ЗООС), с който се предлага осъществяване на европейски наставления и интернационалните отговорности на България за по-качествени оценки за влияние върху околната среда. Искането ни за бистрота на ползите зад капиталовите планове и достъп до правораздаване посредством подобряването на екологичната оценка на проекти и стратегии (ЕО) и на Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) е от извънреден интерес за българското общество. Законовата уредба в тази сфера би трябвало – въпреки и със забавяне – да извърши европейски и интернационалните условия. В интерес на българското общество е посредством първокласен Закон за опазване на околната среда да се реализира задачата за опазване на естественото благосъстояние като нужен запас не просто за стабилно развиване, само че и за оцеляването на човечеството в подтекста на климатична рецесия. В допълнение, осъществяването в Закон за опазване на околната среда на съществени публично подкрепени от България стандарти за достъп до правораздаване, гражданско присъединяване и достъп до информация за околната среда е належащо за реализиране на тази цел. Какво планува плана
Проектът за Закон за изменение и допълнение на Закон за опазване на околната среда е стимулиран от няколко несъответствия с европейски наставления. Сред тях е потребността да се отстранят систематични недостатъци при провеждането на Екологична оценка на проекти и стратегии (ЕО) и на Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на обществени и частни обекти, за които Европейската комисия е почнала наказателна процедура против България под № INFR(2019)2020 с предизвестие за идно ориентиране на казуса към Съда на Европейския съюз. Част от измененията са стимулирани и с нуждата от съблюдаване на условия за присъединяване на обществеността и достъпа до правораздаване на Директива 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО, както и на условията на Конвенцията на ИКЕ/ООН за достъпа до информация, присъединяване на обществеността във вземането на решение и достъпа до правораздаване по проблеми на околната среда (Конвенцията от Орхус).
Смятаме, че подобряването на Европейска общност и Оценка на въздействието върху околната среда е от извънреден интерес за българското общество. Законовата уредба в тази сфера освен би трябвало – въпреки и със забавяне – да извърши европейски и интернационалните условия. В интерес на българското общество е посредством първокласен Закон за опазване на околната среда да се реализира задачата за опазване на естественото благосъстояние като нужен запас не просто за стабилно развиване, само че и за оцеляването на човечеството в подтекста на климатична рецесия.
В допълнение, осъществяването в Закон за опазване на околната среда на съществени публично подкрепени от България стандарти за достъп до правораздаване, гражданско присъединяване и достъп до информация за околната среда е належащо за реализиране на горната цел. Ето за какво, с актуалното мнение необятен кръг цивилен организации призоваваме предлаганият ЗИД на Закон за опазване на околната среда да бъде признат, със следните разяснения: Относно обжалване без втора инстанция
От Закон за опазване на околната среда е неотложно да се в профил проблематична правна наредба, против която необятен кръг от цивилен организации се оповестиха още при приемането ѝ през 2017 година Става въпрос за потребността от възобновяване на двуинстанционното произвеждане по каузи по отношение на Оценка на въздействието върху околната среда и Европейска общност за обекти с национално значение; както и за анулация на наложителна оптималната дълготрайност (6 месеца) на правосъдните процедури по обжалване на решения по Оценка на въздействието върху околната среда и съпътстващата ги Оценка за съгласуемост (ОС) с задачите на “Натура 2000”. Премахването на двуинстанционното произвеждане през 2017 година означаваше понижаване на опцията за правосъден надзор, както и на опциите за по-добра оценка на въздействието на капиталови оферти върху здравето на хората и отбрана на околната среда.
Относно статута „ народен обект “
Изключението, въведено за обекти с национално значение, обичайно се употребява непрозрачно, като такива се дефинират без критерии. Именно прозрачността и информацията в Оценка на въздействието върху околната среда, предоставяна от вложителите по плановете, са обект на европейски рецензии. Наказателна процедура № INFR(2019)2020 изисква страната да „ дава на обществеността всички детайли от оценката на въздействието “ и „ вложителите да включат резултатите от други съществуващи оценки в отчета за оценка на
въздействието “.
Липсата на бистрота води до това за „ национални обекти “ да бъдат одобрявани без ясни критерии планове с вероятни частни ползи, без публично разискване и в несъгласие с националния интерес. Със статут на народен обект е процедиран да вземем за пример язовир Яденица, макар научни отчети и природозащитни мнения, изтъкващи сеизмичния риск. Този „ народен обект “ поради тъжби до Европейска комисия след това е спрян. Такива европейски тъжби и дългогодишно оборване на невъзможни и рискови
планове могат да бъдат предотвратени с транспарантен развой на разискване и двуинстанционно обжалване на Оценка на въздействието върху околната среда на национално равнище. От 2017 година насам едновременното въвеждане на едноинстанционно произвеждане в делата по обжалване на ОВОС/ОС, определянето на „ национални обекти “ по непрогледен метод и условието за приключването на делата в 6-месечен период от датата на подаване на жалбата на процедура значат отвод от правораздаване по въпросите на околната среда и опасност за живота и здравето на популацията. Логиката на процедурата за Оценка на въздействието върху околната среда е за по-мащабните действия (каквито са обектите с национално значение) наложително да бъде направена Оценка на въздействието върху околната среда, а дейностите с по-ограничено влияние върху околната среда – да бъдат подлагани на процедура за преценка на нуждата от Оценка на въздействието върху околната среда. Според в този момент настоящите разпореждания по-мащабните действия биват следени единствено от една правосъдна инстанция, а по-малко огромните – от две правосъдни инстанции. При това единствената правосъдна инстанция в някои случаи може да бъде Административният съд, а не Върховният административен съд. Подобен метод е чужд в Европа и в прорез с логиката, която допуска по-сериозен правосъден надзор точно върху по-мащабните действия. Отварят се благоприятни условия за административен произвол и то точно с по-мащабните действия. В гражданския развой логиката е, че касационното обжалване е неприемливо за разногласия с по-малък веществен интерес. Предложението за унищожаване на касационното обжалване за каузи по Оценка на въздействието върху околната среда за планове от национално значение (които се допуска да са огромни и с по-голямо влияние върху околната среда) е в цялостен прорез с логиката на Граждански процесуален кодекс и с логиката на правосъдния надзор въобще.
Въвеждането на оптималната 6-месечна дълготрайност на делата по обжалване на решения за ОВОС/ОС изглеждаше, че утвърждава правилото на експедитивност (чл. 11 от АПК). Всъщност предлагането деформира правилото на експедитивност и слага под въпрос осъществяването на задължението на съда да обясни изцяло фактическата страна на разногласието и да ревизира законосъобразността на акта на всички учредения по член 146 от Административнопроцесуален кодекс (чл. 168, алинея 1 от АПК). Постигане на експедитивност на производството може да се реализира посредством регламентиране на периоди за действане на преписката и насрочване на правосъдните съвещания. Практиката на административните съдилища демонстрира, че в някои случаи това се прави без да страда приложението на останалите правила на процеса. Идеята за отпадане на двуинстанционното произвеждане неточно беше стимулирана с обстоятелството, че щом в процедурата за ОВОС/ОС е обезпечено присъединяване на обществеността, това е опрощение за ограничение на достъпа до правораздаване. Всъщност правото на присъединяване в процедурата по издаване на екологично позволение (ОВОС, надлежно член 6 от Орхуската конвенция) е напълно друго право от правото на достъп до правораздаване (чл. 9 от Орхуската конвенция). Признаването на правото по член 6 не може да бъде съображение за отказване на правото по член 9 от Орхуската спогодба. Организациите упорстват планът на ЗИД на Закон за опазване на околната среда да бъде одобрен бързо, с оглед както отбягване на наказания по наказателни процедури, по този начин и обезпечаване на капиталов развой в сходство с естествените дадености на България.
Проектът за Закон за изменение и допълнение на Закон за опазване на околната среда е стимулиран от няколко несъответствия с европейски наставления. Сред тях е потребността да се отстранят систематични недостатъци при провеждането на Екологична оценка на проекти и стратегии (ЕО) и на Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС) на обществени и частни обекти, за които Европейската комисия е почнала наказателна процедура против България под № INFR(2019)2020 с предизвестие за идно ориентиране на казуса към Съда на Европейския съюз. Част от измененията са стимулирани и с нуждата от съблюдаване на условия за присъединяване на обществеността и достъпа до правораздаване на Директива 85/337/ЕИО и 96/61/ЕО, както и на условията на Конвенцията на ИКЕ/ООН за достъпа до информация, присъединяване на обществеността във вземането на решение и достъпа до правораздаване по проблеми на околната среда (Конвенцията от Орхус).
Смятаме, че подобряването на Европейска общност и Оценка на въздействието върху околната среда е от извънреден интерес за българското общество. Законовата уредба в тази сфера освен би трябвало – въпреки и със забавяне – да извърши европейски и интернационалните условия. В интерес на българското общество е посредством първокласен Закон за опазване на околната среда да се реализира задачата за опазване на естественото благосъстояние като нужен запас не просто за стабилно развиване, само че и за оцеляването на човечеството в подтекста на климатична рецесия.
В допълнение, осъществяването в Закон за опазване на околната среда на съществени публично подкрепени от България стандарти за достъп до правораздаване, гражданско присъединяване и достъп до информация за околната среда е належащо за реализиране на горната цел. Ето за какво, с актуалното мнение необятен кръг цивилен организации призоваваме предлаганият ЗИД на Закон за опазване на околната среда да бъде признат, със следните разяснения: Относно обжалване без втора инстанция
От Закон за опазване на околната среда е неотложно да се в профил проблематична правна наредба, против която необятен кръг от цивилен организации се оповестиха още при приемането ѝ през 2017 година Става въпрос за потребността от възобновяване на двуинстанционното произвеждане по каузи по отношение на Оценка на въздействието върху околната среда и Европейска общност за обекти с национално значение; както и за анулация на наложителна оптималната дълготрайност (6 месеца) на правосъдните процедури по обжалване на решения по Оценка на въздействието върху околната среда и съпътстващата ги Оценка за съгласуемост (ОС) с задачите на “Натура 2000”. Премахването на двуинстанционното произвеждане през 2017 година означаваше понижаване на опцията за правосъден надзор, както и на опциите за по-добра оценка на въздействието на капиталови оферти върху здравето на хората и отбрана на околната среда.
Относно статута „ народен обект “
Изключението, въведено за обекти с национално значение, обичайно се употребява непрозрачно, като такива се дефинират без критерии. Именно прозрачността и информацията в Оценка на въздействието върху околната среда, предоставяна от вложителите по плановете, са обект на европейски рецензии. Наказателна процедура № INFR(2019)2020 изисква страната да „ дава на обществеността всички детайли от оценката на въздействието “ и „ вложителите да включат резултатите от други съществуващи оценки в отчета за оценка на
въздействието “.
Липсата на бистрота води до това за „ национални обекти “ да бъдат одобрявани без ясни критерии планове с вероятни частни ползи, без публично разискване и в несъгласие с националния интерес. Със статут на народен обект е процедиран да вземем за пример язовир Яденица, макар научни отчети и природозащитни мнения, изтъкващи сеизмичния риск. Този „ народен обект “ поради тъжби до Европейска комисия след това е спрян. Такива европейски тъжби и дългогодишно оборване на невъзможни и рискови
планове могат да бъдат предотвратени с транспарантен развой на разискване и двуинстанционно обжалване на Оценка на въздействието върху околната среда на национално равнище. От 2017 година насам едновременното въвеждане на едноинстанционно произвеждане в делата по обжалване на ОВОС/ОС, определянето на „ национални обекти “ по непрогледен метод и условието за приключването на делата в 6-месечен период от датата на подаване на жалбата на процедура значат отвод от правораздаване по въпросите на околната среда и опасност за живота и здравето на популацията. Логиката на процедурата за Оценка на въздействието върху околната среда е за по-мащабните действия (каквито са обектите с национално значение) наложително да бъде направена Оценка на въздействието върху околната среда, а дейностите с по-ограничено влияние върху околната среда – да бъдат подлагани на процедура за преценка на нуждата от Оценка на въздействието върху околната среда. Според в този момент настоящите разпореждания по-мащабните действия биват следени единствено от една правосъдна инстанция, а по-малко огромните – от две правосъдни инстанции. При това единствената правосъдна инстанция в някои случаи може да бъде Административният съд, а не Върховният административен съд. Подобен метод е чужд в Европа и в прорез с логиката, която допуска по-сериозен правосъден надзор точно върху по-мащабните действия. Отварят се благоприятни условия за административен произвол и то точно с по-мащабните действия. В гражданския развой логиката е, че касационното обжалване е неприемливо за разногласия с по-малък веществен интерес. Предложението за унищожаване на касационното обжалване за каузи по Оценка на въздействието върху околната среда за планове от национално значение (които се допуска да са огромни и с по-голямо влияние върху околната среда) е в цялостен прорез с логиката на Граждански процесуален кодекс и с логиката на правосъдния надзор въобще.
Въвеждането на оптималната 6-месечна дълготрайност на делата по обжалване на решения за ОВОС/ОС изглеждаше, че утвърждава правилото на експедитивност (чл. 11 от АПК). Всъщност предлагането деформира правилото на експедитивност и слага под въпрос осъществяването на задължението на съда да обясни изцяло фактическата страна на разногласието и да ревизира законосъобразността на акта на всички учредения по член 146 от Административнопроцесуален кодекс (чл. 168, алинея 1 от АПК). Постигане на експедитивност на производството може да се реализира посредством регламентиране на периоди за действане на преписката и насрочване на правосъдните съвещания. Практиката на административните съдилища демонстрира, че в някои случаи това се прави без да страда приложението на останалите правила на процеса. Идеята за отпадане на двуинстанционното произвеждане неточно беше стимулирана с обстоятелството, че щом в процедурата за ОВОС/ОС е обезпечено присъединяване на обществеността, това е опрощение за ограничение на достъпа до правораздаване. Всъщност правото на присъединяване в процедурата по издаване на екологично позволение (ОВОС, надлежно член 6 от Орхуската конвенция) е напълно друго право от правото на достъп до правораздаване (чл. 9 от Орхуската конвенция). Признаването на правото по член 6 не може да бъде съображение за отказване на правото по член 9 от Орхуската спогодба. Организациите упорстват планът на ЗИД на Закон за опазване на околната среда да бъде одобрен бързо, с оглед както отбягване на наказания по наказателни процедури, по този начин и обезпечаване на капиталов развой в сходство с естествените дадености на България.
Източник: 3e-news.net
КОМЕНТАРИ