Седмицата: Редовното правителство - по налъми през крив макарон
До Коледа би трябвало да имаме някаква изясненост дали ще има постоянно държавно управление. Това „ предвидиха “ през миналата седмица откъм „ Дондуков “ 2 и „ Дондуков “ 1 по едно и също време, че то към този момент близо две години двата адреса (на президентството и на Министерския съвет) са с един получател, адресат - Румен Радев, две в едно са. Като шампоан и еликсир 2 в 1, дето взаимно се прецакват – нито ти е измита косата, нито ти е балсамирана, само че това е друга тематика.
Важната тематика в този момент е още по-друга. Даже не е по какъв начин „ хартиената мафия “ и „ вълшебната флашка “ вършат заедно отново на дреб изборното законодателство. На правилото на стартиране на лист хартия през офис машина за заличаване на ненужни документални листа хартия, чиято информация се къта на флашки.
Наистина значимото е, че Слава Богу, наближава Коледа, а не Великден, надлежно Цветница седем дни преди този момент. Щото с Коледата нещата са по-оптимистични даже и когато иде тирада за сформиране на БГ постоянно държавно управление. Не тъй като някой се е загрижил, че Коледата по нашите ширини е зимъска и би трябвало да се устиска по-стабилно най-малко до пролетта. Не, тъй като даже и през пролетта, когато всички разцъфва, няма по какъв начин да ни цъфнат налъмите.
Ето таман по тази причина е значимо, че наближава Коледа, а не Цветница и Великден. Защото като се изключи че през пролетта си проличава по какъв начин налъми не цъфтят – парче изсъхнало дърво са, въпреки и с каишка, коледно няма по какъв начин да кажеш, че държавно управление, но в действителност постоянно, ще има „ на върба в сряда “, че и върбите зимно време не цъфтят, даже и да не са изшлайфани на налъми. Както и на „ куков ден “ няма по какъв начин да речеш, щото кукувиците са отлетели на юг, а по нашите места се завръщат през април – таман за Великден. А на „ върба в сряда “ пък е обвързвано с Цветница (Връбница), която няма по какъв начин да се случи в сряда, тъй като постоянно е в неделята преди неделята на Великдена.
И по този начин видяно всичките тези фразеологии, които, както е видно, по никакъв начин не съвпаднат със сегашната предколедна обстановка, ни дават вярата, че въпреки всичко може пък този път, с този парламент, да се роди постоянна изпълнителна власт. Е то вярата умира последна, както пък сочи друга крилата фраза. Но въпреки това нищо не й пречи таман за Коледа скоропостижно да почине и предколедно-коледното въодушевление да се трансформира в нормалното ни в последно време предизборно-изборно.
И това ни го сочи освен фразеологичната национална мъдрост. Сочат ни го напълно „ празнично “ така наречен парламентарни политпартийни сили – дето не стопират като на „ празнична “ манифестация да маршируват от парламент на парламент. Тъкмо ни помахат от едно Народно събрание и към този момент са в идващото да си веят партийния избирателен флаг.
Ето и в този момент напълно предколедно няма какво друга да извадят от чувала с „ даровете “. Вадят си оцапаните хартии и олигавените флашки, до момента в който се вършат, че ще вършат държавно управление. Като в това време „ политическото говорене “ на тия всичките " политици " е за потребността от постоянна, а не на служебна власт. Само дето туй говорене точно на политиците, от които зависи думите да станат каузи, че и документи дори, е за „ някакво “ държавно управление.
И тук към този момент нещата се удрят право в некролога на вярата даже да е и Коледа, и Великден на куп. Защото „ някакво “ звучи без значение от сезона като „ някогаш “. Дето на диалект, фразеологично, преносно значи „ тъкмо в никакъв случай “. Който израз си е чист синоним и на цъфтежа на налъмите, и на куковия ден, и на върбата в сряда.
Така че „ някакво “ постоянно държавно управление към Коледа, дори и по Великден продължаваме да го следим „ през крив макарон “, до момента в който се опитваме „ да си забележим ушите без огледало “. И ще е по този начин с голяма възможност и следващата година по Коледа, до момента в който всевъзможни парламентарни сили се мислят за някакви, та да ни мотаят с „ някакво “, „ нещо като “ и „ кво да е “ държавно управление, единствено за съзвучие наричано постоянно. Понеже с нередовни политпартийци – още по-нередовни като държавници, няма по какъв начин нещо да е „ постоянно “.
А, тук му е мястото въпреки всичко да уточним какво значи „ неточен “. Много са смислите: неритмичен, променлив, не прави постоянно нещо, не извършва отговорностите си, погрешен, неправилен, неправилен, не дава отговор на никакви стандарти, повреден, развален. Дори непристоен съгласно по-остарялото прилагане на тази дума. Като в тази ситуация на тази „ неизправност “ с тая „ постоянна власт “ дето си я подмятат към този момент две години, най-приляга смисъла „ анормален “. Само дето обаче не е вманиачен тоя дето я яде баницата, а този, който му я дава.
Та, ха честита Коледа и радостна Нова година – и от питката, и от баницата (и на хартия, и на флашка) един шанс ни се пада – „ някакви “ си избори.
Важната тематика в този момент е още по-друга. Даже не е по какъв начин „ хартиената мафия “ и „ вълшебната флашка “ вършат заедно отново на дреб изборното законодателство. На правилото на стартиране на лист хартия през офис машина за заличаване на ненужни документални листа хартия, чиято информация се къта на флашки.
Наистина значимото е, че Слава Богу, наближава Коледа, а не Великден, надлежно Цветница седем дни преди този момент. Щото с Коледата нещата са по-оптимистични даже и когато иде тирада за сформиране на БГ постоянно държавно управление. Не тъй като някой се е загрижил, че Коледата по нашите ширини е зимъска и би трябвало да се устиска по-стабилно най-малко до пролетта. Не, тъй като даже и през пролетта, когато всички разцъфва, няма по какъв начин да ни цъфнат налъмите.
Ето таман по тази причина е значимо, че наближава Коледа, а не Цветница и Великден. Защото като се изключи че през пролетта си проличава по какъв начин налъми не цъфтят – парче изсъхнало дърво са, въпреки и с каишка, коледно няма по какъв начин да кажеш, че държавно управление, но в действителност постоянно, ще има „ на върба в сряда “, че и върбите зимно време не цъфтят, даже и да не са изшлайфани на налъми. Както и на „ куков ден “ няма по какъв начин да речеш, щото кукувиците са отлетели на юг, а по нашите места се завръщат през април – таман за Великден. А на „ върба в сряда “ пък е обвързвано с Цветница (Връбница), която няма по какъв начин да се случи в сряда, тъй като постоянно е в неделята преди неделята на Великдена.
И по този начин видяно всичките тези фразеологии, които, както е видно, по никакъв начин не съвпаднат със сегашната предколедна обстановка, ни дават вярата, че въпреки всичко може пък този път, с този парламент, да се роди постоянна изпълнителна власт. Е то вярата умира последна, както пък сочи друга крилата фраза. Но въпреки това нищо не й пречи таман за Коледа скоропостижно да почине и предколедно-коледното въодушевление да се трансформира в нормалното ни в последно време предизборно-изборно.
И това ни го сочи освен фразеологичната национална мъдрост. Сочат ни го напълно „ празнично “ така наречен парламентарни политпартийни сили – дето не стопират като на „ празнична “ манифестация да маршируват от парламент на парламент. Тъкмо ни помахат от едно Народно събрание и към този момент са в идващото да си веят партийния избирателен флаг.
Ето и в този момент напълно предколедно няма какво друга да извадят от чувала с „ даровете “. Вадят си оцапаните хартии и олигавените флашки, до момента в който се вършат, че ще вършат държавно управление. Като в това време „ политическото говорене “ на тия всичките " политици " е за потребността от постоянна, а не на служебна власт. Само дето туй говорене точно на политиците, от които зависи думите да станат каузи, че и документи дори, е за „ някакво “ държавно управление.
И тук към този момент нещата се удрят право в некролога на вярата даже да е и Коледа, и Великден на куп. Защото „ някакво “ звучи без значение от сезона като „ някогаш “. Дето на диалект, фразеологично, преносно значи „ тъкмо в никакъв случай “. Който израз си е чист синоним и на цъфтежа на налъмите, и на куковия ден, и на върбата в сряда.
Така че „ някакво “ постоянно държавно управление към Коледа, дори и по Великден продължаваме да го следим „ през крив макарон “, до момента в който се опитваме „ да си забележим ушите без огледало “. И ще е по този начин с голяма възможност и следващата година по Коледа, до момента в който всевъзможни парламентарни сили се мислят за някакви, та да ни мотаят с „ някакво “, „ нещо като “ и „ кво да е “ държавно управление, единствено за съзвучие наричано постоянно. Понеже с нередовни политпартийци – още по-нередовни като държавници, няма по какъв начин нещо да е „ постоянно “.
А, тук му е мястото въпреки всичко да уточним какво значи „ неточен “. Много са смислите: неритмичен, променлив, не прави постоянно нещо, не извършва отговорностите си, погрешен, неправилен, неправилен, не дава отговор на никакви стандарти, повреден, развален. Дори непристоен съгласно по-остарялото прилагане на тази дума. Като в тази ситуация на тази „ неизправност “ с тая „ постоянна власт “ дето си я подмятат към този момент две години, най-приляга смисъла „ анормален “. Само дето обаче не е вманиачен тоя дето я яде баницата, а този, който му я дава.
Та, ха честита Коледа и радостна Нова година – и от питката, и от баницата (и на хартия, и на флашка) един шанс ни се пада – „ някакви “ си избори.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ