Съветът на Европа пак настоя за намаляване на влиянието на главния прокурор във ВСС
До избора на новия Висш правосъден съвет през 2022 година българските управляващи би трябвало да вкарат подобаващи ограничения, с цел да понижат възможното въздействие на основния прокурор в институцията. Това е една от главните рекомендации в следващата към Съвета на Европа по осъществяването на решението " Колеви против България ", установило безконтролноста и безотчетността на основния прокурор и неналичието на гаранции за ефикасното му следствие в български условия. Това надалеч не е първото мнение на орган на Съвета на Европа, в което се приказва за мощната неофициална власт на основния прокурор върху Висш съдебен съвет, само че в този момент се слага в подтекста на новата фигура на необикновен прокурор за следствие на основния и даже се дефинира времеви небосвод.
Резолюцията, оповестена в петък, е първото мнение на орган на Съвета на Европа след приемането на законовите промени, с които се основава специфичен прокурор за следствие на основния прокурор и неговите заместници. Затова бе предстоящо с интерес от експертната общественост. До момента всички досегашни опити на ръководещите от ГЕРБ да изпълнят критериите на Съвета на Европа за приемане на механизъм за следствие на основния прокурор бяха отхвърляни като несъстоятелни още на равнище законопроект. Затова при последния си опит ръководещите смениха тактиката и форсираха приемането на закона за новия специфичен прокурор единствено за два месеца. Този път не бе поискано мнение на Венецианската комисия, макар заричането на управляващите, че ще го създадат. Нещо повече, писмото на шефа на дирекция " Права на индивида " към Съвета на Европа до българските управляващи с предварителни мнения по законопроекта преди гласуването му на първо четене на 19 януари. А при започване на януари, по време на чуване в мониторинговата група за народна власт към Европейския парламент, представител на Венецианската комисия дефинира концепцията за специфичен прокурор, който да проверява основния като " странна " и уточни, че тя няма аналог в света.
Какво споделя Комитетът на министрите
В резолюцията дипломатично се приветстват " забележителните старания, положени неотдавна от българските управляващи " за разработване на законовите промени, " които включват някои позитивни разпореждания ". Специално се приветства като значима стъпка въвеждането на правосъден надзор върху отводите на особения прокурор да стартира следствие по сигнал против основния прокурор. Същевременно, за следващ път българските управляващи се приканват да разширят правосъдния надзор върху всички отводи на прокуратурата за формиране на досъдебно произвеждане, което да бъде съпроводено от ограничения за отбягване на прекалено в допълнение натоварване на съдиите и прокурорите . Разширяването на правосъдния надзор би следвало да докара до известно " понижаване на евентуалното въздействие на основния прокурор измежду магистратите или неговото въздействие в прокуратурата, с оглед въвеждането на ефикасен механизъм за следствие ", се споделя в резолюцията.
Новата уредба, обаче, разкрива някои пропуски и дефекти, регистрира Комитетът на министрите. Най-същественият от тях е, " че предвид на сегашния формат на Висшия правосъден съвет тя може да не е задоволителна, с цел да се изключи въздействието на основния прокурор върху избора и отчетността на специфичен прокурор ", защото 11-те членове на Висш съдебен съвет от прокурорската гилдия, " могат да наложат несъгласие на сходни решения, да наложат претенденти, съгласувани с основния прокурор или да се трансфорат в главния съставен елемент на нужното болшинство ".
Висш съдебен съвет се състои от 25 членове, като 11 от тях са в Прокурорската гилдия, напълно доминирана от основния прокурор, който има мощно въздействие и върху Съдийската гилдия. Правилата за избор на новия специфичен прокурор плануват, че той се избира с квалифицирано болшинство от 15 гласа, което значи, че това не може да стане без прокурорската гилдия. В този точно подтекст се акцентира " значимостта на намаляването на всяко евентуално въздействие на основния прокурор във Висш съдебен съвет и на обмислянето на подобаващи ограничения в тази посока преди избора на нов Висш съдебен съвет през 2022 година "
Отново се слага въпросът и за мандата на новия специфичен прокурор, като от българските управляващи се чака мнение дали е належащо въвеждането на по-кратък мандат, " с цел да могат нужните промени да влязат в действие без излишно закъснение ". Първоначално законопроектът предвиждаше новият спецпрокурор по следствие на основния да е с мандат от 7 години, дефинитивно бе признато той да е 5 години. В писмото на шефа на дирекция " Права на индивида " към Съвета на Европа от 15 декември м.г. се предлага той да не надвишава три години, а българските управляващи възразиха, че това значи, че мандатът на специфичният прокурор ще изтича по време на мандата на основния, след което той ще би трябвало да се върне на предходната си позиция в йерархията на прокуратурата, т.е. под шапката на основния прокурор. Това в действителност е един от базисните проблеми в концепцията за избор на прокурор от системата, който да проверява основния и заместниците му. От Съвета на Европа предлагаха арбитър пъкъл хок, както и различна опция за кариерно развиване на проверяващия основния прокурор след мандата му отвън системата на прокуратурата.
Резолюцията, оповестена в петък, е първото мнение на орган на Съвета на Европа след приемането на законовите промени, с които се основава специфичен прокурор за следствие на основния прокурор и неговите заместници. Затова бе предстоящо с интерес от експертната общественост. До момента всички досегашни опити на ръководещите от ГЕРБ да изпълнят критериите на Съвета на Европа за приемане на механизъм за следствие на основния прокурор бяха отхвърляни като несъстоятелни още на равнище законопроект. Затова при последния си опит ръководещите смениха тактиката и форсираха приемането на закона за новия специфичен прокурор единствено за два месеца. Този път не бе поискано мнение на Венецианската комисия, макар заричането на управляващите, че ще го създадат. Нещо повече, писмото на шефа на дирекция " Права на индивида " към Съвета на Европа до българските управляващи с предварителни мнения по законопроекта преди гласуването му на първо четене на 19 януари. А при започване на януари, по време на чуване в мониторинговата група за народна власт към Европейския парламент, представител на Венецианската комисия дефинира концепцията за специфичен прокурор, който да проверява основния като " странна " и уточни, че тя няма аналог в света.
Какво споделя Комитетът на министрите
В резолюцията дипломатично се приветстват " забележителните старания, положени неотдавна от българските управляващи " за разработване на законовите промени, " които включват някои позитивни разпореждания ". Специално се приветства като значима стъпка въвеждането на правосъден надзор върху отводите на особения прокурор да стартира следствие по сигнал против основния прокурор. Същевременно, за следващ път българските управляващи се приканват да разширят правосъдния надзор върху всички отводи на прокуратурата за формиране на досъдебно произвеждане, което да бъде съпроводено от ограничения за отбягване на прекалено в допълнение натоварване на съдиите и прокурорите . Разширяването на правосъдния надзор би следвало да докара до известно " понижаване на евентуалното въздействие на основния прокурор измежду магистратите или неговото въздействие в прокуратурата, с оглед въвеждането на ефикасен механизъм за следствие ", се споделя в резолюцията.
Новата уредба, обаче, разкрива някои пропуски и дефекти, регистрира Комитетът на министрите. Най-същественият от тях е, " че предвид на сегашния формат на Висшия правосъден съвет тя може да не е задоволителна, с цел да се изключи въздействието на основния прокурор върху избора и отчетността на специфичен прокурор ", защото 11-те членове на Висш съдебен съвет от прокурорската гилдия, " могат да наложат несъгласие на сходни решения, да наложат претенденти, съгласувани с основния прокурор или да се трансфорат в главния съставен елемент на нужното болшинство ".
Висш съдебен съвет се състои от 25 членове, като 11 от тях са в Прокурорската гилдия, напълно доминирана от основния прокурор, който има мощно въздействие и върху Съдийската гилдия. Правилата за избор на новия специфичен прокурор плануват, че той се избира с квалифицирано болшинство от 15 гласа, което значи, че това не може да стане без прокурорската гилдия. В този точно подтекст се акцентира " значимостта на намаляването на всяко евентуално въздействие на основния прокурор във Висш съдебен съвет и на обмислянето на подобаващи ограничения в тази посока преди избора на нов Висш съдебен съвет през 2022 година "
Отново се слага въпросът и за мандата на новия специфичен прокурор, като от българските управляващи се чака мнение дали е належащо въвеждането на по-кратък мандат, " с цел да могат нужните промени да влязат в действие без излишно закъснение ". Първоначално законопроектът предвиждаше новият спецпрокурор по следствие на основния да е с мандат от 7 години, дефинитивно бе признато той да е 5 години. В писмото на шефа на дирекция " Права на индивида " към Съвета на Европа от 15 декември м.г. се предлага той да не надвишава три години, а българските управляващи възразиха, че това значи, че мандатът на специфичният прокурор ще изтича по време на мандата на основния, след което той ще би трябвало да се върне на предходната си позиция в йерархията на прокуратурата, т.е. под шапката на основния прокурор. Това в действителност е един от базисните проблеми в концепцията за избор на прокурор от системата, който да проверява основния и заместниците му. От Съвета на Европа предлагаха арбитър пъкъл хок, както и различна опция за кариерно развиване на проверяващия основния прокурор след мандата му отвън системата на прокуратурата.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ