България очаква до 330 млн. евро глоба от Брюксел за газов монопол
До 330 млн. евро санкция може да заплати България по делото на Европейската комисия против страната поради корист с господстващо състояние от държавния " Български енергиен холдинг " (БЕХ) и дъщерните му сдружения " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз ".
Размерът на санкцията беше обявен за първи път публично от министъра на енергетиката Теменужка Петкова в неделя пред БНР. Петкова сподели още, че държавното управление ще се съобрази с решението на Народното събрание делото да се апелира до край , вместо да се признае нарушаване, с цел да може глобата да бъде понижена. В петък депутатите задължиха Петкова да не признава нарушаването. Това опонира на първичния проект на държавното управление да признае газовия монопол и по този начин да се стигне до 30% понижение на глобата. Според адвокати решението на депутатите може да бъде подценено законно, защото министрите не са задължени да съблюдават решенията на Народното събрание, а единствено тези на Министерския съвет. Петкова обаче разгласи, че няма да се възползва от тази опция.
" Българският парламент се е произнесъл. Ние сме парламентарна република, това, което българският парламент е взел като решение, това ще бъде изпълнено ", разгласи в неделя Петкова.
България към този момент беше наказана от комисията за газовия монопол. Следващата стъпка е Брюксел да заведе второ дело за установяване на санкцията за страната поради нарушаването. " Не успяхме да стигнем до съглашение с Европейската комисия и оттук насетне разновидността е забранително решение. Това забранително решение съдържа размер на санкцията, която Европейската комисия ще дефинира. Тази санкция може да доближи до 10% от оборота на БЕХ. Максималният размер на санкцията би могъл да бъде 330 милиона евро ", разяснява Петкова и добави, че се надява сумата въпреки всичко да е по-малка. Според нея имало съображение за това, защото Европейската комисия сама отбелязвала, че нарушаването, почнало през 2007 година, е прекратено през 2015 година
Петкова разяснява, че в случай че България признае нарушаването, а не следва решението на Народното събрание за обжалване, санкцията за страната можело да бъде понижена с до 30% .
Разследването против БЕХ и дъщерните му газови сдружения стартира през юли 2013 година Мотивът беше, че злоупотребяват с монопола си и пречат на частни компании да получат достъп до газопреносната мрежа, с цел да могат да вземат участие на вътрешния пазар, както и че не са им разрешили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен. Жалбата бе импортирана от " Овергаз Инк ", която не съумя да обезпечи пренос за лични доставки, откакто " Булгаргаз " спря да ѝ продава синьо гориво. В допълнение компанията на Сашо Дончев в края на 2015 година бе отрязана от доставки и от " Газпром ", въпреки съветската компания да бе акционер в бракоразвод в сдружението. Според " Овергаз " това е станало в сделка с българската страна, вследствие на което в края на 2016 година компанията заведе арбитражен иск против България за 202.5 млн. евро, поради създавани спънки пред бизнеса ѝ и тъй като нарушава разпоредбите на Енергийната харта за отбрана на вложенията.
По наказателната процедура Еврокомисията предложи част от " Булгартрансгаз " и притежаваната от сдружението мрежа да бъдат продадени на стратегически вложител, само че тази опция бе изрично отхвърлена от премиера Бойко Борисов по време на предходния му мандат, а същата позиция се пази и в този момент. Освен опазване на суверенитета на газовата мрежа, вероятен претекст за това е и желанието на Борисов да построи газов хъб на територията на страната.
Петкова за следващ път разяснява и отчета на Българската академия на науките за АЕЦ " Белене ". Според нея той е дал безапелационен позитивен отговор за това дали е нужна нова атомна мощ. Петкова за следващ път съобщи, че окончателното решение по въпроса ще бъде взето от Народното събрание.
Размерът на санкцията беше обявен за първи път публично от министъра на енергетиката Теменужка Петкова в неделя пред БНР. Петкова сподели още, че държавното управление ще се съобрази с решението на Народното събрание делото да се апелира до край , вместо да се признае нарушаване, с цел да може глобата да бъде понижена. В петък депутатите задължиха Петкова да не признава нарушаването. Това опонира на първичния проект на държавното управление да признае газовия монопол и по този начин да се стигне до 30% понижение на глобата. Според адвокати решението на депутатите може да бъде подценено законно, защото министрите не са задължени да съблюдават решенията на Народното събрание, а единствено тези на Министерския съвет. Петкова обаче разгласи, че няма да се възползва от тази опция.
" Българският парламент се е произнесъл. Ние сме парламентарна република, това, което българският парламент е взел като решение, това ще бъде изпълнено ", разгласи в неделя Петкова.
България към този момент беше наказана от комисията за газовия монопол. Следващата стъпка е Брюксел да заведе второ дело за установяване на санкцията за страната поради нарушаването. " Не успяхме да стигнем до съглашение с Европейската комисия и оттук насетне разновидността е забранително решение. Това забранително решение съдържа размер на санкцията, която Европейската комисия ще дефинира. Тази санкция може да доближи до 10% от оборота на БЕХ. Максималният размер на санкцията би могъл да бъде 330 милиона евро ", разяснява Петкова и добави, че се надява сумата въпреки всичко да е по-малка. Според нея имало съображение за това, защото Европейската комисия сама отбелязвала, че нарушаването, почнало през 2007 година, е прекратено през 2015 година
Петкова разяснява, че в случай че България признае нарушаването, а не следва решението на Народното събрание за обжалване, санкцията за страната можело да бъде понижена с до 30% .
Разследването против БЕХ и дъщерните му газови сдружения стартира през юли 2013 година Мотивът беше, че злоупотребяват с монопола си и пречат на частни компании да получат достъп до газопреносната мрежа, с цел да могат да вземат участие на вътрешния пазар, както и че не са им разрешили да съхраняват свое гориво в газохранилището в Чирен. Жалбата бе импортирана от " Овергаз Инк ", която не съумя да обезпечи пренос за лични доставки, откакто " Булгаргаз " спря да ѝ продава синьо гориво. В допълнение компанията на Сашо Дончев в края на 2015 година бе отрязана от доставки и от " Газпром ", въпреки съветската компания да бе акционер в бракоразвод в сдружението. Според " Овергаз " това е станало в сделка с българската страна, вследствие на което в края на 2016 година компанията заведе арбитражен иск против България за 202.5 млн. евро, поради създавани спънки пред бизнеса ѝ и тъй като нарушава разпоредбите на Енергийната харта за отбрана на вложенията.
По наказателната процедура Еврокомисията предложи част от " Булгартрансгаз " и притежаваната от сдружението мрежа да бъдат продадени на стратегически вложител, само че тази опция бе изрично отхвърлена от премиера Бойко Борисов по време на предходния му мандат, а същата позиция се пази и в този момент. Освен опазване на суверенитета на газовата мрежа, вероятен претекст за това е и желанието на Борисов да построи газов хъб на територията на страната.
Петкова за следващ път разяснява и отчета на Българската академия на науките за АЕЦ " Белене ". Според нея той е дал безапелационен позитивен отговор за това дали е нужна нова атомна мощ. Петкова за следващ път съобщи, че окончателното решение по въпроса ще бъде взето от Народното събрание.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ