Kак действат психеделиците върху мозъка и как облекчават депресията
До 30% от хората с меланхолия не реагират на лекуване с антидепресанти. Това може да се дължи на биологични разликите сред пациентите и обстоятелството, че постоянно е належащо доста време, с цел да се реагира на медикаментите – а някои хора се отхвърлят от тях преди този момент време да е пристигнало. Така че има незабавна потребност от разширение на палитрата от медикаменти, налични за тях.
През последните години вниманието се насочи към психотропните решения – като псилоцибин, дейното съединяване в халюциногенните гъби. Въпреки редица клинични изследвания, които демонстрират, че той може бързо да лекува меланхолия, в това число тревога и меланхолия, свързани с рака, малко се знае за това по какъв начин в действителност работи в мозъка.
Сега две скорошни изследвания, оповестени в The New England Journal of Medicine и Nature Medicine, хвърлят малко светлина върху този тайнствен развой.
Псилоцибинът е халюциноген, който трансформира реакцията на мозъка към химикал, наименуван серотонин. Когато се разгражда от черния дроб (до „ псилоцин “), той изкривява съзнанието и усещанията за действителността у ползвателя му.
Предишни изследвания, благодарение на функционално сканиране на мозъка с MRI (fMRI), демонстрират, че псилоцибинът наподобява понижава интензивността в медиалната префронтална кора – област на мозъка, която оказва помощ за контролиране на редица когнитивни функционалности, в това число внимание, надзор на реакциите, навиците и паметта. Съединението също по този начин понижава връзките сред тази област и сингулатния кортекс, област, която може да играе роля в регулирането на паметта и страстите.
Активната връзка сред тези две мозъчни области нормално е функционалност на мрежата на мозъка, която е дейна, когато почиваме или се фокусираме върху нещо в мозъка ни, може би си спомняме за предишното, представяме си бъдещето или мислим за себе си или за другите. Така посредством понижаване на интензивността на мрежата, псилоцибинът може да отстрани рестриктивните мерки на вътрешното „ Аз “ – по тази причина потребителите приказват за „ отваряне на мозъка “ и за нараснало усещане на света към тях.
Т. нар. „ мисловно предъвкване “ или руминацията, положението да си „ затънал “ в отрицателни мисли, изключително за себе си, е признак на депресията и ние знаем, че пациентите с по-високи равнища на отрицателна руминация са склонни да демонстрират нараснала интензивност в мрежата, упомената нагоре, спрямо други мрежи, когато са неподвижен – те безусловно стават по-малко дружелюбни към света към тях. Остава да се види обаче дали признаците на меланхолия предизвикват тази изменена интензивност или дали тези с по-активна мрежа са по-податливи на меланхолия.
Най-убедителното доказателство за това по какъв начин работи псилоцибинът идва от изследване, което съпоставя група от депресирани хора, които одобряват псилоцибин, с такива, които одобряват антидепресантното лекарство есциталопрам – проучване, което в никакъв случай не е правено преди. То е в допълнение оценено благодарение на мозъчни сканирания с fMRI и резултатите са съпоставени с други открития с fMRI от настрана скорошно клинично изследване.
Само един ден след първата доза псилоцибин, измерванията с fMRI разкриват изцяло увеличение на свързаността сред другите мрежи на мозъка, които нормално са понижени при хората с тежка меланхолия. Важната за нас мрежа е по едно и също време понижена, до момента в който свързаността сред нея и други мрежи е увеличена – което удостоверява предходни, по-малки изследвания.
Мозъците на хората, които одобряват есциталопрам, въпреки това, не демонстрират смяна в свързаността сред нашата мрежата и други мозъчни мрежи 6 седмици след началото на лекуването. Възможно е този препарат да докара до промени в по-късен миг. Но бързото начало на антидепресантния резултат на псилоцибин значи, че той може да е съвършен за хора, които не реагират на съществуващите антидепресанти.
Проучването допуска, че следеният резултат може да се дължи на това, че псилоцибинът има по-концентрирано деяние върху рецепторите в мозъка, наречени „ серотонинергични 5-HT2A рецептори “, в сравнение с есциталопрам. Тези рецептори се задействат от серотонин и са дейни в мозъчните области на мрежата. Вече знаем, че свързването на псилоцибина с тези рецептори води до психеделични резултати. Все отново следва да се изследва по какъв начин тъкмо тяхното активиране води до промени в мрежовата съгласуваност.
