Дневник публикува словото на държавния глава Румен Радев на връх

" Дневник " разгласява словото на президента Румен Радев на връх Шипка по случай отбелязването на 142 години от Освобождението на България. Скъпи сънародници, Благодаря ви, че на Трети март още веднъж сте хиляди на Шипка, този храм на българската героизъм. Тук, на този връх, " затрупан с бели кости и с кървясъл мъх ", се взема решение изходът от войната. Съдбата го поверява в ръцете на няколко хиляди български опълченци и бойците от Брянския и Орловския полк. Техният подвиг ще пречупи морално поробителя и ще отвори пътя към Освобождението. Каква ли щеше да бъде ориста на България през днешния ден, в случай че тези велики българи се бяха поддали на " вируса " на операцията, на " вируса " на страха, на " вируса " на примирението, на " вируса " на слабоволието? Но те устояха и не се поддадоха, както всички вас, за които дългът към паметта е свят и безвъзвратен. Преди 142 години България възкръсва след петвековното османско робство. Под знамената на съветската войска се сражаваха хиляди воини от доста нации на необятната империя. За доста от тях нашата земя се оказа финален дом. Дълбок реверанс пред паметта на всички, които поставиха костите си за България. 142 години българската страна устоя на историческите ветрове и запази своя суверенитет. Но той не е даденост. Суверенитетът изисква осъзнаване на националния интерес и воля да бъде отстояван. От нас зависи през днешния ден да го опазим, да го пазим и в бъдните години. През годините доста политици пренебрегваха и оспорваха Трети март. Правят го и през днешния ден. Много манипулатори се опитваха да изопачават историята за политическа приложимост. Те атакуваха истината с настървението, с което пълчищата на поробителя в миналото щурмуваха Шипка. Но и едните, и другите претърпяха проваляне. Защото хиляди почтени българи като вас през днешния ден отстояваха историческата памет с разсъдък и със сърцата си. Със смиреното си наличие на този връх. Тези хора аз назовавам " опълченците на историческата памет " и това сте всички вие, скъпи сънародници. Към вас е моята признателност. Вечна памет за героите! Да живее България!