Дневник препечатва текста от Дойче веле. Заглавието е на редакцията.

" Дневник " препечатва текста от " Дойче веле ". Заглавието е на редакцията.

Какво считат да вършат ръководещите, в случай че изгубят идните евроизбори? Първата част от отговора им може да се одобри изцяло съществено: ще продължат да ръководят и ще довършат мандата си. Едва ли някой е очаквал да чуе нещо друго.

Оттук нататък обаче поръчката им звучи по-скоро като подбив. Щели да продължат да показват " висока социална сензитивност ", да дават " персонален образец за носене на политическа отговорност ", да подсигуряват, че " властта не е привилегия, а отговорност и висок персонален ангажимент ", да предотвратяват " всеки опит това доверие (на гласоподавателите - бел.ред.) да бъде разрушено със подозрения за корупция и злоупотреби ", да образуват " нов жанр на политическо държание ".

Кръпка върху кръпка

Най-смешно от всичко обаче е обещанието да вършат промени. Смешно, само че и малко плашещо, като се има поради какви им бяха промените до момента. За илюстрация ето няколко настоящи сюжета от последните дни.

Те може и да (се вършат, че) са не запомнили, само че ние помним: скоро ще се навърши година и половина, откогато следващият министър гръмко разгласи началото на следващата (най-решителната досега) промяна в опазването на здравето. Осем месеца по-късно бе показан нещо като нов модел, който втрещи всички с недомислието си. Последваха все по-затихващи известия за някакви експертни разбори и работни групи. А през днешния ден, след гръмовното начало, към този момент никой не обелва и дума за промяна и нов модел.

За сметка на това бомбите на недоволството в системата гърмят една след друга: разнообразни групи пациенти, незабавната помощ, обособени лечебни заведения, медицинските сестри... В последните дни работещите в единствената педиатрична болница блокират булеварди, заплашват да спрат работа и групово да изоставен. Скоро сигурно ще ги последват и други. Защото систематичните проблеми и парадокси се натрупат и задълбочават, а ръководещите се пробват да се измъкнат от тях на дребно и на парче.

Въобще в България по този начин наречените промени са като безчет кръпки, безсистемно насъбрани върху разпадаща се остаряла дреха.

Агония до безкрайност

Тези дни за следващ път се оказа, че българският бизнес заплаща най-високата в Европейски Съюз цена за електрически ток. Заради тройно понижаване на количествата, предлагани на енергийната борса, цената скочила двойно. Т.нар. свободен пазар е манипулиран от страната и нейната Национална електрическа компания, налице са всички признаци за проведена незаконна група, настояват работодателските организации.

Въпреки че енергетиката крие благоприятни условия за далавери, това изказване е пресилено, а обяснението е доста по-просто. Управляващите дават благо и драго единствено и единствено да не позволен повишаване на тока за популацията, заради което отсрочват реформирането на бранша и от ден на ден се оплитат в комплицирани фокуси с всевъзможни цени, преференции, такси, квоти, изравнявания и прочие. В резултат самата енергетика затъва в големи отговорности. И тъй като изборите се вземат решение от дребните, а не от едрите консуматори на сила, тежестта се трансферира върху бизнеса. Затова и, назад на икономическата логичност и на практиката в цяла Европа, той заплаща по-високи цени за тока, в сравнение с останалите.

В края на краищата обаче сметката заплащат всички. Защото изкривяванията в енергетиката водят до по-ниска конкурентоспособност и по-нисък стопански напредък, което пък значи по-малко работни места и по-ниски приходи. Колкото повече се отсрочват промените, толкоз по-голяма става тази сметка.

Въобще в България по този начин наречените промени са мъка до безкрайност. Нещо като да те колят с тъп нож.

Мимикрия и реплика на активност

" Силен акцент " щял да бъде подложен върху правосъдната промяна. Ето настоящи образци и за нея - до каква степен беше докарана и накъде се е запътила.

Още един арбитър наруши мълчанието и описа по какъв начин стават назначенията в правосъдната система - подмолно, на потайни ресторантски срещи, в тясно взаимоотношение сред " самостоятелни " магистрати и политици (в случая - " прочут корпулентен политик " ), които би трябвало да бъдат уверени, че утвърдените претенденти след това няма " да се отметнат " от поетите задължения. Историята е шокираща, само че не и изненадваща - просто удостоверява всеобщите съмнения за слепване на управляващите. Не по-малко шокиращо е, че към този момент цялостен месец Висш съдебен съвет, който по конституция е предназначен да пази независимостта на правосъдната власт, си мълчи все едно нищо не се е случило. Но и това не е изненада.

До какво водят зависимостите в правосъдната власт се видя в последно време в целия противен развой против Иванчева - от показния ѝ арест до показно строгата присъда (ако беше умъртвила някого, можеше да ѝ се размине по-леко).

Сега приоритет било да се извърши рекомендацията на Европейската комисия за въвеждане на надзор и опция за следствие на ръководителите на двете висши съдилища и на основния прокурор. Само дето този приоритет се крепи на една настойчиво поддържана илюзия за вътрешна приложимост. Защото упоменатата рекомендация се отнася единствено и само до основния прокурор, който, за разлика от двамата ръководители на висшите съдилища, има неограничена и безконтролна власт и не предстои на следствие от никого. Надеждата е номерът да мине и пред Европейска комисия, а толкоз дразнещият ги механизъм за наблюдаване да бъде преустановен.

Въобще в България по този начин наречените промени неведнъж не са нищо повече от мимикрия и реплика на активност.

Заради всичко това обещанието на днешните ръководещи, че ще продължат да вършат промени, е и смешно, и плашещо. За страдание обаче нищо по-различно не може да се чака и от тези, които от " втора линия " са се засилили към властта.