Предци на 5% от хората: Тайван се помирява с "оригиналните си собственици"
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
" За да попаднеш в небесния дом на предците, би трябвало да преминеш по баснословен мост дъга ", спомня си млад боец на екрана през 1930 година думи на татко си, без да знае, че близо до него врагът овладява наблюдателницата в селото му. " Духовете, които го охраняват, ще кажат: " Покажи си ръцете. Да забележим опетнени ли са с кръв, която не може да се отмие. Там има място и за дамите, които са се трудили и имат същински мазоли по ръцете. В отвъдното може да такат тъкани, сходни на дъгата. "
Деветдесет години по-късно съвсем същата наблюдателница в друго село на север събира посетители от Европа; под нея пробват палмово вино, пробват месо от глиган, което сами са изпекли, ориз, приготвен в отсечен от тях бамбук, гледат към клоните, с които ги " бият ", с цел да изгонят COVID-19, с изненада, бързо отстъпила на смеха.
След още няколко часа същият мъж от 1930 година, само че малко по-възрастен, поправя преводача, китаец, сбъркал името на кино лентата в диалог с сътрудници пастори пред европейците на баскетболното игрище на презвитерианска черква. Актьорът свещеник Нолай Пихо към този момент не загатва " Воините на дъгата ", най-скъпата кинопродукция в тайванската история. Почти не приказва, а кима.
обаче припомня за героя му: " Нищо, че съм на 62. Ако Китай нападне, се обличам и отивам в армията. "
Предците на 5% от човечеството
Докато японците ръководят Тайван, се изправят пред въстание на племена, живели там хиляди години, потушено с кръв - събитието от " Воините на дъгата ". Днес светът постоянно свързва Тайван с Китай поради претенциите на Пекин. Нито Пихо, нито съратниците му пред презвитерианската черква обаче са китайци; поради произхода си другата седмица посрещат особено основан за тях празник.
Те са част от близо 560 хиляди коренни жители на острова, населявали го хиляди години. Докато преобладаващият етнос хан се заражда във Великата китайска низина, предците на тези нации към този момент се разселват от Нова Зеландия и чилийския Великденски остров в Тихия океан до Мадагаскар в Индийския.
Миграцията от Тайван поставя основите на обединилата съвсем 390 млн. души австронезийска езикова група - пет % от хората в света. Останалите на самия остров обаче за няколко века се изправят холандско-португалски нападения и китайска анексия през 17 в.; японска колонизация през 1895 г.; издевателства от китайци националисти, избягали от китайците комунисти и изключили завареното население от националния си план, Република Китай (Тайван). За цялата тази история Пекин ги ръководи общо под 300 години.
Днес тайванската страна избира да протегне ръка на 16-те племена в опит да ги опази; в случай че не е късно.
" Дневник " посети представители на коренните нации дружно с други европейски медии в края на предходната година като част от пътешестване до Тайван, проведено от чешката фондация " Бакала ". Пред очите на публицистите се оказа една от голям брой общности, чийто живот се трансформира в борба за запазване, само че и за оцеляване, с равнища на претовареност и стандарти под междинните за Тайван, само че и с проблеми, познати в целия свят.
Надеждата в тази общественост не е изгубена - не и след признанието на властта, че щастието на една група не трябва да се гради върху нещастието на друга. Разговарялите с " Дневник " представители на коренните нации ясно демонстрираха, че за тях ръководещите на острова са събратя, към които имат упования, само че тези на континента - източник на опасност, която ще ги върне с десетилетия обратно.
© Tony Coolidge
Промените идват малко по малко
Преди диалога с пасторите Уан Дзюн Ер, на 78 години, обикаля улиците на село Транан. Стените са изрисувани със подиуми, останали в предишното, само че то живее в насечения език, в облеклата, в песните. Гласът е значим в изолираните планински общности, където звукът предава посланието най-лесно до другото село. Ер запява " Тиха нощ, свята нощ ", само че на китайски. Сеща се за нея и тъй като наближава един от най-важните за общността му празници - Коледа, донесена дружно с християнството от европейски мисионери.
Старейшината демонстрира шапката си за лов. Шарката по нея, ромбове с кръгчета, символизира " очите на предците ", които оказват помощ при лова. " Очи " са и кръгчетата по пътя: вплетени с кръстове като буквата х ( " не правете неприятни неща " ), те наподобяват на безконечен морски шах по улицата, единение на мъжкото и женското начало.
© Tony Coolidge
" Човек " е и думата, от която произтича името на народа - атаял (според тайванските власти) или таял/таян (според общностите) е една от най-големите групи, към 90 хиляди души. Общността на Уан Дзюн Ер е сгушена в планините в сърцето на Северен Тайван, на по-малко от час път в окръг Улай, от столицата Тайпе; други стигат до живописното източно крайбрежие.
Уан Дзюн Ер регистрира, че дружно с предците от ден на ден ги следят и туристите, до момента в който страната пробва да сътвори благоприятни условия за прехранване. " Нямаме нищо срещу тях. Продаваме им стоките си. "
В културата си разделяме. Никога не ловим единствено за себе си, постоянно единствено за общността. И не прекаляваме, с цел да пазим екологичния баланс.Уан Дзюн Ер, старейшина на таян
Признава обаче, че животът се трансформира и всички се приспособяват към него. Хрътките и клопките за лов отстъпват на пушките. " Използваме и очила за нощно виждане, като в Украйна ", усмихва се.
Притежаването на оръжия (макар и единствено ловни), другояче неразрешени в Тайван, отделя коренните нации от останалите поданици и припомня за изминатия дълъг път.
Сто години обсебеност: по какъв начин Китай трансформира Тайван в център на света
Преди век японците пробват да " облагородят " " диваците " с труд. Забраняват татуировките, забележими на лицата по стените. " Първата им функционалност е за различаване ", споделя Ер. " Показват, че сте от таян. Ако ги нямате и влезете в територията на таян, ще ви вземат главата. Трябват ви татуировки на лицето, преди да се ожените и омъжите. " Воините с тях, счита той, били по-свирепи, и още се носела славата, че взимали главите на победените (отмряла по това време практика).
Трябва да можете да плетете, в случай че сте жена, и да ловите - в случай че сме мъж.Уан Дзюн Ер, старейшина на таян
Пристигането на 2 млн. китайци от континента в хода на гражданската война през 40-те години на предишния век не усъвършенства живота им. На 28 февруари 1947 година въстание против властта на националистите " Гуоминдан " и новодошлите, потушено с кръв, води до 40 години политически репресии; във времето на " Белия гнет " умират минимум 18 хиляди души, измежду тях са и голям брой водачи на коренните нации. Земята им е отнета, дружно с признаването на обособените им култури.
Докато Тайван остава еднопартиен властнически режим - през съвсем цялата Студена война - нищо не се усъвършенства за тях.
" Преди 1986 година коренните нации се считат за диваци ", споделя Тони Куулидж, изпълнителен шеф на неправителствената организация " Атаял ", която запознаването с и развиването на коренните нации. " Целта им (на ръководещите Тайван националисти " Гуоминдан " - бел. ред.) е да създадат от всеки китайски гражданн, китайски родолюбец. Никакви други култури не могат да се практикуват. Когато японците колонизират, най-малко оставят другите с културите им. "
© Tony Coolidge
С първия лъх на демократизацията стартират и измененията.
През 1996 година, посред огромно тържество, Тайван основава и Съвет за коренните нации, в който всеки записал се може да получи специфични помощи. В формалните документи имената могат да се изписват на латиница (културите им не са писмени). Получават квоти в Народното събрание и помощи. Езиците им са приети, а учебните заведения биват насърчавани да ги преподават. От предходната година компенсацията за репресирани фамилии се удвои до 12 млн. тайвански $ или 390 хиляди щатски.
" Високите стени на безразличието ще рухнат "
През 2016 година необикновена гала се разиграва пред президентския замък. Племена в пъстри празнични одежди влизат едно по едно. Духовни водачи се включват в молитва на майчините си езици; всеки я приключва на мандарин.
Минути по-късно пред тях застава първият президент с генезис, обвързван с коренните нации. Месеци след идването си на власт през 2016 година Цай Ин-уън се готви да се извини. Избира за това 1 август, датата, на която 22 години по-рано " планинските нации " стават " коренни " и която от 2016-а е техен празник. В си ги назовава " истински притежатели ". " Миналото си е минало, ставаме нови. Системите ни отмират. Високите стени на безразличието ще рухнат. Ще забележим нов ред в страната си, в тази нова епоха ", споделя президентът от Демократичната прогресивна партия, главен съперник на " Гуоминдан ".
Преди 400 година тук имаше хора с обичаи, език, традиции. Нападнаха ги, без да питат, и те бяха маргинализирани в земята, която познават най-добре. Успехът на една етническа група не може да е за сметка на страданието на друга. Трябва да се надигнем пред историята. Казваха, че Тайван няма история, а коренните нации са били тук хиляди години. Поднасям им извиненията си.Цай Ин-уън, президент на Тайван
Цай основава нова конструкция за коренните нации: комисия за закононарушенията на предходния режим. Работата ще отнеме години, а и циничните наблюдаващи виждат в дейностите ѝ поредна стъпка за разграничение от Китай.
Тайван обаче има защо да се извинява. Неизвестно е каква част от коренното население са асимилирани или премахнати. Майчините им езици са неразрешени. Жителите губят земя, част от която няма да си върнат. В Улай, заради близостта на реката до Тайпе и смисъла за водоснабдяването му, те нямат право на независима земеделска активност.
Някои култури са изключително тежко наранени. На Острова на орхидеите (известен измежду локалните и като Острова на човешките същества) югоизточно от Тайван племето тао или ями дълго живее в естетика със земята и водата. Роди ли се наследник, татко му и майка му засаждат дърво. От него, когато детето порасне, му вършат кану, с цел да може да лови рибата си. Част от домовете им обичайно са подземен - поради тайфуните. Японците затварят Острова на орхидеите за туристи, с цел да учат тао; Република Китай не анулира възбраната до 1967 година, 15 години по-късно го трансформира в хранилище за нуклеарни боклуци.
Алкохол, ножове и снаряди: островите на Тайван в сянката на Китай
През 2016 година 80-годишен представител на ями е поканен в двореца на трибуната, до момента в който Цай се извинява.
© Tony Coolidge
" Възстановяването на културата стартира да се случва в Тайван, а демократичните водачи - да признават значимостта на коренните нации ", продължава в Тони Куулидж. Някога майка му заобикаля да приказва за предишното: той дълго не схваща, че тя е атаял. Днес и той споделя: " Аз съм частично атаял и децата ми го научиха. Аз съм доста възрастен, само че на тях езикът им дава доста благоприятни условия. Учени, които знаят локалния си език, биват канени в университети из Европа. "
Потърсената амнистия и доброжелателните политики обаче няма да е задоволителна: животът на коренните нации се трансформира.
Втората част на описа за коренните нации четете идната седмица в " Дневник ".
" За да попаднеш в небесния дом на предците, би трябвало да преминеш по баснословен мост дъга ", спомня си млад боец на екрана през 1930 година думи на татко си, без да знае, че близо до него врагът овладява наблюдателницата в селото му. " Духовете, които го охраняват, ще кажат: " Покажи си ръцете. Да забележим опетнени ли са с кръв, която не може да се отмие. Там има място и за дамите, които са се трудили и имат същински мазоли по ръцете. В отвъдното може да такат тъкани, сходни на дъгата. "
Деветдесет години по-късно съвсем същата наблюдателница в друго село на север събира посетители от Европа; под нея пробват палмово вино, пробват месо от глиган, което сами са изпекли, ориз, приготвен в отсечен от тях бамбук, гледат към клоните, с които ги " бият ", с цел да изгонят COVID-19, с изненада, бързо отстъпила на смеха.
След още няколко часа същият мъж от 1930 година, само че малко по-възрастен, поправя преводача, китаец, сбъркал името на кино лентата в диалог с сътрудници пастори пред европейците на баскетболното игрище на презвитерианска черква. Актьорът свещеник Нолай Пихо към този момент не загатва " Воините на дъгата ", най-скъпата кинопродукция в тайванската история. Почти не приказва, а кима.
обаче припомня за героя му: " Нищо, че съм на 62. Ако Китай нападне, се обличам и отивам в армията. "
Предците на 5% от човечеството
Докато японците ръководят Тайван, се изправят пред въстание на племена, живели там хиляди години, потушено с кръв - събитието от " Воините на дъгата ". Днес светът постоянно свързва Тайван с Китай поради претенциите на Пекин. Нито Пихо, нито съратниците му пред презвитерианската черква обаче са китайци; поради произхода си другата седмица посрещат особено основан за тях празник.
Те са част от близо 560 хиляди коренни жители на острова, населявали го хиляди години. Докато преобладаващият етнос хан се заражда във Великата китайска низина, предците на тези нации към този момент се разселват от Нова Зеландия и чилийския Великденски остров в Тихия океан до Мадагаскар в Индийския.
Миграцията от Тайван поставя основите на обединилата съвсем 390 млн. души австронезийска езикова група - пет % от хората в света. Останалите на самия остров обаче за няколко века се изправят холандско-португалски нападения и китайска анексия през 17 в.; японска колонизация през 1895 г.; издевателства от китайци националисти, избягали от китайците комунисти и изключили завареното население от националния си план, Република Китай (Тайван). За цялата тази история Пекин ги ръководи общо под 300 години.
Днес тайванската страна избира да протегне ръка на 16-те племена в опит да ги опази; в случай че не е късно.
" Дневник " посети представители на коренните нации дружно с други европейски медии в края на предходната година като част от пътешестване до Тайван, проведено от чешката фондация " Бакала ". Пред очите на публицистите се оказа една от голям брой общности, чийто живот се трансформира в борба за запазване, само че и за оцеляване, с равнища на претовареност и стандарти под междинните за Тайван, само че и с проблеми, познати в целия свят.
Надеждата в тази общественост не е изгубена - не и след признанието на властта, че щастието на една група не трябва да се гради върху нещастието на друга. Разговарялите с " Дневник " представители на коренните нации ясно демонстрираха, че за тях ръководещите на острова са събратя, към които имат упования, само че тези на континента - източник на опасност, която ще ги върне с десетилетия обратно.
© Tony Coolidge
Промените идват малко по малко
Преди диалога с пасторите Уан Дзюн Ер, на 78 години, обикаля улиците на село Транан. Стените са изрисувани със подиуми, останали в предишното, само че то живее в насечения език, в облеклата, в песните. Гласът е значим в изолираните планински общности, където звукът предава посланието най-лесно до другото село. Ер запява " Тиха нощ, свята нощ ", само че на китайски. Сеща се за нея и тъй като наближава един от най-важните за общността му празници - Коледа, донесена дружно с християнството от европейски мисионери.
Старейшината демонстрира шапката си за лов. Шарката по нея, ромбове с кръгчета, символизира " очите на предците ", които оказват помощ при лова. " Очи " са и кръгчетата по пътя: вплетени с кръстове като буквата х ( " не правете неприятни неща " ), те наподобяват на безконечен морски шах по улицата, единение на мъжкото и женското начало.
© Tony Coolidge
" Човек " е и думата, от която произтича името на народа - атаял (според тайванските власти) или таял/таян (според общностите) е една от най-големите групи, към 90 хиляди души. Общността на Уан Дзюн Ер е сгушена в планините в сърцето на Северен Тайван, на по-малко от час път в окръг Улай, от столицата Тайпе; други стигат до живописното източно крайбрежие.
Уан Дзюн Ер регистрира, че дружно с предците от ден на ден ги следят и туристите, до момента в който страната пробва да сътвори благоприятни условия за прехранване. " Нямаме нищо срещу тях. Продаваме им стоките си. "
В културата си разделяме. Никога не ловим единствено за себе си, постоянно единствено за общността. И не прекаляваме, с цел да пазим екологичния баланс.Уан Дзюн Ер, старейшина на таян
Признава обаче, че животът се трансформира и всички се приспособяват към него. Хрътките и клопките за лов отстъпват на пушките. " Използваме и очила за нощно виждане, като в Украйна ", усмихва се.
Притежаването на оръжия (макар и единствено ловни), другояче неразрешени в Тайван, отделя коренните нации от останалите поданици и припомня за изминатия дълъг път.
Сто години обсебеност: по какъв начин Китай трансформира Тайван в център на света Преди век японците пробват да " облагородят " " диваците " с труд. Забраняват татуировките, забележими на лицата по стените. " Първата им функционалност е за различаване ", споделя Ер. " Показват, че сте от таян. Ако ги нямате и влезете в територията на таян, ще ви вземат главата. Трябват ви татуировки на лицето, преди да се ожените и омъжите. " Воините с тях, счита той, били по-свирепи, и още се носела славата, че взимали главите на победените (отмряла по това време практика).
Трябва да можете да плетете, в случай че сте жена, и да ловите - в случай че сме мъж.Уан Дзюн Ер, старейшина на таян
Пристигането на 2 млн. китайци от континента в хода на гражданската война през 40-те години на предишния век не усъвършенства живота им. На 28 февруари 1947 година въстание против властта на националистите " Гуоминдан " и новодошлите, потушено с кръв, води до 40 години политически репресии; във времето на " Белия гнет " умират минимум 18 хиляди души, измежду тях са и голям брой водачи на коренните нации. Земята им е отнета, дружно с признаването на обособените им култури.
Докато Тайван остава еднопартиен властнически режим - през съвсем цялата Студена война - нищо не се усъвършенства за тях.
" Преди 1986 година коренните нации се считат за диваци ", споделя Тони Куулидж, изпълнителен шеф на неправителствената организация " Атаял ", която запознаването с и развиването на коренните нации. " Целта им (на ръководещите Тайван националисти " Гуоминдан " - бел. ред.) е да създадат от всеки китайски гражданн, китайски родолюбец. Никакви други култури не могат да се практикуват. Когато японците колонизират, най-малко оставят другите с културите им. "
© Tony Coolidge
С първия лъх на демократизацията стартират и измененията.
През 1996 година, посред огромно тържество, Тайван основава и Съвет за коренните нации, в който всеки записал се може да получи специфични помощи. В формалните документи имената могат да се изписват на латиница (културите им не са писмени). Получават квоти в Народното събрание и помощи. Езиците им са приети, а учебните заведения биват насърчавани да ги преподават. От предходната година компенсацията за репресирани фамилии се удвои до 12 млн. тайвански $ или 390 хиляди щатски.
" Високите стени на безразличието ще рухнат "
През 2016 година необикновена гала се разиграва пред президентския замък. Племена в пъстри празнични одежди влизат едно по едно. Духовни водачи се включват в молитва на майчините си езици; всеки я приключва на мандарин.
Минути по-късно пред тях застава първият президент с генезис, обвързван с коренните нации. Месеци след идването си на власт през 2016 година Цай Ин-уън се готви да се извини. Избира за това 1 август, датата, на която 22 години по-рано " планинските нации " стават " коренни " и която от 2016-а е техен празник. В си ги назовава " истински притежатели ". " Миналото си е минало, ставаме нови. Системите ни отмират. Високите стени на безразличието ще рухнат. Ще забележим нов ред в страната си, в тази нова епоха ", споделя президентът от Демократичната прогресивна партия, главен съперник на " Гуоминдан ".
Преди 400 година тук имаше хора с обичаи, език, традиции. Нападнаха ги, без да питат, и те бяха маргинализирани в земята, която познават най-добре. Успехът на една етническа група не може да е за сметка на страданието на друга. Трябва да се надигнем пред историята. Казваха, че Тайван няма история, а коренните нации са били тук хиляди години. Поднасям им извиненията си.Цай Ин-уън, президент на Тайван
Цай основава нова конструкция за коренните нации: комисия за закононарушенията на предходния режим. Работата ще отнеме години, а и циничните наблюдаващи виждат в дейностите ѝ поредна стъпка за разграничение от Китай.
Тайван обаче има защо да се извинява. Неизвестно е каква част от коренното население са асимилирани или премахнати. Майчините им езици са неразрешени. Жителите губят земя, част от която няма да си върнат. В Улай, заради близостта на реката до Тайпе и смисъла за водоснабдяването му, те нямат право на независима земеделска активност.
Някои култури са изключително тежко наранени. На Острова на орхидеите (известен измежду локалните и като Острова на човешките същества) югоизточно от Тайван племето тао или ями дълго живее в естетика със земята и водата. Роди ли се наследник, татко му и майка му засаждат дърво. От него, когато детето порасне, му вършат кану, с цел да може да лови рибата си. Част от домовете им обичайно са подземен - поради тайфуните. Японците затварят Острова на орхидеите за туристи, с цел да учат тао; Република Китай не анулира възбраната до 1967 година, 15 години по-късно го трансформира в хранилище за нуклеарни боклуци.
Алкохол, ножове и снаряди: островите на Тайван в сянката на Китай През 2016 година 80-годишен представител на ями е поканен в двореца на трибуната, до момента в който Цай се извинява.
© Tony Coolidge
" Възстановяването на културата стартира да се случва в Тайван, а демократичните водачи - да признават значимостта на коренните нации ", продължава в Тони Куулидж. Някога майка му заобикаля да приказва за предишното: той дълго не схваща, че тя е атаял. Днес и той споделя: " Аз съм частично атаял и децата ми го научиха. Аз съм доста възрастен, само че на тях езикът им дава доста благоприятни условия. Учени, които знаят локалния си език, биват канени в университети из Европа. "
Потърсената амнистия и доброжелателните политики обаче няма да е задоволителна: животът на коренните нации се трансформира.
Втората част на описа за коренните нации четете идната седмица в " Дневник ".
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ