"Горчиво-сладко" на Сюзан Кейн
Дневник Експрес Научавайте най-важното и забавното всеки ден в 17 часа.
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Горчиво-сладко ", с създател Сюзан Кейн, възложен от издателство " Сиела "
Явлението Сюзан Кейн разкрива, че изпитването на горест и блян усъвършенства психологично здраве.
Авторът на бестселъра " Тихите " разкрива горчиво-сладката вероятност на живота.
След като разруши всички клишета и потвърди силата на интровертите в бестселъра " Тихите ", вдъхновяващата Сюзан Кейн се заема с нелеката задача да обори наложения фетиш към токсичната позитивност и потвърждава, че да изпитваш потиснатост или блян има основна роля за опазване на психологичното ни здраве.
Избрана за книга на месеца от литературния клуб на Опра, книга на годината на Wall Street Journal и бестселър на New York Times, " Горчиво-сладко " е скъп сателит по пътя на трансформирането на болката и копнежа в градивна мощ, която да ни помогне да живеем в естетика със себе си и света.
Позовавайки се на биографиите и възгледите на някои от най-великите мислители и създатели в историята, персонални истории и научни проучвания, Сюзан Кейн се пробва да изясни за какво горчиво-сладките положения могат отключат креативната сила и да ни оказват помощ да се свържем по-добре със себе си и хората към нас.
Тази книга е за вас, в случай че:
• ви е писнало от репликите " Гледай положително на нещата " и " Просто се усмихвай! " ;
• в миналото сте се чудели за какво харесвате тъжни песни;
• намирате разтуха в дъждовните дни;
• изкуството, филмите, природата и хубостта ви разчувстват елементарно.
Но също по този начин - тази книга е за вас, в случай че:
• познавате младеж, който се пробва да откри смисъл в ре¬дуващите се полюсни страсти на този период;
• желаете да изградите здравословна просвета на работното място;
• се пробвате да преживеете контузия от скорошна загуба;
• се пробвате да разгърнете своя креативен потенциал;
• и въобще желаете да се справите с отрицателните страсти.
В контраст на култа към позитивизма, застъпен в редица психически практики, " Горчиво-сладко " демонстрира по какъв начин меланхоличното положение на мозъка е тихата мощ, която ни оказва помощ да надхвърлим персоналната и груповата си болежка. Нещо повече - непризнаването на личните горест и блян най-често водят до прочувствена немарливост, отчаяние и експанзия.
Кейн базира своята теза на дългогодишни изследвания на произведения на художници, писатели и мислители и на обичаи на мъдрост¬та от целия свят, както и на работата на модерни психолози, учени и даже откриватели на мениджмънта. Така тя стига до извода, че единствено посредством осъзнаването на обстоятелството, че всички познават или ще изпитат в някакъв миг загуба, потиснатост и блян, можем да потърсим път един към различен и да се научим да трансформираме личната си болежка в креативна сила, съгласуваност и схващане.
На наличен и понятен език изданието освен преглежда експертните препоръки, които може да прочетете или чуете по време на терапия и семинари, само че и дава скъпи житейски умения. Механизми, които могат да оказват помощ на всеки от нас да минава през сложни интервали, да открие вътрешните си сили и да построи по-здравословни привички и съзнание.
В този свят на все по-задълбочаващи се публични различия и персонално безпокойствие, " Горчиво-сладко " ни събира по бездънен и непредвиден метод.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Горчиво-сладко. Как копнежът и меланхолията ни вършат по-силни?С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Откъс от " Горчиво-сладко " на Сюзан Кейн
ПРЕЛЮДИЯ
Челиста на Сараево
Една нощ сънувах, че се срещам с моята другарка, поетесата Мариана, в Сараево - града на любовта. Събудих се объркана. Сараево знак на любовта? Не беше ли Сараево сцена на една от най-кървавите цивилен войни в края на 21. век?
След това си спомних.
Ведран Смайлович.
Челиста на Сараево.
* * *
Датата е 28 май 1992 година и Сараево е под блокада. От епохи мюсюлмани, хървати и сърби живеят дружно в този град на трамваи и сладкарници, на лебеди, които се плъзгат по повърхността на езерата в парковете, на османски джамии и православни катедрали. Град на три религии, на три народа, в който, най-малко до неотдавна, никой не обръщаше изключително внимание на това кой кой е. Знаеха и не знаеха. Предпочитаха да се одобряват едни други като съседи, които се срещат на кафе и да хапнат кебап, да учат дружно в университета, от време на време даже да се женят, да имат деца.
А в този момент - революция. Мъжете, които се крият измежду хълмовете към града, са прекъснали електричеството и водоснабдяването. Стадионът, издигнат за Олимпийските игри през 1984 година, е изгорен - игрищата му са превърнати в спонтанни гробища. Жилищните блокове са нашарени от минометните офанзиви, светофарите са счупени, улиците са тихи. Единственият тон, който се чува, е тракането на стрелбата.
До момента в който мелодията на Adagio-то на Албинони в G minor изпълва пешеходната улица пред бомбардираната хлебарница.
Чували ли сте тази музика? Ако не сте, може би би трябвало да спрете да четете и да си я пуснете тъкмо в този миг: youtube.com/watch?v=kn1gcjuhlhg. Завладяваща е, фина, безпределно тъжна. Ведран Смайлович, лидер на челистите на оркестъра на операта в Сараево, го свири в памет на двайсет и двамата души, убити предходния ден от снаряд, до момента в който чакат на опашка за самун. Смайлович е наоколо, когато снарядът експлодира, и оказва помощ на ранените.
Връща се там, където се разиграва касапницата, облечен по този начин, сякаш е в операта, с бяла риза и фрак. Седи посред руините на бял пластмасов стол, виолончелото е подпряно сред краката му. Воплите на адажиото се издигат към небето.
Навсякъде към него стрелят пушки, гърмят снаряди, тракат картечници. Смайлович продължава да свири. Ще го прави в продължение на двайсет и два дни - по един ден за всеки човек, погубен при хлебарницата. По някакъв метод патроните в никакъв случай не го допират.
Сараево е град, издигнат в котловина, обкръжен от хълмове, от които снайперисти се прицелват в умиращите от апетит поданици, търсещи самун. Някои хора чакат с часове да пресекат улицата, а по-късно тичат бързо като преследван елен. Но този мъж продължава да седи на открито, облечен в театрално облекло, като че ли цялото време на света му принадлежи.
Питате ме дали не съм вманиачен да изсвирвам на чело във военна зона? - споделя той. - Защо не питате ТЯХ дали не са луди да бомбардират Сараево?
Постъпката му отеква из целия град, разчува се по въздуха. Скоро ще бъде претворена в разказ и във филм. Но преди този момент, в най-тъмните дни на обсадата, Смайлович ще въодушеви други музиканти да излязат на улицата със своите принадлежности. Те не свирят военна музика, с цел да настройват бойците против снайперистите, или поп музика, с цел да повдигат духа на хората. Свирят ададжиото на Албинони.
Разрушителите нападат с пушки и бомби, а музикантите дават отговор с най-горчиво-сладката музика, която им е известна.
Ние не сме бойци - споделят цигулките. А ние не сме жертви - допълват виолите. Ние сме просто човешки същества - пеят челите. - Просто човешки същества: красиви, с дефекти и копнеещи за любов.
* * *
Няколко месеца по-късно. Гражданската война вилнее. Чуждестранният сътрудник Алън Литъл гледа по какъв начин от гората излиза процесия от четиресет хиляди цивилни. Крили са се сред дърветата в продължение на четиресет и осем часа, бягайки от офанзива.
Сред тях е и осемдесетгодишен мъж. Изглежда обезверен, отпаднал. Мъжът пристъпва към Литъл и го пита дали е виждал брачната половинка му. Споделя, че са ги разделили по време на дългия преход.
Литъл не я е виждал, само че бидейки публицист даже в този миг, пита индивида като какъв би се определил - мохамеданин или хърватин. Години по-късно, в един превъзходен материал на BBC Литъл признава, че отговорът продължава да го кара да се срами, когато си спомня за него.
Аз - споделил мъжът - съм музикант. Подробностите на тази история са почерпени от романа The Cellist of Sajevo на Стивън Галауей (New York: Riverhead Books, 2009). За свиренето на Ведран Смайлович се споменава в доста публикации, в това число в една в New York Times от 6 юни, 1992 година - дванайсет дни след гибелта на двайсет и двама души на опашка за самун https://www.nytimes.com/1992/06/08/world/death-city-elegy-for-sarajevo-special-report-people-under-artillery-fire-manage.html.
Това произведение всекидневно се приписва на Томазо Албинони, само че евентуално е композирано от италианския музикант Ремо Джазото по откъс от комбинация на Албинони
Аз - споделил индивидът на Литъл - съм Обсадата на Сараево: оркестърът, който свири посред войната. BBC Newshour, 21.12.2018. https://www.bbc.co.uk/programmes/p06w9dv2.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
В рубриката " Четиво " Дневник разгласява фрагмент от " Горчиво-сладко ", с създател Сюзан Кейн, възложен от издателство " Сиела "
Явлението Сюзан Кейн разкрива, че изпитването на горест и блян усъвършенства психологично здраве.
Авторът на бестселъра " Тихите " разкрива горчиво-сладката вероятност на живота.
След като разруши всички клишета и потвърди силата на интровертите в бестселъра " Тихите ", вдъхновяващата Сюзан Кейн се заема с нелеката задача да обори наложения фетиш към токсичната позитивност и потвърждава, че да изпитваш потиснатост или блян има основна роля за опазване на психологичното ни здраве.
Избрана за книга на месеца от литературния клуб на Опра, книга на годината на Wall Street Journal и бестселър на New York Times, " Горчиво-сладко " е скъп сателит по пътя на трансформирането на болката и копнежа в градивна мощ, която да ни помогне да живеем в естетика със себе си и света.
Позовавайки се на биографиите и възгледите на някои от най-великите мислители и създатели в историята, персонални истории и научни проучвания, Сюзан Кейн се пробва да изясни за какво горчиво-сладките положения могат отключат креативната сила и да ни оказват помощ да се свържем по-добре със себе си и хората към нас.
Тази книга е за вас, в случай че:
• ви е писнало от репликите " Гледай положително на нещата " и " Просто се усмихвай! " ;
• в миналото сте се чудели за какво харесвате тъжни песни;
• намирате разтуха в дъждовните дни;
• изкуството, филмите, природата и хубостта ви разчувстват елементарно.
Но също по този начин - тази книга е за вас, в случай че:
• познавате младеж, който се пробва да откри смисъл в ре¬дуващите се полюсни страсти на този период;
• желаете да изградите здравословна просвета на работното място;
• се пробвате да преживеете контузия от скорошна загуба;
• се пробвате да разгърнете своя креативен потенциал;
• и въобще желаете да се справите с отрицателните страсти.
В контраст на култа към позитивизма, застъпен в редица психически практики, " Горчиво-сладко " демонстрира по какъв начин меланхоличното положение на мозъка е тихата мощ, която ни оказва помощ да надхвърлим персоналната и груповата си болежка. Нещо повече - непризнаването на личните горест и блян най-често водят до прочувствена немарливост, отчаяние и експанзия.
Кейн базира своята теза на дългогодишни изследвания на произведения на художници, писатели и мислители и на обичаи на мъдрост¬та от целия свят, както и на работата на модерни психолози, учени и даже откриватели на мениджмънта. Така тя стига до извода, че единствено посредством осъзнаването на обстоятелството, че всички познават или ще изпитат в някакъв миг загуба, потиснатост и блян, можем да потърсим път един към различен и да се научим да трансформираме личната си болежка в креативна сила, съгласуваност и схващане.
На наличен и понятен език изданието освен преглежда експертните препоръки, които може да прочетете или чуете по време на терапия и семинари, само че и дава скъпи житейски умения. Механизми, които могат да оказват помощ на всеки от нас да минава през сложни интервали, да открие вътрешните си сили и да построи по-здравословни привички и съзнание.
В този свят на все по-задълбочаващи се публични различия и персонално безпокойствие, " Горчиво-сладко " ни събира по бездънен и непредвиден метод.
Като четец на " Дневник " може да купите книгата със специфична отстъпка от най-малко 10% в. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата.
Ако в настояща промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от " Горчиво-сладко " на Сюзан Кейн
ПРЕЛЮДИЯ
Челиста на Сараево
Една нощ сънувах, че се срещам с моята другарка, поетесата Мариана, в Сараево - града на любовта. Събудих се объркана. Сараево знак на любовта? Не беше ли Сараево сцена на една от най-кървавите цивилен войни в края на 21. век?
След това си спомних.
Ведран Смайлович.
Челиста на Сараево.
* * *
Датата е 28 май 1992 година и Сараево е под блокада. От епохи мюсюлмани, хървати и сърби живеят дружно в този град на трамваи и сладкарници, на лебеди, които се плъзгат по повърхността на езерата в парковете, на османски джамии и православни катедрали. Град на три религии, на три народа, в който, най-малко до неотдавна, никой не обръщаше изключително внимание на това кой кой е. Знаеха и не знаеха. Предпочитаха да се одобряват едни други като съседи, които се срещат на кафе и да хапнат кебап, да учат дружно в университета, от време на време даже да се женят, да имат деца.
А в този момент - революция. Мъжете, които се крият измежду хълмовете към града, са прекъснали електричеството и водоснабдяването. Стадионът, издигнат за Олимпийските игри през 1984 година, е изгорен - игрищата му са превърнати в спонтанни гробища. Жилищните блокове са нашарени от минометните офанзиви, светофарите са счупени, улиците са тихи. Единственият тон, който се чува, е тракането на стрелбата.
До момента в който мелодията на Adagio-то на Албинони в G minor изпълва пешеходната улица пред бомбардираната хлебарница.
Чували ли сте тази музика? Ако не сте, може би би трябвало да спрете да четете и да си я пуснете тъкмо в този миг: youtube.com/watch?v=kn1gcjuhlhg. Завладяваща е, фина, безпределно тъжна. Ведран Смайлович, лидер на челистите на оркестъра на операта в Сараево, го свири в памет на двайсет и двамата души, убити предходния ден от снаряд, до момента в който чакат на опашка за самун. Смайлович е наоколо, когато снарядът експлодира, и оказва помощ на ранените.
Връща се там, където се разиграва касапницата, облечен по този начин, сякаш е в операта, с бяла риза и фрак. Седи посред руините на бял пластмасов стол, виолончелото е подпряно сред краката му. Воплите на адажиото се издигат към небето.
Навсякъде към него стрелят пушки, гърмят снаряди, тракат картечници. Смайлович продължава да свири. Ще го прави в продължение на двайсет и два дни - по един ден за всеки човек, погубен при хлебарницата. По някакъв метод патроните в никакъв случай не го допират.
Сараево е град, издигнат в котловина, обкръжен от хълмове, от които снайперисти се прицелват в умиращите от апетит поданици, търсещи самун. Някои хора чакат с часове да пресекат улицата, а по-късно тичат бързо като преследван елен. Но този мъж продължава да седи на открито, облечен в театрално облекло, като че ли цялото време на света му принадлежи.
Питате ме дали не съм вманиачен да изсвирвам на чело във военна зона? - споделя той. - Защо не питате ТЯХ дали не са луди да бомбардират Сараево?
Постъпката му отеква из целия град, разчува се по въздуха. Скоро ще бъде претворена в разказ и във филм. Но преди този момент, в най-тъмните дни на обсадата, Смайлович ще въодушеви други музиканти да излязат на улицата със своите принадлежности. Те не свирят военна музика, с цел да настройват бойците против снайперистите, или поп музика, с цел да повдигат духа на хората. Свирят ададжиото на Албинони.
Разрушителите нападат с пушки и бомби, а музикантите дават отговор с най-горчиво-сладката музика, която им е известна.
Ние не сме бойци - споделят цигулките. А ние не сме жертви - допълват виолите. Ние сме просто човешки същества - пеят челите. - Просто човешки същества: красиви, с дефекти и копнеещи за любов.
* * *
Няколко месеца по-късно. Гражданската война вилнее. Чуждестранният сътрудник Алън Литъл гледа по какъв начин от гората излиза процесия от четиресет хиляди цивилни. Крили са се сред дърветата в продължение на четиресет и осем часа, бягайки от офанзива.
Сред тях е и осемдесетгодишен мъж. Изглежда обезверен, отпаднал. Мъжът пристъпва към Литъл и го пита дали е виждал брачната половинка му. Споделя, че са ги разделили по време на дългия преход.
Литъл не я е виждал, само че бидейки публицист даже в този миг, пита индивида като какъв би се определил - мохамеданин или хърватин. Години по-късно, в един превъзходен материал на BBC Литъл признава, че отговорът продължава да го кара да се срами, когато си спомня за него.
Аз - споделил мъжът - съм музикант. Подробностите на тази история са почерпени от романа The Cellist of Sajevo на Стивън Галауей (New York: Riverhead Books, 2009). За свиренето на Ведран Смайлович се споменава в доста публикации, в това число в една в New York Times от 6 юни, 1992 година - дванайсет дни след гибелта на двайсет и двама души на опашка за самун https://www.nytimes.com/1992/06/08/world/death-city-elegy-for-sarajevo-special-report-people-under-artillery-fire-manage.html.
Това произведение всекидневно се приписва на Томазо Албинони, само че евентуално е композирано от италианския музикант Ремо Джазото по откъс от комбинация на Албинони
Аз - споделил индивидът на Литъл - съм Обсадата на Сараево: оркестърът, който свири посред войната. BBC Newshour, 21.12.2018. https://www.bbc.co.uk/programmes/p06w9dv2.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ