Стефан Диомов: Времето е трудно, но всичко отминава, ако се обичаме
Днешната музика е по-ефектна, само че по-евтина, няма в себе си слово и обръщение Само с малко повече оптимизъм и обич можем да излезем от рецесията, споделя огромният композитор в особено изявление за в. " СТАНДАРТ "
Стефан Димов стана част от огромната национална акция на " Стандарт " " Моят град - 10 аргументи за горделивост ". Заедно с олимпийските ни и международни звезди в спорта Александър Томов, Руси Петров и Стефан Иванов, бащата на именитата " Тоника " отличи на 15 септември 2022 година младите гении на морския град. Диомов, бе посрещнат с бурни аплодисменти на сцената на Аполония. Той пожела на дребните гении доста триумфи в учението и в живота. И даде премиите в категориите " Музика " и " Танцово изкуство “.
-->
- Г-н Диомов, Вие се занимавате с музика от десетилетия. Ваши песни са се трансформирали безусловно в златни шлагери в България и генерации българи ги пеят и знаят. Те също по този начин са свързани прочувствено по някакъв метод с тях с хубави и не чак толкоз хубави мотиви, само че постоянно им носят някакво обръщение и страст. Как се пишат такива песни, които остават безусловно за вечността?
- Надявам се да не ме надценявате. Белият лист съставлява сложна задача, когато би трябвало да го запълниш с нотите и думите. Трудно е да се напише една хубава ария, която да остава следи, която да се пее. Трудна задача. Някои споделят, че съм бил занаятчия. Никакъв занаятчия не съмq откакто от доста, доста опити предпочитам най-сполучливия т.е. аз имам и доста несполучливи опити да пиша песни. Това е сложна задача. Не се нуждая единствено от ентусиазъм, само че от една непрекъсната любов в това, което върша. Всеотдайност и огромно старание, другояче не се получава добре. Много постоянно се запитвам за какво не мога да напиша песни със седмици наред, а имам време, в което мога да напиша за един ден няколко песни т.е. това е Божа работа и е мъчно дело. Това обаче ме въодушевява и не се отхвърлям, само че не преставам да пиша и не преставам да се веселя на това, което към този момент съм написал, в случай че то е сполучливо, несъмнено.
- Променя ли се фокусът на песните, които пишете. В другите интервали имате друг взор. Върху какво се фокусирате през днешния ден? Какво желаете да кажете с песните от днешния ден?
- В края на всеки концерт споделям едно и също: Да бъдем по-добри и да се обичаме повече. Независимо от това в кое време живеем. Знам, че времето в този момент, в което живеем е мъчно, че има доста трудности и доста тежнения, само че всичко отминава в случай че гледаме напред и се обичаме. Това е. Навремето пишех песни за другарство и обич и в този момент още веднъж пиша отново това - за другарството и за любовта. Разбира се и за малко по-голям оптимизъм. Мисля че с моите песни, мъничко способствам за това хората да чуят положителни неща, да ги накарам да си затананикат някоя ария и с това грижите им да станат с една по-малко. Дай, Боже, да е по този начин. На моите концерти хората идват, с цел да слушат музиката ми усмихнати и усмихнати си потеглят от салона, което доста ме радва и значи, че съм извършил задачата си, по този начин да се каже.
- Като казвате, че се нуждаем от оптимизъм, то единствено от това ли се нуждае българинът?
- Ами да. Трябва малко повече и да се обичаме, тъй като това ни остава. Нищо друго не ни остава. Да се ненавиждаме, това ли е методът да се излезе от рецесията? В никакъв случай. Сега това, което споделям може и да звучи като образец, само че единствено по този начин можем да излезем от рецесията - с повече оптимизъм и повече обич, и почит. Не може нищо градивно да се случи с ненавист. Така мисля.
- С кои от тези, с които дълги години сте били един до друг на сцената, продължавате да поддържате другарски, положителни връзки?
- О, моите другари са доста! Слава Богу, че са живи и здрави, като стартираме с хората, които написаха прелестни думи за моите песни, като Михаил Белчев, Иван Ненков, Стоян Вълев, може и да пропущам някого. Много положителни връзки имам с Богдана Карадочева, с сътрудника Стефан Димитров, Димитър Гетов. В годините съм имал доста съратници, само че за жалост една огромна част от тях към този момент ги няма. Продължавам обаче да пея тези песни, които в миналото сътворихме. Песните, които сътворихме с Богомил Гудев и Пейо Пантелеев. Продължавам да чувам на драго сърце песните, които сътворихме с Ваня Костова, с нашия Гого. Аз обаче желая да прескоча тази глава, тъй като доста се наскърбявам. Пламен Ставрев е един от хората, които не мога да прежаля. Толкова прелестни песни написахме и не престават тези песни да ги представям по концертите. Песните на Ваня Костова не слязоха от сцената. Тя си отиде, само че нейните песни останаха и на драго сърце млади реализатори, на мои концерти, пеят нейните песни. Това е просто прелестно.
- Наистина тези създатели и тези песни остават. За това и при започване на диалога ни Ви споделих, че ще останат за вечността, тъй като едва ли ще има потомство, което по един или различен метод да не се влюби в тях. Една от аргументите е, че посланията в тях са доста дълбоки и доста същински. И тук към този момент желая да Ви попитам за какво някак си актуалната музика, актуалната българска музика като да не може да доближи до такава дълбочина на мисълта, на възприятията? Според Вас на какво се дължи това - на актуалната просвета, на обществените мрежи, на духа на времето?
- Какво да ви кажа. Всичко това дружно в едно. Мисля че актуалната музика няма в себе си слово, няма обръщение. Прекалено битови, прекомерно обикновени са актуалните текстове за песни и за това тези песни се пеят от ден до пладне. Мисля си че тогавашните съществени създатели към този момент не пишат музиката си, тъй като няма кой да я слуша. Сега се слуша по-евтина, по-ефектна музика. Използват се ефектни думи, които от време на време звучат хъшлашки. Толкова битово, че поезията чезне от първите тактове още. Няма романтика, няма лирика, няма дълбочина. Младите хора обаче се забавляват. Ясно е, че те харесват тази музика, което за мен е доста печален факт.
- А какво може да се направи, с цел да се промени тази наклонност? Има ли нещо, което в действителност да промени хода на изкуството в тази посока?
- Страхувам се да мисля. Все отново ние сме в демократична страна. Всеки е свободен да изпее каквото си изиска и за жалост медиите прегръщат подобен реализатор и го разпространяват. Нищо, че пее нелепости. Като че ли медиите не вършат това, което е нужно да сторят - да има някаква селекционност въпреки всичко, тъй като не може всичко да прозвучи в ефир поради нашата криворазбрана народна власт. Не може да напишеш нещо доста неуместно и да го представиш като някакъв съвременен шлагер и това да звучи в ефир и да се пее от младите, а да съставлява страхотна нелепост. Да се слушат даже вулгарни текстове, което е неприемливо. На отново ще кажа, че е мъчно да го осмисля като реакция. Каква да бъде тя? Нямам отговор защото може да ме обвинят, че попречвам някого. Но тук отново ще кажа, че не става въпрос за нарушение на демократичните правила, само че за нарушение на морала. Не бива ефирът да се замърсява с евтини и пошли текстове. Това е въпрос и на морал, а освен на народна власт и себеизразяване.
- Какъв ще бъде Вашият съвет към един млад, в този момент прохождащ, създател - артист, публицист, стихотворец, който се колебае по какъв начин да прави изкуство? Дали да бъде съвременен и известен или изчерпателен и не чак толкоз известен?
- Това е доста персонален въпрос. Не може да кажеш, че ще напишеш текст за ария и през днешния ден да седнеш и да го напишеш. Да напишеш текст, който да стане ария би трябвало да бъдат изпълнени доста, доста условности. Толкова доста, че ми е мъчно да ги изброя. Преди всичко обаче би трябвало да има нюх към поезията, нюх към песента. Да знаеш по кое време песента ще тръгне по света или ще загине сега, в който я напишеш.
- И въпреки всичко. Има ли някаква рецепта за триумф?
- Не, рецепта за триумф няма. Единственото е човек да бъде сериозен и да знае, че прави нещо извънредно отговорно и съществено. По рецепта ария не се написа. Това в никакъв случай не би се получило.
- А какво бихте споделили за политическата приложимост на изкуството? През последните няколко години сме от избори в избори и някои създатели станаха политици, само че не престават да пишат и песни. Други пък използват създатели за своя политическа агитация. Как вие бихте коментирали това, като представител на това положително изкуство, носещо обръщение?
- Не е редно изкуството да бъде използвано за политическа агитация. Естествено, зависи с каква душа се гледа и се допира до изкуството и в случай че щете даже с какви пръсти се пипа. Понякога изкуството оказва помощ. Спомням си началото на демократичните промени, когато се пееха доста хубави песни за свободата, която чакахме всички с отворени прегръдки, с толкоз доста вяра. С хубавите текстове, които тогава се появиха. Има време, в което такива песни оказват помощ. Но всичко зависи от момента и каква е задачата, с която се употребява. Във всички случаи изкуството би трябвало да бъде част от тази сила. Не може без изкуство да се прави каквото и да е. Изкуството е един тип обръщение. Много мощно обръщение, в случай че е направено както би трябвало, в случай че е употребявано както би трябвало. Ако задачите са чисти. Макар че в политиката всеки споделя, че няма чисти хора. Това не е правилно. В политиката може да има и чисти хора, тъй като не може и без политика. Трябва да разберем, че не можем да живеем без да има политика. Светът е по този начин организиран и ние не можем да променим неговия ход. Не бива политиците да бъдат прекомерно ненавиждани. По-скоро би трябвало да построяваме от обществото такива, които да работят за него. Това е сложна задача, тъй като постоянно опираме до манталитета ни. С този нрав от време на време доста бързо оплюваме и забравяме, че който и да е, е направил все нещо потребно. Говоря по принцип. Много бързо се намразваме и доста бързо от устата ни излиза неприятната дума, а от мозъка ни неприятния умисъл. А по този начин не трябва.
- Вие възраждате състезанието " Бургас и морето ”, който и през днешния ден продължава да бъде средище на млади създатели и просвета. Как се развива през днешния ден състезанието и има ли вяра, че от него може и да изникнат новите артисти и създатели, които да поддържат освен естрадната музика, само че и онази дълбочина, за която говорихме, в музиката?
- Самият факт, че този конкурс още го има, че има жури, което прави оценка младите реализатори това за мен е доста потребно. Започнаха да се появяват на състезанието доста млади, можещи хора. Колко красива панорама е финалът на състезанието, когато на подиума стъпват хора, които за първи път се срещат с огромната сцена. Браво и на Община Бургас, че продължава да поддържа този уникален конкурс. Мисля че от ден на ден младежи стъпват на сцената и това ме радва. Наскоро имахме концерт на Аполония и на него видях доста младежи измежду публиката. Видях хора, които не са били родени, когато съм писал моите песни. Колко е прелестно това! Това ме кара да мисля, че не всичко е изгубено и, че има вяра. Много ме радва този факт, че тези мои песни се пеят от доста младежи. Напоследък доста ме занимава тази тематика - какво ще оставим с тези песни. Обнадежден съм, че те няма да бъдат скоро забравени.
- И в края на този наш диалог. Какво би било Вашето обръщение към онази младежи, които се двоумят дали да останат в България или да заминат в чужбина?
- Те дано да идат да се учат в чужбина, само че да се върнат. Ние имаме потребност от тях. Тази година, в Бургас, направих осмата си независима фотоизложба и с нея демонстрирам какъв брой хубав е светът. Колко хубав може да бъде светът, когато на него се огледа с положителни очи и постоянно, когато ме попитат кое е най-хубавото място за живеене, постоянно давам отговор - България, несъмнено! Аз демонстрирам хубостите на целия свят, само че душата ми е в България. Като че ли няма по-красива страна от нашата. Колкото и да обикалям по света, колкото и да се преклонявам пред невероятните естествени хубости, съм си казвал - Да, само че в България ми е най-добре.
- Какво ново можем да чакаме през новия сезон?
- Това, което скоро ще представим е концерт с коледни песни, свързани с един от най-големите християнски празници. На 10.12. 2022 година в Бургас ще се състои концертът и ще бъде излъчен и по телевизия bTV.
Стефан Димов стана част от огромната национална акция на " Стандарт " " Моят град - 10 аргументи за горделивост ". Заедно с олимпийските ни и международни звезди в спорта Александър Томов, Руси Петров и Стефан Иванов, бащата на именитата " Тоника " отличи на 15 септември 2022 година младите гении на морския град. Диомов, бе посрещнат с бурни аплодисменти на сцената на Аполония. Той пожела на дребните гении доста триумфи в учението и в живота. И даде премиите в категориите " Музика " и " Танцово изкуство “.
-->
- Г-н Диомов, Вие се занимавате с музика от десетилетия. Ваши песни са се трансформирали безусловно в златни шлагери в България и генерации българи ги пеят и знаят. Те също по този начин са свързани прочувствено по някакъв метод с тях с хубави и не чак толкоз хубави мотиви, само че постоянно им носят някакво обръщение и страст. Как се пишат такива песни, които остават безусловно за вечността?
- Надявам се да не ме надценявате. Белият лист съставлява сложна задача, когато би трябвало да го запълниш с нотите и думите. Трудно е да се напише една хубава ария, която да остава следи, която да се пее. Трудна задача. Някои споделят, че съм бил занаятчия. Никакъв занаятчия не съмq откакто от доста, доста опити предпочитам най-сполучливия т.е. аз имам и доста несполучливи опити да пиша песни. Това е сложна задача. Не се нуждая единствено от ентусиазъм, само че от една непрекъсната любов в това, което върша. Всеотдайност и огромно старание, другояче не се получава добре. Много постоянно се запитвам за какво не мога да напиша песни със седмици наред, а имам време, в което мога да напиша за един ден няколко песни т.е. това е Божа работа и е мъчно дело. Това обаче ме въодушевява и не се отхвърлям, само че не преставам да пиша и не преставам да се веселя на това, което към този момент съм написал, в случай че то е сполучливо, несъмнено.
- Променя ли се фокусът на песните, които пишете. В другите интервали имате друг взор. Върху какво се фокусирате през днешния ден? Какво желаете да кажете с песните от днешния ден?
- В края на всеки концерт споделям едно и също: Да бъдем по-добри и да се обичаме повече. Независимо от това в кое време живеем. Знам, че времето в този момент, в което живеем е мъчно, че има доста трудности и доста тежнения, само че всичко отминава в случай че гледаме напред и се обичаме. Това е. Навремето пишех песни за другарство и обич и в този момент още веднъж пиша отново това - за другарството и за любовта. Разбира се и за малко по-голям оптимизъм. Мисля че с моите песни, мъничко способствам за това хората да чуят положителни неща, да ги накарам да си затананикат някоя ария и с това грижите им да станат с една по-малко. Дай, Боже, да е по този начин. На моите концерти хората идват, с цел да слушат музиката ми усмихнати и усмихнати си потеглят от салона, което доста ме радва и значи, че съм извършил задачата си, по този начин да се каже.
- Като казвате, че се нуждаем от оптимизъм, то единствено от това ли се нуждае българинът?
- Ами да. Трябва малко повече и да се обичаме, тъй като това ни остава. Нищо друго не ни остава. Да се ненавиждаме, това ли е методът да се излезе от рецесията? В никакъв случай. Сега това, което споделям може и да звучи като образец, само че единствено по този начин можем да излезем от рецесията - с повече оптимизъм и повече обич, и почит. Не може нищо градивно да се случи с ненавист. Така мисля.
- С кои от тези, с които дълги години сте били един до друг на сцената, продължавате да поддържате другарски, положителни връзки?
- О, моите другари са доста! Слава Богу, че са живи и здрави, като стартираме с хората, които написаха прелестни думи за моите песни, като Михаил Белчев, Иван Ненков, Стоян Вълев, може и да пропущам някого. Много положителни връзки имам с Богдана Карадочева, с сътрудника Стефан Димитров, Димитър Гетов. В годините съм имал доста съратници, само че за жалост една огромна част от тях към този момент ги няма. Продължавам обаче да пея тези песни, които в миналото сътворихме. Песните, които сътворихме с Богомил Гудев и Пейо Пантелеев. Продължавам да чувам на драго сърце песните, които сътворихме с Ваня Костова, с нашия Гого. Аз обаче желая да прескоча тази глава, тъй като доста се наскърбявам. Пламен Ставрев е един от хората, които не мога да прежаля. Толкова прелестни песни написахме и не престават тези песни да ги представям по концертите. Песните на Ваня Костова не слязоха от сцената. Тя си отиде, само че нейните песни останаха и на драго сърце млади реализатори, на мои концерти, пеят нейните песни. Това е просто прелестно.
- Наистина тези създатели и тези песни остават. За това и при започване на диалога ни Ви споделих, че ще останат за вечността, тъй като едва ли ще има потомство, което по един или различен метод да не се влюби в тях. Една от аргументите е, че посланията в тях са доста дълбоки и доста същински. И тук към този момент желая да Ви попитам за какво някак си актуалната музика, актуалната българска музика като да не може да доближи до такава дълбочина на мисълта, на възприятията? Според Вас на какво се дължи това - на актуалната просвета, на обществените мрежи, на духа на времето?
- Какво да ви кажа. Всичко това дружно в едно. Мисля че актуалната музика няма в себе си слово, няма обръщение. Прекалено битови, прекомерно обикновени са актуалните текстове за песни и за това тези песни се пеят от ден до пладне. Мисля си че тогавашните съществени създатели към този момент не пишат музиката си, тъй като няма кой да я слуша. Сега се слуша по-евтина, по-ефектна музика. Използват се ефектни думи, които от време на време звучат хъшлашки. Толкова битово, че поезията чезне от първите тактове още. Няма романтика, няма лирика, няма дълбочина. Младите хора обаче се забавляват. Ясно е, че те харесват тази музика, което за мен е доста печален факт.
- А какво може да се направи, с цел да се промени тази наклонност? Има ли нещо, което в действителност да промени хода на изкуството в тази посока?
- Страхувам се да мисля. Все отново ние сме в демократична страна. Всеки е свободен да изпее каквото си изиска и за жалост медиите прегръщат подобен реализатор и го разпространяват. Нищо, че пее нелепости. Като че ли медиите не вършат това, което е нужно да сторят - да има някаква селекционност въпреки всичко, тъй като не може всичко да прозвучи в ефир поради нашата криворазбрана народна власт. Не може да напишеш нещо доста неуместно и да го представиш като някакъв съвременен шлагер и това да звучи в ефир и да се пее от младите, а да съставлява страхотна нелепост. Да се слушат даже вулгарни текстове, което е неприемливо. На отново ще кажа, че е мъчно да го осмисля като реакция. Каква да бъде тя? Нямам отговор защото може да ме обвинят, че попречвам някого. Но тук отново ще кажа, че не става въпрос за нарушение на демократичните правила, само че за нарушение на морала. Не бива ефирът да се замърсява с евтини и пошли текстове. Това е въпрос и на морал, а освен на народна власт и себеизразяване.
- Какъв ще бъде Вашият съвет към един млад, в този момент прохождащ, създател - артист, публицист, стихотворец, който се колебае по какъв начин да прави изкуство? Дали да бъде съвременен и известен или изчерпателен и не чак толкоз известен?
- Това е доста персонален въпрос. Не може да кажеш, че ще напишеш текст за ария и през днешния ден да седнеш и да го напишеш. Да напишеш текст, който да стане ария би трябвало да бъдат изпълнени доста, доста условности. Толкова доста, че ми е мъчно да ги изброя. Преди всичко обаче би трябвало да има нюх към поезията, нюх към песента. Да знаеш по кое време песента ще тръгне по света или ще загине сега, в който я напишеш.
- И въпреки всичко. Има ли някаква рецепта за триумф?
- Не, рецепта за триумф няма. Единственото е човек да бъде сериозен и да знае, че прави нещо извънредно отговорно и съществено. По рецепта ария не се написа. Това в никакъв случай не би се получило.
- А какво бихте споделили за политическата приложимост на изкуството? През последните няколко години сме от избори в избори и някои създатели станаха политици, само че не престават да пишат и песни. Други пък използват създатели за своя политическа агитация. Как вие бихте коментирали това, като представител на това положително изкуство, носещо обръщение?
- Не е редно изкуството да бъде използвано за политическа агитация. Естествено, зависи с каква душа се гледа и се допира до изкуството и в случай че щете даже с какви пръсти се пипа. Понякога изкуството оказва помощ. Спомням си началото на демократичните промени, когато се пееха доста хубави песни за свободата, която чакахме всички с отворени прегръдки, с толкоз доста вяра. С хубавите текстове, които тогава се появиха. Има време, в което такива песни оказват помощ. Но всичко зависи от момента и каква е задачата, с която се употребява. Във всички случаи изкуството би трябвало да бъде част от тази сила. Не може без изкуство да се прави каквото и да е. Изкуството е един тип обръщение. Много мощно обръщение, в случай че е направено както би трябвало, в случай че е употребявано както би трябвало. Ако задачите са чисти. Макар че в политиката всеки споделя, че няма чисти хора. Това не е правилно. В политиката може да има и чисти хора, тъй като не може и без политика. Трябва да разберем, че не можем да живеем без да има политика. Светът е по този начин организиран и ние не можем да променим неговия ход. Не бива политиците да бъдат прекомерно ненавиждани. По-скоро би трябвало да построяваме от обществото такива, които да работят за него. Това е сложна задача, тъй като постоянно опираме до манталитета ни. С този нрав от време на време доста бързо оплюваме и забравяме, че който и да е, е направил все нещо потребно. Говоря по принцип. Много бързо се намразваме и доста бързо от устата ни излиза неприятната дума, а от мозъка ни неприятния умисъл. А по този начин не трябва.
- Вие възраждате състезанието " Бургас и морето ”, който и през днешния ден продължава да бъде средище на млади създатели и просвета. Как се развива през днешния ден състезанието и има ли вяра, че от него може и да изникнат новите артисти и създатели, които да поддържат освен естрадната музика, само че и онази дълбочина, за която говорихме, в музиката?
- Самият факт, че този конкурс още го има, че има жури, което прави оценка младите реализатори това за мен е доста потребно. Започнаха да се появяват на състезанието доста млади, можещи хора. Колко красива панорама е финалът на състезанието, когато на подиума стъпват хора, които за първи път се срещат с огромната сцена. Браво и на Община Бургас, че продължава да поддържа този уникален конкурс. Мисля че от ден на ден младежи стъпват на сцената и това ме радва. Наскоро имахме концерт на Аполония и на него видях доста младежи измежду публиката. Видях хора, които не са били родени, когато съм писал моите песни. Колко е прелестно това! Това ме кара да мисля, че не всичко е изгубено и, че има вяра. Много ме радва този факт, че тези мои песни се пеят от доста младежи. Напоследък доста ме занимава тази тематика - какво ще оставим с тези песни. Обнадежден съм, че те няма да бъдат скоро забравени.
- И в края на този наш диалог. Какво би било Вашето обръщение към онази младежи, които се двоумят дали да останат в България или да заминат в чужбина?
- Те дано да идат да се учат в чужбина, само че да се върнат. Ние имаме потребност от тях. Тази година, в Бургас, направих осмата си независима фотоизложба и с нея демонстрирам какъв брой хубав е светът. Колко хубав може да бъде светът, когато на него се огледа с положителни очи и постоянно, когато ме попитат кое е най-хубавото място за живеене, постоянно давам отговор - България, несъмнено! Аз демонстрирам хубостите на целия свят, само че душата ми е в България. Като че ли няма по-красива страна от нашата. Колкото и да обикалям по света, колкото и да се преклонявам пред невероятните естествени хубости, съм си казвал - Да, само че в България ми е най-добре.
- Какво ново можем да чакаме през новия сезон?
- Това, което скоро ще представим е концерт с коледни песни, свързани с един от най-големите християнски празници. На 10.12. 2022 година в Бургас ще се състои концертът и ще бъде излъчен и по телевизия bTV.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ