Консервативен Институт: Петицията за приемането на България в Шенген се обсъжда в Брюксел днес
Днес, в Комисията по петиции към Европейския парламент, ще се организира съвещание, отдадено на разглеждането на петицията " България би трябвало да получи равностойно отношение за Шенген ", инициирана от Консервативен Институт.
На съвещанието шефът на Консервативен Институт, доктор Нено Димов, ще показа главните проблеми и предложенията, изложени в петицията.
Петицията „ България би трябвало да получи равностойно отношение за Шенген " беше изпратена до Европейския парламент в отговор на отхвърли на Брюксел да одобри България и Румъния в безвизовото пространство от 1 януари 2023 година Против присъединението гласоподаваха Австрия и Нидерландия.
Консервативният институт упорства за незабавни дейности за приемането на страната в Шенгенското пространство и напомня, че Европейски Съюз към този момент е дал поредност от позитивни оценки за готовността на България, последната от които е от 2011 година
„ Повече от десетилетие по-късно обаче Съветът още не е съумял да одобри позиция, която трябваше да бъде просто условност ", напомнят създателите на петицията и акцентират, че към България се ползва двоен стандарт.
Прокарването на изкуствени разграничителни линии, неаргументираното отсрочване на безалтернативни решения, а в избрани случай директното потъпкване на основополагащи европейски правила разрушават доверието в Обединена Европа. Това оказва помощ изключително на съветската хибридна война, която съпътства военните й дейности в Украйна. От висотата на политическите решения през днешния ден зависи бъдещето на съюза.
Събитието ще бъде предавано онлайн, предоставяйки опция на публиката да следи дебатите в действително време.
Заседанието ще се организира според графика на Комисията по петиции и ще бъде излъчено онлайн през формалния уеб страница на Европейския парламент, като ще бъдат обезпечени и записи. Представители на медиите, както и на други заинтригувани страни, могат да наблюдават излъчването от тук:
https://www.europarl.europa.eu/committees/bg/peti/home/highlights
Предвидено е петицията да бъде прегледана към 17:00 часа българско време.
ДО:
ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
Комисия за петиции
Уважаеми членове на Комисията по петиции,
Обръщаме се към Вас с актуалната петиция с публично искане за незабавни и дейни дейности по приемането на България в Шенгенското пространство.
Сдружение „ Консервативен Институт “ е юридическо лице с нестопанска цел и в социална изгода, записано по законите на Република България.
Сред нашите съществени цели е покровителство за Силна и Обединена Европа. Това е и претекстът ни да се обърнем към Вас с сегашния документ. Моля при разглеждане на петицията ни, да вземете под внимание следните причини:
I. Актуално положение и използвано законодателство
Република България е извела като собствен главен приоритет присъединението на страната ни към Шенгенското пространство. В Решение №529/01.08.2007 година Министерският съвет дефинира подготвеност за осъществяване на оценка по Шенген на България, считано от 1 януари 2008 година, във всички области – граници, визи, полицейско съдействие, отбрана на персоналните данни и Шенгенската осведомителна система. В решението Министерският съвет дефинира 2011 година за планувана година за присъединение на страната ни към Шенген. С решението е утвърдена и Декларация за подготвеност за осъществяване на оценка по Шенген, която министърът на вътрешните работи да подава пред генералния секретар на Съвета на Европейски Съюз.
След като България показа своята декларация през 2007 година за реализиране на подготвеност за цялостно използване на достиженията на правото от Шенген, през 2009 година и 2010 година бяха осъществени редица оценки с тази цел. Оценките бяха осъществени въз основа на член 4, параграф 2 от Акта за присъединение от 2005 година След приключването им Съветът на Европейски Съюз одобри на 9 юни 2011 година удобна позиция за присъединението на България към Шенгенското пространство, като се има поради, че е изпълнила всички механически условия, и категорично показва, че всички предходни незначителни дефекти са били отстранени. Съветът заключи, че „ като цяло България сподели, че е задоволително готова да ползва наредбите на достиженията на правото от Шенген “ и че „ предварителните условия са изпълнени Съветът да вземе решението, посочено в член 4, параграф 2 от 2005 година Акт за присъединение, допускащ премахването на вътрешния граничен надзор по въздушните, сухопътните и морските граници “. Съветът също по този начин предложи публично да одобри решението по отношение на България допустимо най-скоро и не по-късно от септември 2011 година
Въпреки това, повече от десетилетие по-късно, Съветът към момента не съумя да одобри позиция, която трябваше да бъде просто условност, защото заключенията, признати след оценките, бяха удобни.
Съгласно член 4, параграф 2 от Акта за присъединение от 2005 година „ тези разпореждания от достиженията на правото от Шенген, както са интегрирани в рамката на Европейския съюз, и актовете, които се основават на него или са свързани по различен метод с него, които не са посочени в параграф 1, въпреки и наложителни по отношение на България и Румъния от датата на присъединение, се ползват единствено във всяка от тези страни според европейско решение на Съвета за тази цел след инспекция в сходство с използваните процедури за оценка на Шенген, че са изпълнени нужните условия за използването на всички елементи на съответните постижения на правото на Европейски Съюз са изпълнени в тази страна “.
Единственото задоволително пояснение на тези разпореждания на Акта за присъединение е, че гласуването в Съвета би трябвало да се основава на причини, отнасящи се до осъществяването на изискванията за присъединение към Шенгенското пространство от оценената държава-членка и че това гласоподаване не може да бъде упражнено по погрешен, дискреционен метод, при липса на причини, свързани със случая, като се има поради, че систематичното пояснение на Договор за Европейския съюз постанова отговорностите, поети в подтекста на Европейски Съюз, да се извършват добросъвестно, в сходство с правилото на лоялно съдействие, и зачитайки полезностите на равенството, без никаква форма на дискриминация. Това пояснение беше подкрепено и от Европейския парламент в неговата резолюция от 18 октомври 2022 година
В това отношение бихме прецизирали, че член 13 от Договор за Европейския съюз категорично урежда правилото на лоялно съдействие сред институциите на Европейски Съюз, тъй че всяка институция би трябвало да работи в границите на пълномощията, предоставени й от Договорите, и в сходство с процедурите, изискванията и цели, заложени в него. Институциите би трябвало да работят в взаимно откровено съдействие.
Хартата на главните права на Съюза („ Хартата “) не разрешава всякаква дискриминация, учредена на каквато и да е основа като раса, етнически или обществен генезис и така нататък, и в член 20 закрепва правилото на тъждество пред закона. По същия метод член 31 планува, че Съюзът признава и зачита достъпа до услуги от общ стопански интерес, както е планувано в националните закони и практики, в сходство с Договорите, за поощряване на общественото и териториално доближаване на Съюза. Оставането на България отвън Шенгенското пространство:
- Носи загуби транспортния отрасъл в порядък от 120 до 150 млн. евро на година;
- Води до по-лоши условия на труд за българските превозвачи по отношение на съперниците им от страните от зоната на " Шенген " ;
- Повишава разноски за храна на водачите и съответното лишава от приходите от работещите в транспортната сфера;
- Нанася вреди върху инфраструктурата в пограничните райони;
- Води до натоварване на съставни елементи на околната среда – замърсяване на въздуха, струпване на боклуци, шумово натоварване;
- Причинява тапи и съществени неудобства на живеещите в пограничните градове;
- Затруднява туризма, както в пограничните региони, по този начин и общото напредване в региона;
- Възпрепятства създаването на общи туристически артикули сред пограничните региони в България и тези в Румъния и в Гърция;
- Ограничава пазара на труда в пограничните райони;
- Влошава на конкурентоспособността на българското земеделие;
- Възпрепятства достъпа на българската земеделска продукция до пазарите на ЕС;
Въпреки, че от горепосочените разпореждания напълно недвусмислено следва, че правото на Европейски Съюз не разрешава непозволено практикуване на глас, по-нататъшно изясняване на смисъла, очакван в Договорите за присъединение, може да се откри, да вземем за пример, в същия член 4 от Договора за присъединение на Хърватия, което още по-ясно демонстрира, че решението за присъединение към Шенгенското пространство „ ще бъде взето от Съвета в сходство с използваните шенгенски процедури и като се вземе поради отчет на Комисията, потвърждаващ, че Хърватия продължава да извършва уговорките, поети през нейните договаряния за присъединение, които са от голяма важност за достиженията на правото от Шенген “.
Разбира се, както Актът за присъединение на България, по този начин и Актът за присъединение на Хърватия плануват решенията да се вземат от Съвета, след консултация с Европейския парламент, с единогласие на неговите членове.
Следователно, с цел да бъде годно решението на Съвета, то би трябвало да дава отговор на редица условия, взети дружно:
- решението би трябвало да бъде взето в сходство с използваните шенгенски процедури – тъй че то би трябвало да отразява само дали са изпълнени изискванията за присъединение към Шенгенското пространство от държавата-членка, във връзка с която би трябвало да се вземе решението;
- би трябвало да вземе поради отчета на Комисията;
- Европейският парламент би трябвало да бъде съветван преди приемането на решението;
- решението би трябвало да е единомислещо.
I.A. Съществува двоен стандарт при взимането на общи решения
Решение (ЕС) 2017/865 — сключване, от името на Европейски Съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за битка с насилието над дами във връзка с съдействие по наказателноправни въпроси, както и Решение (ЕС) 2017/866 — сключване, от името на Европейски Съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за насилието над дами във връзка с правото на леговище и възбраната за връщане упълномощават Европейския съюз (ЕС) да подпише Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Истанбулската конвенция) от името на Европейски Съюз във връзка с въпросите, попадащи в неговите пълномощия, макар че тази Конвенция е обсъждана като противоконституционна в няколко европейски страни измежду които и България. По този метод е отнето правото на България да взима суверенно решение, дали да бъде или да не бъде член на Истанбулската спогодба.
В казусът с Шенгенското пространство България има законно право, както показахме нагоре, да влезе в Шенген и дружно с всички останали държави-членки да работи за възстановяване на актуалните системи, само че това би трябвало да бъде на равна основа с другите държави-членки, а не в позицията на страна, която е изпълнила всички свои отговорности, само че не й се дават същите права, само че Европейски Съюз и по-конкретно Съвета на Европа не намира метод да вземе общо решение.
I.Б. Гласуването не взе поради отчета на Европейската комисия
Въпреки че България към този момент беше изпълнила всички условия за цялостно използване на достиженията на правото от Шенген през 2011 година, тя се съгласи, че може да бъде осъществена нова оценка през октомври 2022 година По информация от Министерство на вътрешните работи изпратена до медиите екипът се състоеше от специалисти от 17 държави-членки, пет специалисти от Европейската комисия и представители на Frontex, Europol и Агенцията за главните права. Екипът на място оцени основните детайли на достиженията на правото от Шенген (което е всекидневно ръководство на външните граници, полицейско съдействие, екстрадиция, Шенгенската осведомителна система и визи), както и зачитането на главните права, в това число отбрана на данните, и работата на администрациите, прилагащи съответните елементи от достиженията на правото от Шенген. Докладът заключава, че България е изпълнила напълно изискванията за използване на достиженията на правото от Шенген. Европейската комисия утвърди констатациите в отчета и ги разгласява в известието си от 16 ноември 2022 година
Разследващият екип заключи, че България продължава да извършва нужните условия за цялостно използване на всички съответни елементи от достиженията на правото от Шенген.
I. В. Резултатът от консултацията с Европейския парламент беше подценен.
В своята резолюция от 18 октомври 2022 година Европейският парламент още веднъж прикани за включването на България в Шенгенското пространство. По-конкретно Европейският парламент:
- акцентира, че всички нужни условия за цялостното използване на достиженията на правото от Шенген в България към този момент са били изпълнени през 2011 г.;
- повтори своята дългогодишна позиция, както е изложена в неговата резолюция от 11 декември 2018 година, в поддръжка на цялостното използване на достиженията на правото от Шенген по отношение на България;
- настоятелно прикани Съвета да предприеме всички нужни стъпки, с цел да одобри своето решение по отношение на цялостното използване на наредбите на достиженията на правото от Шенген към България до края на 2022 година, като по този метод подсигурява премахването на инспекциите на лица по всички вътрешни граници при започване на 2023 година
В поддръжка на тази позиция Парламентът изложи следните причини, под които се причисляваме напълно:
- завършването на процеса на оценка на Шенген за България и нейното положение на подготвеност за използване на всички разпореждания на достиженията на правото от Шенген бяха доказани от специалистите на SCH-EVAL и от Съвета в неговите изводи от 9 и 10 юни 2011 г.;
- в проекторешението си от 8 юли 2011 година Съветът удостовери, че са изпълнени нужните условия за използване на достиженията на правото от Шенген във всички области, а точно отбрана на данните, въздушни граници, сухопътни граници, полицейско съдействие, Шенгенска осведомителна система, море граници и визи;
- в допълнение към предизвикването да ръководи външните граници на Европейския съюз, завършването на процеса на оценка на Шенген наложи България да преструктурира фундаментално системите си за наблюдаване на границите и да влага в повишен потенциал на правоприлагането;
- според Акта за присъединение от 2005 година сполучливото довеждане докрай на процедурите за оценка на Шенген е единствената причина за цялостното използване на достиженията на правото от Шенген, в това число премахването на инспекциите на вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници;
- Степента на подготвеност на България да ползва напълно достиженията на правото от Шенген беше приета от държавните и държавните ръководители в Съвета неведнъж, както и от Комисията и Парламента, последно в отчета на Комисията за положението на Шенген за 2022 година и резолюцията на Парламента от 8 юли 2021 година по отношение на годишния отчет за действието на Шенгенското пространство;
- поддържането на вътрешния граничен надзор в Съюза и повторното му въвеждане в Шенгенското пространство оказва съществено влияние върху живота на европейските жители, по-специално на мобилните служащи и всички тези, които се възползват от правилото на свободно придвижване в границите на Европейски Съюз, и е съществено подкопава доверието им в европейските институции и интеграцията;
- също по този начин води до директни оперативни и капиталови разноски за трансгранични и мобилни служащи, туристи, автомобилни превозвачи на товари и обществени администрации, с неподходящи последствия за стопанските системи на държавите-членки и действието на вътрешния пазар на Европейски Съюз, в това число неподходящо влияние върху околната среда заради огромния брой постепенно движещи се камиони, чакащи на граничните пунктове;
- по-специално поддържането на вътрешния граничен надзор за България има неподходящо влияние върху правилото на тъждество и недискриминация в границите на Европейски Съюз, както и върху износа и вноса към и от тази страна членка, както и върху транспортните интервенции до и от някои от най-големите южни цивилен флоти и товарни пристанища в Европа, което значи загуба на облага и увеличени разноски.
Резолюцията на Европейския парламент ясно и малко излага фактическата обстановка и наредбите на законодателната рамка, използвани към присъединението на България към Шенгенското пространство, и заключава в интерес на България. Той обаче беше третиран по същия метод като удобните констатации в отчета на Комисията (до които се стигна след поредност от спомагателни оценки) и изцяло подценен, като по този метод се опълчи на горепосочените правила на Европейски Съюз.
I.Г. Единодушно гласоподаване - годност на погрешно подадения избор
Съгласно член 4, параграф 2 от Акта за присъединение Съветът би трябвало да гласоподава с единогласие, с цел да може дадена мярка да влезе в действие. Въпросът, който неизбежно поражда във връзка с единодушието, е валидността на всеки обособен избор. Ако гласуването е подадено погрешно, по случаен метод и в нарушаване на актуалните разпореждания на Европейски Съюз, естественото умозаключение е, че процедурата на гласоподаване е неправилна и че гласуването на Съвета на Европейски Съюз затова е невалидно. В това отношение Комисията има съществена роля, както е посочено по-долу:
Член 2 от Договор за Европейския съюз открива, че Съюзът се основава на полезностите на ценене на човешкото достолепие, независимост, народна власт и тъждество.
Член 9 от Договора тясно свързва демократичните правила с правилото на равенството, като показва, че във всички свои действия Съюзът съблюдава правилото на равенството на своите жители, които получават еднообразно внимание от неговите институции, органи, служби и организации.
Член 13, параграф 1 също по този начин планува, че Съюзът разполага с институционална рамка, която има за цел да разпространява неговите полезности, да реализира задачите му, да служи на неговите ползи, тези на своите жители и тези на държавите-членки, и да подсигурява поредност, успеваемост и последователност на своите политики и дейности.
Въпреки това задачата на Европейския съюз може да бъде изпълнена единствено в случай че всички държави-членки работят дружно и добросъвестно в сходство с правилото на лоялно съдействие, залегнал в член 4 от Договора. Съгласно този принцип Съюзът и държавите-членки при цялостно взаимно почитание взаимно се подкрепят при осъществяването на дилемите, произлизащи от Договорите. Държавите-членки подхващат всевъзможни подобаващи ограничения, общи или специфични, с цел да подсигуряват осъществяването на отговорностите, произлизащи от Договорите или произлизащи от актовете на институциите на Съюза.
Същият член планува, че държавите-членки улесняват постигането на дилемите на Съюза и се въздържат от всевъзможни ограничения, които биха могли да застрашат постигането на задачите на Съюза. С други думи, благосъстоянието на неговите нации е самата задача на Европейския съюз и всяко непозволено деяние, което опонира на ползите на държава-членка, в реалност е ориентирано против Съюза като цяло.
И най-после, бихме показали, че в нарушаване на правилото на лоялно съдействие са наранени редица други права, открити на равнище Европейски Съюз, а точно:
- права, заложени в Договор за функционирането на Европейския съюз: член 18 по отношение на недискриминацията; член 20, параграф 2, писмен знак а) и член 21 по отношение на свободното придвижване на жители на Европейски Съюз, член 26 по отношение на вътрешния пазар; член 28 по отношение на свободното придвижване на стоки; Членове 56 и идващите. по отношение на свободното даване на услуги в границите на Съюза.
- Права, обезпечени от Хартата на главните права: член 20 - по отношение на равенството пред закона; Член 21 - по отношение на недискриминацията; 36 - по отношение на достъпа до услуги от общ стопански интерес; Член 54 - за корист с права.
Ето за какво призоваваме комисията по петиции на Европейския парламент да означи, че този отвод на правото на България да се причисли към Шенгенското пространство е неприемлив и че резултатът от сходно гласоподаване е правно нереален. Подобна констатация може да накара Парламента да заведе иск за анулация според член 263 от Договор за функционирането на Европейския съюз. Също по този начин бихме показали, че съществува правосъдна процедура, открита от решението на Съда на Европейските общности по дело C-355/10, което беше заведено от Европейския парламент, отменящо решение на Съвета по отношение на въвеждането на спомагателни правила за наблюдаване на границите.
Също по този начин молим комисията по петиции на Европейския парламент да предприеме всички нужни институционални ограничения за незабавно връщане на присъединението на България към Шенгенското пространство в дневния ред за гласоподаване в Съвета, като се има поради, че първото гласоподаване беше осъществено в нарушаване на европейското право.
Град София С почитание:
Нено Димов Директор на Консервативен Институт
На съвещанието шефът на Консервативен Институт, доктор Нено Димов, ще показа главните проблеми и предложенията, изложени в петицията.
Петицията „ България би трябвало да получи равностойно отношение за Шенген " беше изпратена до Европейския парламент в отговор на отхвърли на Брюксел да одобри България и Румъния в безвизовото пространство от 1 януари 2023 година Против присъединението гласоподаваха Австрия и Нидерландия.
Консервативният институт упорства за незабавни дейности за приемането на страната в Шенгенското пространство и напомня, че Европейски Съюз към този момент е дал поредност от позитивни оценки за готовността на България, последната от които е от 2011 година
„ Повече от десетилетие по-късно обаче Съветът още не е съумял да одобри позиция, която трябваше да бъде просто условност ", напомнят създателите на петицията и акцентират, че към България се ползва двоен стандарт.
Прокарването на изкуствени разграничителни линии, неаргументираното отсрочване на безалтернативни решения, а в избрани случай директното потъпкване на основополагащи европейски правила разрушават доверието в Обединена Европа. Това оказва помощ изключително на съветската хибридна война, която съпътства военните й дейности в Украйна. От висотата на политическите решения през днешния ден зависи бъдещето на съюза.
Събитието ще бъде предавано онлайн, предоставяйки опция на публиката да следи дебатите в действително време.
Заседанието ще се организира според графика на Комисията по петиции и ще бъде излъчено онлайн през формалния уеб страница на Европейския парламент, като ще бъдат обезпечени и записи. Представители на медиите, както и на други заинтригувани страни, могат да наблюдават излъчването от тук:
https://www.europarl.europa.eu/committees/bg/peti/home/highlights
Предвидено е петицията да бъде прегледана към 17:00 часа българско време.
ДО:
ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ
Комисия за петиции
Уважаеми членове на Комисията по петиции,
Обръщаме се към Вас с актуалната петиция с публично искане за незабавни и дейни дейности по приемането на България в Шенгенското пространство.
Сдружение „ Консервативен Институт “ е юридическо лице с нестопанска цел и в социална изгода, записано по законите на Република България.
Сред нашите съществени цели е покровителство за Силна и Обединена Европа. Това е и претекстът ни да се обърнем към Вас с сегашния документ. Моля при разглеждане на петицията ни, да вземете под внимание следните причини:
I. Актуално положение и използвано законодателство
Република България е извела като собствен главен приоритет присъединението на страната ни към Шенгенското пространство. В Решение №529/01.08.2007 година Министерският съвет дефинира подготвеност за осъществяване на оценка по Шенген на България, считано от 1 януари 2008 година, във всички области – граници, визи, полицейско съдействие, отбрана на персоналните данни и Шенгенската осведомителна система. В решението Министерският съвет дефинира 2011 година за планувана година за присъединение на страната ни към Шенген. С решението е утвърдена и Декларация за подготвеност за осъществяване на оценка по Шенген, която министърът на вътрешните работи да подава пред генералния секретар на Съвета на Европейски Съюз.
След като България показа своята декларация през 2007 година за реализиране на подготвеност за цялостно използване на достиженията на правото от Шенген, през 2009 година и 2010 година бяха осъществени редица оценки с тази цел. Оценките бяха осъществени въз основа на член 4, параграф 2 от Акта за присъединение от 2005 година След приключването им Съветът на Европейски Съюз одобри на 9 юни 2011 година удобна позиция за присъединението на България към Шенгенското пространство, като се има поради, че е изпълнила всички механически условия, и категорично показва, че всички предходни незначителни дефекти са били отстранени. Съветът заключи, че „ като цяло България сподели, че е задоволително готова да ползва наредбите на достиженията на правото от Шенген “ и че „ предварителните условия са изпълнени Съветът да вземе решението, посочено в член 4, параграф 2 от 2005 година Акт за присъединение, допускащ премахването на вътрешния граничен надзор по въздушните, сухопътните и морските граници “. Съветът също по този начин предложи публично да одобри решението по отношение на България допустимо най-скоро и не по-късно от септември 2011 година
Въпреки това, повече от десетилетие по-късно, Съветът към момента не съумя да одобри позиция, която трябваше да бъде просто условност, защото заключенията, признати след оценките, бяха удобни.
Съгласно член 4, параграф 2 от Акта за присъединение от 2005 година „ тези разпореждания от достиженията на правото от Шенген, както са интегрирани в рамката на Европейския съюз, и актовете, които се основават на него или са свързани по различен метод с него, които не са посочени в параграф 1, въпреки и наложителни по отношение на България и Румъния от датата на присъединение, се ползват единствено във всяка от тези страни според европейско решение на Съвета за тази цел след инспекция в сходство с използваните процедури за оценка на Шенген, че са изпълнени нужните условия за използването на всички елементи на съответните постижения на правото на Европейски Съюз са изпълнени в тази страна “.
Единственото задоволително пояснение на тези разпореждания на Акта за присъединение е, че гласуването в Съвета би трябвало да се основава на причини, отнасящи се до осъществяването на изискванията за присъединение към Шенгенското пространство от оценената държава-членка и че това гласоподаване не може да бъде упражнено по погрешен, дискреционен метод, при липса на причини, свързани със случая, като се има поради, че систематичното пояснение на Договор за Европейския съюз постанова отговорностите, поети в подтекста на Европейски Съюз, да се извършват добросъвестно, в сходство с правилото на лоялно съдействие, и зачитайки полезностите на равенството, без никаква форма на дискриминация. Това пояснение беше подкрепено и от Европейския парламент в неговата резолюция от 18 октомври 2022 година
В това отношение бихме прецизирали, че член 13 от Договор за Европейския съюз категорично урежда правилото на лоялно съдействие сред институциите на Европейски Съюз, тъй че всяка институция би трябвало да работи в границите на пълномощията, предоставени й от Договорите, и в сходство с процедурите, изискванията и цели, заложени в него. Институциите би трябвало да работят в взаимно откровено съдействие.
Хартата на главните права на Съюза („ Хартата “) не разрешава всякаква дискриминация, учредена на каквато и да е основа като раса, етнически или обществен генезис и така нататък, и в член 20 закрепва правилото на тъждество пред закона. По същия метод член 31 планува, че Съюзът признава и зачита достъпа до услуги от общ стопански интерес, както е планувано в националните закони и практики, в сходство с Договорите, за поощряване на общественото и териториално доближаване на Съюза. Оставането на България отвън Шенгенското пространство:
- Носи загуби транспортния отрасъл в порядък от 120 до 150 млн. евро на година;
- Води до по-лоши условия на труд за българските превозвачи по отношение на съперниците им от страните от зоната на " Шенген " ;
- Повишава разноски за храна на водачите и съответното лишава от приходите от работещите в транспортната сфера;
- Нанася вреди върху инфраструктурата в пограничните райони;
- Води до натоварване на съставни елементи на околната среда – замърсяване на въздуха, струпване на боклуци, шумово натоварване;
- Причинява тапи и съществени неудобства на живеещите в пограничните градове;
- Затруднява туризма, както в пограничните региони, по този начин и общото напредване в региона;
- Възпрепятства създаването на общи туристически артикули сред пограничните региони в България и тези в Румъния и в Гърция;
- Ограничава пазара на труда в пограничните райони;
- Влошава на конкурентоспособността на българското земеделие;
- Възпрепятства достъпа на българската земеделска продукция до пазарите на ЕС;
Въпреки, че от горепосочените разпореждания напълно недвусмислено следва, че правото на Европейски Съюз не разрешава непозволено практикуване на глас, по-нататъшно изясняване на смисъла, очакван в Договорите за присъединение, може да се откри, да вземем за пример, в същия член 4 от Договора за присъединение на Хърватия, което още по-ясно демонстрира, че решението за присъединение към Шенгенското пространство „ ще бъде взето от Съвета в сходство с използваните шенгенски процедури и като се вземе поради отчет на Комисията, потвърждаващ, че Хърватия продължава да извършва уговорките, поети през нейните договаряния за присъединение, които са от голяма важност за достиженията на правото от Шенген “.
Разбира се, както Актът за присъединение на България, по този начин и Актът за присъединение на Хърватия плануват решенията да се вземат от Съвета, след консултация с Европейския парламент, с единогласие на неговите членове.
Следователно, с цел да бъде годно решението на Съвета, то би трябвало да дава отговор на редица условия, взети дружно:
- решението би трябвало да бъде взето в сходство с използваните шенгенски процедури – тъй че то би трябвало да отразява само дали са изпълнени изискванията за присъединение към Шенгенското пространство от държавата-членка, във връзка с която би трябвало да се вземе решението;
- би трябвало да вземе поради отчета на Комисията;
- Европейският парламент би трябвало да бъде съветван преди приемането на решението;
- решението би трябвало да е единомислещо.
I.A. Съществува двоен стандарт при взимането на общи решения
Решение (ЕС) 2017/865 — сключване, от името на Европейски Съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за битка с насилието над дами във връзка с съдействие по наказателноправни въпроси, както и Решение (ЕС) 2017/866 — сключване, от името на Европейски Съюз, на Конвенцията на Съвета на Европа за насилието над дами във връзка с правото на леговище и възбраната за връщане упълномощават Европейския съюз (ЕС) да подпише Конвенцията на Съвета на Европа за предварителна защита и битка с насилието над дами и домашното принуждение (Истанбулската конвенция) от името на Европейски Съюз във връзка с въпросите, попадащи в неговите пълномощия, макар че тази Конвенция е обсъждана като противоконституционна в няколко европейски страни измежду които и България. По този метод е отнето правото на България да взима суверенно решение, дали да бъде или да не бъде член на Истанбулската спогодба.
В казусът с Шенгенското пространство България има законно право, както показахме нагоре, да влезе в Шенген и дружно с всички останали държави-членки да работи за възстановяване на актуалните системи, само че това би трябвало да бъде на равна основа с другите държави-членки, а не в позицията на страна, която е изпълнила всички свои отговорности, само че не й се дават същите права, само че Европейски Съюз и по-конкретно Съвета на Европа не намира метод да вземе общо решение.
I.Б. Гласуването не взе поради отчета на Европейската комисия
Въпреки че България към този момент беше изпълнила всички условия за цялостно използване на достиженията на правото от Шенген през 2011 година, тя се съгласи, че може да бъде осъществена нова оценка през октомври 2022 година По информация от Министерство на вътрешните работи изпратена до медиите екипът се състоеше от специалисти от 17 държави-членки, пет специалисти от Европейската комисия и представители на Frontex, Europol и Агенцията за главните права. Екипът на място оцени основните детайли на достиженията на правото от Шенген (което е всекидневно ръководство на външните граници, полицейско съдействие, екстрадиция, Шенгенската осведомителна система и визи), както и зачитането на главните права, в това число отбрана на данните, и работата на администрациите, прилагащи съответните елементи от достиженията на правото от Шенген. Докладът заключава, че България е изпълнила напълно изискванията за използване на достиженията на правото от Шенген. Европейската комисия утвърди констатациите в отчета и ги разгласява в известието си от 16 ноември 2022 година
Разследващият екип заключи, че България продължава да извършва нужните условия за цялостно използване на всички съответни елементи от достиженията на правото от Шенген.
I. В. Резултатът от консултацията с Европейския парламент беше подценен.
В своята резолюция от 18 октомври 2022 година Европейският парламент още веднъж прикани за включването на България в Шенгенското пространство. По-конкретно Европейският парламент:
- акцентира, че всички нужни условия за цялостното използване на достиженията на правото от Шенген в България към този момент са били изпълнени през 2011 г.;
- повтори своята дългогодишна позиция, както е изложена в неговата резолюция от 11 декември 2018 година, в поддръжка на цялостното използване на достиженията на правото от Шенген по отношение на България;
- настоятелно прикани Съвета да предприеме всички нужни стъпки, с цел да одобри своето решение по отношение на цялостното използване на наредбите на достиженията на правото от Шенген към България до края на 2022 година, като по този метод подсигурява премахването на инспекциите на лица по всички вътрешни граници при започване на 2023 година
В поддръжка на тази позиция Парламентът изложи следните причини, под които се причисляваме напълно:
- завършването на процеса на оценка на Шенген за България и нейното положение на подготвеност за използване на всички разпореждания на достиженията на правото от Шенген бяха доказани от специалистите на SCH-EVAL и от Съвета в неговите изводи от 9 и 10 юни 2011 г.;
- в проекторешението си от 8 юли 2011 година Съветът удостовери, че са изпълнени нужните условия за използване на достиженията на правото от Шенген във всички области, а точно отбрана на данните, въздушни граници, сухопътни граници, полицейско съдействие, Шенгенска осведомителна система, море граници и визи;
- в допълнение към предизвикването да ръководи външните граници на Европейския съюз, завършването на процеса на оценка на Шенген наложи България да преструктурира фундаментално системите си за наблюдаване на границите и да влага в повишен потенциал на правоприлагането;
- според Акта за присъединение от 2005 година сполучливото довеждане докрай на процедурите за оценка на Шенген е единствената причина за цялостното използване на достиженията на правото от Шенген, в това число премахването на инспекциите на вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници;
- Степента на подготвеност на България да ползва напълно достиженията на правото от Шенген беше приета от държавните и държавните ръководители в Съвета неведнъж, както и от Комисията и Парламента, последно в отчета на Комисията за положението на Шенген за 2022 година и резолюцията на Парламента от 8 юли 2021 година по отношение на годишния отчет за действието на Шенгенското пространство;
- поддържането на вътрешния граничен надзор в Съюза и повторното му въвеждане в Шенгенското пространство оказва съществено влияние върху живота на европейските жители, по-специално на мобилните служащи и всички тези, които се възползват от правилото на свободно придвижване в границите на Европейски Съюз, и е съществено подкопава доверието им в европейските институции и интеграцията;
- също по този начин води до директни оперативни и капиталови разноски за трансгранични и мобилни служащи, туристи, автомобилни превозвачи на товари и обществени администрации, с неподходящи последствия за стопанските системи на държавите-членки и действието на вътрешния пазар на Европейски Съюз, в това число неподходящо влияние върху околната среда заради огромния брой постепенно движещи се камиони, чакащи на граничните пунктове;
- по-специално поддържането на вътрешния граничен надзор за България има неподходящо влияние върху правилото на тъждество и недискриминация в границите на Европейски Съюз, както и върху износа и вноса към и от тази страна членка, както и върху транспортните интервенции до и от някои от най-големите южни цивилен флоти и товарни пристанища в Европа, което значи загуба на облага и увеличени разноски.
Резолюцията на Европейския парламент ясно и малко излага фактическата обстановка и наредбите на законодателната рамка, използвани към присъединението на България към Шенгенското пространство, и заключава в интерес на България. Той обаче беше третиран по същия метод като удобните констатации в отчета на Комисията (до които се стигна след поредност от спомагателни оценки) и изцяло подценен, като по този метод се опълчи на горепосочените правила на Европейски Съюз.
I.Г. Единодушно гласоподаване - годност на погрешно подадения избор
Съгласно член 4, параграф 2 от Акта за присъединение Съветът би трябвало да гласоподава с единогласие, с цел да може дадена мярка да влезе в действие. Въпросът, който неизбежно поражда във връзка с единодушието, е валидността на всеки обособен избор. Ако гласуването е подадено погрешно, по случаен метод и в нарушаване на актуалните разпореждания на Европейски Съюз, естественото умозаключение е, че процедурата на гласоподаване е неправилна и че гласуването на Съвета на Европейски Съюз затова е невалидно. В това отношение Комисията има съществена роля, както е посочено по-долу:
Член 2 от Договор за Европейския съюз открива, че Съюзът се основава на полезностите на ценене на човешкото достолепие, независимост, народна власт и тъждество.
Член 9 от Договора тясно свързва демократичните правила с правилото на равенството, като показва, че във всички свои действия Съюзът съблюдава правилото на равенството на своите жители, които получават еднообразно внимание от неговите институции, органи, служби и организации.
Член 13, параграф 1 също по този начин планува, че Съюзът разполага с институционална рамка, която има за цел да разпространява неговите полезности, да реализира задачите му, да служи на неговите ползи, тези на своите жители и тези на държавите-членки, и да подсигурява поредност, успеваемост и последователност на своите политики и дейности.
Въпреки това задачата на Европейския съюз може да бъде изпълнена единствено в случай че всички държави-членки работят дружно и добросъвестно в сходство с правилото на лоялно съдействие, залегнал в член 4 от Договора. Съгласно този принцип Съюзът и държавите-членки при цялостно взаимно почитание взаимно се подкрепят при осъществяването на дилемите, произлизащи от Договорите. Държавите-членки подхващат всевъзможни подобаващи ограничения, общи или специфични, с цел да подсигуряват осъществяването на отговорностите, произлизащи от Договорите или произлизащи от актовете на институциите на Съюза.
Същият член планува, че държавите-членки улесняват постигането на дилемите на Съюза и се въздържат от всевъзможни ограничения, които биха могли да застрашат постигането на задачите на Съюза. С други думи, благосъстоянието на неговите нации е самата задача на Европейския съюз и всяко непозволено деяние, което опонира на ползите на държава-членка, в реалност е ориентирано против Съюза като цяло.
И най-после, бихме показали, че в нарушаване на правилото на лоялно съдействие са наранени редица други права, открити на равнище Европейски Съюз, а точно:
- права, заложени в Договор за функционирането на Европейския съюз: член 18 по отношение на недискриминацията; член 20, параграф 2, писмен знак а) и член 21 по отношение на свободното придвижване на жители на Европейски Съюз, член 26 по отношение на вътрешния пазар; член 28 по отношение на свободното придвижване на стоки; Членове 56 и идващите. по отношение на свободното даване на услуги в границите на Съюза.
- Права, обезпечени от Хартата на главните права: член 20 - по отношение на равенството пред закона; Член 21 - по отношение на недискриминацията; 36 - по отношение на достъпа до услуги от общ стопански интерес; Член 54 - за корист с права.
Ето за какво призоваваме комисията по петиции на Европейския парламент да означи, че този отвод на правото на България да се причисли към Шенгенското пространство е неприемлив и че резултатът от сходно гласоподаване е правно нереален. Подобна констатация може да накара Парламента да заведе иск за анулация според член 263 от Договор за функционирането на Европейския съюз. Също по този начин бихме показали, че съществува правосъдна процедура, открита от решението на Съда на Европейските общности по дело C-355/10, което беше заведено от Европейския парламент, отменящо решение на Съвета по отношение на въвеждането на спомагателни правила за наблюдаване на границите.
Също по този начин молим комисията по петиции на Европейския парламент да предприеме всички нужни институционални ограничения за незабавно връщане на присъединението на България към Шенгенското пространство в дневния ред за гласоподаване в Съвета, като се има поради, че първото гласоподаване беше осъществено в нарушаване на европейското право.
Град София С почитание:
Нено Димов Директор на Консервативен Институт
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ