Днес в 10:31 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал

Днес в 10:31 ч. българско време от космодрума Кейп Канаверал във Флорида, Съединени американски щати, излетя ракетата на ULA “Делта 4 Хеви ”. На борда на тази мощна тежкотоварна ракета се намираше автоматизираната междупланетна станция “Паркър ”, която ще се насочи към същинска звезда – нашето Слънце. Малко след 11:30 ч. НАСА удостовери, че “Паркър ” е изпълнила наред най-важните задания след отделянето си от третата степен на ракетата притежател: разгърнала е слънчевите си акумулатори и те сполучливо доставят електрическа енергия за бордовите системи.

Преди да насоча вниманието ви към задачата, няколко думи за ракетата-носител. Безспорно днешният триумф е мотив за горделивост за Тори Бруно, президент на Юнайтед Лонч Алайънс (ULA), който е и главен съперник на Илон Мъск. “. Тя може да доставя в ниска околоземна орбита близо 29 тона потребен товар. Понастоящем най-мощната ракета в света по индикатор товароподемност е “Фолкън Хеви ”, която в своя невъзвръщаем вид може да извежда близо 64 тона в орбита. Тези две ракети засенчват всичко останало в света, що се касае до благоприятни условия за извеждане на потребен товар. На трето място е ракетата на Китай “Лонг Марч 5 ” с товароподемност 25 тона. Следва съветската ракета “Протон ” с товароподемност близо 23 тона. 

Но въпреки че “Фолкън Хеви ” може да извежда по-голямо количество потребен товар в орбита, “Делта 4 Хеви ” има други преимущества, които я вършат незаменима за междупланетни задачи. “Фолкън Хеви ” има един значителен минус: към сегашния миг за тази ракета към момента не е създадена високоенергийна горна степен. Специфичният подтик на мотора “Мерлин ” за ракети “Фолкън ” във вакуум е 311 секунди, до момента в който моторът “RL10 ” на вторите степени на “Делта 4 Хеви ” има характерен подтик 465 секунди. “Мерлин ” употребява керосиново гориво и течен О2, до момента в който “RL10 ” – криогенно гориво под формата на течен водород и О2.. Ето за какво когато Тори Бруно акцентира, че “Делта 4 Хеви ” е единствената ракета, способна да изведе “Паркър ” към Слънцето, вероято имаше поради тъкмо това. 

Колкото и антиинтуитивно да звучи, изстрелването на уред към Слънцето е по-трудно, в сравнение с да се изстреля подобен към Плутон. Фактически опциите на “Делта 4 Хеви ” се използваха на най-много, с цел да бъде изведена роботизирана задача с тегло едвам 646 кг. Изпращането на уред към Слънцето не е толкоз просто: като да го насочим към Слънцето да изстреляме. В действителността Земята е тази, която обикаля към нашата звезда и тя към този момент има скорост 30 km/s. За да изпратим галактически уред отвън Слънчевата система, задоволително е да изстреляме уред по посока на придвижването на Земята, и да прибавим към тази скорост още в допълнение 16.67 km/s. Но единственият метод да изпратим уред към Слънцето е да изстрелваме апарата в посока, противоположна на придвижването на Земята, със скорост 30 km/s.. 

Ето по какъв начин днешното изстрелване бе извършено: в началото се възпламениха трите ядра на първата степен на “Делта 4 Хеви ” – централното плюс двете странични, като централното работеше на по-ниска мощ, с цел да пести гориво. Близо 3 минути и 56 секунди от началото на полета двете странични ядра се отделиха. Централното продължи да работи още няколко минути, този път на цялостна мощ, и на 5-тата минута и 36-тата секунда след началото на полета протече отделянето му от втората степен. Втората степен организира две запалвания – първо, което вкара “Паркър ” в първична орбита към Земята 10 минути и 35 секунди след началото на полета. И второ, което стартира 22 минути от началото на полета и продължи близо 14 минути. Окончателното въвеждане бе извършено от специфична твърдогоривна трета степен (на англ. “kick stage ”), издигната от Нортроп Груман. Тя работеше общо 84 секунди. 

Но даже това няма да е задоволително за доближаването на Слънцето и заради тази причина “Паркър ” ще облети Венера общо седем пъти. Първото доближаване с планетата ще е след по-малко от два месеца, като то ще убие още от скоростта и ще снижи перихелия до 0.17 астрономически единици.. 

“Паркър ” е същинска изследователска задача – тя ще навлезе в неизучавани до момента от човек райони и заради това се обрисува да повдигне повече въпроси, в сравнение с да даде подготвени отговори на към този момент заложени научни въпроси. И въпреки всичко някои въпроси са с десетилетна отминалост и чакат да бъдат разгадани. Например и до момента не е ясно за какво повърхността на Слънцето е по-студена от слънчевата атмосфера – така наречен корона. Температурата на повърхността на Слънцето е едвам 5 500 Целзиеви градуса. Но издигайки се над нея, към този момент в атмосферата, температурите надвишават 2 Милиона Целзиеви градуса. Защо? Ние не знаем към момента, само че е допустимо “Паркър ” да даде отговор на въпроса. За да може да учи нашата звезда, автоматизираната междупланетна станция ще застане едвам на 6 милиона километра от слънчевата повърхнина. Само за съпоставяне Меркурий, най-близката до Слънцето планета, обикаля към него на разстояние сред 46 и 70 милиона километра. 

Мисия “Паркър ” е кръстена на името на слънчевия астрофизик Юджийн Паркър (роден 1927 година). Това е първата задача на НАСА, която е кръстена в чест на към момента жив човек. Самият Паркър присъстваше през днешния ден на изстрелването в центъра на НАСА и призна, че това е първото политане на ракета, което е гледал в живота си. 

Запис от изстрелването: тук (Youtube връзка)