ЦСКА тръгва към титлата от Пазарджик
Днес ЦСКА отваря нова, доста оптимистична страница в историята си.
При протичащата се внушителна селекция и положителните вести за стадиона, няма по какъв начин да е другояче.
През предишното състезание Саша Илич се изяви като доста мощен точкосъбирач, само че едвам загатна за опциите си да създава мощен футбол.
Това беше цената, която трябваше да се заплати, с цел да бъде ЦСКА в борбата за купата.
Защото в случай че с капацитета на миналогодишния състав Сале бе почнал да работи за построяването на доминантен игрови жанр и бе пренебрегнал най-типичната цел на армейците в историята им – завоюване на първото място, през днешния ден евентуално нямаше да организира тренировката въз основата в Панчарево.
От това лято насам обаче обстановката радикално се трансформира и Илич няма да има опрощение, в случай че не материализира втория си късмет с генериране на добър футбол, успех в Първа лига и мощно показване в Лигата на конференциите. За първото ще би трябвало известно време, само че не прекомерно дълго. Докато за второто и третото е противоположното – пътят е дълъг и бодлив.
В Борисовата градина акостираха много като численост и качество футболисти и следва да идват още такива, тъй като тимът не е на 100 % окомплектован – най-много в отбранителната част.
Не по-малки по значителност са и обстоятелствата, че сърбинът се употребява с поддръжката на управлението и огромна част от последователите на 31-кратния отличник. Особено с оглед безспорната истина, че отвън вътрешните аргументи, разнообразните аванти в изгода Делиорманския хегемон също са измежду факторите купите на ЦСКА към момента да не са 32.
Сега, когато се обрисува рецесията в Лудогорец да е още по-силна, Саша Илич и компания са длъжни да са оптимално безапелационни в Първа лига. А като забележим и програмата в първите четири кръга – Хебър, Крумовград, Етър и Славия, е явно, че и шансът още веднъж намигва на 45-годишния сръбски експерт.
Но тестванията за Саша Илич предстоят и му е време за по-категорично доказване в занаята. Футболистите са проекция на своя треньор и по-конкретно на неговата перманентна работа на подготвителното игрище и край тъчлинията.
Ако не беше по този начин, треньорският поминък нямаше да съществува. И в този смисъл армейският ментор би трябвало да продължи да поддържа положителната атмосфера и колектив в съблекалнята в изискванията на възходящото его в нея.
Бързо би трябвало да избистри главната група състезатели, с които ще гони наложителните цели, и да не позволява повече стратегически неточности. Като тези ЦСКА да играе с трима централни бранители и без крила против тимове от рода на Септември София и да излиза плахо и изчаквателно във безконечното дерби против Левски.
Сале е оборудван да направи алената част от България щастлива и да влезе в историята, нареждайки се до обичания от армейската общественост починал негов съотечественик – Миодраг Йешич. Дали ще го стори, или ще влезе в тима на провалилите се през последните три десетилетия, зависи на първо място от него.
При протичащата се внушителна селекция и положителните вести за стадиона, няма по какъв начин да е другояче.
През предишното състезание Саша Илич се изяви като доста мощен точкосъбирач, само че едвам загатна за опциите си да създава мощен футбол.
Това беше цената, която трябваше да се заплати, с цел да бъде ЦСКА в борбата за купата.
Защото в случай че с капацитета на миналогодишния състав Сале бе почнал да работи за построяването на доминантен игрови жанр и бе пренебрегнал най-типичната цел на армейците в историята им – завоюване на първото място, през днешния ден евентуално нямаше да организира тренировката въз основата в Панчарево.
От това лято насам обаче обстановката радикално се трансформира и Илич няма да има опрощение, в случай че не материализира втория си късмет с генериране на добър футбол, успех в Първа лига и мощно показване в Лигата на конференциите. За първото ще би трябвало известно време, само че не прекомерно дълго. Докато за второто и третото е противоположното – пътят е дълъг и бодлив.
В Борисовата градина акостираха много като численост и качество футболисти и следва да идват още такива, тъй като тимът не е на 100 % окомплектован – най-много в отбранителната част.
Не по-малки по значителност са и обстоятелствата, че сърбинът се употребява с поддръжката на управлението и огромна част от последователите на 31-кратния отличник. Особено с оглед безспорната истина, че отвън вътрешните аргументи, разнообразните аванти в изгода Делиорманския хегемон също са измежду факторите купите на ЦСКА към момента да не са 32.
Сега, когато се обрисува рецесията в Лудогорец да е още по-силна, Саша Илич и компания са длъжни да са оптимално безапелационни в Първа лига. А като забележим и програмата в първите четири кръга – Хебър, Крумовград, Етър и Славия, е явно, че и шансът още веднъж намигва на 45-годишния сръбски експерт.
Но тестванията за Саша Илич предстоят и му е време за по-категорично доказване в занаята. Футболистите са проекция на своя треньор и по-конкретно на неговата перманентна работа на подготвителното игрище и край тъчлинията.
Ако не беше по този начин, треньорският поминък нямаше да съществува. И в този смисъл армейският ментор би трябвало да продължи да поддържа положителната атмосфера и колектив в съблекалнята в изискванията на възходящото его в нея.
Бързо би трябвало да избистри главната група състезатели, с които ще гони наложителните цели, и да не позволява повече стратегически неточности. Като тези ЦСКА да играе с трима централни бранители и без крила против тимове от рода на Септември София и да излиза плахо и изчаквателно във безконечното дерби против Левски.
Сале е оборудван да направи алената част от България щастлива и да влезе в историята, нареждайки се до обичания от армейската общественост починал негов съотечественик – Миодраг Йешич. Дали ще го стори, или ще влезе в тима на провалилите се през последните три десетилетия, зависи на първо място от него.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ