Чароит: невероятно красив камък, който се добива само в Сибир
Днес този необичаен минерал свети в десетина нюанса върху дамски обеци и пръстени.
Открит е от руски геолози в дълбоката тайга на Якутия.
Лилави искри на лилав декор – това е цветът на този прелестен минерал, който се среща единствено на едно място в света – в южната част на Якутия, покрай река Чара. Минералът е открит от руски геолози, които през 1940-те години интензивно изследват сибирската тайга в търсене на залежи на метали и кристали. Иля Наймушин/Sputnik
Геолозите виждат първите проби от новия камък през 1948 година. Група учени, ръководена от Владимир Дитмар (1903-1967), организира геоложко изследване в региона на Чара, покрай планината Мурун. Геологът видял в коритото на един поток (който през днешния ден носи името Дитмар) люляков камък, за който в началото сметнал, че е елементарен планински слоест камък с примеси. Находката му е картографирана, само че скоро е забравена. Мястото е толкоз отдалечено от цивилизацията, че десетилетия наред остава бяло леке в геологията. Géry PARENT (CC BY-SA 4.0)
Четвърт век по-късно, през 1973 година, Юрий Рогов работи в Мурун с екип от млади геолози, които търсят уран. Те посещават мястото, където се е намирала частта на Дитмар, и близо до полуразрушената колиба Рогов вижда „някакъв чудноват блок, висок към метър“, както по-късно. Николай Никитин/ТАСС
„Камъкът е с подобен люляков цвят – като че ли затрупан с белезникава патина, много противен. Опитах се да отчупя едно парче, само че то не се отчупи, – по този начин Рогов си спомня за находката си. – Започнах да блъскам камъка, до момента в който дръжката на геоложкия чук не се счупи. Той отби парче камък – изглеждаше като напръскан с люляк. Тук си помислих, че ще го занеса на жена си: това е забавен цвят, а дамите обичат ярките цветове“. Николай Никитин/ТАСС
Вера Рогова, експерт по минерали от същата експедиция, в началото се заинтересува от жълтите петна, като незабавно допуска, че това са нови минерали (както се оказва по-късно). Въпреки това не е ясно какъв тип е бил люляковият камък. За проучване са взети към 30 кг, които са изследвани от геолозите в свободното им време. Legion Media
Няколко години по-късно сътрудника на Рогови, геологът Юрий Алексеев, експерт по полускъпоценни камъни, научава за камъка. Той заподозрял, че двойката е разкрила напълно нов драгоценен камък, и дружно с Рогов взема още към звук проби и ги изпраща в Москва за проучване. Legion Media
До 1977 година чароитът е минерал без име, защото е изучаван в продължение на няколко години от цялата комисия от геолози. Оказва се, че с изключение на нови скали (тинаксит, токоит, франкаменит и мурунсит), минералът съдържа и редкоземни детайли, които му придават невероятни многоцветни шарки. Въпреки това в последна сметка е определено името чароит по името на река Чара. Той няма нищо общо с думата „чара“, защото на якутски и евенкски език „чара“ значи просто „плитчина“. Legion Media
Но още преди да бъде публично регистриран, чароитът придобива известност измежду бижутерите и каменоделците в Съюз на съветските социалистически републики. Това е по този начин поради люляковия му искра, който е приказен освен когато се употребява в сребърна или златна рамка в дамски бижута, само че и като независимо произведение. Чароитът е употребен и за разработване на вази и кутии. Чароитът се среща в доста нюанси – от бледолилаво до наситено лилаво, които гладко се преливат един в различен в съвършена естетика със светлината. Legion Media
Интересно е, че колкото и търсения да са извършени, на никое място другаде в Русия или в чужбина не е намерено нищо сходно на чароит. Единственото находище се оказва това в региона на Мурун, по тази причина и го назовават „Лилавият камък“. То се състои от повече от двадесет обособени залежи на чароит, разпръснати на повърхност от към 10 квадратни километра. Legion Media
Точното количество на чароита не е известно, само че се допуска, че то е най-малко 140 000 тона. Понастоящем в Якутия се позволява добивът на не повече от 100 тона годишно, само че заради компликациите при създаването на тези отдалечени места в тайгата се добива доста по-малко камък и по тази причина той не се среща постоянно по рафтовете на магазините. Legion Media
Освен чароит, през 1997 година тук е открит и различен неповторим и необичаен камък – наследник нефрит, който геолозите оферират да бъде наименуван дианит в чест на принцеса Даяна. Възможно е това да не е последното геоложко изобретение в Якутия.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Открит е от руски геолози в дълбоката тайга на Якутия.
Лилави искри на лилав декор – това е цветът на този прелестен минерал, който се среща единствено на едно място в света – в южната част на Якутия, покрай река Чара. Минералът е открит от руски геолози, които през 1940-те години интензивно изследват сибирската тайга в търсене на залежи на метали и кристали. Иля Наймушин/Sputnik
Геолозите виждат първите проби от новия камък през 1948 година. Група учени, ръководена от Владимир Дитмар (1903-1967), организира геоложко изследване в региона на Чара, покрай планината Мурун. Геологът видял в коритото на един поток (който през днешния ден носи името Дитмар) люляков камък, за който в началото сметнал, че е елементарен планински слоест камък с примеси. Находката му е картографирана, само че скоро е забравена. Мястото е толкоз отдалечено от цивилизацията, че десетилетия наред остава бяло леке в геологията. Géry PARENT (CC BY-SA 4.0)
Четвърт век по-късно, през 1973 година, Юрий Рогов работи в Мурун с екип от млади геолози, които търсят уран. Те посещават мястото, където се е намирала частта на Дитмар, и близо до полуразрушената колиба Рогов вижда „някакъв чудноват блок, висок към метър“, както по-късно. Николай Никитин/ТАСС
„Камъкът е с подобен люляков цвят – като че ли затрупан с белезникава патина, много противен. Опитах се да отчупя едно парче, само че то не се отчупи, – по този начин Рогов си спомня за находката си. – Започнах да блъскам камъка, до момента в който дръжката на геоложкия чук не се счупи. Той отби парче камък – изглеждаше като напръскан с люляк. Тук си помислих, че ще го занеса на жена си: това е забавен цвят, а дамите обичат ярките цветове“. Николай Никитин/ТАСС
Вера Рогова, експерт по минерали от същата експедиция, в началото се заинтересува от жълтите петна, като незабавно допуска, че това са нови минерали (както се оказва по-късно). Въпреки това не е ясно какъв тип е бил люляковият камък. За проучване са взети към 30 кг, които са изследвани от геолозите в свободното им време. Legion Media
Няколко години по-късно сътрудника на Рогови, геологът Юрий Алексеев, експерт по полускъпоценни камъни, научава за камъка. Той заподозрял, че двойката е разкрила напълно нов драгоценен камък, и дружно с Рогов взема още към звук проби и ги изпраща в Москва за проучване. Legion Media
До 1977 година чароитът е минерал без име, защото е изучаван в продължение на няколко години от цялата комисия от геолози. Оказва се, че с изключение на нови скали (тинаксит, токоит, франкаменит и мурунсит), минералът съдържа и редкоземни детайли, които му придават невероятни многоцветни шарки. Въпреки това в последна сметка е определено името чароит по името на река Чара. Той няма нищо общо с думата „чара“, защото на якутски и евенкски език „чара“ значи просто „плитчина“. Legion Media
Но още преди да бъде публично регистриран, чароитът придобива известност измежду бижутерите и каменоделците в Съюз на съветските социалистически републики. Това е по този начин поради люляковия му искра, който е приказен освен когато се употребява в сребърна или златна рамка в дамски бижута, само че и като независимо произведение. Чароитът е употребен и за разработване на вази и кутии. Чароитът се среща в доста нюанси – от бледолилаво до наситено лилаво, които гладко се преливат един в различен в съвършена естетика със светлината. Legion Media
Интересно е, че колкото и търсения да са извършени, на никое място другаде в Русия или в чужбина не е намерено нищо сходно на чароит. Единственото находище се оказва това в региона на Мурун, по тази причина и го назовават „Лилавият камък“. То се състои от повече от двадесет обособени залежи на чароит, разпръснати на повърхност от към 10 квадратни километра. Legion Media
Точното количество на чароита не е известно, само че се допуска, че то е най-малко 140 000 тона. Понастоящем в Якутия се позволява добивът на не повече от 100 тона годишно, само че заради компликациите при създаването на тези отдалечени места в тайгата се добива доста по-малко камък и по тази причина той не се среща постоянно по рафтовете на магазините. Legion Media
Освен чароит, през 1997 година тук е открит и различен неповторим и необичаен камък – наследник нефрит, който геолозите оферират да бъде наименуван дианит в чест на принцеса Даяна. Възможно е това да не е последното геоложко изобретение в Якутия.
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ