“Днес сме република, но чиста ли, свята ли? Циниците приемат

“Днес сме република, само че чиста ли, свята ли? Циниците одобряват тези въпроси с пренебрежение, както други в тези години вземат Апостола за луда глава и идеалист. Тях обаче времето ги отнесе, а пред бесилото на Дякона се покланяме всяка година. ” Това сподели в словото си президентът Румен Радев по време на възпоменателната гала във връзка 145-та годишнина от обесването на Апостола на свободата Васил Левски.

“Преди 145 години тук - на това място- увисва на бесилото Васил Левски. Гробът му е незнаен. Но заравяйки Левски, поробителят зарови зърното на свободата, което покълна и роди днешна България. От Апостола пазим едно тефтерче, кичур коси и къси писма. Но те костват повече от теория, учат ни, че каузи трябват, а не думи. Дават ни религия, че времето нас обръща, само че и ние него обръщаме.

Днес сме република, само че чиста ли, свята ли? Циниците одобряват тези въпроси с пренебрежение, както други в тези години вземат Апостола за луда глава и идеалист. Тях обаче времето ги отнесе, а пред бесилото на Дякона се покланяме всяка година. Идеалът на Левски за чиста и свята република е дълготрайна стратегия, доста време трябваше, с цел да стане България република. А какъв брой още ще би трябвало, с цел да стане тя чиста и свята? Това зависи от нас. Това зависи от нашата гражданска отговорност, от нашата гражданска позиция. Битката за правда и правдивост е задача на всяко потомство, нашето още не я е постигнало.

Републиката на Апостола принадлежи на всички жители, а не на шепа хора. В нея Отечеството не се бърка с бащиния, а законът е един за всички. В чистата и святата република лъжата е срам, а човек тежи съгласно делата си. В нея думите са свят ангажимент, каквито са думите в тефтерчето на Апостола. Нашите българи желаят свободата, само че я одобряват в случай че някои им я сервира в къщите на тепсия, написа Левски и още - не си национален, в случай че знаеш националното зло и не го казваш. Тези елементарни думи разказват цялата българска драма. Робството ни е приучило да се съобразяваме със злото и силата. Но с цел да бъдем свободни би трябвало да победим унинието и примирението вътре в нас.

Преди век и половина един духовник от Карлово заложи живота си, с цел да изкупи свободата си, нашата независимост. Левски провокира цяла империя и завоюва облога си. Той пожертва живота си, само че завоюва за цялостен народ. Неговият идеал не остарява с годините. Ние, днешните българи, сме призвани с нашите дружни старания да сбъднем идеала на Левски. Заради него, поради себе си и поради нашите деца.

Поклон пред паметта на Апостола на свободата! ”