Откъде идва изразът „Те ти, булка, Спасовден“
Днес се отбелязва християнският празник Възнесение Господне, който е прочут с националното наименование Спасовден.
В националния календар Спасовден се свързва значително с култа към мъртвите, изяснява етнологът доктор Ивелина Ефтимова, учител в ШУ " Епископ Константин Преславски ".
Поверието гласи, че в четвъртъка преди Великден душите на мъртвите слизат на Земята и след 40 дни - на Спасовден, се връщат, показва тя. Затова и след този празник е една от трите най-големи Задушници - Черешовата.
Като един от огромните пролетно-летни празници - дружно с Гергьовден и Еньовден, Спасовден е обвързван и с плодородието. Поверието гласи, че в случай че на този ден вали - годината ще е плодородна, споделя доктор Ефтимова. Тя отбелязва, че в случай че се случи денят да е изсъхнал, то тогава има бит, при който млади моми и момци обикалят нивите и пеят песни за измолване на дъжд.
По-късно в селата са правени огромни хора. На тях младите моми са обличали невестнески носии на млади булки и по този начин - съгласно поверието, са щели да се задомят до другия Спасовден, изяснява традициите специалистът.
Друга част от празника е така наречен " вървене на росен ". Росен е билка, която цъфти против Спасовден и е прекомерно лековита - оказва помощ на заболели и недъгави да оздравеят. За задачата - те би трябвало да пренощуват в гората, с цел да се се отъркалят в росата на сутринта и по този начин да поемат и лечебната мощ на росена, споделя доктор Ефтимова.
Често този обред е употребен и от бездетни дами, с цел да заченат. В една патриархална просвета - каквато е българската, в случай че едно семейство няма поколение, се смята за огромно злощастие и се прави всичко това да бъде преодоляно, добавя тя.
След Гергьовден обаче в гората има много пастири със стада.
Често след " вървене на росен " - дали от лековитата роса или от инцидентна среща в гората рано заран, не е изключено булките да заченат и оттова идва изразът " Те ти, младоженка, Спасовден ", изяснява доктор Ефтимова.
В националния календар Спасовден се свързва значително с култа към мъртвите, изяснява етнологът доктор Ивелина Ефтимова, учител в ШУ " Епископ Константин Преславски ".
Поверието гласи, че в четвъртъка преди Великден душите на мъртвите слизат на Земята и след 40 дни - на Спасовден, се връщат, показва тя. Затова и след този празник е една от трите най-големи Задушници - Черешовата.
Като един от огромните пролетно-летни празници - дружно с Гергьовден и Еньовден, Спасовден е обвързван и с плодородието. Поверието гласи, че в случай че на този ден вали - годината ще е плодородна, споделя доктор Ефтимова. Тя отбелязва, че в случай че се случи денят да е изсъхнал, то тогава има бит, при който млади моми и момци обикалят нивите и пеят песни за измолване на дъжд.
По-късно в селата са правени огромни хора. На тях младите моми са обличали невестнески носии на млади булки и по този начин - съгласно поверието, са щели да се задомят до другия Спасовден, изяснява традициите специалистът.
Друга част от празника е така наречен " вървене на росен ". Росен е билка, която цъфти против Спасовден и е прекомерно лековита - оказва помощ на заболели и недъгави да оздравеят. За задачата - те би трябвало да пренощуват в гората, с цел да се се отъркалят в росата на сутринта и по този начин да поемат и лечебната мощ на росена, споделя доктор Ефтимова.
Често този обред е употребен и от бездетни дами, с цел да заченат. В една патриархална просвета - каквато е българската, в случай че едно семейство няма поколение, се смята за огромно злощастие и се прави всичко това да бъде преодоляно, добавя тя.
След Гергьовден обаче в гората има много пастири със стада.
Често след " вървене на росен " - дали от лековитата роса или от инцидентна среща в гората рано заран, не е изключено булките да заченат и оттова идва изразът " Те ти, младоженка, Спасовден ", изяснява доктор Ефтимова.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ