Почитаме паметта на въздушния герой Димитър Списаревски, спасил София от американските бомбардировачи!
Днес се навършват 75 години от последния въздушен пердах на българския пилот-изтребител капитан Димитър Списаревски. Умишлено загърбван от родната историография в продължение на десетилетия, той е образец за себераздаване в името на родината, което отива дори оттатък гибелта.
На днешния ден през 1943 година десетки американски „ летящи крепости” Б-24 „ Либерейтър” с огромен унищожителен конвой летят над София, с цел да нанесат масиран удар на града. И самите съдружници признават, че този вид набези имат извънредно скромна военна стойност – задачата е гнет над популацията и излизане на България от войната.
Срещу въздушната армада се подвигат едвам 36 български самолета – релативно съвременни „ Ме-109Г”, само че и морално остарели трофейни френски „ Девоатин”. Целта е да не се разреши на бомбардировачите да нанесат прицелен удар по София.
В един от месершмитите е младият капитан Списаревски. Родолюбец, който е несклоняем съперник както на подривните дейности на комунистите, по този начин и на политическото говорене, че войната против западните съдружници е единствено „ символична”.
Нашият авиатор самичък нападна група от 20 самолета над село Долни Пасарел. Поразява една „ летяща крепост”, като изстрелва в него целия боекомплект на оръдието и картечниците си. Насочва се към лидера на групата и се врязва в него. При гърмежа на претрупания с бомби американски аероплан умира.
Целта обаче е изпълнена – бомбардировачите не съумяват да нанесат планувания пагубен удар по София.
„ Невинаги се е говорело за Димитър Списаревски, той е един от образците за пропуснат воин. Поради конюктурни аргументи, на Списаревски и на други т.нар „ царски офицери” несправедливо им е отнета почитта на българите”, разяснява пред камерата на bTV шефът на учебното заведение в Долни Пасарел Ивайло Кискинов.
Той означи, че и до през днешния ден Списаревски го няма в учебниците, само че това не е най-важното: „ Паметта би следвало да се уважава освен посредством учебникарските материали, би следвало да стане част от т.нар гражданско обучение, което би следвало да възпитава бъдещите жители и персони на България”.
Днес възпитаници от селото, курсанти от военния университет и школата на Военновъздушни сили и признателни жители се поклониха пред паметника на героя и се включиха в проход до лобното му място.
На днешния ден през 1943 година десетки американски „ летящи крепости” Б-24 „ Либерейтър” с огромен унищожителен конвой летят над София, с цел да нанесат масиран удар на града. И самите съдружници признават, че този вид набези имат извънредно скромна военна стойност – задачата е гнет над популацията и излизане на България от войната.
Срещу въздушната армада се подвигат едвам 36 български самолета – релативно съвременни „ Ме-109Г”, само че и морално остарели трофейни френски „ Девоатин”. Целта е да не се разреши на бомбардировачите да нанесат прицелен удар по София.
В един от месершмитите е младият капитан Списаревски. Родолюбец, който е несклоняем съперник както на подривните дейности на комунистите, по този начин и на политическото говорене, че войната против западните съдружници е единствено „ символична”.
Нашият авиатор самичък нападна група от 20 самолета над село Долни Пасарел. Поразява една „ летяща крепост”, като изстрелва в него целия боекомплект на оръдието и картечниците си. Насочва се към лидера на групата и се врязва в него. При гърмежа на претрупания с бомби американски аероплан умира.
Целта обаче е изпълнена – бомбардировачите не съумяват да нанесат планувания пагубен удар по София.
„ Невинаги се е говорело за Димитър Списаревски, той е един от образците за пропуснат воин. Поради конюктурни аргументи, на Списаревски и на други т.нар „ царски офицери” несправедливо им е отнета почитта на българите”, разяснява пред камерата на bTV шефът на учебното заведение в Долни Пасарел Ивайло Кискинов.
Той означи, че и до през днешния ден Списаревски го няма в учебниците, само че това не е най-важното: „ Паметта би следвало да се уважава освен посредством учебникарските материали, би следвало да стане част от т.нар гражданско обучение, което би следвало да възпитава бъдещите жители и персони на България”.
Днес възпитаници от селото, курсанти от военния университет и школата на Военновъздушни сили и признателни жители се поклониха пред паметника на героя и се включиха в проход до лобното му място.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ