Агент Пикадили косвено признава за убийството на Георги Марков, организирано от ДС
Днес се навършват 45 години от покушението в Лондон над българския публицист и публицист Георги Марков.
Той е бил прострелян на лондонския мост " Ватерло " с отровна сачма от чадъра на чужд мъж. Марков умира в болница на 11 септември от отравяне на кръвта, най-вероятно от рицин.
Убийството се трансформира в едно от най-емблематичните закононарушения по време на Студената война и оказва се като " българският чадър ".
Георги Марков напуща България през 1969 година Бил е публицист в българската секция на " Би Би Си ". Радио " Свободна Европа " излъчва негови сериозни материали, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани по-късно в алманах " Задочни репортажи за България ", напомня БНР
Във кино лентата “Накаран да замлъкне ” на режисьора Клаус Дексел, отдаден на Георги Марков, Франческо Голино, апетитен като физически палач на писателя, несъзнателно изпуска фраза, която го издава като причинител на убийството, разкри преди време “168 часа ”.
В документалната лента, основана през 2013 година, която беше излъчена и по Българска национална телевизия на 7 септември м.г. по отношение на годишнината от покушението в Лондон, има изявление с Голино - сътрудник “Пикадили ” на Държавна сигурност. В началото му той изрично отхвърля да е чувал нещо за Георги Марков и се придържа строго към версията, че не знае нищо за случая.
В подигравателен жанр даже изнася и една къса лекция на тематика за какво въобще е нужно да се приказва истината и какъв брой “добре се живее, като лъжеш или в случай че не казваш нищо ”.
Когато му задават непосредствено въпроса: “Вие ли сте килърът на Георги Марков, или не? ” италианецът дава отговор: “Нямам нищо общо с тази история. Съжалявам. ”
Но незабавно по-късно, на седмата минута от диалога, споделя нещо, което недвусмислено го свързва с политическото ликвидиране: “Малкото, което знам за този...Макаров...той не е... нищо значимо. Разбира се, чел съм доста версии... Някои се пробват да го изкарат нов Пастернак или Солженицин... или нещо сходно... Той не е нито един от тях! ”
Така на процедура Гулино повтаря това, което е чул от водещите си офицери от българската Държавна сигурност. Именно това съпоставяне, очевидно изпуснато инцидентно в изявлението, съвсем безусловно преповтаря думите на военачалник Владимир Тодоров и Мичо Генковски – поръчители и водещи офицери на италианеца, казани от тях при диалозите им в Москва, когато са желали подпомагане за политическото ликвидиране.
А за тях знаем от показанията на Олег Калугин, дадени пред следствието.
В свое изявление Любен Марков, братовчед на писателя, предава тъкмо разказаното от емигриралия в Съединени американски щати някогашен върховен руски шпионин:
“Калугин дава по време на този разпит и спомагателна информация - година преди срещата при Андропов той е имал в Москва диалог с ген. Владо Тодоров и Генковски. Те са му говорили за вредите, които Марков нанася на социализма: “враждебно надъхан и персонално към Тодор Живков, като зложелател на властта - както Сахаров, Пастернак и Солженицин, той е зложелател номер едно по идеологическите проблеми. Главната виновност се състои в това, че в миналото, бидейки непосредствен на фамилията на Живков, скъсал с тях, отпътувал за Англия и разпространявал клюки за тях. ” Това е отново откъс от показанията на Калугин. Тогава руският военачалник е останал с усещането, че отношението към Марков на Живков е персонално. ”
Това значи, че в изявлението във кино лентата на Дексел Франческо Голино с агентурен псевдоним “Пикадили ” предава безусловно това, което е чулот оперативните ръководители на убийството на Марков от Държавна сигурност.
Той е бил прострелян на лондонския мост " Ватерло " с отровна сачма от чадъра на чужд мъж. Марков умира в болница на 11 септември от отравяне на кръвта, най-вероятно от рицин.
Убийството се трансформира в едно от най-емблематичните закононарушения по време на Студената война и оказва се като " българският чадър ".
Георги Марков напуща България през 1969 година Бил е публицист в българската секция на " Би Би Си ". Радио " Свободна Европа " излъчва негови сериозни материали, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани по-късно в алманах " Задочни репортажи за България ", напомня БНР
Във кино лентата “Накаран да замлъкне ” на режисьора Клаус Дексел, отдаден на Георги Марков, Франческо Голино, апетитен като физически палач на писателя, несъзнателно изпуска фраза, която го издава като причинител на убийството, разкри преди време “168 часа ”.
В документалната лента, основана през 2013 година, която беше излъчена и по Българска национална телевизия на 7 септември м.г. по отношение на годишнината от покушението в Лондон, има изявление с Голино - сътрудник “Пикадили ” на Държавна сигурност. В началото му той изрично отхвърля да е чувал нещо за Георги Марков и се придържа строго към версията, че не знае нищо за случая.
В подигравателен жанр даже изнася и една къса лекция на тематика за какво въобще е нужно да се приказва истината и какъв брой “добре се живее, като лъжеш или в случай че не казваш нищо ”.
Когато му задават непосредствено въпроса: “Вие ли сте килърът на Георги Марков, или не? ” италианецът дава отговор: “Нямам нищо общо с тази история. Съжалявам. ”
Но незабавно по-късно, на седмата минута от диалога, споделя нещо, което недвусмислено го свързва с политическото ликвидиране: “Малкото, което знам за този...Макаров...той не е... нищо значимо. Разбира се, чел съм доста версии... Някои се пробват да го изкарат нов Пастернак или Солженицин... или нещо сходно... Той не е нито един от тях! ”
Така на процедура Гулино повтаря това, което е чул от водещите си офицери от българската Държавна сигурност. Именно това съпоставяне, очевидно изпуснато инцидентно в изявлението, съвсем безусловно преповтаря думите на военачалник Владимир Тодоров и Мичо Генковски – поръчители и водещи офицери на италианеца, казани от тях при диалозите им в Москва, когато са желали подпомагане за политическото ликвидиране.
А за тях знаем от показанията на Олег Калугин, дадени пред следствието.
В свое изявление Любен Марков, братовчед на писателя, предава тъкмо разказаното от емигриралия в Съединени американски щати някогашен върховен руски шпионин:
“Калугин дава по време на този разпит и спомагателна информация - година преди срещата при Андропов той е имал в Москва диалог с ген. Владо Тодоров и Генковски. Те са му говорили за вредите, които Марков нанася на социализма: “враждебно надъхан и персонално към Тодор Живков, като зложелател на властта - както Сахаров, Пастернак и Солженицин, той е зложелател номер едно по идеологическите проблеми. Главната виновност се състои в това, че в миналото, бидейки непосредствен на фамилията на Живков, скъсал с тях, отпътувал за Англия и разпространявал клюки за тях. ” Това е отново откъс от показанията на Калугин. Тогава руският военачалник е останал с усещането, че отношението към Марков на Живков е персонално. ”
Това значи, че в изявлението във кино лентата на Дексел Франческо Голино с агентурен псевдоним “Пикадили ” предава безусловно това, което е чулот оперативните ръководители на убийството на Марков от Държавна сигурност.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ