Как се променя стопанската политика и цената на хляба за половин час?
В последния си работен ден 49-ото Народно заседание доближи самобитен връх в своята активност . Очакванията бяха, че това ще е денят, в който всички старания на депутатите ще се хвърлят за възбрана на рекламата на хазарта, а като бонус ще се преглежда и различният налог за приходи от събиране на диворастящи гъби . Това се показва в разбор на Института за пазарна стопанска система /ИПИ/.
До края на деня рекламата на хазарта беше неразрешена, а тематиката с диворастящите гъби отпадна. Изненадата обаче пристигна от друго място – в границите на минути депутатите одобриха регулация на надценката на хляба , която явно няма нищо общо нито с хазарта, нито с гъбите. Как се случи това и дали не беше подложен връх?
Сутринта на 30 април се организира съвещание на бюджетна комисия, която гледа на второ четене двата упоменати законопроекта за хазарта и гъбите – скоростно, тъй като същия следобяд би трябвало да бъдат завършени в пленарна зала. Докато се гласоподават текстовете за гъбите, Йордан Цонев (ДПС) прави предложение в преходните и заключителни разпореждания на Закона за налозите върху приходите на физическите лица да се вкара оптималната надценка в размер на 15 на 100 върху цената на хляба , която да е в действие до 31 декември 2024 година Предложението няма нищо общо с обсъждания законопроект и не е импортирано сред първо и второ четене в комисия; прави се по време на самото съвещание, без каквато и да е оценка на въздействието.
В този сюжет се отива към оптимално бърз завой в стопанската политика – от текст на коляно на второ четене в комисия сутринта до финално гласоподаване в пленарна зала следобяд.
Най-забавното обаче занапред следва. В пленарна зала депутатите отхвърлят текстовете за гъбите и целият законопроект пада – няма по какъв начин да има единствено преходни и заключителни разпореждания, без изменение в главния текст на закона. Блицкригът на Движение за права и свободи за надценката на хляба е пред неуспех . Около 16:00 часа обаче, Йордан Цонев предлага текстовете за надценката на хляба в преходните и заключителни разпореждания на Закона за хазарта. Преди 16:30 часа текстовете са дефинитивно признати . В рамките на 30-на минути, напряко в зала на второ четене, без да се минава през комисии, без да има опция за оценки, мнения и впрочем, и без да има каквото и да е отношение към гласувания сега законопроект, Народното събрание одобри с голямо болшинство регулация на ценообразуването на хляба .
Това евентуално е една от най-скоростно признатите регулации в парламентарната история. Огромната поддръжка от депутатите също буди неразбиране – от 200 дали своят вот единствено 2-ма гласоподават срещу (от групата на ПП-ДБ, която по принцип гласоподава въздържал се). Критични изявления в зала няма. Гласуването и мълчанието демонстрират на процедура, че страхът от изборите води до потъпкване на всевъзможни кардинални позиции, снишаване по тематики, които могат да уронят рейтинга и в последна сметка минаване на лобистки текстове, които се наместват непосредствено в търговски практики и взаимоотношения в един напълно нормален пазар.
Приетият текст гласи, че новата регулация влиза в действие от 1 юли и ще е в действие до 31 декември 2024 година Този период самичък по себе си нищо не подсигурява – образците с отстъпките на Данък добавена стойност, в това число съответно нулевата ставка за хляба, демонстрират, че в Народното събрание най-лесно се удължават периоди на една или друга наредба. Обещанията, че занапред ще се вършат оценки и може да се промени текста преди 1 юли също звучат несъответстващо. Към момента Народното събрание се разпуска и в случай че президентът не наложи несъгласие или пък не бъде сезиран Конституционният съд за безумната процедура на приемане, новата регулация ще влезе в действие и ще обърка пазара на самун.
А по отношение на цената на хляба, две неща си заслужава да се упоменат. Първото е, че годишната инфлация при хляба и зърнените храни се сви от над 30% в своя пик през май/юни 2022 година до 3,3% към март 2024 година, като месечната инфлация е негативна – т.е. цената е паднала през последния месец.
При месото и месните артикули да вземем за пример годишната инфлация към март 2024 година е 6,4%, или двойно по-висока от тази при хляба . Казано просто, сега не се случва нищо изключително на пазара на самун. Второто е, че по принцип в България няма драма с цената на хляба спрямо другите страни в Европа. Сравнение на средноевропейските цени на питателните артикули демонстрира, че в България по-скоро има отклоняване при млякото и млечните артикули, където цените са високи в съпоставяне със средноевропейското равнище, само че не и при хляба, където сме на 70-75% от средноевропейското равнище. Тоест и тук мъчно се вижда някаква ексклузивен проблем, който да извинява скока на депутатите да го вземат решение в последния си работен ден.
Цигари в самун: Задържаха над 61 000 къса при инспекция на Дунав мост при Видин
