Румен Христов пред Tribune: Опасно е да се стъпва на вълната на популизма
Днес се навършват 33 години от рухването на властническия режим на Българска комунистическа партия. Каква роля изигра 10 ноември 1989 г за слагането на демокрацията у нас, какво загубихме и какво постигнахме – диалог с ръководителя на Съюз на демократичните сили и депутат Румен Христов.
Г-н Христов, за какво изтъкнахте от трибуната в Народното събрание, че датата 10 ноември 1989 година би трябвало да се помни, само че не и да се отбелязва?
За нас от Съюз на демократичните сили това не беше датата на демократите, а дворцов прелом, квалифициран доста бързо след рухването на Берлинската стена и първият лъх напразно на измененията от Съюз на съветските социалистически републики. Промяната не беше откровена от страна на Българска комунистическа партия. Вие видяхте, че след това, с помощта на тяхната упорита опозиция, ние стартирахме промените цели седем години по-късно. Затова България е на това място по икономическо развиване. Сега, когато се питаме за какво сме на последно място в Европейски Съюз, отговорът е явен - тъй като започнахме промените на националното си стопанство седем години по-късно от другите източно-европейски страни.
Днес признахте, че неналичието на лустрация у нас , за разлика от другите членки на Източния блок , е неточност на Съюз на демократичните сили?!
Да, това е проблем и до през днешния ден. Ние носим своята виновност, че не бяхме задоволително настоятелни и задоволително поредни да я проведем, както беше направено в другите източноевропейски страни. Не можем да се откъснем от предишното. Виждате, че подмолните дейности на избрани среди в политическите и икономическите процеси у нас не престават и това ни тежи.
Някои политолози дефинират ГЕРБ като новото Съюз на демократичните сили, а Политическа партия - като новата Българска социалистическа партия, имат ли съображение за такава параленост?!
Колегите от Политическа партия обявиха, че те не са дясна групировка. Може би са новата лявоцентристка групировка. Що се отнася до ГЕРБ, партията е член на ЕНП дружно със Съюз на демократичните сили и главните полезности, които изповядваме, са евроатлантизмът и желанието за постоянна финансова политика, което е дясна политика. Можем да назовем държанието на ГЕРБ на политическата сцена у нас продължение на политиката на Съюз на демократичните сили. Затова и в Народното събрание сме Парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
През 1998 година Съюз на демократичните сили взе тежкия кръст с промените на държавното управление на Иван Костов, а страната овладя покачването на външния си дълг. Сега още веднъж се стартират леви хрумвания за повече обезщетения и помощи, които водят до прекомерно огромни разноски на бюджета и финансирането им с нови заеми, ще се противопоставите ли?
Съюз на демократичните сили с държавното управление на Иван Костов взе в действителност тежки и мъчителни решения. Те не са известни. Ние бяхме осъдени по тази причина, че стабилизирахме страната, тъй като хората постоянно чакат да получават повече от това, което дават. Това е обикновено и не трябва да им се сърдим, само че тук е ролята на политика да реши кое е национално отговорно. Много е елементарно да се дава обещание, да се раздава, да се влиза в дългова серпантина, в която ние влизаме и да товарим идващите генерации с тези задължения. Да, отношението на нашите задължения към Брутният вътрешен продукт на страната като индикатор е ниско, само че не трябва да забравяме, че ние сме с доста невисок Брутният вътрешен продукт и сме дребна стопанска система, за жалост. И този дълг ни тежи, тъй като обслужването му в този момент е обвързвано с заплащането на високи лихви. Това значи няколко милиарда годишно, които биха могли да отидат в други сфери. Не го споделям като популизъм, а споделям какво следва за страната. Опасно е да се стъпва на вълната на популизма. Политиците би трябвало да вземат непопулярни ограничения, даже това да им коства част от имиджа.
Г-н Христов, за какво изтъкнахте от трибуната в Народното събрание, че датата 10 ноември 1989 година би трябвало да се помни, само че не и да се отбелязва?
За нас от Съюз на демократичните сили това не беше датата на демократите, а дворцов прелом, квалифициран доста бързо след рухването на Берлинската стена и първият лъх напразно на измененията от Съюз на съветските социалистически републики. Промяната не беше откровена от страна на Българска комунистическа партия. Вие видяхте, че след това, с помощта на тяхната упорита опозиция, ние стартирахме промените цели седем години по-късно. Затова България е на това място по икономическо развиване. Сега, когато се питаме за какво сме на последно място в Европейски Съюз, отговорът е явен - тъй като започнахме промените на националното си стопанство седем години по-късно от другите източно-европейски страни.
Днес признахте, че неналичието на лустрация у нас , за разлика от другите членки на Източния блок , е неточност на Съюз на демократичните сили?!
Да, това е проблем и до през днешния ден. Ние носим своята виновност, че не бяхме задоволително настоятелни и задоволително поредни да я проведем, както беше направено в другите източноевропейски страни. Не можем да се откъснем от предишното. Виждате, че подмолните дейности на избрани среди в политическите и икономическите процеси у нас не престават и това ни тежи.
Някои политолози дефинират ГЕРБ като новото Съюз на демократичните сили, а Политическа партия - като новата Българска социалистическа партия, имат ли съображение за такава параленост?!
Колегите от Политическа партия обявиха, че те не са дясна групировка. Може би са новата лявоцентристка групировка. Що се отнася до ГЕРБ, партията е член на ЕНП дружно със Съюз на демократичните сили и главните полезности, които изповядваме, са евроатлантизмът и желанието за постоянна финансова политика, което е дясна политика. Можем да назовем държанието на ГЕРБ на политическата сцена у нас продължение на политиката на Съюз на демократичните сили. Затова и в Народното събрание сме Парламентарната група на ГЕРБ-СДС.
През 1998 година Съюз на демократичните сили взе тежкия кръст с промените на държавното управление на Иван Костов, а страната овладя покачването на външния си дълг. Сега още веднъж се стартират леви хрумвания за повече обезщетения и помощи, които водят до прекомерно огромни разноски на бюджета и финансирането им с нови заеми, ще се противопоставите ли?
Съюз на демократичните сили с държавното управление на Иван Костов взе в действителност тежки и мъчителни решения. Те не са известни. Ние бяхме осъдени по тази причина, че стабилизирахме страната, тъй като хората постоянно чакат да получават повече от това, което дават. Това е обикновено и не трябва да им се сърдим, само че тук е ролята на политика да реши кое е национално отговорно. Много е елементарно да се дава обещание, да се раздава, да се влиза в дългова серпантина, в която ние влизаме и да товарим идващите генерации с тези задължения. Да, отношението на нашите задължения към Брутният вътрешен продукт на страната като индикатор е ниско, само че не трябва да забравяме, че ние сме с доста невисок Брутният вътрешен продукт и сме дребна стопанска система, за жалост. И този дълг ни тежи, тъй като обслужването му в този момент е обвързвано с заплащането на високи лихви. Това значи няколко милиарда годишно, които биха могли да отидат в други сфери. Не го споделям като популизъм, а споделям какво следва за страната. Опасно е да се стъпва на вълната на популизма. Политиците би трябвало да вземат непопулярни ограничения, даже това да им коства част от имиджа.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ