Днес се навършват 144 години от Баташкото клане и края

Днес се навършват 144 години от Баташкото кръвопролитие и края на Априлското въстание. Заради изключителната епидемиологична конюнктура, съпътстващите възпоменателни събития са анулирани. В стеснен кръг и при строги ограничения за сигурност, ще бъдат поднесени цветя пред всеки от баташките монументи, а в църквата „ Света Неделя ” ще бъде отслужена празнична вечерня. На 16 май 1876 година по нов жанр (5 май 1876 година по остарял стил) турската потеря потушава въстанието в Батак. ЛЕТО 1876 – Текат дните на една тревожна пролет. Март, април... Един народ се готви за смъртен пердах в името на свободата си. Мъже, дами, млади и остарели. Всички! Тайни пароли, секрети събрания. Съзаклятници шушукат думите на Апостола Левски: „ Нож би трябвало да играе, нож, мастилото към този момент не оказва помощ. Наместо сълзи, ние сме се захванали да леем патрони, наместо охкане и молене, ние точим ножовете си... ” По решение на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Гюргево, българите се готвят за всенародно въстание. Територията, обитаема с българи е разграничена на четири революционни окръга. Във всеки окръг са избрани уредници – апостоли, със задача: във всяко населено място да се сътвори революционен комитет, който да провежда популацията по места. В ІV Революционен окръг с център гр.Панагюрище дейностите на въстаниците са най- дейни. В рамките на този революционен окръг попада и Батак. 21 февруари 1876 година – Тодоров ден. Апостола Волов идва в Батак. С целесъобразните си писма от Пазарджишкия комитет той отива в къщата на видния батачанин Петър Горанов. Свикани са по-издигнатите локални люде. Волов държи енергично слово: „ България би трябвало да въстане! ”. Избран е Революционен комитет: Петър Горанов-председател, Трендафил Керелов, Ангел,Стефан и Петър Трендафилови Керелови, Иван Божин, Вранко Паунов, Тодор поп Нейчев, Димитър Гълев Коларов, Петър Банчев, Стоян Стойчев, Горьо Хр. Кавлаков. Съзаклятниците поставят клетва. 14 април 1876 година – Събранието в местността Оборище. Апостолите на ІV революционен окръг вземат решение, че подготовката е задоволително напреднала, с цел да се извърши обща инспекция на силите, да се начертае окончателният проект за деяние и да се дефинира началната дата на въстанието. На събранието в Оборище се събират 65 души, представляващи 58 села и градове. Батачани изпращат Петър Горанов. На Оборище Горанов, както и останалите депутати- дава доклад за осъщественото в Батак. При към 2000 души, годни да носят оръжие, Батак разполага с 500 кремъклийки, 380 пищова, 6 револвера, 8 чифтета, 50 шишенета, към 150 ятагана и маждрака и към 30 000 фишека. Приготвят се черешови топчета ( прави се опит да се отлее железен топ), да се доставят по-съвременни оръжия от чужбина, както и бойни бинокли. 14-17 април 1876 г – Панагюрище. Заседава определената на събранието в Оборище Военна комисия. Формулиран е окончателния проект на въстанието в ІV революционен окръг. В този проект, на Батак, като планинско и по-непристъпно населено място е несъмнено стратегическо място. В него би трябвало да се концентрира популацията на всички български села сред Перущица и Костенец, от Марица до Пирин и 12-те Разложки села. 21 април 1876 година – Евтим Пунчев, Георги Христосков и Георги Кавлаков донасят на Петър Горанов калпак с лъвче, изпратен му от Иван Ръжанков от Пазарджик. Това e единствения знак, получен в Батак за началото на въстанието. Кървавото писмо, препратено от Петлешков от Брацигово, член на Военната комисия, попада в изменнически ръце и не стига в Батак. Нощта против 22 април 1876 г.- Историческо съвещание на Революционния комитет в Батак. Взето е решение - БАТАК въстава. Избран е Революционен съвет: Петър Горанов- основен воевода; Трендафил Тошев Керелов – пръв съветник; Ангел и Стефан Керелови - петстотници; определени са стотници и петдесятници. В 3 часа сутринта воеводата Петър Горанов прогласява Батак за свободен и самостоятелен от султанската власт. Организираният въоръжен състав наброява 1100 души, а конницата на воеводата- 50 души. Въстаниците заемат позициите и предните стражи към Батак. 23 април 1876 година На площада в Батак се събират въстаници и население. Петър Горанов се обръща към тях с пламенна тирада за свободата. Свещениците Нейчо Паунов и Петър поп Илиев освещават въстаническото знаме и благославят бунтовното начало. Същия ден – Петлешков изпраща от Брацигово копие на „ Кървавото писмо ” до батачани. 24 април 1876 г-Стефан Керелов и Димитър Тенчев убиват турските служители на реда Караджа Асан и Помак Мустафа. От началото на въстанието до този миг са убити 10 турски заптиета. 25 април 1876г. В местността Керелова тайфа измежду Баташкото поле пред баташките воеводи падат на колене бейовете, довчерашните господари, и молят благосклонност и прошка за популацията на прилежащите Чепински села. Това е първата дипломатическа среща, на която е приета БАТАШКАТА РЕПУБЛИКА. 26 април 1876 година – При м.Попов чучурук, под Батак се срещат за първи път от началото на протеста пратеници на Петлешков с баташките въстаници. Обсъден е въпросът за преместване на Брациговския въстанически пункт в Батак. 27 април 1876 г.- След повторна среща с хората на Георги Ангелиев-главнокомандващ в Брацигово, батачани провождат 200 коня обоз и 60 въстаници за прехвърлянето. Обозът е разпилян от турска армия при с. Чанакчиево /дн.Розово/ и планът- провален. 28 април 1876 г.- Воеводата Горанов провожда куриери до центъра Панагюрище. Ангел Керелов и Костадин Вранчов стигат до Белово и са принудени да се върнат, без да изпълнят предоставената им задача. 29 април 1876 г.- Стражата в м. Семералан донася вестта за приближаването на многочислена башибозушка войска откъм Доспат. 30 април 1876 г.- Батак осъмва обкръжен от 8 хилядна башибозушка войска. По височините се веят турските флагове, пищят зурните и тягостно думкат тъпани. Първите боеве стартират на позициите „ Св.Троица ” и „ Кънева борика ”. Геройски се пазят позициите „ Гробето ”, „ Беглишките хармани ”, „ Калино бърдо ”. На „ Галагонката ” падат поредно 4 турски байрактари. Въстаниците се командват от Колю Църпев и Т.Колчов. Силите са пагубно неравностойни. Обръчът се стяга. При създалата се конюнктура Революционния съвет взема решение за пробив на защитата и избавяне на популацията. През нощта опитът им се увенчава с успех-обръчът е продънен при Пищроневото дере. За страдание единствено към 800 души потеглят след Петър Горанов и Стефан Керелов. Изтеглят се в гората и се избавят кой както може. 1 май 1876 година Батак пламва от четири страни. По-масивните къщи се укрепват и бранят до последния жив човек. 2 май 1876 година -Тежки боеве при Богдановата къща. Избити и брутално заклани са към 500 батачани; учебното заведение – цитадела „ Кирил и Методий ” изгаря дружно с укрилите се в него 200 дами и деца; Ахмед ага Барутанлията дава лъжливи обещания пред Ангел Кавлаков за прошка на баташкото население. Той изискал неотложно предаване на оръжието, след което батачани можели да излязат да избавят горящите си къщи, а башибозукът щял да се отдръпна. Батачани не се доверяват на Барутанлията, та пращат първенците си още един път да чуят клетвите му. Вместо това Ахмед ага ги взема за заложници и този път батачани предават оръжието си и се пръсват да избавят от огъня къщите си. Тогава Барутанлията заповядва общо кръвопролитие и разграбване на Батак, започвайки от намиращите се в неговия стан баташки първенци, като самичък дава образец за варварска свирепост. По негова заповед старецът Трендафил Керелов е кълцан, пробождан и още жив опечен на ръжен. Неравен пердах се води в двора на църквата „ Света Неделя ”. Около 2000 души намират гибелта си. 3 май 1876 година – Защитата на църквата продължава. Трето денонощие укрепилите се в нея батачани устояват на неспиращия за момент огън на пушките, жиленето на пчелите, задушливият пушек от запалената с газ плява, жаждата... Башибозуците вършат опит да изгорят църквата. Последни обезверени боеве. Пленените живи батачани избират дръвника пред чалмата. 4 май 1876 г.- Ахмед ага Барутанлията получава заповед от пазарджишкия каймакамин Али бей „ да пресуши баташкия корен ”, с цел да не остават живи очевидци на нечуваните злодейства. Оцелелите са отведени при учебното заведение и на дървения мост пред него става последното кръвопролитие. 5 май 1876 година – Богатото родопско село осъмва сринато и опожарено. Изпепелени са 700 къщи, умират към 5 хиляди от 6-7 хиляди население на Батак. Остава да стърчи единствено църквата „ Света Неделя ”. Запаления в нея пожар гълтам красивия резбован иконостас и овъглява дървените елементи. Но камъкът избавя църквата от цялостно заличаване и съсипия. Това е краят на баташката кървава пролет 1876 година Слънцето се скрива зад облаци пушек, птиците стопират своята ария, а Стара река тече доста дни кървава... През тази пролет батачани не засяват нивите си, напущат чарковете си, прежалват домовете си, челядта си и себе си пред олтара на Отечеството.