Томас Ст. Елиът: Половината от злото, извършено в този свят, е дело на хора, които искат да се чувстват важни
Днес се навършват 134 години от рождението на Томас Ст. Елиът. Познавачите споделят за него, че е невероятен стихотворец. Неговото творчество е същински образец за модернизъм, само че в това време посланията му се родеят с тези на средновековните създатели като Данте или Джон Дън. Носител на Нобелова премия за литература, създател на блестяща есеистика, Елиът се обръща към християнството с цел да полемизира модерното.
По думите на един от неговите преводачи - Владимир Свинтила „ творчеството на Елиът е пропито с скептицизъм. ” Но това е по-скоро илюзия. Песимизмът на Елиът ни заблуждава, редиците от безизходност в действителност поддържат неговия оптимизъм, криещ се “между редовете ”. Може да се каже, че ключът към скептицизма на Елиът е християнската есхаталогия. Както споделя един създател, християнството е надали не единственият светоглед в света, който е уверен в неизбежността на личното си историческо проваляне. Но този взор към края е комбиниран с една вяра, неразделна от вярата и любовта от фамозната евангелска триада.
ПУСТА ЗЕМЯ
На Езра Паунд
Il miglior fabbro 2
I.ПОГРЕБЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ
Април е най-безмилостният месец, той изтръгва
люляци от мъртвата земя, размесва
спомен и предпочитание, разбърква
тъмни корени със пролетния дъжд.
Зимата ни пази топли, тя застила
със снегове безпаметни земята, подхранва
по мъничко животец в сухи грудки.
Лятото ни връхлетя изведнъж над Щанбергерзее3
с един внезапен порой; там спряхме под колонадата
и когато влязохме в Хофгартен, към този момент грееше слънце
и пихме кафе и приказвахме цялостен час.
Bin gar keine Russin, stamm’ aus Litauen, echt deutsch.4
А когато бяхме деца, гостувахме на ерцхерцога,
моя братовчед, та той ме изведе на разходка с шейна
и аз се изплаших. Той рече: Мари,
Мари, хвани се крепко. И полетяхме надолу.
В планините човек се усеща свободен.
Нощем доста чета, зиме ходя на юг.
Що за корени се вкопчват, що за клони прорастват
от каменистата боклук? Сине човешки,
ти не можеш да кажеш нито пък да се досетиш, тъй като ти познаваш само
камарата изпотрошени идоли, където слънцето прежуря.
И мъртвото дърво заслон не дава, щурецът не дава разтуха,5
сухият камък – звук на вода. Само
една сянка има под тази алена скала
(ела под сянката на тази алена скала)
и аз ще ти покажа нещо различно
и от твоята сянка, която заран върви след теб,
и от твоята сянка, която вечер те пресреща.
Ще ти покажа страха в шепа прахуляк.
Frisch weht der Wind
Der Heimat zu
Mein Irisch Kind
Wo weilest du?6
- Преди година за пръв път ми дадохте зюмбюли
и ме нарекохте зюмбюленото момиче.
- И въпреки всичко когато се връщахме късно от градината със зюмбюлите,
ръцете ти цялостни с цветя, а косата ти цялата влажна, не можех
да кажа и дума, пред очите ми се спускаше мрак, бях
нито жив, ни починал и нищо не знаех,
втрещен в сърцето на светлината, на безмълвието.
Oed` und leer das Meer.7
Знаменитата мадам Созострис, ясновидката,
имаше мощна настинка и все пак
бе фамозна като най-мъдрата жена в Европа
с едно нечестиво тесте карти. Ето, сподели тя,
това е вашата карта, удавеният Моряк Финикиец,
(той има бисери вместо очи. Погледнете!)
ето Беладона, Повелителката на Скалите,
Повелителката на събитията,
ето го индивида с трите обръча, а това е Колелото,
ето го и едноокия търговец, а обърнатата карта
е нещо, което носи на гърба си,
само че нямам право да го видя. Не намирам
Обесения. Пазете се от гибел във вода.
Виждам човешки тълпи да обикалят в кръг.
Благодаря ви. Ако видите благата госпожа Еквитоун,
предайте й, че ще й отнеса хороскопа сама:
в такива дни човек би трябвало да бъде изключително деликатен.
Недействителен град,
под кафявата мъгла на зимната утрин
тълпата се точи по Лондонския мост, толкоз са доста,
не бях и помислял, че гибелта е погубила толкоз доста.8
Разнасят се къси и редки въздишки
и всеки е впил взор в нозете си,
прииждат нагоре по хълма и надолу по Кинг Уилям Стрийт,
към мястото, дето Сейнт Мери Уолнът съхранява часовете
с един мъртъв тон при последния удар на девет.
Там зърнах прочут и го стопирах, провикнах се: „ Стетсън!
С мен бяхте там, на корабите при Миле9, нали!
Трупът, дето лани го закопахте в градината,
дали към този момент пусна филизи? Ще цъфне ли тази година?
Или пък неочакваният студ е разтревожил покоя му?
О, дръжте Кучето по-далеч от него, то е другар на човека
и може да го изрови с нокти още веднъж!
Ти, hypocrite lecteur! – mon semblable, - mon frère! " 10
II.ИГРА НА ШАХ
Седеше тя в кресло, сходно на гладък престол,
ослепително върху мрамора11 там дето огледалото
стоеше на подставка с гравирани лози и гроздове,
а сред тях надзърташе един затрупан със злато Купидон,
(а различен пък зад крилото си бе скрил очи),
и удвоило пламъците там на канделабъра със седем свещи,
то хвърляше на масичката светлина, а против нея
отблясъкът на скъпоценностите й струеше,
различавайки се разточително от притаяващия ги атлаз.
Флакончетата от обагрен кристал или от слонова кост,
отпушени, спотайваха изкусните й неразбираеми аромати,
парфюми, пудри, смазки – тревожещи, объркващи;
те разсъдъка удавяха в ухания, които въздухът,
нахлуващ през прозореца, раздвижваше, и удължени
пламъците се издигаха и разширяваха,
а пушекът от повея отиваше нагоре към тавана
и като че ли разлюляваше украсата по него.
Гигантско водорасло, изковано от бакър
в зелено и оранжево, пламтеше, обрамчено от пъстър камък,
а в скръбната му светлина отново плуваше гравирано делфинче.
И виждаше се над старинната камина,
като през някакъв прозорец, гледащ към гората,
метаморфозата на Филомена12, изнасилена жестоко
от варварския цар; и въпреки всичко славеят
изпълваше пустинята със непостижимия си глас,
а тя ридаеше към момента и светът към момента я преследва –
славеева ария за нечистите уши.
А по стените се разказваха и други
повехнали отломъци от времето; безбройни фигури,
приведени, облегнати, обхващаха притихващата стая.
По стълбите се чуха стъпки.
На светлината на камината, под четката, косата й
се пръскаше на огненочервени остриета,
изригващи в слова, ненадейно секващи най-после.
- Тази вечер всичко ми лази по нервите. Всичко. Постой при мен.
Кажи ми нещо. Ти все мълчиш, за какво? Проговори.
Какво си мислиш? Мислиш ли въобще? А какво?
Така и в никакъв случай не знам какво си мислиш. Е, мисли си.
Мисля, че с теб сме в игрище за кегли на плъхове, дето
Мъртъвците своите кости оставят.
- Какъв е този звук?
Вятърът под вратата.
- Какъв е този звук в този момент? Какво пък желае този вятър?
Нищо, нищичко не желае.
Ти
Нищо ли не знаеш? Нищо ли не виждаш? Нима не помниш
нищо?
Помня,
Той има бисери вместо очи.
„ Ти жив ли си или не си? Не можеш ли най-малко да кажеш нещо? ”
Но
О О О О тази Шехекспирова хумореска –
така елегантна, така интелектуална
„ Ами какво да върша? А? Какво да върша?
Навън да хукна, както съм си така, с разпуснати коси,
по улиците да се бродя, така ли? Какво ще вършим на следващия ден?
Какво ще вършим по-нататък? ”
-Гореща баня в 10 сутринта,
кола във четири, в случай че вали.
И ще създадем с теб една игра на шах,
Притиснали подпухнали очи, ще чакаме да се потропа на вратата.
Когато го демобилизираха мъжа на Лил, й споделих,
В очите й го споделих, не съм й цепила басма,
МОЛЯ ПОБЪРЗАЙТЕ, ВЕЧЕ ЗАТВАРЯМЕ
та Албърт ще се върне скоро, мъничко най-малко се постегни.
Ще те попита какво е станало с парите, дето ти ги даде
да си направиш зъбите. Нали ти даде, аз нали бях там,
до един да ги извадиш, Лил, да си направиш хубаво чене,
така рече, бога ми, по този начин не мога да те виждам.
И аз не мога, крещя й, че намерения си за горкия Албърт,
изкара четири години на война, ще желае да си поживее,
в случай че не може да си поживее с теб, все някоя ще се откри, й разправям.
Тъй значи, вика тя. Така ще стане, й отвърнах.
Поне да знам кому ще съм длъжница, сподели тя и ме изгледа право във
очите.
МОЛЯ ПОБЪРЗАЙТЕ, ВЕЧЕ ЗАТВАРЯМЕ
В неделя Албърт се върна, опекоха бут,
викнаха ме и мене да го опитам, преди да е изстинал...
МОЛЯ ПОБЪРЗАЙТЕ, ВЕЧЕ ЗАТВАРЯМЕ
МОЛЯ ПОБЪРЗАЙТЕ, ВЕЧЕ ЗАТВАРЯМЕ
Леканощ, Бил. Леканощ, Лу. Лекатинощ, Мей. Лекатинощ.
Та та. Лекатинощ. Лекатинощ.
Лека нощ, дами, лека нощ, благи дами13, лека нощ, лека нощ.
III.ОГНЕНОТО СЛОВО
Разкъсано е речното платнище: последни пръсти на листа
се вкопчват и потъват в този мокър бряг. Вятърът
се носи над кафявата земя нечут. Нимфите са си отпътували.
Течи бавно, блага Темза, ще свърша песента си скоро.
Реката не влачи ни празни шишета, ни мазни хартии,
ни копринени кърпички, ни картонени кутии, нито фасове,
ни други някакви останки от нощите през лятото. Нимфите са си
отпътували.
Приятелите им безделници, наследниците
на шефовете в Сити, и те
отпътуваха, не са оставили адреси.
Покрай водите на Леман приседнах и заплаках...
Течи бавно, блага Темза, ще свърша песента си скоро,
течи бавно, блага Темза, аз безшумно, пък и малко ще приказвам.
Аз зад тила си в мразовит ураган слушам по какъв начин се носи
вцепеняващ смях и по какъв начин потракват кости.
Един плъх безшумно се промъкваше сред тревите
и тътреше върху земята слузестото си коремче,
додето хвърлях въдица във глухия канал,
бе зимна вечер, аз стоях зад газовата станция
и размишлявах върху гибелта на краля, моя брат,14
и за гибелта на краля, на татко ми, преди него.
Бели голи тела върху ниската влажна земя
и кости, захвърлени в ниската суха мансарда,
с които от години единствено мишките лудуват.
А зад тила си аз от време на време дочувам
моторите и клаксоните, въздуха проболи,
те при госпожа Портър ще доведат Суини тази пролет.
О, над госпожа Портър по какъв начин сияй луната
и над дъщерята
Във вода със сода мият си краката
Et O ces voix d`enfants, chantant dans la couple!15
Плис плис плис
Цап цап цап цап цап цап
и след това интензивно жестоко.
Пльок
Недействителен град,
под кафявата мъгла на зимното пладне
господин Евгенидис, търговецът от Смирна,
небръснат, с джоб цялостен със стафиди,
c.i.f.16 Лондон, подобаващи бланки,
ме предложения на негоден френски
на обед в Кенън Стрийт Хотел,
последван от уикенд в Метропол.
Във виолетовия час, когато и очите, и гърбът
се подвигат от бюрата, човешкият мотор трепти и чака
като нетърпеливо, чакащо такси,
Тирезий, аз, въпреки и кьорав, потръпващ сред два всемира,
аз, старецът със женски сбръчкани гърди, аз виждам, ето,
по какъв начин виолетовият час, часът на вечерта, прибира
по домовете всички и моряка връща у дома от морето,
машинописката си е пристигнала към пет часа следобяд,
остатъците от закуската раздига, запалва
печката, храната от консервите на масата подрежда.
Простряно на прозореца да съхне в аления залез,
бельото й рискува всеки момент да полети надолу;
по канапето (през нощта легло) пък се търкалят
чорапи и пантофки, корсети, камизоли.
А аз, Тирезий, старецът с набръчканите бозки,
добре разбирам сцената, останалото предчувствам...
аз също чаках този посетител и желая да го срещна.
И ето го, пъпчивият юноша идва към този момент,
осигурителен сътрудник със дръзки обноски,
човек от низините, нему наглостта приляга
като цилиндъра на брадфордските милионери.
Сега пристигна моментът, бързо той преценява,
изядено е всичко, да, отпаднала и вяла тя е,
пробва с властни милувки да я увлече тогава,
не ги отблъсква тя, даже и да не ги желае,
Не се съпротивлява на опипващите пръсти
и той, решил се, горящ цялостен, налита незабавно.
Взаимност суетата не изисква и не търси
и безразличието е добре пристигнало за него.
(А аз, Тирезий, съм измъчен към този момент всичко в мрака
и знам чудесно по какъв начин приключват този жанр визити,
аз, дето дълго под таванските стени съм чакал
и бродил съм сред най-гнусните от мъртъвците.)
Накрая снизходително целува я за сбогом
и потегля опипом по стълбището мрачно...
Тя врътва се за момент пред огледалото тогава,
не запомнила любовника, оглежда се самичка
и през главата й, полуоформено минава:
„ Е, популярност богу, свърши се, добре, това бе всичко. ”
Когато красавица съгреши по този начин, най-често
напред-назад сама тя обикаля свойта стая,
поправя механично развалената прическа
и поставя плоча върху грамофона най-сетне.
- Тази музика край мен се носи по водите,17
по Странд, нагоре след това по Куин Виктория Стрийт.
О, град, голям град, от време на време се случва да дочуя
край някоя от кръчмите по Лоуър Темз Стрийт
по какъв начин пръскат мандолините приятност,
по какъв начин бъбрят вътре или пък избухва свада
сред риболовците, които там бездействат по обяд, но
отново там стените на Великомъченика съхраняват необятно
величие от йонийско бяло и от златно.
Реката изпуска
катран и петрол
и шлепове влачи
в разнообразни посоки
червени платна
широки
се веят по тежките мачти.
До баржите плуват
трупите голи
край Кучешкия остров
към Гринич надолу.
Уейалала лейа
Уолала лейалала
Елизабет18 и Лайчестър
бъхтаха греблата
лира позлатена
бе съвсем кърмата
златна и червена
Мъртвото вълнение
близна бреговете
а пък по течението
пръскат ветровете
камбанния звън
белите кули.
Уейалала лейа
Уолала лейалала
-Трамваи и покрити с прахуляк дървета.
В Хайбъри се родих. Ричмънд и Кю
ме унищожиха. Край Ричмънд си навирих коленете
просната върху дъските в тясното кану.
Петите ми са в Мургейт, а сърцето цяло
е в петите. След случая тогава
той плака. И даде обещание „ да почне изначало ”.
Не споделих нищо. За какво да подвигам олелия?
На маргейтските пясъци
аз мога да съединя
със нищо нищото.
Изпотрошените нокти на мръсни ръце.
Народе мой, мой несретен народе, който не очаква
Нищо.
ла ла
Тогава стигнах Картаген19
в пламъци в пламъци в пламъци в пламъци
О, Господи, Ти ме изтръгваш
О, Господи, Ти изтръгваш
в пламъци
IV.СМЪРТ ВЪВ ВОДА
Флеб, финикиецът, двуседмичен труп,
не помни писъка на чайките, не помни морските въртопи,
не помни загубата и облагата.
Течение надълбоко под морето
повлече костите му шушукайки. Той се издигаше и падаше
и така измина пътищата на зрелостта и младостта си
от водовъртежите повлечен.
Езичник или пък евреин,
ти, който въртиш колелото и гледаш по посоката напразно,
намерения за Флеб, той също бе хубав и строен като теб.
V.КАКВО КАЗА ГЪРМЪТ
След алените факелни отражения по потните лица
след мразовитото очакване в градините
след гърчовете измежду камънаците
след крясъците и риданията
пандиза и двореца и след екота
на пролетния гръм върху далечни планини
този който живееше през днешния ден е умрял
ние които живеехме през днешния ден умираме
натрупали малко самообладание
Тука няма вода има единствено скали
има единствено скали и безводие и песъчлив път
пътят който извива измежду планините нагоре
планини от скали и без капка вода
в случай че имаше единствено вода щяхме да спрем и да пием вода до насита
та индивидът не може да спре и да мисли не може в скалите
и потта ни е суха нозете ни в пясъка тънат
мъртва планинската паст с гнили зъби не може да плюе
няма по какъв начин тук да станеш да легнеш да седнеш
в планините тук няма мълчание даже
единствено гръм изсъхнал ялов без дъжд
в планините тук няма даже самота
единствено мрачни червени лица тук ръмжат и се зъбят
от праговете на пропукани глинени къщи
Ако имаше вода
а не скали
в случай че имаше скали
а също и вода
и вода
извор
езеро сред скалите
в случай че имаше звук на вода
не цвъртене
на щурците измежду сухи треви
ами тон на вода по скалите
дето дроздът аскет измежду боровете пее
кап кап туп туп кап кап
Ала тук няма вода
Кой е третият дето постоянно крачи до тебе?
Само двамата с теб сме когато броя
само че когато погледна нагоре по белия път
някой различен има постоянно крачещ до тебе
с пелерина кафява затрупан и с качулка
и не знам даже дали е мъж или жена
...Но кой е този дето постоянно крачи до тебе?
Какъв е този тон във въздуха високо
унило майчино ридание
какви ли са забулените орди дето пъплят
по равнините безконечни залитащи в напуканата пръст
обхванати само от плосък хоризонт
какъв е този град над планините
гърмежи и промени и пристъпи измежду виолетовия въздух
разрушават се кулите
Йерусалим Атина Александрия
Виена Лондон
Недействителни
Една жена изопна черните си лъскави коси
и загадка музика от тези дълги струни се разнесе
а прилепи с хлапашки ликове свистяха
из виолетовия зрак и биеха крила
и лазеха по потъмнялата стена надолу
във въздуха от кули преобърнати ехтяха
камбани на отминалото които съхраняват часовете
и гласове от кладенци пресъхнали зовяха
И в тази гнила котловина измежду скалите
тревите пеят в лунния светлик
върху запуснатите гробове около параклиса
това е празния параклис обител само на вятъра
прозорци няма там вратата се люлее
но кому ще сторят зло изсъхналите кости?
Единствено петлето си стои на покрива
кукуригу кукуригу
в отблясък на мълния. И се задава мокър повей
донесъл най-подир дъжда
Потъна Ганг, безжизнени листата
чакаха дъжда и тъмни облаци
се струпваха в далечината над Химавант20.
Преви се джунглата, изгърби се в безмълвие.
Гърмът тогава рече
ДА
Датта:21 Какво сме дали ние?
Приятелю кръвта с която тръпне моето сърце
и дързостта безумна на незабавно отстъпление
която с век здравомислие не ще изкупиш
с това само с това сме съществували
което няма да го написа в наште некролози
ни в мемоари обхванати от паяк благодетел
ни под печатите разчупени от мършавия адвокат
измежду празните ни стаи
ДА
Даядхвам: Аз чух ключа
Веднъж в ключалката да се превърта, един единствен път
ние мислим за ключа, всеки в пандиза си
с мисълта за ключа всеки издига пандиза си
привечер единствено вселенските шумове
възкресяват за момент убития Кориолан
ДА
Дамята: Лодката откликва радостно
на ръката умела и веща с платно и гребла
морето е умерено и сърцето твое ще откликне радостно
когато го повикат то ще затупти покорно
под властните ръце
Аз на брега седях
със въдица в ръка зад мен опустошена равнина
Дали ще мога своите владения най-малко да сложа в ред?
Лондонският мост22 се унищожава разрушава разрушава
Poi i`ascose nel foco che gli affina23
Quando fiam uti chelidon24...О ластовички ластовички
Le Prince d`Aquitaine a la tour abolie25
Тези парчета издигам против своята разруха
Защо тогава с вас да се съпоставям? Херонимо е полудял още веднъж.
Датта Даядхвам. Дамята.
Шанти шанти шанти
По думите на един от неговите преводачи - Владимир Свинтила „ творчеството на Елиът е пропито с скептицизъм. ” Но това е по-скоро илюзия. Песимизмът на Елиът ни заблуждава, редиците от безизходност в действителност поддържат неговия оптимизъм, криещ се “между редовете ”. Може да се каже, че ключът към скептицизма на Елиът е християнската есхаталогия. Както споделя един създател, християнството е надали не единственият светоглед в света, който е уверен в неизбежността на личното си историческо проваляне. Но този взор към края е комбиниран с една вяра, неразделна от вярата и любовта от фамозната евангелска триада.
ПУСТА ЗЕМЯ
На Езра Паунд
Il miglior fabbro 2
I.ПОГРЕБЕНИЕТО НА МЪРТВИТЕ
Април е най-безмилостният месец, той изтръгва
люляци от мъртвата земя, размесва
спомен и предпочитание, разбърква
тъмни корени със пролетния дъжд.
Зимата ни пази топли, тя застила
със снегове безпаметни земята, подхранва
по мъничко животец в сухи грудки.
Лятото ни връхлетя изведнъж над Щанбергерзее3
с един внезапен порой; там спряхме под колонадата
и когато влязохме в Хофгартен, към този момент грееше слънце
и пихме кафе и приказвахме цялостен час.
Bin gar keine Russin, stamm’ aus Litauen, echt deutsch.4
А когато бяхме деца, гостувахме на ерцхерцога,
моя братовчед, та той ме изведе на разходка с шейна
и аз се изплаших. Той рече: Мари,
Мари, хвани се крепко. И полетяхме надолу.
В планините човек се усеща свободен.
Нощем доста чета, зиме ходя на юг.
Що за корени се вкопчват, що за клони прорастват
от каменистата боклук? Сине човешки,
ти не можеш да кажеш нито пък да се досетиш, тъй като ти познаваш само
камарата изпотрошени идоли, където слънцето прежуря.
И мъртвото дърво заслон не дава, щурецът не дава разтуха,5
сухият камък – звук на вода. Само
една сянка има под тази алена скала
(ела под сянката на тази алена скала)
и аз ще ти покажа нещо различно
и от твоята сянка, която заран върви след теб,
и от твоята сянка, която вечер те пресреща.
Ще ти покажа страха в шепа прахуляк.
Frisch weht der Wind
Der Heimat zu
Mein Irisch Kind
Wo weilest du?6
- Преди година за пръв път ми дадохте зюмбюли
и ме нарекохте зюмбюленото момиче.
- И въпреки всичко когато се връщахме късно от градината със зюмбюлите,
ръцете ти цялостни с цветя, а косата ти цялата влажна, не можех
да кажа и дума, пред очите ми се спускаше мрак, бях
нито жив, ни починал и нищо не знаех,
втрещен в сърцето на светлината, на безмълвието.
Oed` und leer das Meer.7
Знаменитата мадам Созострис, ясновидката,
имаше мощна настинка и все пак
бе фамозна като най-мъдрата жена в Европа
с едно нечестиво тесте карти. Ето, сподели тя,
това е вашата карта, удавеният Моряк Финикиец,
(той има бисери вместо очи. Погледнете!)
ето Беладона, Повелителката на Скалите,
Повелителката на събитията,
ето го индивида с трите обръча, а това е Колелото,
ето го и едноокия търговец, а обърнатата карта
е нещо, което носи на гърба си,
само че нямам право да го видя. Не намирам
Обесения. Пазете се от гибел във вода.
Виждам човешки тълпи да обикалят в кръг.
Благодаря ви. Ако видите благата госпожа Еквитоун,
предайте й, че ще й отнеса хороскопа сама:
в такива дни човек би трябвало да бъде изключително деликатен.
Недействителен град,
под кафявата мъгла на зимната утрин
тълпата се точи по Лондонския мост, толкоз са доста,
не бях и помислял, че гибелта е погубила толкоз доста.8
Разнасят се къси и редки въздишки
и всеки е впил взор в нозете си,
прииждат нагоре по хълма и надолу по Кинг Уилям Стрийт,
към мястото, дето Сейнт Мери Уолнът съхранява часовете
с един мъртъв тон при последния удар на девет.
Там зърнах прочут и го стопирах, провикнах се: „ Стетсън!
С мен бяхте там, на корабите при Миле9, нали!
Трупът, дето лани го закопахте в градината,
дали към този момент пусна филизи? Ще цъфне ли тази година?
Или пък неочакваният студ е разтревожил покоя му?
О, дръжте Кучето по-далеч от него, то е другар на човека
и може да го изрови с нокти още веднъж!
Ти, hypocrite lecteur! – mon semblable, - mon frère! " 10
II.ИГРА НА ШАХ
Седеше тя в кресло, сходно на гладък престол,
ослепително върху мрамора11 там дето огледалото
стоеше на подставка с гравирани лози и гроздове,
а сред тях надзърташе един затрупан със злато Купидон,
(а различен пък зад крилото си бе скрил очи),
и удвоило пламъците там на канделабъра със седем свещи,
то хвърляше на масичката светлина, а против нея
отблясъкът на скъпоценностите й струеше,
различавайки се разточително от притаяващия ги атлаз.
Флакончетата от обагрен кристал или от слонова кост,
отпушени, спотайваха изкусните й неразбираеми аромати,
парфюми, пудри, смазки – тревожещи, объркващи;
те разсъдъка удавяха в ухания, които въздухът,
нахлуващ през прозореца, раздвижваше, и удължени
пламъците се издигаха и разширяваха,
а пушекът от повея отиваше нагоре към тавана
и като че ли разлюляваше украсата по него.
Гигантско водорасло, изковано от бакър
в зелено и оранжево, пламтеше, обрамчено от пъстър камък,
а в скръбната му светлина отново плуваше гравирано делфинче.
И виждаше се над старинната камина,
като през някакъв прозорец, гледащ към гората,
метаморфозата на Филомена12, изнасилена жестоко
от варварския цар; и въпреки всичко славеят
изпълваше пустинята със непостижимия си глас,
а тя ридаеше към момента и светът към момента я преследва –
славеева ария за нечистите уши.
А по стените се разказваха и други
повехнали отломъци от времето; безбройни фигури,
приведени, облегнати, обхващаха притихващата стая.
По стълбите се чуха стъпки.
На светлината на камината, под четката, косата й
се пръскаше на огненочервени остриета,
изригващи в слова, ненадейно секващи най-после.
- Тази вечер всичко ми лази по нервите. Всичко. Постой при мен.
Кажи ми нещо. Ти все мълчиш, за какво? Проговори.
Какво си мислиш? Мислиш ли въобще? А какво?
Така и в никакъв случай не знам какво си мислиш. Е, мисли си.
Мисля, че с теб сме в игрище за кегли на плъхове, дето
Мъртъвците своите кости оставят.
- Какъв е този звук?
Вятърът под вратата.
- Какъв е този звук в този момент? Какво пък желае този вятър?
Нищо, нищичко не желае.
Ти
Нищо ли не знаеш? Нищо ли не виждаш? Нима не помниш
нищо?
Помня,
Той има бисери вместо очи.
„ Ти жив ли си или не си? Не можеш ли най-малко да кажеш нещо? ”
Но
О О О О тази Шехекспирова хумореска –
така елегантна, така интелектуална
„ Ами какво да върша? А? Какво да върша?
Навън да хукна, както съм си така, с разпуснати коси,
по улиците да се бродя, така ли? Какво ще вършим на следващия ден?
Какво ще вършим по-нататък? ”
-Гореща баня в 10 сутринта,
кола във четири, в случай че вали.
И ще създадем с теб една игра на шах,
Притиснали подпухнали очи, ще чакаме да се потропа на вратата.
Когато го демобилизираха мъжа на Лил, й споделих,
В очите й го споделих, не съм й цепила басма,
МОЛЯ ПОБЪРЗАЙТЕ, ВЕЧЕ ЗАТВАРЯМЕ
та Албърт ще се върне скоро, мъничко най-малко се постегни.
Ще те попита какво е станало с парите, дето ти ги даде
да си направиш зъбите. Нали ти даде, аз нали бях там,
до един да ги извадиш, Лил, да си направиш хубаво чене,
така рече, бога ми, по този начин не мога да те виждам.
И аз не мога, крещя й, че намерения си за горкия Албърт,
изкара четири години на война, ще желае да си поживее,
в случай че не може да си поживее с теб, все някоя ще се откри, й разправям.
Тъй значи, вика тя. Така ще стане, й отвърнах.
Поне да знам кому ще съм длъжница, сподели тя и ме изгледа право във
очите.
МОЛЯ ПОБЪРЗАЙТЕ, ВЕЧЕ ЗАТВАРЯМЕ
В неделя Албърт се върна, опекоха бут,
викнаха ме и мене да го опитам, преди да е изстинал...
МОЛЯ ПОБЪРЗАЙТЕ, ВЕЧЕ ЗАТВАРЯМЕ
МОЛЯ ПОБЪРЗАЙТЕ, ВЕЧЕ ЗАТВАРЯМЕ
Леканощ, Бил. Леканощ, Лу. Лекатинощ, Мей. Лекатинощ.
Та та. Лекатинощ. Лекатинощ.
Лека нощ, дами, лека нощ, благи дами13, лека нощ, лека нощ.
III.ОГНЕНОТО СЛОВО
Разкъсано е речното платнище: последни пръсти на листа
се вкопчват и потъват в този мокър бряг. Вятърът
се носи над кафявата земя нечут. Нимфите са си отпътували.
Течи бавно, блага Темза, ще свърша песента си скоро.
Реката не влачи ни празни шишета, ни мазни хартии,
ни копринени кърпички, ни картонени кутии, нито фасове,
ни други някакви останки от нощите през лятото. Нимфите са си
отпътували.
Приятелите им безделници, наследниците
на шефовете в Сити, и те
отпътуваха, не са оставили адреси.
Покрай водите на Леман приседнах и заплаках...
Течи бавно, блага Темза, ще свърша песента си скоро,
течи бавно, блага Темза, аз безшумно, пък и малко ще приказвам.
Аз зад тила си в мразовит ураган слушам по какъв начин се носи
вцепеняващ смях и по какъв начин потракват кости.
Един плъх безшумно се промъкваше сред тревите
и тътреше върху земята слузестото си коремче,
додето хвърлях въдица във глухия канал,
бе зимна вечер, аз стоях зад газовата станция
и размишлявах върху гибелта на краля, моя брат,14
и за гибелта на краля, на татко ми, преди него.
Бели голи тела върху ниската влажна земя
и кости, захвърлени в ниската суха мансарда,
с които от години единствено мишките лудуват.
А зад тила си аз от време на време дочувам
моторите и клаксоните, въздуха проболи,
те при госпожа Портър ще доведат Суини тази пролет.
О, над госпожа Портър по какъв начин сияй луната
и над дъщерята
Във вода със сода мият си краката
Et O ces voix d`enfants, chantant dans la couple!15
Плис плис плис
Цап цап цап цап цап цап
и след това интензивно жестоко.
Пльок
Недействителен град,
под кафявата мъгла на зимното пладне
господин Евгенидис, търговецът от Смирна,
небръснат, с джоб цялостен със стафиди,
c.i.f.16 Лондон, подобаващи бланки,
ме предложения на негоден френски
на обед в Кенън Стрийт Хотел,
последван от уикенд в Метропол.
Във виолетовия час, когато и очите, и гърбът
се подвигат от бюрата, човешкият мотор трепти и чака
като нетърпеливо, чакащо такси,
Тирезий, аз, въпреки и кьорав, потръпващ сред два всемира,
аз, старецът със женски сбръчкани гърди, аз виждам, ето,
по какъв начин виолетовият час, часът на вечерта, прибира
по домовете всички и моряка връща у дома от морето,
машинописката си е пристигнала към пет часа следобяд,
остатъците от закуската раздига, запалва
печката, храната от консервите на масата подрежда.
Простряно на прозореца да съхне в аления залез,
бельото й рискува всеки момент да полети надолу;
по канапето (през нощта легло) пък се търкалят
чорапи и пантофки, корсети, камизоли.
А аз, Тирезий, старецът с набръчканите бозки,
добре разбирам сцената, останалото предчувствам...
аз също чаках този посетител и желая да го срещна.
И ето го, пъпчивият юноша идва към този момент,
осигурителен сътрудник със дръзки обноски,
човек от низините, нему наглостта приляга
като цилиндъра на брадфордските милионери.
Сега пристигна моментът, бързо той преценява,
изядено е всичко, да, отпаднала и вяла тя е,
пробва с властни милувки да я увлече тогава,
не ги отблъсква тя, даже и да не ги желае,
Не се съпротивлява на опипващите пръсти
и той, решил се, горящ цялостен, налита незабавно.
Взаимност суетата не изисква и не търси
и безразличието е добре пристигнало за него.
(А аз, Тирезий, съм измъчен към този момент всичко в мрака
и знам чудесно по какъв начин приключват този жанр визити,
аз, дето дълго под таванските стени съм чакал
и бродил съм сред най-гнусните от мъртъвците.)
Накрая снизходително целува я за сбогом
и потегля опипом по стълбището мрачно...
Тя врътва се за момент пред огледалото тогава,
не запомнила любовника, оглежда се самичка
и през главата й, полуоформено минава:
„ Е, популярност богу, свърши се, добре, това бе всичко. ”
Когато красавица съгреши по този начин, най-често
напред-назад сама тя обикаля свойта стая,
поправя механично развалената прическа
и поставя плоча върху грамофона най-сетне.
- Тази музика край мен се носи по водите,17
по Странд, нагоре след това по Куин Виктория Стрийт.
О, град, голям град, от време на време се случва да дочуя
край някоя от кръчмите по Лоуър Темз Стрийт
по какъв начин пръскат мандолините приятност,
по какъв начин бъбрят вътре или пък избухва свада
сред риболовците, които там бездействат по обяд, но
отново там стените на Великомъченика съхраняват необятно
величие от йонийско бяло и от златно.
Реката изпуска
катран и петрол
и шлепове влачи
в разнообразни посоки
червени платна
широки
се веят по тежките мачти.
До баржите плуват
трупите голи
край Кучешкия остров
към Гринич надолу.
Уейалала лейа
Уолала лейалала
Елизабет18 и Лайчестър
бъхтаха греблата
лира позлатена
бе съвсем кърмата
златна и червена
Мъртвото вълнение
близна бреговете
а пък по течението
пръскат ветровете
камбанния звън
белите кули.
Уейалала лейа
Уолала лейалала
-Трамваи и покрити с прахуляк дървета.
В Хайбъри се родих. Ричмънд и Кю
ме унищожиха. Край Ричмънд си навирих коленете
просната върху дъските в тясното кану.
Петите ми са в Мургейт, а сърцето цяло
е в петите. След случая тогава
той плака. И даде обещание „ да почне изначало ”.
Не споделих нищо. За какво да подвигам олелия?
На маргейтските пясъци
аз мога да съединя
със нищо нищото.
Изпотрошените нокти на мръсни ръце.
Народе мой, мой несретен народе, който не очаква
Нищо.
ла ла
Тогава стигнах Картаген19
в пламъци в пламъци в пламъци в пламъци
О, Господи, Ти ме изтръгваш
О, Господи, Ти изтръгваш
в пламъци
IV.СМЪРТ ВЪВ ВОДА
Флеб, финикиецът, двуседмичен труп,
не помни писъка на чайките, не помни морските въртопи,
не помни загубата и облагата.
Течение надълбоко под морето
повлече костите му шушукайки. Той се издигаше и падаше
и така измина пътищата на зрелостта и младостта си
от водовъртежите повлечен.
Езичник или пък евреин,
ти, който въртиш колелото и гледаш по посоката напразно,
намерения за Флеб, той също бе хубав и строен като теб.
V.КАКВО КАЗА ГЪРМЪТ
След алените факелни отражения по потните лица
след мразовитото очакване в градините
след гърчовете измежду камънаците
след крясъците и риданията
пандиза и двореца и след екота
на пролетния гръм върху далечни планини
този който живееше през днешния ден е умрял
ние които живеехме през днешния ден умираме
натрупали малко самообладание
Тука няма вода има единствено скали
има единствено скали и безводие и песъчлив път
пътят който извива измежду планините нагоре
планини от скали и без капка вода
в случай че имаше единствено вода щяхме да спрем и да пием вода до насита
та индивидът не може да спре и да мисли не може в скалите
и потта ни е суха нозете ни в пясъка тънат
мъртва планинската паст с гнили зъби не може да плюе
няма по какъв начин тук да станеш да легнеш да седнеш
в планините тук няма мълчание даже
единствено гръм изсъхнал ялов без дъжд
в планините тук няма даже самота
единствено мрачни червени лица тук ръмжат и се зъбят
от праговете на пропукани глинени къщи
Ако имаше вода
а не скали
в случай че имаше скали
а също и вода
и вода
извор
езеро сред скалите
в случай че имаше звук на вода
не цвъртене
на щурците измежду сухи треви
ами тон на вода по скалите
дето дроздът аскет измежду боровете пее
кап кап туп туп кап кап
Ала тук няма вода
Кой е третият дето постоянно крачи до тебе?
Само двамата с теб сме когато броя
само че когато погледна нагоре по белия път
някой различен има постоянно крачещ до тебе
с пелерина кафява затрупан и с качулка
и не знам даже дали е мъж или жена
...Но кой е този дето постоянно крачи до тебе?
Какъв е този тон във въздуха високо
унило майчино ридание
какви ли са забулените орди дето пъплят
по равнините безконечни залитащи в напуканата пръст
обхванати само от плосък хоризонт
какъв е този град над планините
гърмежи и промени и пристъпи измежду виолетовия въздух
разрушават се кулите
Йерусалим Атина Александрия
Виена Лондон
Недействителни
Една жена изопна черните си лъскави коси
и загадка музика от тези дълги струни се разнесе
а прилепи с хлапашки ликове свистяха
из виолетовия зрак и биеха крила
и лазеха по потъмнялата стена надолу
във въздуха от кули преобърнати ехтяха
камбани на отминалото които съхраняват часовете
и гласове от кладенци пресъхнали зовяха
И в тази гнила котловина измежду скалите
тревите пеят в лунния светлик
върху запуснатите гробове около параклиса
това е празния параклис обител само на вятъра
прозорци няма там вратата се люлее
но кому ще сторят зло изсъхналите кости?
Единствено петлето си стои на покрива
кукуригу кукуригу
в отблясък на мълния. И се задава мокър повей
донесъл най-подир дъжда
Потъна Ганг, безжизнени листата
чакаха дъжда и тъмни облаци
се струпваха в далечината над Химавант20.
Преви се джунглата, изгърби се в безмълвие.
Гърмът тогава рече
ДА
Датта:21 Какво сме дали ние?
Приятелю кръвта с която тръпне моето сърце
и дързостта безумна на незабавно отстъпление
която с век здравомислие не ще изкупиш
с това само с това сме съществували
което няма да го написа в наште некролози
ни в мемоари обхванати от паяк благодетел
ни под печатите разчупени от мършавия адвокат
измежду празните ни стаи
ДА
Даядхвам: Аз чух ключа
Веднъж в ключалката да се превърта, един единствен път
ние мислим за ключа, всеки в пандиза си
с мисълта за ключа всеки издига пандиза си
привечер единствено вселенските шумове
възкресяват за момент убития Кориолан
ДА
Дамята: Лодката откликва радостно
на ръката умела и веща с платно и гребла
морето е умерено и сърцето твое ще откликне радостно
когато го повикат то ще затупти покорно
под властните ръце
Аз на брега седях
със въдица в ръка зад мен опустошена равнина
Дали ще мога своите владения най-малко да сложа в ред?
Лондонският мост22 се унищожава разрушава разрушава
Poi i`ascose nel foco che gli affina23
Quando fiam uti chelidon24...О ластовички ластовички
Le Prince d`Aquitaine a la tour abolie25
Тези парчета издигам против своята разруха
Защо тогава с вас да се съпоставям? Херонимо е полудял още веднъж.
Датта Даядхвам. Дамята.
Шанти шанти шанти
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ