Днес е роден държавникът, обединил Свободния свят срещу Империята на злото
Днес се навършват 112 години от рождението на Роналд Рейгън - най-великия общественик на предишния век. Като президент на Съединени американски щати той споделяше, че руснаците имат доста пушки, само че ще ги принуди да си ядат пушките. И го направи! Със наказания, въоръжаване и сливане на Свободния свят против Империята на злото.
Първо бяха признати закони за отнемане на Москва от високите западни технологии. След това бяха настанени ракети със междинен обхват в Европа и стартира създаването на Инициатива за стратегическа защита, известна още като " Междузвездни войни ", която съставлява основан в околоземна орбита противоракетен щит. (Това начинание въплъщава софтуерното предимство над Съюз на съветските социалистически републики и прави на практика неправилен нуклеарния му капацитет. Това е и повода за гневната опозиция на водачите на Съюз на съветските социалистически републики против тази напълно защитна идея.)
Администрацията на Рейгън изготвя цялостна тактика за икономическа, софтуерна и ресурсна война против Съюз на съветските социалистически републики. За задачата се одобряват и свръхсекретни наставления за обезвреждане на въздействието на Съюз на съветските социалистически републики в Източна Европа, като редом с това се нападат потоците от долари, получени от петрол, газ, злато, диаманти и други подземни благосъстояния, които разрешават на паразитната империя да оцелява и да се въоръжава до зъби, като купува и нови западни технологии. Създадена е и специфична организация, която да следи за износа на неразрешени технологии за Съюз на съветските социалистически републики /КОКОМ/.
През 1982 година Рейгън насочва предложение до европейските страни за разширение на забранителния лист във връзка с Съюз на съветските социалистически републики, получавайки утвърждение от Англия и Франция, само че не и от Германия. След дипломатически договаряния глобите са разширени. Затяга се и контролът върху достъпа на Съюз на съветските социалистически републики до стратегически технологии. Рейгън реализира единодушие със своите съдружници и по въпроса Кремъл да не получава заеми при облекчени условия.
През 1982 година Рейгън подписва стратегическа секретна инструкция, която залага публично новите цели на политиката му – Съединени американски щати да не цели взаимно битие с Съюз на съветските социалистически републики, а да промени руската система. Заедно с това Съединени американски щати няма да одобряват повече руската сфера на въздействие и ще се стремят да я понижат и няма да подкрепят руската стопанска система, като ще се стремят да лимитират опитите за това. Той отхвърля тогава доктрината " Брежнев " за правото на Москва да има сфера на въздействие в Източна Европа. Това е в прорез с дотогавашната външна политика на Републиканската партия и нейния главен проектант Хенри Кисинджър. Но историята е тази, която отсъди кои са били прави - Никсън и Кисинджър, или Рейгън и Бил Кейси (шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ по това време).
През 1983 година Рейгън публично афишира в послание към нацията, че ще усилва всяка година разноските за боен бюджет с 25 %. Това автоматизирано води до отговор в Съюз на съветските социалистически републики, който с цел да смогне, афишира, че усилва разноските с 45%, само че все пак заради софтуерния дефицит, това нарастване единствено способства до задълбочаване на рецесията.
И най-после съумя, макар левичарските и постоянно финансирани от Кремъл митинги, да сплоти западните страни за борба против Съюз на съветските социалистически републики, откакто колосът на глинени крака към този момент е поел към своето срутване. „ Империята на злото ” както самичък великият Рейгън я дефинира, след войната в Афганистан ще се срине под личната си тежест, затънала в батаците на безумната и алогична социалистическа стопанска система, с остарели и неефективни машини и технологии, с цялостната демотивация на работещите.
Паметна в международната история ще остане датата 12 юни 1987 година, когато американският президент ще се изправи пред милионно голям брой от германци, пристигнали пред Бранденбургската врата, в сърцето на раздрана Германия и гордо ще съобщи: Mr. Gorbachev, tear down this wall! (Г-н Горбачов, разрушете тази стена!)
Призивът на Рейгън е не просто против Берлинската стена, а против Желязната завеса, която десетилетия разделяше западните демокрации от руския социалистически лагер, разделяше свободата от измисления свят на комунизма, наобиколен с телени мрежи и защитаван с оръжия, кръв и принуждение.
Нека си спомним паметните думи на президент Рейгън произнесени пред Бранденбургската стена преди 36 години:
„ Господин федерален канцлер Кол, господин ръководещ кмет Дийпген, дами и господа! Преди 24 години президентът Джон Кенеди посети Берлин и приказва пред кметството към хората на този град и към целия свят. Оттогава двама президенти са идвали в Берлин по време на своя мандат. Самият аз съм за повторно на посещаване в този град.
Ние, американските президенти, идваме в Берлин, защото би трябвало да приказваме за свободата навръх това място. Но би трябвало да призная, че има и други неща, които са ни довели тук: възприятието за история в този град, който е с повече от 500 години по-стар от нашата лична нация. Вашата храброст и увереност. Може би композиторът Паул Линке е оценил вярно американските президенти. Знаете ли, през днешния ден пристигам тук като доста президенти преди мен, тъй като, където и да вървя и каквото и да върша: „ Аз имам още един куфар и в Берлин. ”
За тези, които слушат в Източен Берлин, няколко специфични думи. Въпреки че не мога да бъда при вас, насочвам своето слово освен към своите непосредствени слушатели, само че несъмнено и към вас. Подкрепям ви по този начин, както поддържам и вашите сънародници на Запад, с твърдата, непоколебима религия: има единствено един Берлин.
Зад мен има стена, която обкръжава свободните браншове на този град. Тя е част от големите загради, които разделят целия континент Европа. Но таман в Берлин, където стената се издига най-видимо, тя разделя града навръх мястото, където фотоси от вестници и телевизионни екрани са запечатали в съзнанието на целия свят бруталното делене на един континент.
Господин общоприет секретар Горбачов, в случай че се стремите към мир, в случай че желаете богатство за Съветския съюз и за Източна Европа, в случай че желаете либерализация, елате тук при тази врата.
Господин Горбачов, отворете тази врата!
Господин Горбачов, разрушете тази стена!
Когато гледах от Райхстага – въплъщението на немското единение – ми направиха усещане следните думи, написани на стената може би от някой млад берлинчанин. Те са отговор на немския въпрос: „ Тази стена ще падне. Вярата ще стане реалност. ” Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата. ”
Не инцидентно през днешния ден дефинират Роналд Рейгън като последния популярен политик на Запада. Защото след него не последва последователност. Западът се подлъга по псевдореформите, които започва Горбачов и не помни положителната остаряла сентенция, че вълкът козината си мени, само че нрава – в никакъв случай. Днес Русия още веднъж потвърди, че „ империята на злото “ още е жива и борбата с нея не е завършила.
Първо бяха признати закони за отнемане на Москва от високите западни технологии. След това бяха настанени ракети със междинен обхват в Европа и стартира създаването на Инициатива за стратегическа защита, известна още като " Междузвездни войни ", която съставлява основан в околоземна орбита противоракетен щит. (Това начинание въплъщава софтуерното предимство над Съюз на съветските социалистически републики и прави на практика неправилен нуклеарния му капацитет. Това е и повода за гневната опозиция на водачите на Съюз на съветските социалистически републики против тази напълно защитна идея.)
Администрацията на Рейгън изготвя цялостна тактика за икономическа, софтуерна и ресурсна война против Съюз на съветските социалистически републики. За задачата се одобряват и свръхсекретни наставления за обезвреждане на въздействието на Съюз на съветските социалистически републики в Източна Европа, като редом с това се нападат потоците от долари, получени от петрол, газ, злато, диаманти и други подземни благосъстояния, които разрешават на паразитната империя да оцелява и да се въоръжава до зъби, като купува и нови западни технологии. Създадена е и специфична организация, която да следи за износа на неразрешени технологии за Съюз на съветските социалистически републики /КОКОМ/.
През 1982 година Рейгън насочва предложение до европейските страни за разширение на забранителния лист във връзка с Съюз на съветските социалистически републики, получавайки утвърждение от Англия и Франция, само че не и от Германия. След дипломатически договаряния глобите са разширени. Затяга се и контролът върху достъпа на Съюз на съветските социалистически републики до стратегически технологии. Рейгън реализира единодушие със своите съдружници и по въпроса Кремъл да не получава заеми при облекчени условия.
През 1982 година Рейгън подписва стратегическа секретна инструкция, която залага публично новите цели на политиката му – Съединени американски щати да не цели взаимно битие с Съюз на съветските социалистически републики, а да промени руската система. Заедно с това Съединени американски щати няма да одобряват повече руската сфера на въздействие и ще се стремят да я понижат и няма да подкрепят руската стопанска система, като ще се стремят да лимитират опитите за това. Той отхвърля тогава доктрината " Брежнев " за правото на Москва да има сфера на въздействие в Източна Европа. Това е в прорез с дотогавашната външна политика на Републиканската партия и нейния главен проектант Хенри Кисинджър. Но историята е тази, която отсъди кои са били прави - Никсън и Кисинджър, или Рейгън и Бил Кейси (шефът на Централно разузнавателно управление на САЩ по това време).
През 1983 година Рейгън публично афишира в послание към нацията, че ще усилва всяка година разноските за боен бюджет с 25 %. Това автоматизирано води до отговор в Съюз на съветските социалистически републики, който с цел да смогне, афишира, че усилва разноските с 45%, само че все пак заради софтуерния дефицит, това нарастване единствено способства до задълбочаване на рецесията.
И най-после съумя, макар левичарските и постоянно финансирани от Кремъл митинги, да сплоти западните страни за борба против Съюз на съветските социалистически републики, откакто колосът на глинени крака към този момент е поел към своето срутване. „ Империята на злото ” както самичък великият Рейгън я дефинира, след войната в Афганистан ще се срине под личната си тежест, затънала в батаците на безумната и алогична социалистическа стопанска система, с остарели и неефективни машини и технологии, с цялостната демотивация на работещите.
Паметна в международната история ще остане датата 12 юни 1987 година, когато американският президент ще се изправи пред милионно голям брой от германци, пристигнали пред Бранденбургската врата, в сърцето на раздрана Германия и гордо ще съобщи: Mr. Gorbachev, tear down this wall! (Г-н Горбачов, разрушете тази стена!)
Призивът на Рейгън е не просто против Берлинската стена, а против Желязната завеса, която десетилетия разделяше западните демокрации от руския социалистически лагер, разделяше свободата от измисления свят на комунизма, наобиколен с телени мрежи и защитаван с оръжия, кръв и принуждение.
Нека си спомним паметните думи на президент Рейгън произнесени пред Бранденбургската стена преди 36 години:
„ Господин федерален канцлер Кол, господин ръководещ кмет Дийпген, дами и господа! Преди 24 години президентът Джон Кенеди посети Берлин и приказва пред кметството към хората на този град и към целия свят. Оттогава двама президенти са идвали в Берлин по време на своя мандат. Самият аз съм за повторно на посещаване в този град.
Ние, американските президенти, идваме в Берлин, защото би трябвало да приказваме за свободата навръх това място. Но би трябвало да призная, че има и други неща, които са ни довели тук: възприятието за история в този град, който е с повече от 500 години по-стар от нашата лична нация. Вашата храброст и увереност. Може би композиторът Паул Линке е оценил вярно американските президенти. Знаете ли, през днешния ден пристигам тук като доста президенти преди мен, тъй като, където и да вървя и каквото и да върша: „ Аз имам още един куфар и в Берлин. ”
За тези, които слушат в Източен Берлин, няколко специфични думи. Въпреки че не мога да бъда при вас, насочвам своето слово освен към своите непосредствени слушатели, само че несъмнено и към вас. Подкрепям ви по този начин, както поддържам и вашите сънародници на Запад, с твърдата, непоколебима религия: има единствено един Берлин.
Зад мен има стена, която обкръжава свободните браншове на този град. Тя е част от големите загради, които разделят целия континент Европа. Но таман в Берлин, където стената се издига най-видимо, тя разделя града навръх мястото, където фотоси от вестници и телевизионни екрани са запечатали в съзнанието на целия свят бруталното делене на един континент.
Господин общоприет секретар Горбачов, в случай че се стремите към мир, в случай че желаете богатство за Съветския съюз и за Източна Европа, в случай че желаете либерализация, елате тук при тази врата.
Господин Горбачов, отворете тази врата!
Господин Горбачов, разрушете тази стена!
Когато гледах от Райхстага – въплъщението на немското единение – ми направиха усещане следните думи, написани на стената може би от някой млад берлинчанин. Те са отговор на немския въпрос: „ Тази стена ще падне. Вярата ще стане реалност. ” Да, в цяла Европа стената ще падне. Защото тя не може да устои на вярата. Тя не може да устои на истината. Тя няма да може да устои на свободата. ”
Не инцидентно през днешния ден дефинират Роналд Рейгън като последния популярен политик на Запада. Защото след него не последва последователност. Западът се подлъга по псевдореформите, които започва Горбачов и не помни положителната остаряла сентенция, че вълкът козината си мени, само че нрава – в никакъв случай. Днес Русия още веднъж потвърди, че „ империята на злото “ още е жива и борбата с нея не е завършила.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ